Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Димо от P.I.F.: Всичко е преходно, всички сме Господин Никой

IN MEMORIAM

Димо от P.I.F.: Всичко е преходно, всички сме Господин Никой

Какво още ни сподели Димо Стоянов в последното си интервю пред Dir.bg

Димо от P.I.F. в спектакъла "Кой прибира сутрин звездите?" в Театър Азарян (Колаж: Юлиян Илиев/Dir.bg)

Днес коронавирусът ни отне един от най-обичаните и харизматични музиканти, актьори, творци... Димо Стоянов от P.I.F.

Още

Почина Димо от P.I.F.

Почина Димо от P.I.F.

Предлагаме ви да си спомним какво сподели той в последното си интервю за Dir.bg преди премиерата на моноспектакъла си "Кой прибира сутрин звездите?" през февруари миналата година.

В него той преведе публиката през различните етапи от живота си. Представлението бе изградено от шест монолога, в чиито теми всеки може да припознае себе си - за детството, самотата, славата, любовта и магията да си родител. Зад силния емоционален заряд и интелигентната самоирония в текста стоят усилията на Здрава Каменова и Димо. Органичната спойка между всяка от личните изповеди на артиста се случи с част от най-обичаните песни на P.I.F. 

С Димо Стоянов разговаряме малко преди очакваната премиера на 27 февруари 2019 г. в Театър Азарян, за смелостта да се изповядаш на сцената, за силата на самоиронията, защо не бива да забравяш, че си Господин Никой, за смисъла на тъгата, как тя се превръща във вдъхновение и трамплин да продължиш напред:

В спектакъла "Кой прибира сутрин звездите?" (Снимка: Театър Азарян)

- Димо, спектакълът "Кой прибира сутрин звездите?" за първи излиза на голяма сцена, но всъщност вие вече сте го играли, а малко хора знаят за това.
- Имахме турне, което мина през в залите на куклените театри в по-големите градове на страната, защото още нямах смелост. 25 години не бях играл на сцена и исках да пробвам какво ще стане. Все пак съм куклен актьор и съм писал музика за много детски постановки, в които съм работил и с режисьорката Мария Банова, и със сценариста Здрава Каменова.

Турнето следваше най-старата форма на реклама: "Един приятел ми каза". Във Варна и Търново всичко беше разпродадено, което беше страхотно. Явно на хората им харесваше и съм благодарен за това. След турнето започнахме преговори с Театър Азарян, изгледаха го, хареса им и казаха, че застават директно зад нас като съпродуценти. Реално все едно имаме премиера, но не е премиера - турнето ни бе генерална репетиция, а сега следва представянето.

В спектакъла "Кой прибира сутрин звездите?" (Снимка: Театър Азарян)

Още

Ники Кънчев сподели какви са били последните думи на Димо от P.I.F. към него

Ники Кънчев сподели какви са били последните думи на Димо от P.I.F. към него

- Казваш, че това е лична изповед. Кога човек е готов да направи такава и има ли възраст, която трябва да достигнеш, за да можеш да се погледнеш назад през годините?
- Всички мои песни са моя изповед. И когато решихме да направим такова представление, първо идеята бе да бъде само от песни на P.I.F. и да се рисува върху пясък на светеща маса. След като сглобихме цялата история, решихме че трябва да има и текст.

Тук идва мястото на Здрава Каменова. Започнахме един срещи с нея, в които тя ме разпитваше за живота ми. Направи 6 монолога, но тя е такъв майстор на писането, че всеки един човек се преоткрива в тях, независимо какъв си - хлебар, стъклар, баничар. Тя така го е измислила, че песента, която изпълняваме след монолога, е като естествен завършек на текста преди това. Коментарите на хората, които са фенове на P.I.F., бяха: "Човек, за първи разбирам какво точно си искал да кажеш с тази песен." Защото аз преди това 20 минути съм разказвал някаква случка.

Здрава Каменова е изключително добра с думите, и ти четеш нещо смешно, веселичко, лекичко, ефирно, но в един момент с едно изречение ти счупва главата и се разплакваш. Толкова й е точен текстът, че в него няма промени.

В спектакъла "Кой прибира сутрин звездите?" (Снимка: Театър Азарян)

- С времето променяте ли текста?
- Развива се моето представяне на текста, защото аз постоянно откривам нови неща и елементи. Какво представлява самият спектакъл: публиката влиза и хваща група P.I.F на репетиция, на която аз закъснявам. И след като влизам установявам, че няма четвърта стена и ни наблюдават, но останалите от групата не го забелязват. Това е състоянието, в което си казвам монолозите, а иначе съм на репетиция с тях.

Това е един естествен процес при всеки творец, когато мислиш и пишеш музика, с който и да си, ти си сам. Изолираш се. Успяваш да се отдръпнеш от човека, с който твориш в момента. Съществуват само хората, за които го правиш. В спектакъла има много смешки и аз постоянно ги провокирам, защото те са на сцената, но не трябва да се кикотят.

- А ти на какво смееш?
- На самоиронията. Един човек трябва да се самоиронизира, да се смее на себе си, а после на това, което е смешно. Тогава нещата му се получават.

В спектакъла "Кой прибира сутрин звездите?" (Снимка: Театър Азарян)

- Кой прибира сутрин звездите на Димо от P.I.F.?
- Това съм го написал в текста на песен, която бе базисна за спектакъла. Казва се "Кой си ти?", а една от ключовите фразите в нея е "Кой прибира сутрин звездите?". Отговорът на този въпрос съм го дал по много начини в музиката на P.I.F., но сега ще ти кажа какво каза едно малко дете и това трябва да е отговорът на всеки един човек.

Питаш го "Кой прибира сутрин звездите?", и то отсича без да му мигне окото: "Аз!". И като се замислиш реално е така. Те си стоят там и този, който ги прибира, си ти. Ти ги караш да се прибират в твоето съзнание. Прибираш ги в себе си и после пак си ги показваш всяка вечер, за да им говориш.

- Детството, самотата, славата, любовта, магията да си родител. Така си подредил историите в спектакъла. Има ли ред в тази подредба и защо самотата е преди славата?
- Нито едно от тия неща не върви след другото, такъв е животът. Може да си самотен след като си създал семейство, деца, кариера. Това е много тъжно. Може да си самотен и преди да ти се случат, още като дете, а това вече си е трагедия. Няма подредба в живота. Всичко се случва едновременно. Бам! И оправяй се, брат, това е положението.

Единственият начин, по който можеш да се съхраниш, е да не се взимаш насериозно. Вземеш ли се насериозно, става голяма каша. Всичко е преходно, всички сме Господин Никой.

P.I.F. (Снимка: Адриана Янкулова)

- Кога ставаш професионалист?
- Професионалист си тогава, когато се занимаваш с нещо, което имаш като дарба и го правиш с любов, за да си изкарваш прехраната.

Когато талантът ти стане професия, тогава ставаш професионалист. Има хора, които работят цял живот и казват: "Ей, много си мразя работата!". Ами, защо я работиш тогава, да тровиш всички?

- Връщам те към спектакъла и етюдите в него. Как би описал детството си?
- Свръхщастливо. Пожелавам го на всяко дете. Аз отраснах на брега на морето.

- Липсва ли ти морето?
- В началото ми липсваше, и то не точно морето и къпането, а това да го погледна. Когато дойдох в София преди 26 години усетих, че ми липсва каквото и да правя, едната посока да е безкрай, хоризонт, който го няма. И когато трябва да съм сам със себе си или нещо да изкрещя, просто да тръгна в тази посока. В София имаме планина. Да, но тя те затваря, предпазва те. Тук имаш другото усещане, че си сгушен сред природата. Близостта на морето ти дава усещането, че си свободен сред природата.

- Кое е твоето усещане за място?
- Страшно обичам планини, но не да ходя пеш и да катеря чукарите. Медитация ми е да стоя сред природата и да слушам звука на безбройните животи в нея. Нашият втори албум го записахме в една хижа между Рила и Родопите, където беше пусто. Просто излизаш и си чуваш дъха. Толкова е тихо, че чуваш всеки един звук, всяко мръдване, което е различно през различните части на деня. Ние записахме това. Понеже сме от Варна, това страшно ни вдъхновяваше. Просто морето го имах като даденост, а това не. И Витоша е красива, но морето си е море. Един ден, ако трябва да живея някъде в чужбина, ще е на море.

С приятеля си Ники Мутафчиев, режисьор на повечето клипове на P.I.F. (Снимка: Личен архив)

- Следващият етюд е самотата.
- Независимо дали си в творчески период или не, човек задължително трябва да има самота в себе си и да й се наслаждава. Ако й се отдаде, да я изстрада, той я подхранва и самотата се превръща в страдание.

Творческата самота е нещо друго. В нея откриваш себе си, тя е креативна, с нея съдваш други светове.

- Кога се наранява тази красива самота и става страдание?
- Ако го допуснеш. Важно е семейството, мама и тате. Неслучайно казват, че до седмата година те държат нещата и в тях е кармата. Ако те са успели да подготвят детето правилно за всички неща, които предстоят, научавайки го, че все пак гадни работи има, то ще може да се предпази от онзи момент, в който нещата се счупват. Защото ако си прекалено глезен, в едни момент като те тресне животът, започват депресии и всякакви други гадости. Оказва се, че си неподготвен.

Подготовката тръгва от семейството. Сигурен съм, че има още 500 мнения по този въпрос, но това е моята лична гледна точка. Мама и тати трябва да помогнат на детето да бъде готово, да няма стрес и шок.

Не му давай хапче, защото е хиперактивно, а отивай да тичаш и да играеш с него. Сигурен съм, че нашите родители са имали още по-щастливо детство, защото ги нямаше новите технологии, които те затварят на едно място. Като се сетя колко много съм си играл в кофите за боклук (смее се) и не съм се разболявал.

- Как опазваш твоето дете от технологиите?
- Няма опазване. Просто даваш всичко, нищо не спираш. Дъщеричката ми е на 5 годинки и половина - иска грим, купувам гримове, за да не може това да е табу за нея, да не го чувства като забрана. Каквото поиска получава, но до определен предел.

Децата са като една ненаписана книга и каквото направиш това ще бъде. Учим се и ние с тях.

Наскоро загубих майка си и дъщеря ми, с която още не бях споделил случилото се, ми заби въпроса - баба Рени от Варна почина ли? Аз взех да пелтеча, не мога да отговоря. Казах й: "Стана звездичка, тати. Отиде на небето и стана звездичка." И тя - рев. После се успокои, а преди заспиване си набеляза звездичка в небето и започна да говори на баба си.

В спектакъла "Кой прибира сутрин звездите?" (Снимка: Театър Азарян)

- Продължаваме със славата...
- Проблемът на всеки един човек е егото му. Славата е постфактум от това, че професията ни е свързана с медиите. Тя е като да си купиш струни за китара. Ако правиш нещо качествено, хората го харесват и то става популярно. А медиите го обръщат в продукт - има ли продукт, има и слава. Талантът ни идва отгоре и нашата работа е това, което умеем, да го дадем на хората. Получаваш точно толкова, колкото ти трябва.

В момента, в който задържиш нещо за себе си, изядеш си десерта предварително - кранчето спира. Да, трябва да си популярен, защото това ти е бизнесът, но славата като слава трябва да е много далеч от съзнанието. Не бива да забравяш, че си Господин Никой. Никой не е някой.

Ние сме хора, абсолютно нормални, смъртни. Откъде накъде някой, ще е по-различен от мен, или аз от него? По-различен ще е този, който не задържа за себе си и дава, колкото може повече. Виждаш как се откроява, защото ти дава това, което му е дадено с пълна сила.

- Къде остава гъделът от популярността?
- Слава Богу, успях да се измъкна от това. Да, аплодисментите са задължителни. Това ти е наградата. Всеки един актьор, музикант прави всичко това не заради парите, а заради онзи поклон накрая, за благодарността, която виждаш.

Някой ме беше питал какво работя и аз казах - ощастливител. Всеки, който е дошъл да те гледа, независимо от проблемите, той си е платил, за да види това, което си измислил, и ако ти направиш този човек нещастен, ще си най-големият тъпак. Той си е платил и трябва да излезе щастлив.

P.I.F. (Снимка: Адриана Янкулова)

- Как намираш баланса между това, което искаш да изразиш ти и това, което очаква зрителят отсреща?
- Ето, тук е щастието. Когато правиш това, което можеш и ти е дадено, консуматорите които са дошли да го вземат, идват защото са го харесали и чули за него. А това става чрез медиите, заради които идва и славата. Затворен кръг. И ти в този порочен кръг трябва да успееш да се съхраниш, да си останеш Господин Никой и да продължиш да даваш това, което трябва, без да ставаш звезда. Слава Богу, при нас така се случиха нещата, че хората харесват това, което правим и ние продължаваме да правим това, което обичаме. Това е т. нар. естествен подбор.

- Продължаваме с любовта...
- Тя е всичко. Всичко, всичко. Базата на всяко едно нещо, което измисля човек.

Не правиш ли нещо с любов, по-добре не се захващай.

- Продължаваме с магията да си родител...
- Никога не си готов да бъдеш родител. Колкото и да си готов, винаги нещо си объркал, забравил. Стараеш се много, но все нещо си нескопосан (смее се). Учиш се постоянно. Колкото и книги да изчетеш. Тя тази книга не е написана за твоето дете.

Със семейството си (Снимка: Личен архив)

- Има ли нещо много важно, което искаш да оставиш на детето си?
- Един задвратник (смее се)... Шегувам се, разбира се.

Опитвам се да не съм виновен, за това което й оставям. Като се роди се замислих каква планета ще наследи. Уча я да я пази.

- Как изглежда детето в теб сега?
- Малко уплашено, защото ми минават едни странни мисли, че съм сам от много години. Дете, чийто баща е куклен актьор, расте по един малко различен начин. Всичките кукли са живи и така се вдетеняваме в играта с дъщеря ми, че на моменти тя е по-голяма от мен.

На театрален фестивал в Сибир (Снимка: Личен архив)

- Завръщане към театралната сцена ли е този спектакъл? Все пак си куклен актьор.
- За мен беше голяма чест, когато професор Любо Гърдев гледа "Кой прибира сутрин звездите?" и ми каза: "Благодаря ти, правиш силно завръщане на театралната сцена". Много ценя това мнение, защото, независимо че бе професор на другата група, в която бе Любо Нейков, ние страшно си го обичахме.

Ценя мнението на всичките си преподаватели и дори след като завърших продължих да им се обаждам за всякакви елементарни неща. Примерно за песента "Невидимо дете" се обадих на професор Вера Стефанова да ми помогне малко. За стъпка, за носовки, за които съм сигурен, че в днешно време никой не обръща внимание, но аз съм научен колко са важни. Енергийното, звуково въздействие на текста, е най-важното нещо в една песен, иначе ще е стихотворение. Самата игра със звуците е много въздействаща.

- Какъв театър харесваш?
- Провокативен. Не обичам да гледам голотии и крясъци от режисьорско безсилие.

- Ще продължиш ли с театъра?
- Със сигурност, то като го отключиш един път и край. Като наркотик е, няма спиране. Винаги съм го обичал, просто досега съм се отдавал повече на музиката.

Скоро си говорихме с режисьорката Мария Банова колко песни съм написал за театър - оказа се, че са над 800.

Слушам нещо в колата и ми харесва, а се оказва, че това е моя музика, която съм забравил. Например в Бургаския театър съм правил музика за бебета, която е много емоционална, там е различна ритмиката, трябва да си много внимателен и деликатен. Но щом не си я познавам и ми харесва, означава, че съм си свършил работата добре (смее се).

В спектакъла "Кой прибира сутрин звездите?" (Снимка: Театър Азарян)

- Как се ражда твоята музика?
- Като започна да си самотнича умишлено с китарката. Имам една страхотна, която си купих наскоро. Страшно бижу от 1965 г., акустична, по-малка, точно за композиране, защото можеш да я носиш навсякъде. Самотнича и си дрънкам и записвам нещото, което ми харесва, забравяш за останалия свят. Така и си почивам, когато си дрънкам, когато вибрират тоновете. Много обичам различни инструменти, които да ме провокират. Всъщност почивката ми е най-силната креативна част, тогава работя.

- Кое те вдъхновява?
- Случките в живота. Впоследствие. Сега очаквам да настъпи някакъв взрив след загубата, която преживях. Но то ще бъде след месец - два, когато успееш да го погледнеш отстрани.

Трябва са надсмиваш над всяка една случка, колкото и тежка и драматична да е. Трябва да го погледнеш с усмивка, защото животът продължава.

Тъгата е състояние, на което се отдаваш, и не трябва да стои много, много в теб. То е като ин и ян, трябва да го има, но не задълго. Аз като тъжа, тъжа. Разцепвам се, рева като магаре, избухвам, докато излезе всичко. За да може после да й се усмихна. Поне това ми се случва в момента, след драмата с майка ми. Но тя беше човек на смеха и щастието, и съм сигурен че в момента ми се смее. Аз вярвам, че там е по-хубаво.

- Това означава ли, че твоята музика е тъжна?
- Всичката ми музика звучи тъжно.

Чрез тъгата успяваш да извадиш поуката. Тя е трамплинът, за да продължиш напред.

- Последната книга, която прочете и ти хареса?
- Разказите на Христо Блажев. Страхотен е. Чета и пиесата на Виктор Юго "Кралят се забавлява", чиято стилистика и стъпка е много интересна, защото е в рими. Преводът е страхотен.

Интервю на Тина Философова 

Поклон!

Още

Група P.I.F. разказват истории на две пиана в "Добре дошли у дома"

Група P.I.F. разказват истории на две пиана в "Добре дошли у дома"

Още

Вижте "Кой прибира сутрин звездите?" на живо и онлайн с Димо Стоянов и група P.I.F.

Вижте "Кой прибира сутрин звездите?" на живо и онлайн с Димо Стоянов и група P.I.F.

Още

Звезда от "Откраднат живот" в новото видео на P.I.F.

Звезда от "Откраднат живот" в новото видео на P.I.F.

Още

Световният ден на множествената склероза събира P.I.F. и Филип Аврамов на една сцена

Световният ден на множествената склероза събира P.I.F. и Филип Аврамов на една сцена

Още

Кой прибира сутрин звездите на Димо от P.I.F.?

Кой прибира сутрин звездите на Димо от P.I.F.?

Още

 Най-добрите слънчеви и облачни песни на P.I.F. на две сцени

Най-добрите слънчеви и облачни песни на P.I.F. на две сцени

Още

P.I.F. акостират с пясъчно-акустично шоу

P.I.F. акостират с пясъчно-акустично шоу

Още

Вижте новото видео на P.I.F. към песента “Огън”!

Вижте новото видео на P.I.F. към песента “Огън”!

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Димитър Маринов пред Dir.bg: Подготвям моноспектакъл, липсва ми сцената

Тази година съм отказал роли в 3 сериала, защото това бяха неща, които вече съм ги правил и не искам да ги правя, разказва актьорът

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър