Светът загуби един невероятен глас и един невероятен човек - звездата на световната опера Монсерат Кабайе. За нея може да се говори много, но каквото и да кажат думите, то ще бъде слабо, в сравнение с музиката, която ни остави знаменитото сопрано. Изпълненията й ни караха да й се възхищаваме, респектираше ни с огромната мощ на нейния талант. И ще продължи да ни зарежда с енергията си и след смъртта й!...

Истинското й име е Мария де Монсерат Вивиана Консепсион Кабайе и Фолк. Родена е в Барселона на 12 април 1933 г., в семейството на обикновен фабричен работник. Още дете, обаче, е ясно че един ден ще бъде звезда. Гласът й е нейното богатство по рождение. Ще го усъвършенства в Консерваторията "Лисеу" в Барселона, откъдето ще излезе със златен медал за вокално майсторство.

Прочува се със своето белканто и интерпретациите си на роли от Росини, Белини и Доницети. А дуетът й с Фреди Меркюри остава в Златния фонд на музиката, като ярък пример за синкретизъм между музикалните жанрове и изпълнители.

Монсерат Кабайе дебютира през 1957 г., с ролята на Мими от операта "Бохеми". За няколко години разширява репертоара си с още сопранови роли.

През 1964 г. се омъжва за певеца Бернабе Марти, от когото ражда син - Бернабе, и дъщеря - Монсерат, която също като майка си е сопрано и продължава нейната ярка следа на оперната сцена.

Малцина знаят, че светът узнава за Монсерат Кабайе по една съдбовна случайност - разболява се певицата Мерилин Хорн, която трябвало да пее в "Карнеги хол" в Ню йорк , в операта на Доницети "Лукреция Борджия". Кабайе разучава ролята за месец, а изпълнението й се превръща в световна сензация. Вестник "Ню йорк таймс" я поставя на трето място в света след знаменитите Мария Калас и Рената Тебалди.

След това признание, най-големите оперни театри в света, като "Метрополитън", започват да канят Кабайе на сцената си. През 1969 г. певицата прави истински фурор с ролята си на Елизабета в операта "Дон Карлос", на сцената на "Арена ди Верона". В тази постановка Кабайе си партнира с вече утвърдените Пласидо Доминго и Пиеро Капучили. 10-хилядна публика става на крака, за да аплодира певицата и знаменитите й партньори.

През 1970 г. Монсерат Кабайе реализира една своя отдавнашна мечта - да пее в "Ла Скала".

Апогеят на кариерата й е през 1974 г., когато на най-големите оперни сцени в света тя прави една след друга, поредица от уникални роли в оперите "Аида", "Сицилианска вечерня", "Парижанката" и "Норма".

Това е най-щастливата й година като певица, и най-нещастната в личен план - в края на същата година лекарите се произнасят, че има рак на стомаха. Операцията е рискована, а животът занапред - неясна перспектива.

Тя, обаче, не изгубва чувството си за хумор и вместо да се окайва, окуражава близките си и публиката от болничното легло.

Бог явно чува молитвите на всички, които я обичат, и певицата не само оцелява, но продължава да работи със същия, и още по-голям ентусиазъм отпреди. Признава, че "урокът на съдбата и милостта на Бог" й дават сили да продължи с още по-голяма любов към изкуството и хората.

Животът я среща с Фреди Меркюри и двамата репетират в един хотел песента, която ще стане хит на всички времена - "Barcelona". Появява се и дуетният албум на двамата изпълнители, със същото име. Кабайе става любимка не само на феновете на оперната музика, но и на целокупната световна публика. Песента "Барселона" е призната от критиците за апотеоз на синкретизма в музикалните жанрове.

Монсерат Кабайе и Фреди Меркюри - дует, който се превърна в приятелство

Сингълът се превръща в химн на Летните олимпийски игри от 1992 г. в Барселона. През 1999 г. Кабайе изпълнява песента на финала на Шампионската лига на стадиона "Ноу Камп". Тогава гласът на Меркюри е пуснат на запис по нейна идея. След смъртта му, Кабайе винаги отказваше някой друг да изпълнява неговата партия. Това внася още един "щрих" към нейната личност, който респектира с почтеност и благородство.

Кабайе бе посланик на ЮНЕСКО и основател на фондация за подпомагане на нуждаещи се деца в Барселона. Участвала е в множество благотворителни дейности в цял свят. В Сарагоса, Испания, ежегодно се провежда конкурс, който носи нейното име. До последно певицата подготвяше майсторски класове и предаваше опита си на млади изпълнители.

Като не спира да работи почти до Края си, певицата постоянно бе заета с различни каузи за помощ на нуждаещи се.

Въпреки големия й принос за благотворителността в Испания, държавният съд я обвини в укриване на данъци, което нанесе тежък удар върху здравето й, но тя прие атаките и присъдата с достойнство. През декември 2015 г. съдът на Барселона осъди певицата на шест месеца затвор за измама и глоба в размер на 254 231 евро.

В залата на съда певицата е изслушана чрез видеовръзка, заради влошеното й здраве. Искреността й трогва много хора по света, получили помощ чрез благотворителните й каузи, но това не попречи на безпристрастния испански съд да я лиши от държавна помощ, като постанови певицата да плати и 72 хил. евро, като лихва върху просрочените задължения към държавата Испания.

Много вероятно не само възрастта и многото ангажименти, но и това събитие да спомогна за влошаване на здравето й. Монсерат Кабайе не показваше това пред публиката. Всички помним колко жизнерадостна бе при идването си в България, когато вече неофициално е знаела, че ще й бъде повдигнато обвинение.

Преди месец Кабайе постъпва в болница в Барселона, като официалното съобщение бе, че има проблеми със жлъчката. Всъщност, основното й заболяване бе свързано със сърцето.

Певицата почина на 6 октомври тази година в болницата, на 85 години.

В сърцата на публиката Монсерат Кабайе оставя неизлечима диря в оперното изкуство и болката по един от най-големите хуманисти на планетата.

А за нас, българите, остава поуката, как един от най-големите дарители на Испания, бе осъден безпристрастно за данъчно нарушение, и как осъдената Кабайе призна вината си и понесе с достойнство присъдата.

Монсерат Кабайе бе пример за работохолизъм и човечност. Тя бе истински феномен на световната оперна сцена. В годината на 80-годишния си юбилей певицата изнесе 25 концерта в много европейски столици, под бурните аплодисменти на публиката.

"Не мога да си представя да спра да пея", казваше оперната прима, и Бог чу молбата й - тя получи Неговата благословия да бъде ценена и обичана до смъртта си. А повече от сигурно е, че гласът й ще продължи да звучи и да "живее", чрез многобройните й записи. Както ще остане жив и споменът за нейното добро и отзивчиво сърце!

Еми МАРИЯНСКА