Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Диана сред "Омагьосаните": Не искам да ме наричат актриса

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Диана сред "Омагьосаните": Не искам да ме наричат актриса

Много болезнено се спукаха тия 28, а вече 29 сапунени мехура, колкото са годините ми, изповяда звездата от сериала "Откраднат живот"

Диана Димитрова (Снимка: Диана Димитрова)

"Моята 2019-та година започна до контейнерите за боклук пред блока. Имах един автопортрет, който съм си правила 2013 година. Композицията представлява разпъване на кръст, със стигмата на ръцете ми, с малък фас, който допушвам. Сравнително огромен портрет - 180 на 100 см. Реших, че трябва да го унищожа. Не знам дали в момента съжалявам. Така съм го почувствала, няма смисъл да се връщаме назад.

Точно два часа преди Новата 2019 година, когато започват фойерверките една по една, чуват се тътени, тук там викове, аз бях със запалка до контейнерите за боклук с този портрет. Разглобих го целия, махнах стъклото, рамката... Но понеже съм рисувала на доста дебел картон, не предположих, че пламъкът, който ще произлезе от моето действие, ще бъде малко по-голям от очакваното. Защото като добавим и наслоената боя, стана доста "романтично".

Фотосесия ''Клетъчно делене'' Художник Диана Димитрова

Огънят се разгоря. В далечината мина патрулка. Аз кимнах, за да разберат, че положението е под контрол. (смее се) За щастие те се появиха точно на последните стъпки от изгарянето. Вече не беше останало почти нищо от автопортрета до кофите.

Следващите два часа много драматично бях облякла бяла риза, пиех водка, която купих от кварталната "Берьозка" и пишех... Ако си спомняш, говорихме за един сценарий, но още е рано. Работя по въпроса.

Така започна моята Нова година - без храна, само с водка, бяла риза, пред белия лист.

Снимка от паметната нощ срещу новата 2019 г.

Всяка Нова година аз съм сама. Никога не съм се чувствала добре на парти и да отброявам оставащите секунди", разкрива любимката на публиката.

На 13-ти ноември Диана Димитрова беше избрана от зрителите на Нова телевизия за любима актриса от телевизионен сериал за "Откраднат живот", а на 11 декември излиза от печат книгата й, която е и илюстрирана от нея - "Омагьосаните".

Диана Димитрова ексклузивно пред Dir.bg за изгорения автопортрет, за ударите под кръста през 2019-та, за бъдещата къща в Предбалкана, на място, в което е влюбена, за това защо не иска да я наричат "актриса"и кога за нея започва Новата година...

- След изгарянето на автопортрета почувства ли се по-добре, Диана?
- Със сигурност се почувствах много по-добре.

- И какво последва след като удари 12-ият час, каква беше 2019-та за теб?
- 2019-та година, може би, беше най-трудната година в живота ми досега. И в личен, и в професионален план. Получих много удари под кръста. И не само, ако трябва да изброявам всички части на тялото, сигурно няма да ни стигне времето.

2018 г. От изложбата на Диана "Прераждане и 28 сапунени мехура"

Единствената й картина, нарисувана през 2019 г.

В един момент започнаха да се случват само лоши неща - едно след друго. По принцип хората сме свикнали, когато се случи нещо лошо, да си казваме: "Нищо, това ще се оправи, ще дойде нещо добро!" За да има някакъв баланс. Не, при мен се случваха само кофти неща.

Между другото, да, това е много интересно, че през тази трудна година, не мога да повярвам, че не съм рисувала. Цяла година. Всъщност нарисувах само една - "По залез". Толкова красиви картини са се раждали точно, когато съм опустошена, нещастлива. Но тази година нямах порив. Аз никога не правя нещо по задължение, за протокола, да се отчета. Затова и картините ми не са комерсиални, защото те идват точно в определен момент.

- Откъде дойдоха ударите през тази година?
- Винаги съм общувала в личен план с много малко хора, но тази година кръгът се стесни още повече.

- Загубила си приятели, така ли да те разбирам?
- Загубих илюзии. Ако нещо е истинско, то остава с теб до край, няма как да бъде изгубено. Просто ми трябваше време, да приема тези загуби.

- Фотосесия ''Клетъчно делене'' Художник Диана Димитрова 2019

Аз винаги се опитвам да виждам най-доброто в хората. И може би в някакъв момент очите ми до такава степен се затварят, че ставам сляпа. Не знам какво се е случило. Знаеш, по принцип срещаме някакви хора в живота си и имаме какво да си дадем и от двете страни. И в един момент нещо се изчерпва - вече нямате какво да си дадете и всеки поема в различна посока.

- В новогодишната нощ ли започна наистина да пишеш сценария за филма, за който говорихме преди година?
- Да, но в момента съм стопирала сценария, защото всяко нещо ще си дойде с времето. Все повече започвам да се убеждавам в това.

Колажи от филми с участието на Диана

През 2020 възнамерявам да концентрирам цялата си енергия за бъдещата си изложба. Получих много приятно предложение за щат в софийски театър. Няма да казвам в кой. Но мисля, че няма да приема скоро предложението, защото когато се захвана с едно нещо, искам да бъде както трябва. Или в моя случай - ще бъдат най-малко три неща - изложбата, сериалът и може би игрален филм.

- Чувстваш ли се готова за нова изложба, след като дълго време въобще не ти се е поглеждало към бялото платно?
- Тези дни за пръв път загледах едно празно платно.

Най-вероятно ще влезе в следващата изложба това, но още не знам точно какво ще има на него. Това беше много интересно - пълен стоп!

Момчето и лебедът

Автопортрет, НХА, I курс

Фотосесия ''Клетъчно делене'' Художник Диана Димитрова 2019

Новата ми изложба ще бъде от абсолютно нови картини, нови платна. Но стилът няма как да е нов, той ще си бъде моят. Най-вероятно цветовете ще бъдат сведени до минимален брой. Черно, бяло и червено. Така я усещам.

Всъщност аз се вълнувам за тази изложба, защото има двама специални хора вече в живота ми и невероятни ценители на българското изкуство, хора които притежават много от Старите майстори и тези от миналия век. Думите на единия от двамата бяха, че през последните близо 20 години не е намирал стимул да колекционира български автори и аз съм първият. Последният е бил Кольо Карамфилов, две години преди да почине, и точно като ми разкри това, аз чукнах на дърво под масата и му казах: "Надявам се аз да съм жива и здрава, защото с мен сега започваш, да имам повече време..." (смее се)

Не мога да повярвам и съм много благодарна, че има такива хора в България като тях, не знаех, че съществуват. Защото да влезеш в един дом и да видиш картина до картина, скулптура до скулптура на всички имена в българската живопис, графика и складове с подредени, като книги рамкирани картини - това е уникално изживяване. На мен ми се разхлопа сърцето, бях щастлива, че имам шанса да се срещна с такъв човек.

Литография Прабаба НХА (худ. Диана Димитрова)

2018 г. От изложбата на Диана "Прераждане и 28 сапунени мехура"

Да, никой не знае какво ще се случи в бъдещето, но се чувствам готова. Онзи период за мен вече отмина. Мехурите са спукани до един и това наистина се оказа много болезнено, спукването на тези 28, а вече 29 сапунени мехура, колкото са годините ми...

- Не звучи ли доста зловещо?
- Да, зловещо е от една страна, а от друга - звучи като ново начало. Както ти казах, никога не съм празнувала, много рядко се е случвало, но не е моето, да съм на парти на Нова година и да броя секундите... Защото Новата година може да започне всеки един момент за човек, когато е готов. Това, че някой е определил някакво календарно време, на мен ми звучи, меко казано, дебилно. Моята Нова година може би започна от август насам. (смее се)

- Очакваше ли да бъдеш избрана от зрителите на Нова телевизия за любима актриса в тв сериал - "Откраднат живот"?
- Особено през последната година не само на мен, но и на хората, с които се виждам, им правеше впечатление как дечица идват, гушкат се в мен, разпознават ме. Жени идват при мен с молба да направят снимка с мен на съпрузите си, защото те се срамуват. (смее се)

С малък фен на финалната прожекция на сезон 6 на "Откраднат живот" (Снимка: Деница Иванова)

Репетиция на сцена с Велислав Павлов по време на снимки на сериала "Откраднат живот"

С Велислав Павлов в сериала "Откраднат живот"

Когато номинациите вече бяха обявени в сайта на Нова, от сайта на "Откраднат живот" започнаха да публикуват снимки на всеки един актьор. Изпратиха ми линк - моето име за номинацията беше събрало най-много лайкове, мисля, че е над 3000. Тогава може би леко ми "светна лампата". Но си помислих - всичко е относително. В смисъл - има време, удължиха гласуването. А мен ме посъветваха да публикувам линковете за гласуване и да призова моите последователи в мрежата: "Ударете едно рамо, гласувайте за мен или за някой друг от моите колеги!" Но аз не се съгласих, защото някак си тази агитация не е моят начин. И така не направих нищо.

Последният епизод на сезона "Кръвни връзки" на сериала "Откраднат живот" - кръщенето на малката Диана (Снимка: (Снимка: Кирил Константинов)

Последният епизод на сезона "Кръвни връзки" на сериала "Откраднат живот" - кръщенето на малката Диана (Снимка: Кирил Константинов)

С Янина Кашева по време на снимките на сериала "Откраднат Живот"

- Къде те завари новината, че си избрана?
- На самата церемония. Може би животът така ме е научил, че каквото и да се случва, всичко поставям под съмнение. И това, че съм събрала най-много харесвания, за мен не означаваше, че ще грабна наградата. Винаги очаквам всякакви изненади до последния момент. И когато си чух името, в първия момент си казах: "Добре, значи хубавите неща със сигурност се случват. Трябва да се кача на сцената."

Беше много емоционално, всички се вълнуваха. Разбрах, че на самата церемония в Дома на киното са искали да присъстват 4000 души и са се регистрирали във Фейсбук.

Вечерта след церемонията получих съобщение от моя екранен партньор и приятел Велислав Павлов, че много се радва за мен и това ме направи още по-щастлива, защото ние сме отбор и тази подкрепа, която имам от него, е много важна. Това е най-личната награда наистина, аз не мога да си представя друга такава. Това е любовта на публиката. Никакви парични облаги или награди на комисии или журита нямат такава сила, каквато има тази на публиката.

- Кога се появиха едни много важни за теб същества - "Омагьосаните"?
- През 2015 година, май месец - някъде там е било, точно на финала на моя студентски живот прекарвах цял месец сама. По някакъв начин така исках да се изолирам максимално. Ходих да си пазарувам само в денонощния магазин след 12-1 часа през нощта, когато влизат много малко хора в Студентски град. Събуждах се по залез - душ, тичане, душ, магазин и след това работа по илюстрациите. И така един месец. В пълна изолация, бях един аскет в градска среда.

Пандата, Леопардът и Ламата - илюстрация към "Омагьосаните", худ. Диана Димитрова

Така започна работата ми по "Омагьосаните", книгата, която ще излезе сега преди Коледа. Тогава стигнах до един етап - измислих три геройчета: Пандата, Леопардът и Ламата, които са деца, омагьосани деца. Но както и при аниматорите на Дисни - те измислят героя, но след това трябва да го "разчупят", за да е един и същ в различни ситуации, това при мен се случи с изхвърляне на определено количество хартия. Защото някой път Ламата не ставаше същата...

Илюстрация към "Омагьосаните", худ. Диана Димитрова

Илюстрации към "Омагьосаните", процес, худ. Диана Димитрова

Изхвърлих голям топ хартия, за да стигна до финалните 10-12 илюстрации с точните образи. Но тогава оставих този проект.

Още

Звездата от "Откраднат живот" Диана Димитрова: Всякакви щуротии съм правила от любов

Звездата от "Откраднат живот" Диана Димитрова: Всякакви щуротии съм правила от любов

- Остави "Омагьосаните" в Студентски град през 2015 г. Кога се върна при тях, каква е тяхната история?
- Тази книга има много интересна история. Сега ще ти кажа защо се върнах към нея. Преди новата година, когато изгорих автопортрета и писах с бяла риза, тези илюстрации бяха окачени на стените вкъщи и аз им се радвах всеки ден. Точно по това време осъзнах, че някои неща трябва да отидат при правилните хора или просто да заминат в небитието, както онзи автопортрет.

Свързахме се с пиара на "Пирогов" Мария Пойразова и се срещнахме. Казах й, че искам да направя дарение. Илюстрациите бяха предвидени за отделението по детска хирургия. Разходихме се с нея, но имаше ремонт и някак си не пасваха. Тя ми предложи да изчакаме д-р Стоян Пеев, който е детски уролог, да излезе от операция. Отидохме в кабинета на директора, дойде техният юрист, лекарят излезе от операция, запознахме се и аз започнах да им разказвам замисъла на книгата, подредих илюстрациите на пода и видях как трима души със сериозни професии - пиар, юрист и лекар излязоха извън своето ежедневие - те слушаха и се усмихваха като деца. Тогава за пръв път осъзнах, че не трябва да стигам само дотам просто да даря илюстрациите и всичко да остане в архива.

В "Пирогов" с Мария Пойразова и с детския уролог д-р Стоян Пеев

Отидохме в детската урология, където имаше само едни бели стени. Илюстрациите "заспаха" на тях. Направихме си само една снимка. Тогава, аз категорично отказах да давам интервюта за това дарение и да влизам в медиите, защото за мен това беше някакъв много малък жест. А и не обичам да парадирам с нещата, които правя за децата.

Но тази година в един момент, отваряйки хард диска на компютъра си, попаднах на сканираните илюстрации. Отворих папката от 2015-та - "Омагьосаните", чух аудиозапис с моя глас за самата история, видях картините в процес - как съм ги изграждала, защото аз не си водя дневници, но си правя снимков материал и видеа, и се замислих, че не трябва да оставям тази история така.

Седнах си на задника, завърших я, добавих цвят. Това се случи преди месец-два, беше минала почти една година, откакто дарих оригиналите на илюстрациите в "Пирогов". Всички герои са нарисувани с молив на бледожълта хартия и след това са лепени като колаж, но аз сега добавих и цвят на сканирания вариант и стана някакъв такъв нов стил, на който трябва да му измислям име. (смее се)

Продуцентът на "Откраднат живот" Евтим Милошев застана зад издаването на книгата. Когато му разказах идеята, той реагира по същия начин като хората от "Пирогов", въпреки цялото си натоварено ежедневие се усмихна, видях как и той за някакви секунди се пренесе другаде.

С продуцента на "Откраднат живот" Евтим Милошев (Снимка: Кирил Константинов)

- Ще вдигнеш ли завесата пред историята в книгата си?
- Тази книга е кодирана. В последно време ме засипват клипове с насилие над животни. Ако трябва да направим равносметка за изминалата година какви "чудеса" на човешката глупост се случиха в България, с всички жестокости и убийства, аз просто настръхвам, когато връщам лентата назад. Всъщност посветих тази книга на превенцията на насилието. Защото аз мисля, че първото най-основно звено това да не се случва, е възпитанието в семейната среда. И по някакъв начин се опитвам да допринеса с тези герои, с тези илюстрации които направих и историята, която разказвам, да не се случват такива трагедии.

- Какво се случва със Пандата, Леопарда и Ламата?
- Те минават през редица изпитания и имат избор в книгата, в историята, да вземат решение. И взимат правилното решение - всичко, което се случва, не трябва да е на всяка цена. И точно тогава те получават вълшебния мед, на корицата има един буркан с вълшебен, лечебен мед, който лекува всички болести, познати на човечеството. Той е притежание на баба Но. Тя иска децата да я наричат така. Всъщност, нейното име е Вечност.

Корица на "Омагьосаните", худ. Диана Димитрова

Пандата, леопардът и ламата са омагьосаните деца. Не мога да разкажа цялата история, защото няма да е интересно след това.

Книгата вече е в печат. Редактор, за мое щастие, се съгласи да бъде Иван Спасов, когато аз лично много уважавам и ценя. И в последния момент той ми даде едни много точни насоки, не само за книгата, но и за живота на твореца.

- Актриса си, художник и писател вече с 3 книги...
- Предпочитам никой да не ме нарича актриса. Никога не съм се възприемала като актриса. Според мен един човек няма как да бъде научен да бъде актьор. И всички ментори единствено могат да подкрепят, да провокират един талант. Ти или си актьор в душата си, или не си, няма как да станеш.

Предпочитам никой да не ме нарича актриса, защото това е рамка, която се поставя и много хора се възползват от нея.

А и известно е, че актрисите са един друг вид хора. Те прилагат номера в ежедневието си - "държиш се като актриса", "не ми прави актьорски номерца". Всички тези приказки и принизяването на думата "актьор" ме влудяват.

Фотосесия с женския дракон Спарчио, кръстена на Спартак (Снимка: Деница Иванова, худ. Диана Димитрова)

Актьорите, пред таланта, на които аз се прекланям, са много повече от това просто да са актьори - те са музиканти, певци, художници. Те имат много всеобхватни таланти. Изприщвам се от тази рамка. Говоря единствено и само за моето лично усещане към това определение - актьор, актриса. Не го възприемам така, и не мога да кажа аз, актрисата...

Снимка: Деница Иванова, худ. Диана Димитрова

Предпочитам да бъда определяна като художник. Защото актьорството е една част от моя избор. Винаги съм казвала, че основното, изворът, това което съм започнала да правя от детската градина, а в трети клас нарисувах портрет на Ботев и той беше едно към едно с неговото излъчване - това е преди всичко. Всички други таланти (проклятия) може би само допринасят за моя чепат характер.

- Кога и къде ще се срещнем с "Омагьосаните"?
- Преди Коледа. На 14-ти декември (събота) от 11:30 часа ще бъда цял ден в книжарница "Сиела" в мол "Парадайс". Там ще бъдат заредени и трите ми книги: "Влад", "История за малката вещица, драконовото зайче и Асо купа" и "Омагьосаните".

На 18-ти (сряда) в клуб "Tell me" на ул. Иван Вазов 12, замисляме по-различно събитие и в по-късен час. Много хора ми пишат: "Как мога да получа книгата с автограф от автора и с послание от автора? " Обявих, че приемам заявки в личните съобщения на личната ми страница https://www.facebook.com/DianaDimitrovaOfficial/ и https://www.instagram.com/diana_dimitrova_official/ до 19-ти декември (включително). А на 20-ти, аз лично ще изпратя книгите до всички краища на страната.

Илюстрация от втората книга на Диана Димитрова - "История за малката вещица, Драконовото зайче и Асо Купа", худ. Диана Димитрова

- Раздели се с дългата си коса си тази година. Има ли общо с това, което се говори, че жените предприемат тази стъпка в особени моменти от живота си?..
- Много малко известно е, че всъщност моята първа роля, заради която не заминах за Москва, когато ме приеха чрез Руското посолство магистратура с рисуване, е за History Channel и става дума за главна женска роля в поредицата "Barbarians rising" ("Бунтът на варварите"). В поредицата съм с къса коса за първи път. А "Barbarians rising" има номинация за Emmy. Но ние тук се вълнуваме от плеймейтки и псевдо рапъри и този факт не стана достояние.

Точно когато се дипломирах, отидох при баба. Бях минала някакви кръгове на кастинг, но вече го бях забравила, защото бяха минали два месеца и казах: "Баби, аз май сбърках с НАТФИЗ, не знам какво да правя, може би ще напусна България и ще замина за Англия или ще отида в Москва да продължа с рисуване..." На следващия ден ми се обадиха, че аз съм избрана за главна женска роля в "Спартак". И аз останах. След това се завъртя и "Откраднат живот".

В "Бунтът на варварите"

В "Бунтът на варварите"

- И все пак, подстригването сега защо се случи?
- Може би трябваше да се случи много по-рано, защото наистина първото, към което посяга една жена след голям шок е косата. Смяната на прическата след всички трудности, които преживя героинята ми д-р Огнянова е обяснима.

Трябваше да се случи много по-рано, още след самото изнасилване... Първо дойде идеята за по-малко скъсяване, но после преминахме към по-драстични мерки.

- Излезе по екраните филмът "Писма от Антарктида". Там си много различна...
- Участвах в "Писмата" заради една сцена. Тази в галерията. Не знам дали мога да опиша защо, но когато я прочетох, аз знаех, че аз трябва да мина през това. При самото съпоставяне - майката и момчето и как тя да каже на детето за починалия му татко и нейната приятелка, с проблема с женения мъж, проблемът на моята героиня олекваше. Двете неща не могат да бъдат съпоставени на пръв поглед, но когато не сме в обувките на някого, ние няма как да съдим.

В сцената в галерията се видя, че тази жена Мария, моята героиня, с тази история с въпросния женен мъж, е на ръба. И дори имаше и нещо налудничаво в погледа й, което се надявам да е излязло, когато се опитва да се събере и да отиде при посетителите в галерията. Исках да одухотворя тази героиня, за да не изглежда лековата и лекомислена.

- Очакваш ли да излезе друга продукция с твое участие?
- Много се вълнувам за премиерата на "Nicole and O.J." Това е много чакан игрален филм за американския футболист О Джей Симпсън и тежкото убийство на съпругата му Никол. Режисьорът Joshua Newton (Джошуа Нютън) се оказа доста претенциозен и допусна много малко българи в каста.

Аз играя ролята на семейна приятелка и съм с афро прическа, бременно коремче в последен месец и си партнирам с Явор Веселинов, който ми е близък приятел в живота.

- Чух, че си решила да изоставиш София, да живееш в планината? Какво си намислила?
- Замислям един личен проект. От много време съм го искала и съм си мечтала да живея в Предбалкана. И се влюбих в едно място на 40 км от София. Пропътувах разстоянието вече няколко пъти с моята кола. Все едно от един квартал да стигнеш до центъра в час пик. Там се чувствам щастлива и най-накрая ще имам ателието, за което винаги съм си мечтала.

- Как видя това място, кога се влюби в него?
- Лятото случайно приятел ме заведе там и аз усетих, че това е моето място и каква ирония, преместих се на пъпа на София, уж бягайки от цялата тази лудница...

Снимка: Деница Иванова

- Защо така се получи?
- Понеже не съм запозната с процедурата, си мислех, че много по-бързо ще оформим документите, но се сблъсках с бюрокрацията и всичко се случва прекалено бавно. Осъзнах, че ще ми е нужна една година и затова се преместих в центъра на София. Трябва да се въоръжа с малко търпение.

Диана

- А къде е любовта сред тези планове?
- В момента толкова съм се отдала на работата, че когато мама дойде за три дни от Гърция, заради поети ангажименти трябваше да я взема с мен за гостуването ми в "Плюс-минус". Тя онзи ден се е пошегувала, когато пак нейни познати любопитствали на тази тема:"Диана няма време за себе си, пък камо ли за любов".

Майките винаги имат право. И въпреки, че е запозната със ситуацията, често намира начин да ми направи намеци за внучета.

Не очаквам хората да имат моите възгледи за живота. Давам безусловно любов, живея днес и вярвам, че всичко идва с времето си.

- Благодаря ти, желая ти успех!

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас