КЛАСИКА И КИНО
Любов, смърт и тенис: Забравеният италиански шедьовър за ужасите на фашизма
Дълбока страст и мъчителен кошмар се сблъскват в спечелилия Оскар филм „Градината на Финци-Контини“ на Виторио де Сика (1970)
Редактор : / 4234 Прочита 0 Коментара
Кадър от "Градините на Финци-Контини" (1970) на италианския режисьор Виторио де Сика
"В живота, за да разбереш наистина света, трябва да умреш поне веднъж. Така че е по-добре да умреш млад, за да имаш време да се възстановиш и да живееш отново."
Това са думи на италианския евреин, богат бизнесмен на средна възраст от Ферара, който в началото на 40-те години се опитва да утеши своя син Джорджо, безнадеждно влюбен и отхвърлен от млада жена - Микол. Но тези думи имат ужасяващо иронично значение, защото не Джорджо, а Микол ще е тази, която ще бъде отведена от фашистите заедно с еврейското си семейство и предадена на съюзниците на Италия - националсоциалистите, за да бъде изпратена в лагерите на смъртта.
Отчаяно влюбеният Джоджо и недостижимата Микол обаче са не-любовниците във филма на Виторио де Сика "Градината на Финци-Контини". Това е дълбоко обезпокоителен, ужасяващ, но и загадъчен филм за една обречена любов насред кошмара на фашизма.
Тази година се отбелязват 50 години от създаването на филма през 1970 г. и има защо да му обърнем внимание. Не само, защото печели Оскар за най-добър чуждестранен филм и "Златна мечка" на фестивала в Берлин.
Направен от режисьора на "Крадецът на велосипеди" (1948), филмът е адаптиран от романа на Джорджо Басани от 1962 г., един около 20-годишен човек, впечатлен от Финци-Контини: еврейско семейство с огромен престиж, богатство, притежатели на великолепна къща с разкошна градина.
Кадър от "Градините на Финци-Контини" (1970) на италианския режисьор Виторио де Сика
Докато останалите евреи са тормозени и преследвани от фашистите, Финци-Контини изглеждат изолирани в богатството си, безгрижни, необезпокоявани. И когато евреите са изключени от градския тенис клуб, тази еврейска фамилия, с изключителна предизвикателна непринуденост канят млади хора да играят тенис на корта в тяхната градина - евреи, такива, които не са евреи и хора, които не са социалисти.
Тази покана идва от семейството на красивата дъщеря Микол и нейният деликатен, красив брат. Алберто е приятелски настроен към леко грубоватия левичар Малнате, чест посетител в градината. Самоувереният Малнате изглежда дразни Микол - или тя е тайно привлечена от него?
Кадър от "Градините на Финци-Контини" (1970) на италианския режисьор Виторио де Сика
Джорджо е много влюбен в нея и в нейното семейство. Той е обсебен от спомените, в които с Микол са били на по 10 години и тя немилостиво го е канила в тази градина на удоволствията. При Джорджо, тези спомени, показани като деликатни ретроспекции във филма на де Сика, показват чистотата и интензивността на неговите чувства към нея.
Но за Микол изглежда, че те не означават нищо друго освен сладко хлапашко приятелство. Неговата мъка, тежест и отчаяние се развиват парадоксално с ужасяващия напредък на събитията и все по-силният натиск на нацистите - гигантска историческа сила, която на пръв поглед би трябвало да направи тези чувства безсмислени, да ги обезличи, но някак тя именно усилва баналното в любовното му разочарование.
Градината и игрите на тенис от своя страна са като във ваймарското кабаре в Берлин във филма на Боб Фосе - място за глътка въздух от тежкия кошмар на реалността - или пък като Lido Di Venezia в "Смърт във Венеция". Места, в които не трябва да се мисли за болестта, в която се намират телата.
Филмът на де Сика се различава от романа. Басани не е толкова описателен за тежката съдба на фамилия Финци-Контини, докато де Сика ни ги показва дори как биват отведени от тайната полиция и дори за кратко задържани в местна училищна стая, където Микол е учила като момиче - сцена от филма също показа с ретроспекция.
Кадър от "Градините на Финци-Контини" (1970) на италианския режисьор Виторио де Сика
Романът загатва, че е имало сексуална връзка между Микол и Малнате, а филмът го показва експлицитно, в романа има и гей елемент между Алберто и Малнате, но двамата сценаристи на де Сика - Виторио Боничели и Уго Пиро, решават да изпуснат този момент. Басани има превъзходен пасаж, в който Джорджо обсъжда въпроса с Малнате, който смята, че "гейовете са жалки копелета", но Джорджо, тъкмо обратно казва: "Аз напротив, мисля, че любовта оправдава всичко, дори и хомосексуалността, любовта е чиста, без материален интерес, винаги е анормална, антисоциална, като изкуството...".
Малнате и Джорджо ходят на кино заедно. Във филма на де Сика те гледат страховита пронацистка хроника и когато Джорджо с отвращение се подиграва на нацистите като ги нарича "клоуни", привърженик на фашистите от публиката му се нахвърля да го удря и двамата са принудени да избягат бързо от киното.
Истинската звезда във филма е самата градина, снимана в своя остър блясък и лукс. Тя се превръща в марка за европейското кино по това време, с нейните екзотични палми, обожавани от Микол и огромното древно дърво, което според нея е било посадено от Лукреция Борджия. Именно тук Джорджо трябва да целуне Микол и точно тук е заровена и неговата собствена дълбока тъга.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}