ЛЕГЕНДИ НА КИНОТО
Със смъртта му отбелязват "последния ден на режисьорското кино"
110 години от рождението на Микеланджело Антониони
Автор : / 7784 Прочита 1 Коментара
Италианският филмов режисьор Микеланджело Антониони в Лондон за снимките на „Blow Up“ ("Фотоувеличение"), Снимка: Getty Images
Сигурно сте гледали много негови филми и след това сте оставали с тягостното чувство за самота и безнадеждност. Той беше майстор в това да предаде самотата като присъствие. Беше един от най-големите майстори на психологизма в киното. И въпреки, че от петнадесет години вече не е между живите, филмите му остават, за да ни припомнят, за какво трябва да внимаваме в съвременния ни свят.
На 29-и септември тази година се навършиха 110 години от рождението на италианския филмов режисьор Микеланджело Антониони. Роден е на тази дата през 1912-а година.
Микеланджело Антониони / Снимка: Getty Images
Антониони е един от най-награждаваните режисьори в световното кино: Golden Leopard през 1957-а за "Викът", Награда на журито на кинофестивала в Кан през 1960-а година за "Приключението", David di Donatello for Best Director през 1961-ва за "Нощта" и през 1976-а; Специалната награда в Кан през 1962-ра за "Затъмнението", Златен лъв през 1964-та за "Червената пустиня" и още един Златен лъв през 1983-та; Оскар през 1967-а за "Фотоувеличение", Награда "Бодил" за най-добър не-американски филм през 1976-а за "Професия репортер", Наградата на European Film Academy Lifetime Achievement Award през 1993-та, втори Оскар - Почетна награда на филмовата академия на САЩ през 1995-а и мн. др.
Родом е от Ферара, градче с богата история и архитектура в североизточна Италия. Ще се изненадате, че е завършил бизнес и икономика и известно време е работил в банка. Този човек, напълно чужд на материалните съблазни на живота, е имал възможност комфортно да се развие в тази посока, но избира друго поприще.
Дипломиран икономист, Антониони започва да се занимава с филмова критика за малък вестник. 27-годишен се премества да живее в Рим, като секретар на филмово списание с редактор... синът на Бенито Мусолини.
През 1942-ра започва работа по сценария на филм на бащата на неореализма Роберто Роселини "Пилотът се връща".
В следващите няколко години Антониони, по собствените му думи "си губи времето" с кратки късометражни филми и продължава да пише сценарии.
Първият му игрален филм е "Хроника на една любов", заснет през 1950-а година. Филмът е хубав, но не и така успешен, че да го превърне в знаменитост. Ще трябва да се труди за това още десет години, когато се появява на екран филмът му "Приключението". В този филм за пръв път виждаме истинският Антониони - човекът, който може да разкаже най-добре, как се случва отчуждението - най-лошото "приключение" в живота на модерния човек.
В този филм са буквално осезаеми настроения и чувства, трудни дори за описание с думи. Филмът подобно на скалпел прави дисекция на емоционалната осакатеност на човека.
За успеха на "Приключението" има огромен принос и уникалното изпълнение на актрисата Моника Вити. Този филм я превръща в звезда от международен мащаб. Двамата с Антониони снимат заедно още три успешни филма: "Нощта" (1961 г.), "Затъмнението" (1962 г.) и "Червената пустиня" (1964 г.).
Антониони умее да прониква в най-дълбоките кътчета на душевността на човека. Самият той е сложен характер. Както казва един от биографите му, "никога не му личи дали е доволен, или пък се сърди на себе си за нещо". Вероятно точно в такъв период режисьорът пожелава да напусне родната си Италия за период от цели 15 години.
До 1979-а работи във Великобритания и Щатите.
1966: Микеланджело Антониони разглежда негативи / Снимка: Getty Images
През 1966-а година заснема във Великобритания шедьовъра си "Фотоувеличение". Четири години по-късно, в Америка - "Забриски пойнт". Последният цитиран е озвучен от групата "Пинк флойд" и се превръща във вдъхновяващ манифест на антиконформистките младежки движения в света.
През 1974-та се появява още един незабравим шедьовър от филмографията на режисьора - филмът "Професия репортер" с Джак Никълсън в главната роля. След този филм Антониони си дава почивка за цели пет години.
През 1981-ва снима филма "Мистерията Обервалд", а на следващата година - "Идентификация на една жена".
Това е последният му филм преди инсулта през 1985-а. Здравето му се влошава и парализира частично тялото му. Засяга и говора му. Режисьорът започва да общува с екипа си с помощта на бележник. Така заснема филма си "Отвъд облаците", в който на по-късен етап продуцентите поканват в помощ на Антониони германския му колега Вим Вендерс.
Кое е любопитното в този филм - той е създаден по разкази на самия Антониони, а във филма участват цяло съзвездие актьори със световна известност: Джон Малкович, Джеръми Айрънс, Фани Ардан, Ирен Жакоб, Софи Марсо, Жан Рено, Марчело Мастрояни и др.
Видимо болният Антониони е награден през 1996-а година с награда "Оскар" за цялостен принос в киноизкуството.
Последният му филм - "Ерос" (2004) е френско-италианска копродукция, по която още двама режисьори - Стивън Содърбърг и Уонг Карвай си сътрудничат с Антониони.
Микеланджело Антониони умира на 94-годишна възраст на 30-и юли 2007-а година, след като ни остави в наследство 18 филма-шедьоври. На този ден в Швеция напуска света и Ингмар Бергман. Два колоса на киното отлетяха от земята в отвъдното в един и същи ден. Знаменателно и донякъде иронично съвпадение. Защо: Бергман бил възхитен от филма на Антониони "Фотоувеличение", но всичките му други филми окачествявал публично като "отегчителни".
Вероятно двамата водят разгорещен спор по този въпрос "отвъд". По-интересното е, как критиците гледат на "съвпадението" с датата на смъртта им. Те я определят за "края на голямата епоха на режисьорското кино". Подобно смъртта на Шекспир и Сервантес през 1616-а, която слага край на Ренесанса.
Самият Антониони също като Бергман считал филма си "Фотоувеличение" за своя най-добър филм. В основата на сценария на филма е един разказ на Хулио Кортасар - "Лигите на дявола". Според критиците филмът да няма нищо общо с литературната си основа, но Антониони успява да извлече дълбочината на посланията му по един съвсем различен, негов си начин.
Оригиналното заглавие на филма, всъщност е "Blow up" - нещо трудно преводимо, защото има много по-широк спектър от буквалната си употреба за фотографска светкавица. Възприема се в контекст като различни неща - взрив, изстрел, оргазъм, избухване. Разбираме какво е имал предвид Антониони в края на филма. На финала една топка издава пулса на човешко сърце. Пулсът на човек, застанал пред някаква загадка - загадката на божественото мироздание.
Както е известно, Американската академия награждава Антониони за цялостен принос за киното, но истината е, че Холивуд остава хладен към творчеството на режисьора. Там не разбират неговите истории, в които "няма завършени истории". Липсата на буквална история е проблем за Холивуд, или по-скоро непонятна задача за зрителя, според холивудските представи. Разбира се, "това си е проблем на Холивуд", шегува се един критик.
Антониони е ярък пример на човек, отдаден на киното. Останал парализиран и почти ням, той снима почти до края на дните си. И ако режисьорското кино си е отишло с него, то поне е завещал на следващите поколения режисьори прекрасни образци за пример, как се прави "дълбоко кино".
А на нас, зрителите, ни е оставил възможност, да търсим отново и отново все по-дълбок смисъл в самотата, да откриваме в нея силното присъствие на Духа.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fikoni%2Fsas-smartta-mu-otbelyazvat-posledniya-den-na-rezhisyorskoto-kino&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F10%2F02%2F2404302%2F768x432.jpg%3F_%3D1664778625&description=Със смъртта му отбелязват "последния ден на режисьорското кино"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}