БОГОСЛОВИЕ
Атон е земя на Божията майка, друга жена не стъпва там
Указ предвижда от 2 до 12 месеца затвор за жени, нарушили канона и закона
Редактор : / 14926 Прочита 3 Коментара
Снимка: Shutterstock
Църквата се отнася доста дискриминационно спрямо жените, защото жени не могат да стават свещеници, не ги пускат в олтара, не могат да участват в църковните събори и не могат дори да зърнат Света гора /Атон/.
В миналото не им е било разрешено и да говорят в църква. Един-единствен път в Атон са влизали жени и девойки - по време на гръцката Гражданска война между 1946-а и 1949-а година, когато им е било позволено да потърсят убежище там, по изключение, заради войната.
Ракурс към българския манастир "Зограф"
Любопитна е историята, от която тръгва забраната жени да стъпват в Атон.
Едно предание разказва, че веднъж Света Богородица и Свети Йоан тръгнали по море към Кипър, за да посетят Свети Лазар. Не щеш ли, по пътя се извила страшна буря. Лодката изгубила курса и потеглила към бреговете, където е Атон. По онова време той е езическо място. Малко преди сушата, бурните морски вълни разбили лодката и Божията майка трябвало да доплува до сушата. Там благодарила на Сина Божи, че е спасил живота й, и че се е озовала на такова райски красиво място. Помолила Сина си да го превърне в нейна градина. Още недоизрекла молбата си, и от небето се чул гласа Божи:
"Нека това място бъде твое наследство и твоя градина, рай, небе и спасение за онези, които търсят спасение!.."
Така Света гора става земя на Богородица, в която Бог забранява да стъпва друга жена, освен Божията майка.
През 963 г. един монах построява първия манастир в Божията обител - манастира "Великата Лавра". Управленец на манастира е Византия. В течение на времето, в Атон са изградени още манастири - всичко 20 на брой. През 13-и век, по време на Четвъртия кръстоносен поход, светогорските монаси са принудени да приемат покровителството на католическата църква, под тогавашното покровителство на папа Инокентий III.
Изпитанията, които очакват обителта, са много. През 14-и век става голям обир на светогорските манастири. През 15-и век, когато пада Византийската империя, Света гора пада под владичеството на Османската империя. Тогава са нанесени най-тежките удари върху това свято място - манастирите са жестоко ограбени от османците. Много монаси напускат мястото и търсят друго убежище. Чак през 19-и век започват да прииждат монаси от различни краища на света, включително и от България. През 1912 г. нашата държава има там два манастира - Зографския и Хилендарския.
По време на Балканската война турците са изгонени и по-късно чрез дипломатически договорки монашеският полуостров формално става част от гръцката държава, но като самостоятелна административно-политическа единица. Манастирите имат право на самоуправление, защото Атон е нещо като частно владение на отделните държави, които имат манастири там. Главен град и административен център на Атон е Карея, под юрисдикцията на вселенския патриарх в Цариград.
Наред с 20-те манастира има още 12 скита - малки монашески общности, и отделни постници за монасите, които водят по-аскетичен живот в пещери и колиби. Всички монаси придобиват гръцко гражданство.
През 2004 г. е полуопожарен сръбският манастир Хилендар. При катастрофа с хеликоптер в Егейско море, загиват 18 църковни лица, между които двама патриарси.
Счита се, че влизането на жени в градината на Божията майка носи нещастие и само по себе си е не само против канона, но и противозаконно деяние. Указ на президента на Гърция от 1953 г. предвижда от 2 до 12 месеца затвор за жени, нарушили забраната. Запазването на тази забрана е едно от условията на Гърция при влизането й в ЕС.
В последно време някои западноевропейски страни атакуват ограничението, но гърците са категорични и припомнят думите на апостол Павел:
"Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът. Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква" (1 Кор, 14, 34-35).
Това правило е било спазвано и от Руската православна църква чак до началото на ХХ век. На жените, дори на монахините, е било забранено да участват в поместните събори. За първи път в историята на руската църква жени са взели участие в събор през 1971 г. , когато е избран патриарх Пимен. По-късно жени участват и в работата на поместния събор през 1990 г., когато е избран за патриарх Алексий II. Съгласно църковните канони, пълноправни членове на поместните събори са само епископите, които са считани за приемници на апостолите. От 2000 г. обаче църквата демократизира някои правила и според действащия устав напр. на Руската православна църква, се допускат до участие дори миряни, т.е. обикновени граждани. Забраната за жени-поклоннички в Атон, обаче, остава непоклатима, и не се допуска дори обсъждането й.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}