За повечето българи Трендафил Акациев е псевдоним на поета Недялко Йорданов, в изпълнение на Павел Поппандов. Малцина знаят, че зад името се крият 40 автори на пародийната поезия.

Самият Недялко Йорданов много пъти е казвал, че стихоплетството на Трендафил Акациев е "проект", датиращ още от студентските му години, и че има много "майки и бащи".

Основоположници на легендарния псевдоним и авторството зад него, са карикатуристът Георги Ведроденски и сливналията Фирко Иванов /Замфир/.

Първоначално Трендафил Акациев се "казва" Върбан Салкъмов

- т.е. кръстен е на един съвсем друг "дървесен" вид. Всичко започва през далечната 1953 г. в 14-а аудитория на Софийския университет. Един от шегаджиите-студенти, които словоблудстват, докато и коват образа на "поета" Върбан /Трендафил/, е журналистът Иван Баджев /Баджо/, баща на журналистката Мира Баджева. Баджев, Георги Ведроденски, Димитър Езекиев и Димитър Радичев полагат основите на сатиричния студентски стенвестник "Трън". По-късно към групата се присъединяват Замфир Иванов /Фирко/ и Владимир Божиков.

Ведроденски пръв рисува образа на Трендафил. Героят се ражда като своеобразен протест срещу простотията и пошлото в изкуството и живота. С течение на времето

се превръща в събирателен образ на пародирането на пошлостта

във всичките й проявления. Нови и нови ентусиасти допълват "творчеството" на Трендафил Акациев, а изпълненията на Павел Поппандов ги правят много популярни сред народа. Семейството на Трендафил Акациев вече наброява 40 човека, но хората познават от екрана единствено актьора Поппандов и поета Недялко Йорданов. Иначе, сред списващите под легендарния псевдоним, се добавят имената на Александър Миланов, Георги Ивчев, Григор Чернев, Йордан Янков, Кирил Гончев, Янко Димов, Петър Караангов, Горан Готев, Любомир Трайков, Исак Бераха, Любомир Трайков и Манол Миланов. Все имена на сериозни хора, които развиват стойностно творчество и кариера. Някои от тях заемат и ръководни постове по времето на социализма.

От изброените имена мнозина вече не са между живите, а други карат тихо пенсионерските си години. Най-активен и популярен си остава поетът Недялко Йорданов. Вероятно затова под коментар на книгата му за Трендафил Акациев, някой го пита: "А нима пошлостта днес не надминава всички граници?!

Защо Трендафил Акациев си мълчи?!" - На този въпрос явно по-скоро ще отговори времето. А може да се роди и друг подобен проект - на млади хора, които ще се опълчат срещу пошлостта на съвремието ни по свой собствен начин?!?

Еми Мариянска