Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Десислава Бинева пред Dir.bg: Българската култура се нуждае от повече смелост и големи имиджови проекти

СРЕЩИ

Десислава Бинева пред Dir.bg: Българската култура се нуждае от повече смелост и големи имиджови проекти

Изкуството отдавна не е само удоволствие за окото, ухото или настроението, то работи през послание, създава смисъл, смята новият директор на Българския културен институт в Париж

Снимка: Беатрис Папазян/Колаж: Юлиян Илиев/Dir.bg

Десислава Бинева е директор на Българския културен институт в Париж от март т.г. Родена е във Варна, където завършва Френската езикова гимназия. Магистър е по връзки с обществеността от Софийския университет, работила е като изпълнителен директор на НДК, ръководител на Съюза на издателите в България и директор на Фондация за журналистическа етика. Специализирала е мениджмънт на предприятия, кризисен ПР, административно и комуникационно управление.

Голяма част от работата си до този момент е посветила на популяризирането на българската култура в чужбина. Работила е с международната школа на Райна Кабаиванска, била е част от независимите проекти на Теодор Ушев в България и Европа, както и от международния фестивал "Франкофоли". Инициатор е на кампанията "Свободна зона" за достъп до култура и изкуство на хора от различни социално-изолирани групи.

Снимка: Фелия Барух

Представяме Ви Десислава Бинева есклузивно пред Dir.bg:

- Вие сте новият директор на Българския културен институт в Париж от март т.г. Изявен франкофон. Последните години бяхте ангажирана и с Франкофоли, работила сте за артисти като Райна Кабаиванска, Теодор Ушев и различни международни културни проекти. Какви цели сте си поставили в това начинание?

- Може би известна еманципация в представянето на българската култура пред френска публика.

Сигурно е възможно още известно време да поддържаме на изкуствено дишане самозаблудата, че можем да се капсулираме в традиционните модели, но това е будна кома.

Глобализацията направи света отворена система, което важи с пълна сила и за културата. Изкуството отдавна не е само удоволствие за окото, ухото или настроението, но работи през послание, създава смисъл, задава въпроси, провокира, търси.

Харесвам една мисъл на Ницше, според когото изкуството ни е дадено, за да не умрем от истината.

Снимка: Личен архив

- Каква е за Вас основната роля на един български културен институт в чужбина?

- Да капитализира интерес и любопитство към България. Да отправя позитивни послания за страната през изкуството. Моето разбиране е, че културните институти са заети с износ на култура. И нямат право на компромис в качеството на това, което показват, нито на "братовчед ми е страшен художник, ще му направиш ли изложба тук?". Всеки институт трябва да следва ритъма и контекста на държавата, в която работи.

Социалните настроения, нагласите, публиката, темите на деня са различни в Лондон, Париж, София, Скопие, Сеул или Варшава. Не непременно нещо, което провокира българската публика, би имало същия резонанс във Франция. И обратно: в момента тук например в изложби, кино, фестивали, фотографски форуми, има акцент върху теми като феминизъм, климатичните промени, религиозната нетърпимост, хората с различна сексуална ориентация, жените - творци. В България тези теми не са приоритет, напротив. За това ми се струва важно разбирането, че културната дипломация е двупосочен процес - тя представя нас, но и приема специфично знание за чуждата култура, готовността за среща и пресечна точка между две общества. Иначе всичко става самоцелно.

Арт инсталацията "Българските букви" на кейовете на Сена, 2019 г. (Снимка: Български културен институт в Париж)

Още

Българските букви - по кейовете на Сена в Париж

Българските букви - по кейовете на Сена в Париж

- Още едно от първите големи събития, които Вие инициирахте, имаше изключителен успех в Париж и беше много добре прието у нас - арт инсталацията "Българските букви" по кейовете на Сена. Проектът приключи преди седмица, какъв беше резултатът?
- "Българските букви" беше смела стъпка, откровено казано, в началото скептиците бяха повече от оптимистите за идеята. Звучи като клише, но наистина мисля, че успехът на този проект се дължи на доверието и общото разбиране за кауза. Първо доверието, което ми гласува г-жа Тодора Радева - създател на проекта "Скритите букви" в София, която прие идеята да опитаме да направим българско пространство за литература в сърцето на Париж, без дори да се познаваме лично. След това от г-н Ангел Чолаков, посланик на България във Франция, който също ни подаде ръка, от Лора Николова от екипа на Културния институт, с която тъкмо бяхме започнали да работим съвместно, но минахме и заедно преборихме всичките му епати, някои от които не толкова леки и безпроблемни.

Арт инсталацията "Българските букви" на кейовете на Сена, 2019 г. (Снимка: Български културен институт в Париж)

В крайна сметка, Буквите останаха на Сена четири месеца, преди седмица се върнаха в България и вече имат нов дом - Нов български университет. По данни на Парижкото кметство са били видени от над 800 000 души. Всеки от тях е имал възможност да прочете стихове съвременна българска поезия. Щастлива съм, че това поставя "Българските букви" сред най-видимите и достъпни за широка публика български културни проекти, реализирани във Франция. Огромна радост е!

Арт инсталацията "Българските букви" на кейовете на Сена, 2019 г. (Снимка: Български културен институт в Париж)

- Творци от какви сфери на изкуствата ще каните в Париж?
- Най-важният критерий при програмиране за мен е да представяме конвертируеми културни продукти, адекватни към френската културна сцена. За всеки проект за мен са важни 3 въпроса: Би ли бил той интересен за международна публика? Какво е посланието на този културен продукт и какво казва той за страната ни? Би ли осигурил максимално голяма видимост за българската култура и изкуство? Това е.

С Теодор Ушев на "Берлинале", 2016 (Снимка: Личен архив)

- Какво сте подготвили в новия сезон?
- Иска ми се да продължим и с нови имиджови проекти от мащаба на "Българските букви", имам вече идеи и работим по тях. Стартирахме сезон 2019/2020 с изложба на Венелин Шурелов, един от най-интересните съвременни български визуални артисти. Преди дни представихме филмите на Божина Панайотова и Елица Георгиева, две български режисьорки, които имат вече своите успешни кариери във Франция и Европа. Лятото излязохме извън Париж с концерт на музикантите от Котарашки на един от най-старите международни фестивали в Европа в Ла Рошел. До декември ни предстоят два класически концерта, както и гостуване в Париж на Живко Петров и JP3. В края на ноември ще представим изложба на български икони, която има вече традиция в годините назад. Институтът подготвя собствен проект около работата и изложбата на Кристо в Париж през 2020 година, тогава планираме и няколко колективни изложби и инсталации с артисти от различни страни. Ще представим концерти, кино, литературни събития.

С голямата оперна певица Райна Кабаиванска (Снимка: Личен архив)

- Какво от България искате да покажете на французите?
- Че сме малка, но интересна страна. Без неловкото повтаряне на стари мантри и без излишни претенции, които са неуместни. Комплексът, маркетиран като самочувствие - и лично, и национално, е твърде демоде.

Да, в известна степен, ние имаме неравнопоставено участие в глобалния културен живот по ред на брой причини, но едновременно с това имаме световно разпознаваеми български артисти, които са нашите истински посланици без мандат по света.

Имала съм честта и удоволствието през последните години да работя с някой от най-интересните ни международно реализирани артисти в музиката, киното и литературата. И ви уверявам, че именно артистите ни по света са хората, които балансират към плюс имиджа на България, който често е на кредит.

Снимка: Беатрис Папазян

- Вероятно най-важният въпрос е как да бъде представяно изкуството ни, така че да привлича внимание?

- Френската културна среда е изключително изискваща. Франция разпознава културната си политика като държавен приоритет, публиката й е добре информирана, знаеща, четяща, образованието в областта на изкуствата започва от детската градина.

Ако искаме вниманието на тази публика, това налага гигантска взискателност в програмата и отношение. Културният институт може да организира не по 2 на месец, а по 10 събития дневно, но ако те не провокират интерес в публиката, влизат 3 -ма души и си тръгнат без да искат да се върнат, това няма никакъв смисъл. Не съм убедена, че отчетността на нашата дейност се измерва в брой събития, а по-скоро в ефективността на всяко. Много е важно също държавата да продължи да подкрепя и финансира имиджови проекти за България - големи изложби в престижни музеи, участие на важни за всяка творческа индустрия форуми - изложения, литературни салони, фестивали, защото това дава фокус и генерира интерес с натрупване.

По време на откриване на изложба в БКИ в Париж (Снимка: Личен архив)

- Успяхте ли вече да установите контакти с български артисти и хора на изкуството, които живеят и работят там или са завършили своето образование във Франция?
- С много от тях, да. Тук, във Франция, има изключително талантливи българи, които се занимават с кино, фотография, има художници, писатели, музиканти, директори на галерии, театри ... За тях не е лесно, Париж е огромна сцена, с много възможности за артистите, но в същото време конкуренцията е смазваща. Успехът съвсем не опира само до талант, а до много труд, добър мениджмънт, понякога шанс. Една част от дейността ни е фокусирана изцяло към български артисти във Франция. Подкрепяме ги институционално, работим заедно по промоционните им и комуникационни кампании, мислим съвместни проекти. През април имахме изложба на Мина-Ангела Игнатова, български фотограф и режисьор в телевизия Арте. През май организирахме парижката премиера на филма "Вечната красота" на Деян Парушев, български режисьор. И двамата живеят и работят във Франция от дълги години. Те идват със своя публика. Така в културният институт влизат нови хора, което е много важно. Аз смятам, че тези институти трябва да бъдат гостоприемна среда, отворени пространства, а не да се капсулират в себе си.

Български културен институт в Париж, прожекция на филма на Деян Парушев "Вечна красота" (Снимка: Български културен институт в Париж)

- Както знаем, бюджетите на БКИ са доста ограничени като финансов ресурс. На какви партньорства и помощ ще разчитате, за да реализирате Вашата амбициозна програма?
- Никога не съм имала лукса да работя на място, където се леят пари. Аз не харесвам оправдателната поза "няма пари". Никога няма достатъчно. Опитът ми ме е научил, че недостатъчните бюджети се компенсират с добри идеи, много работа и находчивост.

Да, в ролята си на организатор, Българският културен институт в Париж има слаби възможности, отнесени към средата, в която функционира. И в същото време - неограничени възможности да провокира и създава партньорства, да предизвиква интерес. Проектът "Българските букви" е успешният пример за това - със сравнително скромен бюджет може да се постигне голям ефект и видимост.

Бих обърнала въпроса Ви - според мен самият културен институт има изключително важна роля като партньор. Там, където нашите бюджети не стигат, за да се заемем с даден проект, подкрепяме винаги, когато е възможно- организационно, комуникационно и логистично, други културни оператори, които имат куража да показват българско изкуство във Франция. Така работим с частни, неправителствени или държавни организации, с млади артисти, които ни търсят за съвет или подкрепа.

Имаме съвместни проекти с други културни институти, в момента с Хърватското посолство, с Японския културен институт, с Белгийския център, с Кметството на Париж. Струва ми се, че това е правилният път.

Снимка: Беатрис Папазян

- Институтът в Париж винаги е развивал активна дейност. Има ли проекти или традиции, които бихте продължили или надграждали?
- Разбира се. Иска ми се да вярвам, че всеки един от ръководителите е направил най-доброто спрямо конкретния момент. Но от днешна дата бих преосмислила начина. Глобализацията и дигиталната среда отвориха и сякаш промениха завинаги класическите модели на културно потребление.

Културната дипломация е вече динамичен канал, дигиталната среда е непреодолим фактор.

Днес общественото мнение се мобилизира първо в интернет, след това става обществено действие. Обратната връзка с публиката е супер важна. Аз обичам да се вслушвам и ценя съветите, критиката, обмена на идеи и информация, мисля, че е най-добрият коректор срещу самомнителност.

Снимка: Беатрис Папазян

- Кой е най-важният акцент във Вашата програма? Събитие или кауза, които бихте искали да реализирате по време на Вашия мандат?
- Бих се радвала, ако успеем да реализираме поне още няколко големи и значими имиджови проекта от мащаба на кампанията за кирилицата и Българските букви на Сена. Убедена съм, че по-смелото ни и последователно присъствие на световната културна сцена трябва да бъде приоритет на държавната международна културна политика.

- Желая Ви успех!

Интервю на Мая Филипова  

Още

Маестро Найден Тодоров: Мотото, което избрахме за 91-я ни сезон е: Всеки концерт е празник!

Маестро Найден Тодоров: Мотото, което избрахме за 91-я ни сезон е: Всеки концерт е празник!

Още

Акад. Пламен Карталов: Откриваме сезона с грандиозна гала, посветена на Николай Гяуров

Пламен Карталов пред Dir.bg: Откриваме сезона с грандиозна гала, посветена на Николай Гяуров

Коментирай 17

Календар

Препоръчваме ви

Маестро Саша Гьотцел: Нищо не може да спре изкуството

То е човешка необходимост, тъй като е езикът на душата на човечеството, казва главният гост-диригент на Софийската филхармония

Режисьорът Леван Когуашвили: Грузинското кино говори за тъжни неща с жизнерадост

Филмът "Брайтън 4" откри юбилейното издание на София Филм Фест в присъствието на режисьора

Блаж Кемперле от квартет "Сигнум": Саксофонът е хамелеон и излъчва много музикални цветове

Световна премиера с новия проект на виртуозните саксофонисти от квартет „Сигнум” в България

Режисьорът Петър Денчев: Положението на артистите у нас е класов проблем

"Липсата на класово съзнание как се самоопределяш в подобна система е проблем и за това каква цена можеш да изискаш за своя труд и кой трябва да я плати" споделя още Денчев

Маестра Кери-Лин Уилсън: Вълнувам се, че отново ще дирижирам Софийската филхармония

На своята нова среща със софийската публика на 23 септември, талантливата канадка се представя със симфоничен концерт, включващ творби от Бѐдржих Сметана, Макс Брух и Дмитрий Шостакович

Цигуларят Йосиф Радионов: Възвишената музика е била винаги на почит в моето семейство

Музиката, която изпълнявахме със съпругата ми по време на пандемията, трябваше да е обнадеждаваща, казва големият музикант