Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Истината около мита за съперничеството между Рената Тебалди и Мария Калас

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА СВЕТОВНАТА ОПЕРНА СЦЕНА

Истината около мита за съперничеството между Рената Тебалди и Мария Калас

100 години от рождението на един от най-съвършените оперни гласове

Рената Тебалди, 1959 г. / Снимка: Getty Images

Нейното име е толкова голяма легенда, че за мнозина тя остава "най-съвършения човешки глас на планетата". Разбира се, че това можем да кажем с пълна сила и за Мария Калас, както и за Монсерат Кабайе, но както казват на шега някои критици, "На върха е тясно и няма място за всички!"

И трите споменати са връх на операта, но само на една от тях през този месец отбелязваме 100-годишнината от рождението й - това е голямата световна оперна звезда Рената Тебалди.

Рената Тебалди, 1973 Г. / Снимка: Getty Images

За оперните фенове не е тайна, че върви един мит за голямото съперничество между двете световни оперни прими - Тебалди и Калас. Имало ли е, обаче, истинска вражда между тях, или една случка просто е била преекспонирана, или направо да си кажем - съчинена от медиите? Всъщност, легендата за тази вражда тръгва от едно общо участие на двете певици в рецитал в Рио де Жанейро през 1951-ва, когато Тебалди била извикана два пъти на бис от публиката, и според някои това подразнило Калас.

Още

Знаменитата Мария Калас напуска оперната сцена заради Онасис

Знаменитата Мария Калас напуска оперната сцена заради Онасис

Пресата веднага раздухва мълвата, че американката с гръцки произход подхвърлила остри реплики към италианската си колежка. Сп. "Time" я цитира с думите, че да я сравняваш с Тебалди, е все едно "да сравняваш шампанско с коняк". Според някои критици, дълбоко засегната от това отношение, Тебалди отвърнала на удара с думите: "Имам едно нещо, което Мария Калас няма - сърце". В по-късни интервюта, обаче, и двете певици отричат между тях да е имало скандал, или да са се обиждали словесно, и отговарят еднакво на въпроса относно слуха за съперничеството им - че са толкова различни една от друга, че няма смисъл да бъдат сравнявани.

В костюма си за "Тоска", зад кулисите на Парижката опера, 1960 г. / Снимка: Getty Images

Приживе, по време на интервю на Мария Калас пред Норман Рос в Чикаго, тя казва:

"Възхищавам се на гласа на Тебалди. Красив е. Понякога наистина ми се иска да имам нейния глас".

След гибелта на Калас, Тебалди дава интервю, в което казва:

Още

Шедьоврите на Пучини

Шедьоврите на Пучини

"Съперничеството беше измислено от вестниците и почитателите ни. Но считам, че това беше доста добра реклама за нас, тъй като произведе голям интерес към мен и Мария. Наистина не знам за какво беше належащо това съревнование - гласовете ни са толкова различни. Тя беше в действителност нещо неизмеримо. Като млад артист аз постоянно стоях покрай радиото, когато знаех, че ще пуснат запис на Мария ".

Това изявление на Тебалди е напълно обективно: Гласовете им са различни - Калас е драматично сопрано, а Тебалди - лирично сопрано. Освен това двете пеят различен репертоар. Споделяли са малко роли - единствено в оперите "Тоска" и в "Джоконда", като последната роля Тебалди изпълнява чак в по-късния период на кариерата си.

Последните си работни години певицата прекарва на сцената на операта в Ню Йорк. "Метрополитън" става неин последен сценичен дом, преди да се прости със сцената. Един музикален критик от в. "Ню Йорк Таймс" написва за Тебалди:

"В началото можеше да се усети, че сякаш изглежда обезпокоена и напрегната, но скоро гласът й разкри хубостта си. Тебалди беше красива като антична флорентинска картина. Притежава превъзходна благозвучност, техника и изискана интерпретация. Нейното старание и невероятното ѝ прочувствено претворяване надълбоко ни впечатлиха".

Рената Тебалди в сценичен костюм, ок. 1955 г. / Снимка: Getty Images

Рената Ерсилия Клотилде Тебалди е родена в град Пезаро, Италия, на 1 февруари 1922-ра година. Тя е плод на любовта на виолончелист и медицинска сестра. За жалост, родителите й се разделят, още преди нейното раждане. Оставена е на отглеждане при бабите и дядовците си. На 3 момиченцето се разболява от полиомиелит, но расте като жизнерадостно дете - обича да пее. Роднините й я записват като хористка в църковния хор.

На 13 започва да посещава уроци по пиано, а на 17 взема уроци в консерваторията в Парма. Скоро след това я поема за обучение по пеене оперната певица Кармен Мелис от консерваторията на Пезаро. Години по-късно Тебалди ще продължи образованието си в Америка - при Бевърли Пек Джонсън в Ню Йорк.

По време на пресконференция в "Ла Скала", 1961 г. / Снимка: Getty Images

Кариерата й започва през 1944-та година с операта "Мефистофел", в ролята на Елена. Тебалди пътува до Ровиго, където се играе операта с конска каруца и под картечен огън. Военните действия по време на Втората световна война, са в разгара си. По същия начин - с каруца, певицата пътува за Парма, където играе в "Бохеми". Публиката е толкова впечатлена от красотата и гласа на младата певица, че възторгът й от нея предизвиква интереса на цялата световна музикална общественост.

Големият й пробив идва през 1946-а, когато се явява на едно прослушване при Артуро Тосканини, и той я нарича "voce d'angelo" (ангелски глас). Тебалди получава покана да пее на сцената на Миланската "Ла Скала". Следва ролята на Дездемона в "Отело" на Верди, в която партньор й е Франческо Мерли. Тази роля се счита от критиците за същинския й триумфален дебют на световната оперна сцена.

В "Ла Скала" с кучето си, 1959 г. / Снимка: Getty Images

1950-а е една от най-успешните години в кариерата й - поканена е за главната роля в операта "Аида". Предстои и голямо турне: на фестивала в Единбург, на сцената на операта в Сан Франциско, а след това - в Лондонският оперен театър "Ковънт Гардън"

През 1953-та, операта "Аида" се качва на филмовия екран. Ролята е поверена на София Лорен, но ариите се изпълняват от Рената Тебалди.

Тебалди се оттегля от оперната сцена през 1973-та година, като Дездемона в "Отело" на Верди в "Метрополитън" в Ню Йорк. В ролята, с която дебютира. А последната й изява в родната Италия е се състоява през май 1976-а в "Ла Скала".

На сцената на "Ла СКала", 1962 г. / Снимка: Getty Images

Доста време след като слага край на сценичната си кариера певицата споделя:

"Спрях да пея, без да го осъзная и без умишлено да го искам. Не взех никакво решение. Един ден просто си казах, че известно време няма да приемам роли. Имах потребност от почивка. Беше необичайно и красиво чувство да се събуждам сутрин като човек без задължения. Спрях инхалациите, хапчетата, гаргарите, които преди бяха постоянна грижа за гласа ми. Продължих с всекидневни вокални упражнения, но без корепетитор. А един ден ми хрумна дори да не се разпявам. И така сложих край. От онзи ден не съм изпяла нито нота. И не съм страдала от това. Даже бих споделила, че не ми липсва. Пеенето към този момент не е част от мен. Когато пеех, дадох всичко, което имах. Сега това е минало. Не скърбя за нищо.

Още

Историята на Павароти излиза във филм на Рон Хауърд

Историята на Павароти излиза във филм на Рон Хауърд

Без подозрение аз съм живяла за моето изкуство. Но явно моят живот не е бил единствено пеене, тъй като даже и без него аз не преставам да бъда пълноценна. Нямам семейство, нямам и непосредствени артистични отговорности, но съм добре. Нямам комплекси, спокойна съм и съм в мир със себе си. Много от моите колеги нямат този шанс, тъй като не съумяват да се откъснат от сцената в точния момент и остават поробени от светлината на прожекторите. Измъчват себе си, когато почитателите им намалеят, или още по-лошо - ги изоставят. Благодарна съм, че в никакъв случай не съм била прекомерно увлечена по сцената".

Рената Тебалди, 1970 г. / Снимка: Getty Images

Истината е, че Тебалди на два пъти иска да спре кариерата си. Първият път е през 1957-а, когато умира майка й, и тази смърт е голям удар за певицата. Мъката й е непоносима и тя спира за известен период изявите си на сцената.

Както е известно, Рената Тебалди не създава семейство и няма деца. В интервю за "The Times" през 1995-а певицата казва:

"Бях влюбена много пъти. Това е много добре за една жена. Но как можех да бъда съпруга, майка и певица? Кой да се грижи за децата ти, докато обикаляш света? Започнах кариерата си на 22 и я завърших на 54. Тридесет и две години успех, удовлетворение и жертви. Пеенето беше всичко в обхвата на живота ми до такава степен, че никога не бих могла да имам семейство."

20 май 1960 г. Почитатели на певцата я посрещат в Хамбург / Снимка: Getty Images

Тебалди е имала интимни връзки с баса Никола Роси-Лемени и с диригента Артуро Базиле. Последният настоявал за брак, но по някаква причина Тебалди напълно прекъсва връзката си с него през 1962-ра. В едно интервю певицата казва, че въпреки че е била през повечето време на живота си сама, никога не се е чувствала самотна.

Още

Райна Кабаиванска - първата неиталианка с приза "Мария Калас"

Райна Кабаиванска - първата неиталианка с приза "Мария Калас"

И наистина, животът й е бил изпълнен с много интересни срещи и приключения, както и със знаменателни събития. До края на кариерата си Тебалди е пяла в 1262 представления, участвала е в 1048 опери и в 214 концерта. През 1960-а певицата става свидетел на смъртта на баритона Ленърд Уорън, който ненадейно умира на сцената. Тебалди е свидетел и на триумфалния дебют на Пласидо Доминго през 1968-а. Самата певица е трябвало много пъти да преодолява страховете си, за да отговори на високите очаквания на публиката. Например, за ролята си в "La fanciulla del West" на Пучини, в трето действие трябвало да излезе на сцената на кон, а тя изпитвала огромен страх от коне. С неимоверни усилия на волята, Тебалди преодоляла този си страх до такава степен, че нейната оперна героиня става любима на публиката и феновете й.

Според критиците, обаче, най-силните й превъплъщеня са в оперите "Травиата", "Тоска" и "Мадам Бътерфлай".

На разходка с кучето си в един от парковете на Париж, 1965 г. / Снимка: Getty Images

Още

 Пласидо Доминго беше удостоен с италианската оперна награда "Златен Белини"

Пласидо Доминго беше удостоен с италианската оперна награда "Златен Белини"

През последните години от живота си Тебалди пребивава често в Милано. Певицата напусна нашия свят на 19 декември 2004-та година, на 82-годишна възраст в дома си в Сан Марино. Погребана е в параклиса на семейство Тебалди в гробището Mattaleto в Лангхирано. След нейната смърт публиката във венецианската "Ла Фениче" почита паметта на певицата с мнута мълчание, а Лучано Павароти произнася публично: "Сбогом, Рената! Твоята памет и твоят глас ще бъдат запечатани в сърцето ми завинаги!"

Голямата Монсерат Кабайе произнася прочувствени слова: "Тя беше нашата Аида, нашата Травиата, нашата Манон Леско. Тя беше всички роли, и беше най-съвършеният човешки глас, който някога сме чували!"

Тебалди е носител на първата награда "Грами" за най-добро класическо изпълнение за албума й "Operatic Recital"(1959). По-късно, през 1961-ва година неин запис е награден с "Грами" и певицата получава своята звезда в Алеята на славата в Холивуд. Тебалди е удостоена с Ордена за заслуги на Италианската република като Велик офицер през 1968-а година, и като Рицар на Големия кръст през 1992-ра. Провъзгласена е и за Командир на Ордена на изкуствата и литературата на Франция.

На 11 декември 1995 г. Рудолф Джулиани, тогава кмет на Ню Йорк, обявява в чест на певицата "Денят на Тебалди". И една градина в Милано носи нейното име.

"По този начин градът, който обичаше Рената, и тя също обичаше, й подарява не едно цвете, а много, много цветя и аплодисменти!", казва в словото си при откриването кметът на Милано.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Пласидо Доминго заяви, че не съжалява за нито една изиграна роля

Пласидо Доминго заяви, че не съжалява за нито една изиграна роля

Още

Пласидо Доминго на 80 - между триумфа на сцената и обвиненията зад кулисите

Пласидо Доминго на 80 - между триумфа на сцената и обвиненията зад кулисите

Още

Монсерат Кабайе бе освен голям глас, и голям хуманист

Монсерат Кабайе бе освен голям глас, и голям хуманист

Още

Мария Калас доведе по едно и също време в Атина Моника Белучи и Марина Абрамович

Мария Калас доведе по едно и също време в Атина Моника Белучи и Марина Абрамович

Коментирай 5

Календар

Препоръчваме ви

Сатирата отбеляза 100 години Радой Ралин със спектакъла "Една красива грешка"

Един от акцентите на вечерта бе прожекция на документалния филм на Илко Дундаков "Радой Ралин и времето" (2004) за големия сатирик и дисидент

Радой Ралин ще "оживее" в Сатирата, за да каже нещата, който са важни за него

В емблемтичния театър отбелязват 100-годишнината на Радой Ралин със спектакъла "Една красива грешка‘‘

Вечно влюбеният Гьоте на 74 предложил брак на 17-годишна

190 години от смъртта на гениалния поет, философ и хуманист

Овидий умира в изгнание, прокуден от Рим по морални причини

Авторът на "Метаморфози" изгорил оригинала на поемата си

Документална изложба "Стоянка Мутафова - влюбена в театъра душа" - пред Народния театър

Събитието е с начало 25 март 2022 г. Експозицията е посветена на 100-годишнината от рождението на незабравимата актриса, съобщиха от Съюза на артистите в България (САБ)

Полският творец Лех Майевски получи Специалната награда на София филм фест

Полският поет, медиен артист, писател, филмов, театрален и оперен режисьор, композитор, художник и продуцент Лех Майевски представи най-новия си филм "Бриджит Бардо завинаги" пред публиката на София филм фест снощи