Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Здрава Каменова: Няма кога и къде... Винаги и навсякъде!

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Здрава Каменова: Няма кога и къде... Винаги и навсякъде!

"Защо интервю за работа в аптека си е като "Игри на волята" - актрисата и драматург ви кани на една смешна и задушевна вечер с новия си комедиен стендъп "Една жена каза"

Здрава Каменова (Снимка: Ивелина Чолакова)

Обичана, позната и като артист, и като драматург и писател, понякога само като глас, Здрава Каменова е от онези уютни и щури вълшебства, които превръщат и най-студеното място в приласкаваща, неочаквана, но много истинска приказка.

Но какво ще се случи и на първия й комедиен стендъп спектакъл "Една жена каза" можете да разберете и да участвате на 20 октомври от 20.00 часа на сцената на Joy Station.

Специални гости са верните й приятели Богдана Трифонова, Наталия Цекова и Симеон Владов. За музикалното оформление се грижи Добромир Кисьов.

Какви са чудесата на Здрава Каменова и какво всъщност "Една жена казва":

Снимка: Ивелина Чолакова

- Как преминава през пандемията един особено лъчезарен и топъл човек като вас? Беше трудна година за всички артисти и явно ще продължи да бъде такава.
- Започна тежко, особено с локдауна. Затова и се роди идеята ни да направим първия стендъп формат, първо със Светльо Томов и Богдана Трифонова, а после включихме и Стефания Колева в "Извънредно положение" и "Извънредно любовно".

Работата, срещата с публика и всичкия смях, /но не от онзи евтиния/, който им даваме вече една година, и от който зрителите ни много имат нужда, ни държат на повърхността и ни осмислят.

Колкото и лошо нещо да е пандемията, тя ме осмели да прекрача някакви граници. Свикнала съм да пиша сюжетни пиеси, после да ги репетирам дълго, а тук много смело, пак с репетиции, пак с писане на текстове, но съвсем лично и непринудено, заставам пред публиката без да се преправям на някой друг, а съм си аз - Здрава.

Заедно с моята половинка Светльо Томов, който е дългогодишен сценарист и съавтор на "извънредните ни положения", написахме шест истории. Някои от тях са свързани с наши семейни смешни преживявания.

Купи билет

Например имах онлайн интервю, по време на което кучето ми бе нападнато от други кучета и докато около краката ми се водеше битка, аз усмихната говорех на камерата на телефона си за българската култура. Тогава се ядосах на ситуацията, обаче после толкова смешно я донаписахме, че сега ми е любима.

Може би това е моят личен начин да се справям с трудните ситуации в живота. Много често нещото, което много ме ядосва се качва на сцената и разсмива публиката.

Стефания Колева, Богдана Трифонова и Здрава Каменова (Снимка: Личен архив)

- Така ли се появи стендъп спектакълът "Една жена каза"?
- "Една жена каза" е естественото продължение на "извънредните положения". И тъй като аз много обичам да съм на сцена, но и обичам колегите си, не можах да устоя да съм съвсем сама и поканих отново Богдана.

С нея просто сме сценични сестри. Дишаме заедно на сцената.

Тя сама написа своя монолог, с който ще зарадва публиката в Joy Station.

Другата дама е Наталия Цекова - първата българска дипломирана актриса от ромски произход. Зрителите са я гледали и в серила "Откраднат живот". Изумително истинско и много шеметно момиче, с кауза и с чувство за хумор. Монологът, който й написахме аз и Светльо, разказва за една циганска сватба, която от махалата се премества пред Пирогов, а после...е, няма да издавам.

Богдана пък ще разкаже в какво се превръщат мъжете, след като се оженят.

Аз ще споделя за отношенията ни с прахосмукачката-робот, защото тя е най-добрата ми приятелка и смятам, че е зодия Рак (смее се). Сред моите любими персонажи в този стендъп е и културтрегерката, която има онлайн интервю, но в същото време има проблем и с кучето, и с детето си. Ситуацията става много ОНЛАЙН, като акценът е на ЛАЙН (смее се).

Ще видите защо интервю за работа в аптека си е като "Игри на волята".

Цяло лято играх този стендъп в малки открити клубни сцени. Има зрители, които се връщаха по пет пъти да го гледат. Когато ги питам "Защо си го причинявате?", те казват: "Ами, то всеки път е различно." (смее се). Това е голям комплимент за мен!

Гледай как забравихме мъжете! Симеон Владов ще каже един монолог как мъжете се справят с жени по време на извънредна ситуация.

Той ще загрее и поздрави особено мъжката част на публиката. Да не се уплашат, че ще гледат само женски истории.

Но истината е, че женските истории ще са чудесен начин те да се надсмеят на своите половинки, дъщери, майки, тъщи...

Здрава Каменова и Богдана Трифонова (Снимка: Личен архив)

- "Една жена каза" не е само за жени?
- Първо мислихме, че спектакълът е само за жени и главно тях канихме. А то изведнъж, взеха да идват мъже и много да се радват (смее се).

Купи билет

Жените си водят мъжете и явно това въздейства добре на брачния баланс. Дето се вика: "Съпруже, ела тука да видиш колко нелепи сме ние жените и как са ни се присмяли".

Така, ако имате конфликт с мъжа си и го доведете, той ще може да погледне с по-голямо чувство за хумор на глупостите, които вие вършите! (смее се)

- Трудно ли се прави комедиен спектакъл, особено стендъп?
- Вярвам, че е трудно и вярвам, че там някъде е моето призвание. Защото дори и в този стендъп, аз не търся да разсмея на всяка цена, бързо и наготово, а тръгвам от някоя много абсурдна ситуация, преживяна лично от мен или разказана ми. Абсурдна ситуация, в която я има вярната психология на героите, има и достоверност.

Затова смятам, че стендъпът е хубаво да не е самоцелен, да не звучат като вицове нещата от сцената, а наистина да се разказват по-плътни истории . Чувам го и от зрителите, които казват: "Ама това не е стендъп, по-дълбоко е, и дори по-смешно".

С отличието "Златно перо" през 2019 г. (Снимка: BulFoto)

- Вече можете ли да кажете каква е българската публика?
- Мога да кажа каква е публиката, особено след пандемията. Това е най-хубавата публика.

В разразилата се ситуация идват зрителите, които наистина има нужда от театър, това са едни много специални хора.

Бяхме забравили, че на театър хората често ходят от скука или без да знаят защо отиват именно на това заглавие. Докато сега публиката знае, защо следи този артист, защо отива на това представление.

По-емоционални са срещите ни, по-осъзнати. Това прави и артиста по-нужен и на място.

- Като драматург от години, мислете ли, че се отделя необходимото внимание на българската драматургия в театъра ни и достатъчно ли е поставяна?
- Смятам, че да. Смятам, че сега има абсолютен разцвет и на нуждата от нея, и на все по-смелото писане на българските драматурзи.

Има прекрасни примери за това, като Яна Борисова, Оля Стоянова... В афиша на почти всеки театър днес има български заглавия. Мисля, че и публиката все повече ги търси, което наложи и по-смелото им поставяне.

Смятам, че и аз съм една малка брънка от причините хората да не се боят да гледат български пиеси.

Няма да забравя преди 10 години първите ми текстове - зрителите като видят български автор, някак машинално не купуваха билет. Но като че ли успяхме да прокараме пътечка и да убедим хората, че пишем за тях, за тяхното настояще, за техния живот.

И отивайки на представление на български драматург и съвременен български текст, има много по-голяма вероятност да открият себе си. Общуването на зрителя с един жив автор е общуване на един и същи език.

Стефания Колева, Богдана Трифонова и Здрава Каменова (Снимка: Личен архив)

- Достатъчно ли е гостоприемна държавата ни към театъра? Много се коментира и нивото на българския театър. Търси ли се повече комедията и забавлението, за да е пълна залата?
- Малко ме дразни като се каже, че като се прави комедия и това трябва да е задължително ниско ниво на театър.

Смятам, че критиците, някак заобикалят жанра, вперили са очи в драмата, а комедията е сложен занаят. Аз се боря от години с това изключително глупаво статукво.

Смятам също, че от страна на държавата, поне миналата година, се направиха страшно много сесии в подкрепа на независимия театър, на литературата. Да, не е лесно да се пише проект, но когато искаме нещо трябва да сме гъвкави и резултатите не закъсняват. Аз лично имах удоволствието да работя като автор или актриса в четири подкрепени проекта миналата година, не смятам, че е малко.

И нека не влизаме в едни и същи клишета - държавата нищо не прави. Ами хайде и ние нещо да направим, за да сме адекватни на ситуацията. Нали? Не е лесно, но не е невъзможно и бавно, но нещата може да стават все по-добре.

- Бихте ли приела да сте щатен артист?
- Не! Не вярвам в този механизъм. Моят механизъм е - имам идея и в нея искам да включа хора, които споделят точно нея. Искам да я доведа до нейния завършек по начина, по който аз искам. Докато щатния актьор чака да бъде избран от даден режисьор, който му дава пиеса и той трябва да се открие в нея.

Това също е голямо майсторство, разбира се! Да си толкова гъвкав, че да успяваш да отговориш на всякакво предизвикателство.

Но просто при мен писането и играта така се съчетаха, че аз не мога да си представя да правя друго, освен авторски театър.

Заедно с Богдана Трифонова и Антоан Петров в спектакъла "Танго в Космоса" (Снимка: Васил Къркеланов)

- Къде се чувствате най-уютно в целия този процес?
- Най-уютно се чувствам на прага на някоя нова идея, която тъкмо съм започнала да пиша и още не съм довършила.

В това мечтаене и предвкусването на онова, което тепърва започва да се случва и е ново и неочаквано и докато го пиша, вече виждам да се репетира и съм се обадила и на режисьор и на някой актьор, с които да го осъществя.

В това мечтаене ми е много уютно, но не само на сцената, така стана и в сериала "Откраднат живот" започнах да си мечтая да играя една от героините, докато бях част от сценарния екип, и се случи. И ще се повтори, сигурна съм. (усмихва се)

- А кога пишете?
- Последният път много ми се смяха Богдана и Стефания, защото бяхме в самолет към Варна, а аз спешно трябваше да пиша. Имаше турбуленции, но аз изобщо не разбрах. А те се стискаха за ръцете и викаха: "Боже, тази пише по време на турбуленции. Нищо не може да я спре." (смее се)

Ами отработила съм го, с две деца, които доскоро бяха малки, каквото и да се случва около мен, аз мога да пиша. Няма кога и къде... Винаги и навсякъде! (смее се)

Снимка: Ивелина Чолакова

- Какво се случва с детските ви книжки?
- Много интересно, защото мислех да не пиша за деца, обаче се появи една страхотна покана от Асоциация "Родители". Срещнахме се и те казаха: "Ти пишеш много вълнуващо и много ни се иска да напишеш нещо за това колко е важен таткото в едно семейство". Знаем колко често говорим за майката и децата, но таткото малко остава встрани.

Вдъхнових се и написах една книжка, която скоро ще излезе от печат и се казва "Седмицата на супер татковците". В нея става дума за една страна, в която дните от седмицата са таткоделник, таткорник, т.е. всички дни са посветени на татковците.

В седем дни се разказват историите на седем много различни бащи, които успяват да накарат децата си в тях да видят своите герои. Много специална книжка, която чакам с нетърпение и която ще представим съвсем скоро.

А сборниците с пиеси, благодарение на издателство "Алос", които са прекрасни, вече излязоха. Те се опитват да архивират това, което пиша, защото аз съм много разпилян човек.

- Разкажете ни и за спектакъла "Дом за овце и сънища", с който миналата седмица бе открит фестивалът "Ерата на Водолея" в Бургас и който е носител на много награди, включително и на германската театрална литературна награда "Брюке Берлин"?
- Този спектакъл не е само мой, а и на моята прекрасна съавторка и режисьорка Гергана Димитрова, която е много важен човек за мен. Ние пишем в съавторство вече над 10 години, имаме над 7 текста, които имат много, много хубава съдба. Преведени са и на различни езици, като голяма част от тях са поставяни и в чужбина.

Ако в нещата, за които говорихме досега, се забавлявам като едно дете, опитвайки се, разбира се, да прокрадвам и теми, през които преминавам като човек, майка, жена, то в работата си с Гергана тя успява да ме зарови в дълбокото.

"Дом за овце и сънища" е посветена на гоненията на българските бежанци от Беломорска Тракия. За нас това представление е много важно. Държим да поддържаме живота му, защото ни е като кауза. И въпреки че в салона влизат 40-50 души, тези хора си отиват пречистени и ние чрез него някак си даваме своята дан към една важна тема. Как може да се помирим с миналото. Да не го забравяме, за да не допускаме същите грешки и да бъдем по-разбиращи към болките на хората като цяло.

Това представление иска да изкара наяве човещината, колкото и да и е трудно да вирее в много моменти от историята.

Имам и още едно такова представление, с режисьор Благой Бочев - "Назови ме с моето име". Този тип спектакли имат по-трудна съдба и се играят само няколко пъти. Темата в него е смяната на имената на българските турци. Събрахме истински истории на тези хора и след чуването им ти става трудно да си съдник.

Този тип документални представления те карат наистина да се поставиш на мястото на другия, което си е важен, направо религиозен акт. Театърът понякога се доближава до боготърсещия момент.

В спектакъла "Дом за овце и сънища" (Снимка: © Ute Langkafel MAIFOTO)

- Познаваме ви като топлата, усмихваща се, зареждаща с чудни емоции Здрава Каменова, но може ли нещо да ви натъжи?
- Даже наскоро ми се случи. Примерно, когато човек на когото си подал ръка, се обръща и ти зашлевява шамар. Тази грешка я допускам много често, защото някак съм настроена винаги да виждам доброто в хората и ми се иска да не се отказвам от това.

А животът много ме кара да бъда по-предпазлива. Хич не го обичам това!

Но пък точно в такива моменти се появява някой, от който не си очаквал нищо и той ти подава ръка. Помагаш, примерно финансово на някой човек или кауза, и по много магичен начин същата сума се появява някъде, в чекмедже, забравена. Или някой се обажда и ми връща до стотинка същата сума.

Как може тогава да не вярваш в даването, в желанието да си добър?

- Как изглеждат чудесата на Здрава Каменова?
- Чудесата са в много малките неща. Да дойде човек след представление и да ми каже, че помни представление, което е гледал преди пет години и то му е дал отговор важен за него, или че не се е смял така със сълзи, а е бил тъжен преди това. Наистина го чувам често.

Едвам дойдох, имам проблеми, имам неприятности, но ти ми помогна да ги забравя за малко! Ей това е моето чудо.

"Извънредно Любовно" с Богдана Трифонова, Стефания Колева и Здрава Каменова (Снимка: Личен архив)

- А голямата мечта?
- Както ми казва един приятел, само ти можеш да си толкова наивна и да вярваш, че всичко, което искаш, ще се осъществи. Но аз знам, че работи. Толкова много вярвам.

Ето, например, още докато репетирахме по холовете "Извънредно положение" аз казвах на момичетата, че ще играем в зала 1 на НДК, а те ми се смееха. А аз го вярвах абсолютно и ето, че ще се случи.

- Къде могат още да ви гледат зрителите сега, освен в "Една жена каза" в Joy Station?
- Нека да гледат "Машините са кучки", нашето общо представление с Гери в "Сити Марк Арт Център", както и "Танго в Космоса". В "Сити Марк" се играят и представления по мои текстове, това са спектаклите, в които участва Яна Огнянова - "Преподавай трудно" и "Жената е странно животно".

Май е достатъчно засега (смее се).

Здрава Каменова и Александър Митрев в спектакъла "Машините са кучки" (Снимка: Васил Къркеланов)

- А какво предстои?
- Започвам нов моноспектакъл с режисьор Благой Бойчев и сценограф Свила Величкова и Ванина Цандева. Страхотно предизвикателство за мен.

Разказва се за една авторка на пиеси, където отвсякъде шаржирам себе си, но и поставям на масата някои теми относно суетата в средите - колко е важно да почитаме творците си, докато ги има, а не, когато си отидат. Ще се казва "Хитът на сезона", много нахално заглавие, но предстои да разберете защо.

То ще бъде и една от премиерите, с които ще се открие новото пространство "Топлоцентрала" - място за независим театър.

Интервю на Тина Философова

Една задушевна, смешна вечер, в която актрисата Здрава Каменова ще ви сподели шест абсурдни, доста срамни истории на свои приятелки, като ви закълне на никого да не ги разказвате. Станете част от вечер, посветена на музиката и женското приятелство.

Какво е да имаш връзка с четирите стихии - пожарникар, водолаз, парашутист и гробар? Колко добра приятелка може да бъде прахосмукачката и как се съчетава интервю, разходка с куче и дете с клатещ се зъб? Тези въпроси и още: смях, импровизации и музика.

Купи билет

Билети за стендъп комедията "Една жена каза" на 20 актомври от 20.00 часа се продават на касите на "Фантастико", в мрежата на Eventim, Urbo и Ticketportal  и на място в Joy Station, който работи с ограничен капацитет места, за да позволи на гостите да се насладят на шоуто на здравословно отстояние един от друг и с пълноценно усещане за комфорт.

Още

"Извънредно Любовно" със Стефания Колева, Здрава Каменова и Богдана Трифонова

"Извънредно Любовно" със Стефания Колева, Здрава Каменова и Богдана Трифонова

Още

Премиера на "Машините са кучки" на тандема Здрава Каменова и Гергана Димитрова - в Сити Марк Арт Център

Премиера на "Машините са кучки" на тандема Здрава Каменова и Гергана Димитрова - в Сити Марк Арт Център

Още

Здрава Каменова и Александър Митрев с премиера на „Машините са кучки“

Здрава Каменова и Александър Митрев с премиера на „Машините са кучки“

Още

Здрава Каменова с германска литературна награда за пиесата "Дом за овце и сънища"

Здрава Каменова с германска литературна награда за пиесата "Дом за овце и сънища"

Още

P.I.F. и Ненчо Балабанов с взривяващ трибют на Depeche Mode

P.I.F. и Ненчо Балабанов с взривяващ трибют на Depeche Mode

Още

Димо от P.I.F.: Всичко е преходно, всички сме Господин Никой

Димо от P.I.F.: Всичко е преходно, всички сме Господин Никой

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Жанета Бенун: Да обичам, да бъде обичана и да свиря

Това е формулата на щастието на виртуозната пианистка, хормайстор и корепетитор Жанета Бенун, която отбелязва своята 70-годишна с празничен камерен концерт

Клинт Истууд: Остарявайки, си казваш, че знаеш твърде малко

"Нямам намерение да спирам. Във всеки случай, не и засега", казва холивудският гигант след излизането на най-новия му филм "Плачи, мачо"

Актрисата Светлана Янчева: Когато се страхува, човек често става зъл

Още първия снимачен ден си контузих крака, и 6 месеца куцах, признава изпълнителката на главната роля във филма "Страх"

Марион Котияр за женските демони в "Анет"

Актрисата открехва завесата за ролята, в която се налага да пее наистина опера, а филмът можем да гледаме на предстоящата Киномания

Ешкол Нево: Освобождение, рокендрол и човешки тревоги

Разговор с известния израелски писател за търсенето на истории, опитите да разгадаем човешкото същество и музиката, която осмисля живота ни

"Нани ми нани, Дамянчо" в музикалната изповед на Ева Перчемлиева

"Тази песен по музика на Любомир Пипков, всеки път ме кара да излизам от тялото си и да преживявам чувствата, които са заключени в нея като на филм", споделя певицата