ЗНАМЕНИТИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Първите пасажери в балона на братя Монголфие - овца, патица и петел
240 години от първия полет в историята на аеродинамиката
Автор : / 3984 Прочита 4 Коментара
Детайл от гравюра, изобразяваща летенето на балона на Монголфие с петел, овца и патица на борда / Снимка: Getty Images
Днес "умни" дронове летят над главите ни, а самолетите и ракетите в космоса ни изглеждат като даденост при развитото съвременно въздухоплаване. Но някога да полетиш във въздуха е изглеждало като химера, недостижима мечта. Мечтата за пътуване в небето се превръща в реалност на 5-и юни 1783-та година, когато двама братя французи -Жозеф-Мишел Монголфие и Жак-Етиен Монголфие пускат първия пилотиран балон с горещ въздух в небето.
След братята, през 1862-ра година викторианският учен Джеймс Глейшър и въздухоплавателят Хенри Коксуел се издигат с балон на голяма височина. Този опит е вдъхновяващ, но не отнема първенството на Монголфие - те записват имената си като първите в историята на въздухоплаването.
Паметник на братя Монголфие във Франция
Самите те никога не летят с балона си - върви легендата, че не сторили това не поради страх от риска, а защото баща им ги заклел никога да не пробват изобретението си. Кой знае... Но каквато и да е истината, това ни най-малко не омаловажава самото изобретение и приноса на братя Монголфие за въздухоплаването.
Днес ни е трудно да си дадем сметка, какъв подвиг е било, във време в което хората са смятали атмосферата за нещо забранено, защото го възприемали като сигурна смърт от липсата на кислород, двама души да прекрачат всички предразсъдъци, за да докоснат мечтата си.
Братя Монголфие - чудаци и мечтатели
Няма какво да си кривим душата - полетите с балони са били опасни. Първите опити на ентусиасти са приключвали със смърт. Балоните спадали, а често ватърът ги отвявал в морето, или на друго недостъпно за човешки крак място. Самият Чарлз Дикенс изпитвал ужас от балоните - наричал ги "опасни демонстрации на смелост, не по-различни от публична екзекуция". Вероятно е имал предвид това, че много зяпачи любопитствали да видят, какво ще се случи с балоните и отлитането им несъмнено е било публична сензация, а при трагичен край наистина е приличало на екзекуция.
Днес учените знаят много за атмосферата, за дифузията на светлината, която прави интензивни цветовете на гледката отгоре, както и много други неща, но някога всички тези научни открития са били още мистериозна тайна за хората. За учените изследването на атмосферата е ключово научно предизвикателство на епохата. Надеждата, че балонът ще им даде много отговори за различни неща, била достатъчно голяма провокация, за да продължат опитите с балони.
Желанието да видят земята от "птичи поглед" и легендата за Икар винаги са вълнували хората - от времената на Архимед, до Леонардо, че и до наши дни.
Братята Монголфие искали да направят нещо уникално и в същото време - патриотично. Има версия, че идеята за балона с горещ въздух хрумнала на Жозеф съвсем случайно, след като веднъж обърнал внимание на това как димът от огъня в камината издува ризата му и полата на гостенката му.
Така му хрумнало да направи кутия от дървени пръчки, която обвил в тафта и я пуснал в камината. Преди да се запали, кутията взела да се издига.
Ето така, подобно на ябълката на Нютон, на Жозеф му хрумнала гениална идея - двамата с брат му да изобретят балон с горещ въздух. Двамата били начетени млади хора, запалени по техниката. Образовани и материално обезпечени от семейния си бизнес, те не жалели средства за опитите си. Първоначално направили различни тестове на закрито. След кутията създали малък кош, под който запалили вълна, поставена върху мокра слама. Кошът "проработил" обнадеждаващо.
За да не им откраднат идеята, повторили експеримента пред публика. За целта създали мащабен балон с тегло над 200 килограма, конструиран от четири парчета хасе, подплатено с хартия и мрежа, и всички парчета прихванати с 1 800 копчета.
Илюстрация от 1785-а година на балони с горещ въздух / Снимка: Getty Images
На 5-и юни 1873-та година пускат балона в небето на град Аноне. Балонът се издигнал на хиляда метра и прелетял около два километра. После се приземил в полето. Първенците на града се почувствали горди, че такова чудо се случва в града им и написали писмо до Френската академия на науките. Оттам поканват братята Монголфие в Париж. Заминава Жак-Етиен, по-амбициозният от братята. В Париж той се свързал с един производител на тапети за изработването на новия балон.
Демонстрацията, обаче, се случила в лошо време и не успяла да впечатли комисията.
Братята не се отказват. Вече имали опит и продължили да експериментират, с цел да се справят с проблемите, на които са се натъквали при изпитанията на открито. Изобретяват нов балон от тафта, като промазват плата със стипца срещу запалване, за да избегнат пожар. Новият балон бил богато декориран - истинска цветна феерия. Върху основата на кралско синьо се разполагат дванайсетте зодиакални знака.
Този балон излита от Версай, в присъствието на самия крал Луи XVI и съпругата му Мария-Антоанета, стотици придворни и учени. Сред зрителите имало и един запален ентусиаст, който искал тутакси да полети с балона - физикът Жан-Франсоа де Розие. Кралят, обаче, не му разрешил.
В коша на балона удостоили с честта на първи пасажери... една овца, гъска и петел. Балонът се издигнал на 500 метра от земята, след което прелетял два километра и се приземил с невредими животните на борда.
Розие полудял от радост и впоследствие успява да си извоюва славата да стане първият човек, който ще лети. За баланс му намират и партньор - благородникът-авантюрист Франсоа Д,Арланде. Балонът с двамата в коша се издигнал на двойно по-голяма височина и прелетял над девет километра над Париж. Изумителен успех.
"Монголфиер" от 1783-та година
Братят Монголфие се прочуват в цял свят. Кои са те: По-големият - Жозеф, е роден през 1740-а година, а Жак-Етиен - през 1745-а, в семейството на собственик на хартиена фабрика. И двамата са мечтатели от деца, но баща им държал да наследят семейния бизнес. Жак-Етиен завършва архитектура и дори построява няколко сгради, преди да поеме бизнеса на баща си.
Въпреки успеха, братята постепенно осъзнават, че нямат достатъчно познания, за да постигнат надеждно управление на балона. В един момент се отказали от следващи експерименти и се съсредоточили върху бизнеса с хартията. Жозеф разработил новаторска техника за по-тънка хартия, а след време изобретил калориметър и хидравлична помпа.
Жозеф Мишел Монголфие (1740 - 1810 г.). Елипсовидна щампа в портретен формат / Снимка: Getty Images
Кралят нарежда да бъде изсечен медал в чест на братя Монголфие златен медал, прави Жак-Етиен кавалер на ордена на Свети Михаил, а на Жозеф присъждат 1 000 ливри пенсия от кралския двор. Баща им Пиер бил удостоен с благородническа титла. По-късно Наполеон пък направил братята Монголфие членове на Френската академия и създал специална разузнавателна военна част с балони, която допринесла за успеха на няколко битки.
Балономанията запалила цяла Европа. Първият комерсиален полет пак принадлежи на братя Монголфие. През 1874-та година те качили седем пътника в коша, като им предоставили въздушна разходка над Париж срещу заплащане. Таксите, обаче, не могли да покрият разходите - изработката на един балон била скъпа. За сметка на това от разнасянето на писма с балони се заинтересували пощите. Тази мода стигнала и до Америка.
1783: Балонът Montgolfier / Снимка: Getty Images
Сигурно се питате, каква е съдбата на онзи смелчага, който се противопоставя на краля, за да полети - физикът де Розие? За жалост, съдбата му е трагична. Той придобива славата на първия човек, загинал при катастрофа с балон. Опитал се да прелети над Ламанша от Франция към Англия, но комбинацията от топъл въздух и водород предизвикала експлозия и де Розие загинал в пожар.
Любопитно е да припомним и това, че сред ентусиастите да летят имало и много жени. Първата жена-аеронавт е Маделин-Софи Бланшар, но както тя, така и съпругът й също загиват. Маделин била застигната от буря. Светкавица ударила балона и го запалила. Жената проявила голяма съобразителност и сръчност, и успяла да отклони за приземяване горящия балон към покрива на една къща. Успяла, но силният вятър я съборил на земята и тя си счупила врата при падането.
Братя Монголфие така и не се качили на балон до смъртта си. И двамата умират у дома, в леглата си. Жак-Етиен умира много млад - едва на 44, а Жозеф - на 70. И макар че като казваме "братя Монголфие", говорим само за тях, братята имали още много братя и сестри - старият Пиер Монголфие имал 16 деца. Семейството живеело във Видалон - малко градче, близо до Аноне, където се провежда славното първо летене.
Навършват се 240 години от онзи 5-и юни 1783-та година, когато балонът на Монголфие лети 10 минути във въздуха и донася на братята изобретатели вечна слава.
Опитът с екзотичните пасажери - овцата, петелът и патицата, се провежда няколко месеца по-късно - през септември същата година.
Някои оспорват първенството на Монголфие в аеродинамиката, тъй като приблизително по същото време техният съотечественик - физикът Жак Александър Сезар Шарл пробвал ефекта на летенето с водород, вместо с топъл въздух. Неговото достижение води до забележителен прогрес във въздухоплаването.
Балонът му, наречен по името му "шарлиер", се издигнал над Париж само месец след "монголфиера" - на 27-и август 1783-та година. Но Монголфие имат това предимство, че те създават балона си година по-рано - през 1782-ра.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}