СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
"37 клечки кибрит" – пиеса между социално-криминалната история с елементи на кабаре и куклен театър
"Опитахме се да проследим колко унижение и несправедливост може да понесе един индивид преди да се "взриви", как жертвата се превръща в ангел на отмъщението", казва един от създателите й Гергана Димитрова
Автор: 904 Прочита 0 Коментара
/ Сцена от българо-немска театрална продукция "37 клечки кибрит" (Снимка: Студио Къркеланов)"37 клечки кибрит" е българо-немска театрална продукция на четири организации - "36 маймуни" (София), TARTproduktion (Щутгарт) и театрите Fitz! (Щутгарт), Théâtre National (Люксембург).
За първи път ще видим пиесата в РЦСИ "Топлоцентрала" на 06, 07 и 09 декември от 19:30 ч. През 2023 г. представлението ще гастролира в Щутгарт и Люксембург, а трите дати са единствените дати за България засега.
"37 клечки кибрит" се играе на български, немски и английски език със субтитри на български език. Екипът на представлението, естествено, също е международен. Пиесата е написана от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, за които това е осмата обща пиеса. Режисьор и сценограф е Бернхард Ойстершулте.
В главната роля на българска болногледачка в Германия е Снежина Петрова. Останалите роли са поверени на Мануела Саркисян, Вероник Кинен/Невена Калудова и Нейтън Купър. Ключов персонаж в пиесата е и специална кукла с човешки размер, изработена от Антие Тьопфер - германска артистка в областта на обектния, визуален и куклен театър. Музиката е на Юлиан Стоичков.
Здрава Каменова и Гергана Димитрова провеждат поредица интервюта с болногледачи и хора от агенции, за да напишат пиесата. Това е и поводът да поговорим с Гергана Димитрова за работата ѝ като драматург.
Гергана Димитрова (Снимка: Colin Vickers)
- Разкажете ни повече за началото на "37 клечки кибрит" - какво провокира идеята за темата на представлението?
- Темата за социалното неравенство, разгледано през перспективата на болногледачите от Източна Европа, и конкретно от България, които работят в Западна Европа, дойде от режисьора Бернхард Ойстершулте от TARTproduktion Щутгарт.
За него това е втори проект от поредицата Social Disease, в която разглежда актуални социални проблеми, които разединяват обществото и рушат свързващата социална тъкан.
Сцена от българо-немска театрална продукция "37 клечки кибрит" (Снимка: Студио Къркеланов)
- Имаше ли нещо неочаквано, което открихте по време на вашето проучване?
- Открих, че голямото предизвикателство на тази професия не е само тежката физическа работа, а изключителното психическо натоварване от ежедневната среща със страданието, старостта, смъртта както и от раздялата с близките и изолацията. Това води до многобройни случаи на депресия.
Друг интересен факт, който открихме докато проучвахме темата е, че агенциите за наемане на евтина работна ръка основно от Източна Европа за грижи за възрастни и болни хора в Западна Европа, на практика работят на ръба на закона.
Тяхната дейност обаче е толкова необходима за западните общества, че те предпочитат да си затварят очите за тези полузаконни услуги, тъй като почти нямат алтернатива.
Проблемът с недостига на социалните грижи се задълбочава с прогресивното застаряване на населението, а изход сякаш засега не се очертава. Лошото е, че същият проблем съществува и в Източна Европа и с миграцията на работна ръка тук той става абсолютно неразрешим.
Сцена от българо-немска театрална продукция "37 клечки кибрит" (Снимка: Студио Къркеланов)
- От това, което знаем за пиесата има много и различни нюанси - в нея има музика, дори може да се каже куклен театър, но всъщност тече една криминална история, докато става дума за силно социални теми. Какво беше най-важното, което искахте да направите с тази пиеса?
- За нас имаше няколко основни фокуса - темата за умиращото тяло и умиращия дух, за човешкото достойнство и за пречистващото отмъщение. Опитахме се да проследим колко унижение и несправедливост може да понесе един индивид преди да се "взриви", как жертвата се превръща в ангел на отмъщението.
В нашата история всички участници са по някакъв начин жертва на ситуацията, която изкарва най-лошото у тях. Същевременно начинът, по който разказваме историята, е забавен, гротесков, с елементи на кабаре и куклен театър, тъй като един от основните герои се играе от кукла в човешки ръст. Имаме и герой - възрастен говорящ папагал, който, за съжаление, се депресира и умира малко преди финала на пиесата.
Снежина Петрова в българо-немска театрална продукция "37 клечки кибрит" (Снимка: Студио Къркеланов)
- Представлението е създадено като копродукция и предстои да гостува в Щутгарт и Люксембург. Мислите ли, че различните публики ще възприемат различно спектакъла и защо?
- Мисля, че спектакълът ще бъде възприет доста различно тук и на Запад, тъй като публиката ще се идентифицира с различни герои.
Ако тук ще се идентифицира с болногледачката Елена, то в Щутгарт и Люксембург до тях ще са по-близки по-скоро семейството на г-н Цюндер, наело болногледачката. Това ми е изключително интересно.
- Знаем, че превеждате и пишете пиеси, но Вие сте основно и режисьор - това помага ли в съдаването на текстове за театър?
- Да, несъмнено ми помага.
Открих, че бидейки режисьор, който пише, гласувам много повече доверие и свобода на бъдещия режисьор и артистичния екип, който ще поставя текста. Това не прави работата им по-лесна, но им задава много повече възможности за интерпретация на текста.
Гергана Димитрова (вляво) и Здрава Каменова в Берлин (Снимка: Личен архив)
Интервю на Демна ДИМИТРОВА