Нашият специален гост Йордан Славейков е роден през 1976 г. и е завършил театрална режисура в НАТФИЗ през 2006 г. в последния клас на професор Крикор Азарян. За дипломния си спектакъл "Оскар и розовата дама" получава номинация за "Икар" в категория "Дебют" през 2007 година.

Спектакълът "Паякът", написан и режисиран в тандем с Димитър Касабов, е игран на световни театрални сцени в Москва и Санкт Петербург, откъдето се връща с няколко награди. Игран е и в Ню Йорк и получил ласкави рецензии в издания като New York Times и Vilage Voice.

Йордан Славейков (Снимка: Борис Урумов)

Представяме ви Йордан Славейков ексклузивно пред Impressio:

- На рождения ден на Крикор Азарян, 15 март, в рамките Софийски театрален салон ще покажете спектакъла "Момчетата на Коко", чийто режисьор си? Какво представлява спектакълът? Защо момичетата, известни наши актриси, които са студентки на Азарян, "стават" момчета?
- Любимият ни професор трудно помнеше имена. Май няма студент, чието име да е запомнил, или да не е сбъркал. Тази му разсеяност беше очарователна. Наричаше всички нас, включително и момичетата, мои момчета. На сцената можеше да има откъс от пиеса само с женски персонажи. Той сядаше на мястото си и казваше: Когато сте готови, мойте момчета, начало. Или: Хайде на сцената, мойте момчета. Великолепните наши актриси ще разкажат и изиграят част от универсалните уроци, които са научили от него, първите си срещи с него, тези на кандидатстудентските си изпити, ще пеят и танцуват...

Крикор Азарян (Снимка: Народен театър)

- Също и ти си ученик на Крикор Азарян. На какво те научи Маестрото?
- Първото нещо, на което ме научи професор Азарян, беше и това, заради което ми каза, че ме е приел: Да вярвам винаги на интуицията си. Интуицията, свързана с театъра не ме е предавала нито веднъж. Научи ме да обичам актьорите, с които репетирам, да им се доверявам, научи ме да разбирам (заради което и обикнах) Чехов и Радичков.

Научи ме, че пиесите могат да имат цвят, вкус, мирис. Научи ме на всичко...

Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

- Има ли нещо, което няма да забравиш от срещите си с него?
- Бяхме в трети курс, правехме откъси от пиеси на Шекспир. Имахме ден, определен да му покажем до къде сме стигнали в репетиционните си процеси. Бяхме на практика целият клас - режисьори и актьори. По това време една от камерните аудитории се намираше на практика под земята, без прозорци. В нея се влизаше като се слизаше по стълби. Ние бяхме там поне час по-рано, проверявахме музикални файлове, намествахме прожектори, складирахме костюми.

Точно в девет часа вратата на залата се отвори, ние всички се скупчихме в подножието на стълбите. Професорът направи крачка - две надолу. Носеше вестник и кафе. Спря, лицето му се озари от особена, вътрешна светлина. Усмихна ни се и каза: Колко сте красиви, колеги. Колко много ви обичам. Това е, което никога няма да забравя: чувството да съм обичан от Учителя си!

- Какво е това, което свързва всички ученици на Азарян?
- Ако има едно-единствено нещо, което ни свързва, освен обичта ни към него, и гордостта, че сме негови студенти, то това е, че ни остави в наследство универсален театрален език, на който ние и до сега продължаваме да говорим и да се разбираме.

- Какво те накара да тръгнеш към театъра в началото?
- Имах само две детски мечти. По спомени на роднини първата е била "да уча там, където са артистите", втората е да имам пиано, и да се уча да свиря на него. Мога да кажа спокойно, че сто процента от детските ми мечти се сбъднаха.

- Лесно ли успя да влезеш в НАТФИЗ?
- Влязох от първия и единствен път, в който кандидатствах. Беше през 2001 година, бях на 25 години.

Йордан Славейков (Снимка: Славена Зайкова)

Бях едно уплашено, ходещо кълбо от нерви, което стоеше на прага на сбъдването на най-голямата мечта в живота си, мислеше си, че всички други кандидати са в пъти по-добри от него, пушеше по две кутии цигари на ден, почти не спеше и не се хранеше.

И след всеки от четирите кръга с почуда виждаше името си сред преминалите успешно напред. Кандидатстудентските изпити ми се сториха като кръгове от Ада, които ме доведоха в нещо, което и досега е моят личен Рай, в театъра.

- Кои са учителите ти освен Азарян?
- Проф. Азарян е учителят с главна буква, той е за мен Алфа-та на всичко, което знам за театъра. Ходех често и на часовете по актьорство на колегите си, и макар той да беше основно техен учител, от Тодор Колев научих важни неща за актьорската професия, това са съвети, които спазвам и до днес.

В пети курс бях асистент-режисьор на един от варненските спектакли на Явор Гърдев, "Крум", мисля, че и него мога да сложа сред учителите си. Имам глад за театрални знания, непрекъснат. Вероятно звуча патетично, но се уча от колегите, с които репетирам, като гледам представления, които ме вдъхновяват, като чета добре написани пиеси.

- През 2007 година получаваш номинация за "Икар" за дебют за дипломния си спектакъл "Оскар и розовата дама". Това изстреля ли те нагоре, улесни ли пътя ти?
- Много обичам първия си спектакъл. Винаги ще пазя най-топли спомени за срещата си и работата си с една от най-талантливите актриси на нашето време, великолепната Йорданка Стефанова. Дана, както с обич я наричаме е войн, отдаден на театъра.

Самата номинация ме уплаши повече, отколкото ме зарадва. Нито ме изстреля, нито ме улесни.

- Спектакълът "Паякът", на който си автор и режисьор заедно с Димитър Касабов, е игран на световни театрални сцени... Ще разкажеш ли за този голям успех?
- Спектакълът "Паякът"  е игран в Брюксел на фестивала на българското изкуство, в САЩ на най-големия фестивал в Северна Америка за независими спектакли New York Internatioanl Fringe Festival, в Москва и Санкт Петербург в Русия, в Беларус. Имаше и второ американско турне по покана и с подкрепата на Българския културен център в Сиатъл, Генералното консулство на Р. България в Лос Анджелис, САЩ и медийния портал БеГе Войс Чикаго.

Сцена от "Паякът" (Снимка: Мирослав Веселинов)

Изреждането на част от световните театрални столици, в които "Паякът" се е играл, ласкавите отзиви за него в издания като "Ню Йорк таймс" и "Вилидж войс", наградите от Москва и Санкт Петербург са част от успеха му.
А най-големият успех е, че ние с Димитър, и с актьорите Анастасия Лютова и Пенко Господинов изобщо не го очаквахме.

Тук е мястото да благодаря на основателите и директори на театър "Сфумато" професорите Маргарита Младенова и Иван Добчев за това, че ни повярваха, и че отвориха вратите си за нас. Не е пресилено да кажа, че този театър е наш дом. В него вече пети сезон се играе и другият ни общ спектакъл "Стъклената менажерия" от Тенеси Уилямс.

- Как реагира публиката по света?
- По един и същи начин у нас - с оглушителна тишина след финала. Понякога, чак докато актьорите излязат за самия поклон. С аплодисменти на самия финал навсякъде другаде по света, където се е играл спектакълът.

- Защо пишете в тандем с Димитър Касабов?
- С Димитър започнахме да пишем заедно, защото не харесвахме много това, което гледахме по сцените. И както недоволствахме една вечер след спектакъл, чийто текст не намирахме за театрален, си казахме, че ако не искаме да останем само на ниво нехаресване, трябва да проверим дали ние можем да предложим нещо. И написахме "Паякът", който, макар и рядко, се играе все още на сцената на театър "Сфумато" в София. Миналата година сключихме предварителен договор за отдаване на правата на пиесата по повод желанието на австрийската компания "АртХофф" да я филмират. Има интерес и за филмирането на втората ни обща пиеса "Двама". Тя обаче още не е реализирана на сцена. Не планираме работа по трета обща пиеса.

Йордан Славейков и Димитър Касабов (Снимка: PR)

- Но затова пък сам написа дебютния си роман "Последна стъпка"? Нещо не ти достигна на сцената ли?
- Не беше въпрос на недостигане, а на потребност. Имам вътрешна и много силна потребност да творя, и ако не я удовлетворявам, натрупаната в мен потребност бавно, но сигурно, се изражда в нещо, което е зло, и ме прави мен зъл.

Започнах да пиша "Последна стъпка", в момент, в който нямах ангажимент като режисьор три или четири сезона. Романът ми донесе наградата в категория проза от най-стария литературен фестивал у нас - "Южна пролет" в Хасково, 2016 г.

- Специализираш и актьорско майсторство в Русия? Това каква добавена стойност имаше, за да си по-успешен?
- През 2008 година имах щастието да съм част от Втората международна лятна театрална школа Москва, Русия. Добавената стойност от престоя ми там са приятелските и професионалните ми отношения с руски, грузински, латвийски, френски, украински творци, репетициите ни заедно, ходенето на театър в Москва, ранното ставане, непрекъснатото репетиране. Опознах добре и част от българските си колеги. Артистичният директор на школата и една от артистичните координаторки са чести гости в България. С няколко от актрисите имаме идея за нов спектакъл.

Сцена от "Стъклената менаджерия" (Снимка: Яна Лозева)

- Каква е историята около създаването на спектакъла ти "Съзвездия" от Ник Пейн, който за 30-ти път се срещна с публиката и в него участват непрофесионални актьори?
- Историята е преинтересна. Тя е част от личната ми потребност да творя. Познавам актрисата от "Съзвездия" Невена Николова от около десет години. Беше моя и на Димитър курсистка по театър, когато двамата бяхме част от екипа на школи МОНТФИЗ. През 2016 година тя ми се обади и ми каза, че със свой колега от друга школа искат да направят представление. Видяхме се, запознах се с Васил А. Михайлов.

Бяха абсолютно погълнати от идеята. И двамата са с друго сериозно образование, в други сфери работят, но бяха заразени с театър. Посъветвах ги да подходят професионално - да регистрират свое театрално сдружение, да се свържат с агентите на автора, да уредят авторските права, да привлекат към процеса ни и композитор и сценограф, хореограф.

Послушаха ме и да се запишат за летни интензивни актьорски курсове в Лондон. Той в Кралската Академия, тя в ЛАМДА. На един етап представихме работата си пред екип от вече несъществуващата "Червената къща" и те ни включиха в програмата си "Дебюти на границата". Показахме "Съзвездия" в "Малък сезон" в "Сфумато" и сега представлението е част от афиша на театъра. И последната новина около тези необикновени артисти е, че те вече са студенти в Магистърската програма по актьорство в НБУ.

Сцена от спектакъла "Съзвездия" ( Снимка: Ивелина Чолакова)

- На какво се стремиш да научиш твоите студенти? Намираш ли нещо общо между тях и Йордан Славейков на техните години?-
-На това, на което ме е научил проф. Азарян - да вярват на интуицията си, да знаят, че театърът е друг техен възможен живот. Общото между мен и студентите ми е обичта ни към театъра.

Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

- Върху какво работиш в момента?
- По отношение на театъра - винаги имам в личното си режисьорско чекмедже поне две пиеси, които живо ме вълнуват, върху които разсъждавам, водя си бележки, анализирам. В момента това са пиеси от руския драматург, баща на т.нар. "уралска школа" Николай Коляда, и от любимия ми Тенеси Уилямс. По отношение на писането - върху шеста поредна версия на втория си роман с работно заглавие "Сбогуване с краля"

 - Желая ти успех!

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Още

"Момчетата на Коко" - на 85-годишнината от рождението на Азарян

Още

Любопитни събития в Софийския театрален салон очакват публиката в театър Азарян

Още

Благой Бойчев за "Калуня-Каля" и за саможертвата днес

Още

Анастасия Събева: Аз съм един ужасяващ творчески хаос