Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Десислава Бинева пред Dir.bg: Българската култура се нуждае от повече смелост и големи имиджови проекти

СРЕЩИ

Десислава Бинева пред Dir.bg: Българската култура се нуждае от повече смелост и големи имиджови проекти

Изкуството отдавна не е само удоволствие за окото, ухото или настроението, то работи през послание, създава смисъл, смята новият директор на Българския културен институт в Париж

Снимка: Беатрис Папазян/Колаж: Юлиян Илиев/Dir.bg

Десислава Бинева е директор на Българския културен институт в Париж от март т.г. Родена е във Варна, където завършва Френската езикова гимназия. Магистър е по връзки с обществеността от Софийския университет, работила е като изпълнителен директор на НДК, ръководител на Съюза на издателите в България и директор на Фондация за журналистическа етика. Специализирала е мениджмънт на предприятия, кризисен ПР, административно и комуникационно управление.

Голяма част от работата си до този момент е посветила на популяризирането на българската култура в чужбина. Работила е с международната школа на Райна Кабаиванска, била е част от независимите проекти на Теодор Ушев в България и Европа, както и от международния фестивал "Франкофоли". Инициатор е на кампанията "Свободна зона" за достъп до култура и изкуство на хора от различни социално-изолирани групи.

Снимка: Фелия Барух

Представяме Ви Десислава Бинева есклузивно пред Dir.bg:

- Вие сте новият директор на Българския културен институт в Париж от март т.г. Изявен франкофон. Последните години бяхте ангажирана и с Франкофоли, работила сте за артисти като Райна Кабаиванска, Теодор Ушев и различни международни културни проекти. Какви цели сте си поставили в това начинание?

- Може би известна еманципация в представянето на българската култура пред френска публика.

Сигурно е възможно още известно време да поддържаме на изкуствено дишане самозаблудата, че можем да се капсулираме в традиционните модели, но това е будна кома.

Глобализацията направи света отворена система, което важи с пълна сила и за културата. Изкуството отдавна не е само удоволствие за окото, ухото или настроението, но работи през послание, създава смисъл, задава въпроси, провокира, търси.

Харесвам една мисъл на Ницше, според когото изкуството ни е дадено, за да не умрем от истината.

Снимка: Личен архив

- Каква е за Вас основната роля на един български културен институт в чужбина?

- Да капитализира интерес и любопитство към България. Да отправя позитивни послания за страната през изкуството. Моето разбиране е, че културните институти са заети с износ на култура. И нямат право на компромис в качеството на това, което показват, нито на "братовчед ми е страшен художник, ще му направиш ли изложба тук?". Всеки институт трябва да следва ритъма и контекста на държавата, в която работи.

Социалните настроения, нагласите, публиката, темите на деня са различни в Лондон, Париж, София, Скопие, Сеул или Варшава. Не непременно нещо, което провокира българската публика, би имало същия резонанс във Франция. И обратно: в момента тук например в изложби, кино, фестивали, фотографски форуми, има акцент върху теми като феминизъм, климатичните промени, религиозната нетърпимост, хората с различна сексуална ориентация, жените - творци. В България тези теми не са приоритет, напротив. За това ми се струва важно разбирането, че културната дипломация е двупосочен процес - тя представя нас, но и приема специфично знание за чуждата култура, готовността за среща и пресечна точка между две общества. Иначе всичко става самоцелно.

Арт инсталацията "Българските букви" на кейовете на Сена, 2019 г. (Снимка: Български културен институт в Париж)

Още

Българските букви - по кейовете на Сена в Париж

Българските букви - по кейовете на Сена в Париж

- Още едно от първите големи събития, които Вие инициирахте, имаше изключителен успех в Париж и беше много добре прието у нас - арт инсталацията "Българските букви" по кейовете на Сена. Проектът приключи преди седмица, какъв беше резултатът?
- "Българските букви" беше смела стъпка, откровено казано, в началото скептиците бяха повече от оптимистите за идеята. Звучи като клише, но наистина мисля, че успехът на този проект се дължи на доверието и общото разбиране за кауза. Първо доверието, което ми гласува г-жа Тодора Радева - създател на проекта "Скритите букви" в София, която прие идеята да опитаме да направим българско пространство за литература в сърцето на Париж, без дори да се познаваме лично. След това от г-н Ангел Чолаков, посланик на България във Франция, който също ни подаде ръка, от Лора Николова от екипа на Културния институт, с която тъкмо бяхме започнали да работим съвместно, но минахме и заедно преборихме всичките му епати, някои от които не толкова леки и безпроблемни.

Арт инсталацията "Българските букви" на кейовете на Сена, 2019 г. (Снимка: Български културен институт в Париж)

В крайна сметка, Буквите останаха на Сена четири месеца, преди седмица се върнаха в България и вече имат нов дом - Нов български университет. По данни на Парижкото кметство са били видени от над 800 000 души. Всеки от тях е имал възможност да прочете стихове съвременна българска поезия. Щастлива съм, че това поставя "Българските букви" сред най-видимите и достъпни за широка публика български културни проекти, реализирани във Франция. Огромна радост е!

Арт инсталацията "Българските букви" на кейовете на Сена, 2019 г. (Снимка: Български културен институт в Париж)

- Творци от какви сфери на изкуствата ще каните в Париж?
- Най-важният критерий при програмиране за мен е да представяме конвертируеми културни продукти, адекватни към френската културна сцена. За всеки проект за мен са важни 3 въпроса: Би ли бил той интересен за международна публика? Какво е посланието на този културен продукт и какво казва той за страната ни? Би ли осигурил максимално голяма видимост за българската култура и изкуство? Това е.

С Теодор Ушев на "Берлинале", 2016 (Снимка: Личен архив)

- Какво сте подготвили в новия сезон?
- Иска ми се да продължим и с нови имиджови проекти от мащаба на "Българските букви", имам вече идеи и работим по тях. Стартирахме сезон 2019/2020 с изложба на Венелин Шурелов, един от най-интересните съвременни български визуални артисти. Преди дни представихме филмите на Божина Панайотова и Елица Георгиева, две български режисьорки, които имат вече своите успешни кариери във Франция и Европа. Лятото излязохме извън Париж с концерт на музикантите от Котарашки на един от най-старите международни фестивали в Европа в Ла Рошел. До декември ни предстоят два класически концерта, както и гостуване в Париж на Живко Петров и JP3. В края на ноември ще представим изложба на български икони, която има вече традиция в годините назад. Институтът подготвя собствен проект около работата и изложбата на Кристо в Париж през 2020 година, тогава планираме и няколко колективни изложби и инсталации с артисти от различни страни. Ще представим концерти, кино, литературни събития.

С голямата оперна певица Райна Кабаиванска (Снимка: Личен архив)

- Какво от България искате да покажете на французите?
- Че сме малка, но интересна страна. Без неловкото повтаряне на стари мантри и без излишни претенции, които са неуместни. Комплексът, маркетиран като самочувствие - и лично, и национално, е твърде демоде.

Да, в известна степен, ние имаме неравнопоставено участие в глобалния културен живот по ред на брой причини, но едновременно с това имаме световно разпознаваеми български артисти, които са нашите истински посланици без мандат по света.

Имала съм честта и удоволствието през последните години да работя с някой от най-интересните ни международно реализирани артисти в музиката, киното и литературата. И ви уверявам, че именно артистите ни по света са хората, които балансират към плюс имиджа на България, който често е на кредит.

Снимка: Беатрис Папазян

- Вероятно най-важният въпрос е как да бъде представяно изкуството ни, така че да привлича внимание?

- Френската културна среда е изключително изискваща. Франция разпознава културната си политика като държавен приоритет, публиката й е добре информирана, знаеща, четяща, образованието в областта на изкуствата започва от детската градина.

Ако искаме вниманието на тази публика, това налага гигантска взискателност в програмата и отношение. Културният институт може да организира не по 2 на месец, а по 10 събития дневно, но ако те не провокират интерес в публиката, влизат 3 -ма души и си тръгнат без да искат да се върнат, това няма никакъв смисъл. Не съм убедена, че отчетността на нашата дейност се измерва в брой събития, а по-скоро в ефективността на всяко. Много е важно също държавата да продължи да подкрепя и финансира имиджови проекти за България - големи изложби в престижни музеи, участие на важни за всяка творческа индустрия форуми - изложения, литературни салони, фестивали, защото това дава фокус и генерира интерес с натрупване.

По време на откриване на изложба в БКИ в Париж (Снимка: Личен архив)

- Успяхте ли вече да установите контакти с български артисти и хора на изкуството, които живеят и работят там или са завършили своето образование във Франция?
- С много от тях, да. Тук, във Франция, има изключително талантливи българи, които се занимават с кино, фотография, има художници, писатели, музиканти, директори на галерии, театри ... За тях не е лесно, Париж е огромна сцена, с много възможности за артистите, но в същото време конкуренцията е смазваща. Успехът съвсем не опира само до талант, а до много труд, добър мениджмънт, понякога шанс. Една част от дейността ни е фокусирана изцяло към български артисти във Франция. Подкрепяме ги институционално, работим заедно по промоционните им и комуникационни кампании, мислим съвместни проекти. През април имахме изложба на Мина-Ангела Игнатова, български фотограф и режисьор в телевизия Арте. През май организирахме парижката премиера на филма "Вечната красота" на Деян Парушев, български режисьор. И двамата живеят и работят във Франция от дълги години. Те идват със своя публика. Така в културният институт влизат нови хора, което е много важно. Аз смятам, че тези институти трябва да бъдат гостоприемна среда, отворени пространства, а не да се капсулират в себе си.

Български културен институт в Париж, прожекция на филма на Деян Парушев "Вечна красота" (Снимка: Български културен институт в Париж)

- Както знаем, бюджетите на БКИ са доста ограничени като финансов ресурс. На какви партньорства и помощ ще разчитате, за да реализирате Вашата амбициозна програма?
- Никога не съм имала лукса да работя на място, където се леят пари. Аз не харесвам оправдателната поза "няма пари". Никога няма достатъчно. Опитът ми ме е научил, че недостатъчните бюджети се компенсират с добри идеи, много работа и находчивост.

Да, в ролята си на организатор, Българският културен институт в Париж има слаби възможности, отнесени към средата, в която функционира. И в същото време - неограничени възможности да провокира и създава партньорства, да предизвиква интерес. Проектът "Българските букви" е успешният пример за това - със сравнително скромен бюджет може да се постигне голям ефект и видимост.

Бих обърнала въпроса Ви - според мен самият културен институт има изключително важна роля като партньор. Там, където нашите бюджети не стигат, за да се заемем с даден проект, подкрепяме винаги, когато е възможно- организационно, комуникационно и логистично, други културни оператори, които имат куража да показват българско изкуство във Франция. Така работим с частни, неправителствени или държавни организации, с млади артисти, които ни търсят за съвет или подкрепа.

Имаме съвместни проекти с други културни институти, в момента с Хърватското посолство, с Японския културен институт, с Белгийския център, с Кметството на Париж. Струва ми се, че това е правилният път.

Снимка: Беатрис Папазян

- Институтът в Париж винаги е развивал активна дейност. Има ли проекти или традиции, които бихте продължили или надграждали?
- Разбира се. Иска ми се да вярвам, че всеки един от ръководителите е направил най-доброто спрямо конкретния момент. Но от днешна дата бих преосмислила начина. Глобализацията и дигиталната среда отвориха и сякаш промениха завинаги класическите модели на културно потребление.

Културната дипломация е вече динамичен канал, дигиталната среда е непреодолим фактор.

Днес общественото мнение се мобилизира първо в интернет, след това става обществено действие. Обратната връзка с публиката е супер важна. Аз обичам да се вслушвам и ценя съветите, критиката, обмена на идеи и информация, мисля, че е най-добрият коректор срещу самомнителност.

Снимка: Беатрис Папазян

- Кой е най-важният акцент във Вашата програма? Събитие или кауза, които бихте искали да реализирате по време на Вашия мандат?
- Бих се радвала, ако успеем да реализираме поне още няколко големи и значими имиджови проекта от мащаба на кампанията за кирилицата и Българските букви на Сена. Убедена съм, че по-смелото ни и последователно присъствие на световната културна сцена трябва да бъде приоритет на държавната международна културна политика.

- Желая Ви успех!

Интервю на Мая Филипова  

Още

Маестро Найден Тодоров: Мотото, което избрахме за 91-я ни сезон е: Всеки концерт е празник!

Маестро Найден Тодоров: Мотото, което избрахме за 91-я ни сезон е: Всеки концерт е празник!

Още

Акад. Пламен Карталов: Откриваме сезона с грандиозна гала, посветена на Николай Гяуров

Пламен Карталов пред Dir.bg: Откриваме сезона с грандиозна гала, посветена на Николай Гяуров

Коментирай 17

1/1

Снимка: Беатрис Папазян/Колаж: Юлиян Илиев/Dir.bg

Снимка: Беатрис Папазян

Снимка: Беатрис Папазян

Снимка: Беатрис Папазян

Снимка: Беатрис Папазян

Снимка: Беатрис Папазян

Арт инсталацията "Българските букви" на кейовете на Сена, 2019 г. (Снимка: Български културен институт в Париж)

Арт инсталацията "Българските букви" на кейовете на Сена, 2019 г. (Снимка: Български културен институт в Париж)

Арт инсталацията "Българските букви" на кейовете на Сена, 2019 г. (Снимка: Български културен институт в Париж)

Български културен институт в Париж, прожекция на филма на Деян Парушев "Вечна красота" (Снимка: Български културен институт в Париж)

С Теодор Ушев на "Берлинале", 2016 (Снимка: Личен архив)

По време на откриване на изложба в БКИ в Париж (Снимка: Личен архив)

Снимка: Личен архив

С голямата оперна певица Райна Кабаиванска (Снимка: Личен архив)

Снимка: Фелия Барух

Календар

Препоръчваме ви

Диана сред "Омагьосаните": Не искам да ме наричат актриса

Много болезнено се спукаха тия 28, а вече 29 сапунени мехура, колкото са годините ми, изповяда звездата от сериала "Откраднат живот"

Скулпторът, който извая Славейков в Милано и вся смут: Докато работех, ми четяха стиховете му

Адриан Новаков избира да работи в родната си къща в Габрово и вярва, че някой ден от невероятната енергия на българите ще се роди нов световнопризнат творец

В балета цял живот все се доказваш

Снежана Дескова и Анелия Димитрова за одухотворението и отдадеността към балетната магия, за която няма ограничения нито във времето, нито във възрастта, нито в поколенията

Елате в будния сън на Християн Бакалов

"Съпричастността е в основата на бъдещето оцеляване на човечеството", казва с усмивка световноизвестният артист, хореограф и танцьор, който не спира да провокира себе си и нас с творчеството си

Станислав Трифонов - Насимо или какво свързва 15-20 години търпение, молив и скицник

"Ако обичаш това, което правиш, то неминуемо ще започне да те издържа в един момент", коментира формулата на успеха известният ни художник и графити артист

Иво Христов: Война за живот

"Можеш да минеш през ада и да излезеш оптимист от там" казва младият писател, когото болестта нападна отново