МОДА И ИЗКУСТВО
Бароковите костюми от хартия на Ася Козина, които взривиха света на модата
Украинската артистка работи с марки като Dolce & Gabbana като създава костюм, вдъхновен от една от символичните сгради на Киев - Къщата с химерите
Автор : / 5842 Прочита 20 Коментара
Ася Козина - артистката, която промени света на хартиеното изкуство (Източник: Ася Козина)
Ася Козина е артистката, която може да изработи пищни шапки и булчински рокли от обикновени листове хартия. Напоследък в сайтовете за изкуство и Инстаграм може би се виждали барокови и рококо дизайни на шапки и костюми, които освен, че провокират въображението, подхранват любопитството за изворите на тези едновременно винтидж и футуристично изглеждащи произведения.
Украинската артистка е истинска звезда в своята област - да създава костюми от хартия, вдъхновени от модата, изкуството и архитектурата.
Ася Козина създава подобни произведения от 2007 г. насам.
Вдъхновена от бароковите и рококо костюми на дизайнери като Тиери Мюглер и Ирис ван Херпен, тя използва синтетична хартия, за да изработи своите сложни украшения за глава.
Ася Козина - артистката, която промени света на хартиеното изкуство (Източник: Ася Козина)
През 2019 г. Dolce & Gabbana купуват две от творенията на Козина за ревю, а на миналогодишната седмица на модата Metropolitan в Лос Анджелис ѝ бе поръчано да създаде костюм, вдъхновен от архитектурата на нейната страна Украйна.
В разговор за Impressio Ася Козина разказва как войната в Украйна е променила работата ѝ, защо и как я е вдъхновила Къщата с химерите в Киев и разграничава ли интересите си едновременно към модата и изкуството.
- Ася, как се появи магията да работите точно в този стил?
- Занимавам се с изкуство, направено от хартия още от 2006 г., а през 2007 г. беше моята първа изложба.
От тогава не съм си променила начина на работа по отношение на материалите и изработката на произведенията ми.
През годините съм правила много проекти, някои от тях никога не излязоха наяве, други останаха да напомнят за себе си в скици и рисунки, но това е така за всички творящи хора.
Сякаш има вътрешен цензор, който не смята тази или онази идея за достойна за внимание и допълнителни усилия.
От детството си се занимавам с традиционно украинско изкуство, издълбавах герои в национални костюми на различни страни, а от студентските си години започнах да експериментирам с хартията за скулптурни форми.
Много ми хареса това, че хартията е изключително достъпен материал и в същото време притежава широки артистични възможности.
- От какво най-вече са вдъхновени дизайните ви?
-От първите ми опити до днес проектите ми се основават върху изследвания и впечатления, също върху история на народните костюми.
Вдъхновена съм и от развитието на модата, от тенденциите, непрактичното, гротескността.
Ася Козина - артистката, която промени света на хартиеното изкуство (Източник: Ася Козина)
Мисля, че задачата на модата, независимо дали преди 500 години или сега, е била да впечатлява, шокира и да бъде запомнена. Само такива дизайнери са останали в историята на модата като новатори, експериментатори, революционери в областта. Когато модата и изкуството се пресичат, те създават нови удивителни образи и форми.
Разглеждайки футуристичните костюми на Тиери Мюглер и Айрис ван Херпен, можем ли еднозначно да определим мода ли е или изкуство?
Ася Козина - артистката, която промени света на хартиеното изкуство (Източник: Ася Козина)
- Впечатляващо е, че изработвате костюми, вдъхновени от сгради, архитектурни забележителности. Кажете как стигнахте до идеята да направите костюм, вдъхновен от Къщата с химерите в Киев?
- Това е костюм за конкурса International Metropolitan Fashion Week, проведен в Лос Анджелис.
Там трябваше да направя костюм, вдъхновен от архитектурата на моята страна. Дълго мислих кой обект да избера и през цялото време не бях сигурна дали точно тази сграда е от най-голямо значение.
Но войната някак силно се отрази лично на мен, а и на работата ми, така че се зарових в собствените си чувства и избрах Къщата с химерите, която се превърна в символ на несломимото управление на страната ни, благодарение на ежедневните видеообръщения на президента към обществеността.
- Какво символизира тази къща?
- Тази сграда е построена от Владислав Хородецки, полско-украински архитект, който е революционер в архитектурата на Киев от началото на ХХ век.
Къщата с химерите дълги години е дипломатическа и социално-културна сграда, в нея се провеждат преговори между държавни глави и благотворителни събития, организирани от Първата дама.
В художествен смисъл къщата е уникална. Не само с украсата си, но и с конструкцията си и буди безгранично любопитство и желание да искате да я разглеждате отново и отново. Къщата е построена на наклон, където земята се движи и изглеждало невъзможно да се построи нещо.
Тя е асиметрична, има различен брой етажи от различните ѝ страни, декорът ѝ е вдъхновен от животни, риби и птици, които сякаш са замръзнали.
Архитектът я построява за себе си и е свободен да твори без ограничения, каквото творческият порив на душата му желае.
- Накъде са насочени повече артистичните ви интереси - към модния подиум или виждате произведенията си по-скоро в галерия?
- Това е може би най-трудният въпрос, защото моето изкуство е нещо средно между модата и скулптурата.
Всъщност се чувствам комфортно и в двете, а може би моето място в изкуството все още не е намерено, още не е съвсем дефинирано.
Много обичам да използвам и хора в моите обекти, те стават част от костюма като жива скулптура, част от света, който временно се създава тук и сега.
- Промени ли се артистичния ви стил след началото на войната в Украйна?
- За мен войната в Украйна е много лична история, защото живях в тези две страни почти 10 години.
Мисля, че преминах през всички етапи: разочарование, безверие, осъзнаване и раздяла.
Както се промени животът ми, така се промени и работата ми. Беше изключително трудно да създам нещо красиво, когато летят ракети, когато чувам дронове над главата си през нощта.
През първите шест месеца работих като доброволец в склад за храна и за други помощи и тази проста, механична, но интензивна работа на мозъка беше най-доброто бягство от целия ад, който ни заобикаляше.
Давах всичко от себе си до последно на тези, които бяха в още по-голяма нужда.
Под постоянен и много силен стрес беше невъзможно за мен да създам нещо креативно. Шестте месеца доброволчество ме изтощиха напълно, а изкуството се превърна в начин да възстановя себе си и силите си. Сега работя върху нов творчески проект и се надявам да го представя пред публика през следващите месеци.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}