Отиде си писателят, журналист, карикатурист и дългогодишен бетеанец Георги Ведроденски-Мортус. В БТА е бил репортер, главен редактор на "Вътрешна информация", кореспондент в Москва (1969-1974) и Будапеща (1981-1985).

Роден е на 14 юли 1933 г. в с. Кипилово, Сливенско. Завършва сливенската мъжка гимназия "Добри Чинтулов", а след това журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Работил е в местни и централни вестници. Има шест самостоятелни изложби и редовно участие в Националната изложба на карикатурата.

Като поет и художник-карикатурист създава образа на Трендафил Акациев - първият колективен псевдоним в българската литература, с който са подписвали творбите си повече от 50 поети.

Още

Някой пита ли се защо Трендафил Акациев мълчи?

"Измислил съм името на вестника - "Трън", и от него Трендафил, който отначало беше Тръндафил. Но да Ви кажа, омръзнала ми е тази тема, все за Трендафил Акациев да ме питат.

Поне пет-шест пъти съм отказвал на медии да говорим за него. И много измислици и откровени лъжи са се натрупали...

Най-добре да не говорим за Трендафил - просто кажете: Георги Ведроденски пише "Истинската история на Трендафил Акациев", казва в интервю Георги Ведроденски.

Той е автор на книгите "Зелник в понеделник" (1993), "Под път и над път" (1994), "Коронясване" (1996), "Слънчева система", "Спомен", "Издълбано в камък" (2000-2010), "Бетеански дни и нощи. 100 г. БТА" (2001), "В крак с времето" (2001), "Решетката" (2005), "Облаче крилато" (2007), "Михалогон" (2009), "Държавна сянка" (2011), "Черешово топче" (2011), "Трицветен пейзаж" (2012).

Член е на Съюза на българските художници, Съюза на българските журналисти (СБЖ) и Съюза на българските писатели (СБП). Носител е на ордена "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен, "Златното перо" на СБЖ, почетния знак на община Сливен. През 2016 г. СБП го отличи с почетна грамота за принос към съвременната българска литература.

Поклон пред паметта му!