ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА СВЕТОВНАТА ОПЕРНА СЦЕНА
Истината около мита за съперничеството между Рената Тебалди и Мария Калас
100 години от рождението на един от най-съвършените оперни гласове
Автор : / 5174 Прочита 5 Коментара
Рената Тебалди, 1959 г. / Снимка: Getty Images
Нейното име е толкова голяма легенда, че за мнозина тя остава "най-съвършения човешки глас на планетата". Разбира се, че това можем да кажем с пълна сила и за Мария Калас, както и за Монсерат Кабайе, но както казват на шега някои критици, "На върха е тясно и няма място за всички!"
И трите споменати са връх на операта, но само на една от тях през този месец отбелязваме 100-годишнината от рождението й - това е голямата световна оперна звезда Рената Тебалди.
Рената Тебалди, 1973 Г. / Снимка: Getty Images
За оперните фенове не е тайна, че върви един мит за голямото съперничество между двете световни оперни прими - Тебалди и Калас. Имало ли е, обаче, истинска вражда между тях, или една случка просто е била преекспонирана, или направо да си кажем - съчинена от медиите? Всъщност, легендата за тази вражда тръгва от едно общо участие на двете певици в рецитал в Рио де Жанейро през 1951-ва, когато Тебалди била извикана два пъти на бис от публиката, и според някои това подразнило Калас.
Пресата веднага раздухва мълвата, че американката с гръцки произход подхвърлила остри реплики към италианската си колежка. Сп. "Time" я цитира с думите, че да я сравняваш с Тебалди, е все едно "да сравняваш шампанско с коняк". Според някои критици, дълбоко засегната от това отношение, Тебалди отвърнала на удара с думите: "Имам едно нещо, което Мария Калас няма - сърце". В по-късни интервюта, обаче, и двете певици отричат между тях да е имало скандал, или да са се обиждали словесно, и отговарят еднакво на въпроса относно слуха за съперничеството им - че са толкова различни една от друга, че няма смисъл да бъдат сравнявани.
В костюма си за "Тоска", зад кулисите на Парижката опера, 1960 г. / Снимка: Getty Images
Приживе, по време на интервю на Мария Калас пред Норман Рос в Чикаго, тя казва:
"Възхищавам се на гласа на Тебалди. Красив е. Понякога наистина ми се иска да имам нейния глас".
След гибелта на Калас, Тебалди дава интервю, в което казва:
"Съперничеството беше измислено от вестниците и почитателите ни. Но считам, че това беше доста добра реклама за нас, тъй като произведе голям интерес към мен и Мария. Наистина не знам за какво беше належащо това съревнование - гласовете ни са толкова различни. Тя беше в действителност нещо неизмеримо. Като млад артист аз постоянно стоях покрай радиото, когато знаех, че ще пуснат запис на Мария ".
Това изявление на Тебалди е напълно обективно: Гласовете им са различни - Калас е драматично сопрано, а Тебалди - лирично сопрано. Освен това двете пеят различен репертоар. Споделяли са малко роли - единствено в оперите "Тоска" и в "Джоконда", като последната роля Тебалди изпълнява чак в по-късния период на кариерата си.
Последните си работни години певицата прекарва на сцената на операта в Ню Йорк. "Метрополитън" става неин последен сценичен дом, преди да се прости със сцената. Един музикален критик от в. "Ню Йорк Таймс" написва за Тебалди:
"В началото можеше да се усети, че сякаш изглежда обезпокоена и напрегната, но скоро гласът й разкри хубостта си. Тебалди беше красива като антична флорентинска картина. Притежава превъзходна благозвучност, техника и изискана интерпретация. Нейното старание и невероятното ѝ прочувствено претворяване надълбоко ни впечатлиха".
Рената Тебалди в сценичен костюм, ок. 1955 г. / Снимка: Getty Images
Рената Ерсилия Клотилде Тебалди е родена в град Пезаро, Италия, на 1 февруари 1922-ра година. Тя е плод на любовта на виолончелист и медицинска сестра. За жалост, родителите й се разделят, още преди нейното раждане. Оставена е на отглеждане при бабите и дядовците си. На 3 момиченцето се разболява от полиомиелит, но расте като жизнерадостно дете - обича да пее. Роднините й я записват като хористка в църковния хор.
На 13 започва да посещава уроци по пиано, а на 17 взема уроци в консерваторията в Парма. Скоро след това я поема за обучение по пеене оперната певица Кармен Мелис от консерваторията на Пезаро. Години по-късно Тебалди ще продължи образованието си в Америка - при Бевърли Пек Джонсън в Ню Йорк.
По време на пресконференция в "Ла Скала", 1961 г. / Снимка: Getty Images
Кариерата й започва през 1944-та година с операта "Мефистофел", в ролята на Елена. Тебалди пътува до Ровиго, където се играе операта с конска каруца и под картечен огън. Военните действия по време на Втората световна война, са в разгара си. По същия начин - с каруца, певицата пътува за Парма, където играе в "Бохеми". Публиката е толкова впечатлена от красотата и гласа на младата певица, че възторгът й от нея предизвиква интереса на цялата световна музикална общественост.
Големият й пробив идва през 1946-а, когато се явява на едно прослушване при Артуро Тосканини, и той я нарича "voce d'angelo" (ангелски глас). Тебалди получава покана да пее на сцената на Миланската "Ла Скала". Следва ролята на Дездемона в "Отело" на Верди, в която партньор й е Франческо Мерли. Тази роля се счита от критиците за същинския й триумфален дебют на световната оперна сцена.
В "Ла Скала" с кучето си, 1959 г. / Снимка: Getty Images
1950-а е една от най-успешните години в кариерата й - поканена е за главната роля в операта "Аида". Предстои и голямо турне: на фестивала в Единбург, на сцената на операта в Сан Франциско, а след това - в Лондонският оперен театър "Ковънт Гардън"
През 1953-та, операта "Аида" се качва на филмовия екран. Ролята е поверена на София Лорен, но ариите се изпълняват от Рената Тебалди.
Тебалди се оттегля от оперната сцена през 1973-та година, като Дездемона в "Отело" на Верди в "Метрополитън" в Ню Йорк. В ролята, с която дебютира. А последната й изява в родната Италия е се състоява през май 1976-а в "Ла Скала".
На сцената на "Ла СКала", 1962 г. / Снимка: Getty Images
Доста време след като слага край на сценичната си кариера певицата споделя:
"Спрях да пея, без да го осъзная и без умишлено да го искам. Не взех никакво решение. Един ден просто си казах, че известно време няма да приемам роли. Имах потребност от почивка. Беше необичайно и красиво чувство да се събуждам сутрин като човек без задължения. Спрях инхалациите, хапчетата, гаргарите, които преди бяха постоянна грижа за гласа ми. Продължих с всекидневни вокални упражнения, но без корепетитор. А един ден ми хрумна дори да не се разпявам. И така сложих край. От онзи ден не съм изпяла нито нота. И не съм страдала от това. Даже бих споделила, че не ми липсва. Пеенето към този момент не е част от мен. Когато пеех, дадох всичко, което имах. Сега това е минало. Не скърбя за нищо.
Без подозрение аз съм живяла за моето изкуство. Но явно моят живот не е бил единствено пеене, тъй като даже и без него аз не преставам да бъда пълноценна. Нямам семейство, нямам и непосредствени артистични отговорности, но съм добре. Нямам комплекси, спокойна съм и съм в мир със себе си. Много от моите колеги нямат този шанс, тъй като не съумяват да се откъснат от сцената в точния момент и остават поробени от светлината на прожекторите. Измъчват себе си, когато почитателите им намалеят, или още по-лошо - ги изоставят. Благодарна съм, че в никакъв случай не съм била прекомерно увлечена по сцената".
Рената Тебалди, 1970 г. / Снимка: Getty Images
Истината е, че Тебалди на два пъти иска да спре кариерата си. Първият път е през 1957-а, когато умира майка й, и тази смърт е голям удар за певицата. Мъката й е непоносима и тя спира за известен период изявите си на сцената.
Както е известно, Рената Тебалди не създава семейство и няма деца. В интервю за "The Times" през 1995-а певицата казва:
"Бях влюбена много пъти. Това е много добре за една жена. Но как можех да бъда съпруга, майка и певица? Кой да се грижи за децата ти, докато обикаляш света? Започнах кариерата си на 22 и я завърших на 54. Тридесет и две години успех, удовлетворение и жертви. Пеенето беше всичко в обхвата на живота ми до такава степен, че никога не бих могла да имам семейство."
20 май 1960 г. Почитатели на певцата я посрещат в Хамбург / Снимка: Getty Images
Тебалди е имала интимни връзки с баса Никола Роси-Лемени и с диригента Артуро Базиле. Последният настоявал за брак, но по някаква причина Тебалди напълно прекъсва връзката си с него през 1962-ра. В едно интервю певицата казва, че въпреки че е била през повечето време на живота си сама, никога не се е чувствала самотна.
И наистина, животът й е бил изпълнен с много интересни срещи и приключения, както и със знаменателни събития. До края на кариерата си Тебалди е пяла в 1262 представления, участвала е в 1048 опери и в 214 концерта. През 1960-а певицата става свидетел на смъртта на баритона Ленърд Уорън, който ненадейно умира на сцената. Тебалди е свидетел и на триумфалния дебют на Пласидо Доминго през 1968-а. Самата певица е трябвало много пъти да преодолява страховете си, за да отговори на високите очаквания на публиката. Например, за ролята си в "La fanciulla del West" на Пучини, в трето действие трябвало да излезе на сцената на кон, а тя изпитвала огромен страх от коне. С неимоверни усилия на волята, Тебалди преодоляла този си страх до такава степен, че нейната оперна героиня става любима на публиката и феновете й.
Според критиците, обаче, най-силните й превъплъщеня са в оперите "Травиата", "Тоска" и "Мадам Бътерфлай".
На разходка с кучето си в един от парковете на Париж, 1965 г. / Снимка: Getty Images
През последните години от живота си Тебалди пребивава често в Милано. Певицата напусна нашия свят на 19 декември 2004-та година, на 82-годишна възраст в дома си в Сан Марино. Погребана е в параклиса на семейство Тебалди в гробището Mattaleto в Лангхирано. След нейната смърт публиката във венецианската "Ла Фениче" почита паметта на певицата с мнута мълчание, а Лучано Павароти произнася публично: "Сбогом, Рената! Твоята памет и твоят глас ще бъдат запечатани в сърцето ми завинаги!"
Голямата Монсерат Кабайе произнася прочувствени слова: "Тя беше нашата Аида, нашата Травиата, нашата Манон Леско. Тя беше всички роли, и беше най-съвършеният човешки глас, който някога сме чували!"
Тебалди е носител на първата награда "Грами" за най-добро класическо изпълнение за албума й "Operatic Recital"(1959). По-късно, през 1961-ва година неин запис е награден с "Грами" и певицата получава своята звезда в Алеята на славата в Холивуд. Тебалди е удостоена с Ордена за заслуги на Италианската република като Велик офицер през 1968-а година, и като Рицар на Големия кръст през 1992-ра. Провъзгласена е и за Командир на Ордена на изкуствата и литературата на Франция.
На 11 декември 1995 г. Рудолф Джулиани, тогава кмет на Ню Йорк, обявява в чест на певицата "Денят на Тебалди". И една градина в Милано носи нейното име.
"По този начин градът, който обичаше Рената, и тя също обичаше, й подарява не едно цвете, а много, много цветя и аплодисменти!", казва в словото си при откриването кметът на Милано.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}