ЛИЧНОСТИ
Елена Българска от фреските, е първата жена, стъпила в Атон
Сестрата на Иван-Александър става политик от международен мащаб
Автор : / 7577 Прочита 1 Коментара
Царица Елена, Стефан Урош V и Симеон Синиша (Фреска от манастира "Високи Дечани")
Елена Срацимир, известна още като Елена Българска, е кралица и първа царица на сръбското кралство по времето на Стефан Душан и сина му Стефан Урош V. Елена е сестра на търновския цар Иван-Александър, потомка на три велики балкански рода - Комнини, Асеневци и Шишмановци. Когато болярски преврат поставя на българския престол брат й Иван-Александър, се случва смяна на властта и в съседна Сърбия, където на престола се възкачва Стефан Душан. И двамата владетели са антивизантийски настроени - подписват мирен диалог, скрепен с династичен брак между Стефан Душан и Елена. Така започва нейната история на съпруга и политик от международен мащаб.
Събитията ни отвеждат в 13-и век. Мирният договор между двете страни е подписан през 1332 г. Сватбата на Елена и Стефан Душан се състоява на 19 април /Великден/ 1332 г. Душан става цар през 1346 г., а Елена - негова царица. Първа царица на Душанова Сърбия.
Бракът се оказва проблематичен, защото цели пет години Елена не може да роди престолонаследник. Стефан Душан е напът да разтрогне брака им - дори иска ръката на една от дъщерите на немския император, когато Елена най-накрая забременява и ражда дългоочаквания престолонаследник Стефан Урош V. По-късно ражда на Стефан Душан и две дъщери.
Царица Елена с децата /фреска/
Авторитетът на Елена в Сърбия изиграва ролята на фактор за добрите отношения между българи и сърби през времето на царуването на съпруга ѝ.
През 1347 г. цар Стефан Душан, заедно с царица Елена и синът им Стефан Урош, посещават Света гора Атонска и даряват богато тамошните манастири. Така царица Елена остава в историята и като първата жена, чийто крак стъпва в забранената за жени територия на Атон.
Царица Елена, като съпруга на цар Стефан Душан
През 1350 г. Елена става гражданка на Венеция. Това е документирано с акт за заслугите й като сръбска царица.
След смъртта на Стефан Душан през 1355 г., на престола сяда синът му Урош V, а Елена става негов регент. За кратко време тя подчинява под властта си много земи и градове.
През 1356 г. внезапно решава да се замонаши и приема монашеското име Елисавета. Това, обаче, не означава, че излиза от политиката. Напротив. Оттегля се в Сяр и оттам управлява.
Това е периодът, в който образът й се появява във фреските на църквата "Св. Богородица" в Куманово.
През 1357 г. Елена участва в държавния събор в Скопие, в знак на подкрепа на сина си в битката за трона. Майка и син имат здрава връзка - в стари хроники се споменават като единни владетели, върху монети са изсечени образите и на двамата.
Когато войската на Матей Кантакузин прави опит да завладее сръбски земи, но самият той е пленен, Елена нарежда с пленника да се постъпи като с "военна плячка".
Тя прави това, обаче, повече като майка на сина си, отколкото като представител на сръбска династия. Забелязва се дистанцирането й като такава. На родословното дърво върху фреските на църквата "Св. Богородица", царица Елена, цар Урош, а вероятно и сестрата на Елена - Теодора, са представени като потомци на българската фамилия Асеневци - Комнини.
Стефан Душан, худ. Дарко СТоянович
В същото време през 1360 - 1361 г. царица Елена се споменава като напълно самостоятелна владетелка в Сяр. В грамота от 1360 - 1361 г., с която синът й - цар Урош потвърждава дарове на царица Елена за манастира "Хилендар", след подписа стои бележката "госпожа светата царица управлява сама в Сяр".
Има сведения, че от края на 1360 г. Елена започва да води свой самостоятелен политически живот в Сярската област. Нейното откъсване от сръбската държава не става чрез открит конфликт със сръбския цар, а като закономерно следствие от процеса на разпадане на следдушанова Сърбия.
Стефан Душан, по Бога владетел /фреска/
Периодът на самостоятелното управление на Елена в Сяр (1360 - 1365 г.) се характеризира с редица нововъведения в системата на управление, чрез които държавната структура на Сярското княжество придобива определен и специфичен облик.
Владетелката на Сяр имала решаваща дума в работата на Сярската митрополия, решавала спорове между отделни свои феодали. По времето на Елена, Сярското княжество има напълно изградена държавна структура и представлява добре уредена феодална държава, която получава международно признание.
През 1364 г. в Сяр пристига византийско църковно пратеничество, начело с патриарх Калист, който през 1351 - 1352 г. отлъчва цар Стефан Душан и сръбската църква поради неканоничното провъзгласяване на царството и Печката патриаршия.
Мисията имала неофициален характер и според стари хроники целяла споразумение с царица Елена за прекратяване на враждебните отношения между Византия и нейното княжество, за обща борба срещу османските пришълци в Тракия.
Такова споразумение било възможно само ако се сложи край на стария църковен разкол. Елена приела радушно византийските пратеници, но мисията останала недовършена заради внезапната смърт на патриарх Калист.
Монети от времето на Душановото царство
Въпреки че наричали Сярското княжество "Сърбия", византийците търсили съдействието не на цар Урош, а на царица Елена с пълното съзнание, че тя сама определя насоките на външната си политика.
Радушният прием, който тя оказва на патриарх Калист, свидетелства, че вероятно е искала да сложи край на църковната схизма с византийската църква.Радушният прием, който тя оказва на патриарх Калист, свидетелства, че вероятно
След 1360 г. името на царица Елена се споменава заедно с това на крал Вълкашин, двамата дори имат общи монети, а последните сведения за управлението ѝ в Сяр са от август 1365 г. Според историци, Вълкашин получил кралската си титла с благоразположението на владетелката на Сяр - Елена Българска.
Царица Елена остава в Сяр до средата на 1367 г.. Това четем в писмо на известния византийски учен Димитър Кидон.
Безспорен е фактът, че тази невероятна жена, за която се знае толкова малко, е била уважаван политик на своето време.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}