Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Някой пита ли се защо Трендафил Акациев мълчи?

Пародия на пошлостта

Някой пита ли се защо Трендафил Акациев мълчи?

Легендарният "поет" обаче е... цял "списък" от 40 имена, някои от които вече не са между живите

Павел Поппандов като "поета" Трендафил Акациев (Снимка: BulFoto)

За повечето българи Трендафил Акациев е псевдоним на поета Недялко Йорданов, в изпълнение на Павел Поппандов. Малцина знаят, че зад името се крият 40 автори на пародийната поезия.

Самият Недялко Йорданов много пъти е казвал, че стихоплетството на Трендафил Акациев е "проект", датиращ още от студентските му години, и че има много "майки и бащи".

Основоположници на легендарния псевдоним и авторството зад него, са карикатуристът Георги Ведроденски и сливналията Фирко Иванов /Замфир/.

Първоначално Трендафил Акациев се "казва" Върбан Салкъмов

- т.е. кръстен е на един съвсем друг "дървесен" вид. Всичко започва през далечната 1953 г. в 14-а аудитория на Софийския университет. Един от шегаджиите-студенти, които словоблудстват, докато и коват образа на "поета" Върбан /Трендафил/, е журналистът Иван Баджев /Баджо/, баща на журналистката Мира Баджева. Баджев, Георги Ведроденски, Димитър Езекиев и Димитър Радичев полагат основите на сатиричния студентски стенвестник "Трън". По-късно към групата се присъединяват Замфир Иванов /Фирко/ и Владимир Божиков.

Ведроденски пръв рисува образа на Трендафил. Героят се ражда като своеобразен протест срещу простотията и пошлото в изкуството и живота. С течение на времето

се превръща в събирателен образ на пародирането на пошлостта

във всичките й проявления. Нови и нови ентусиасти допълват "творчеството" на Трендафил Акациев, а изпълненията на Павел Поппандов ги правят много популярни сред народа. Семейството на Трендафил Акациев вече наброява 40 човека, но хората познават от екрана единствено актьора Поппандов и поета Недялко Йорданов. Иначе, сред списващите под легендарния псевдоним, се добавят имената на Александър Миланов, Георги Ивчев, Григор Чернев, Йордан Янков, Кирил Гончев, Янко Димов, Петър Караангов, Горан Готев, Любомир Трайков, Исак Бераха, Любомир Трайков и Манол Миланов. Все имена на сериозни хора, които развиват стойностно творчество и кариера. Някои от тях заемат и ръководни постове по времето на социализма.

От изброените имена мнозина вече не са между живите, а други карат тихо пенсионерските си години. Най-активен и популярен си остава поетът Недялко Йорданов. Вероятно затова под коментар на книгата му за Трендафил Акациев, някой го пита: "А нима пошлостта днес не надминава всички граници?!

Защо Трендафил Акациев си мълчи?!" - На този въпрос явно по-скоро ще отговори времето. А може да се роди и друг подобен проект - на млади хора, които ще се опълчат срещу пошлостта на съвремието ни по свой собствен начин?!?

Еми Мариянска

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Отбелязваме 151 години от обесването на Апостола на свободата

В Националния военноисторически музей посетителите ще могат да дешифрират оригинално писмо на Васил Левски

Долу алкохолът! Да живее трезвеността!

Въздържателните дружества в Търговищкия край или кога да не пиеш алкохол е било модерно, разказва Тоня Любенова от Регионалния исторически музей

Най-богатата колекция от лични вещи на Апостола ще бъде представена в Ловеч

Това е камата с канията, сабя, снимка на Васил Левски - оригинал от 1870 г., портативната печатничка, фалшивите турски печати и др. - общо 16 движими културни ценности

"Последното сражение" - победата при Шипка - Шейново през 1878 година

Повод за изложбата е навършването на 146-ата годишнина от битката при Шипка - Шейново, която е едно от възловите сражения в хода на Руско-турската освободителна война

Новогодишна картичка на повече от 110 години пази филателното дружество в Силистра

С тази картичка пощальонът поздравявал клиентите си с настъпващата Нова година

Спестовна касичка "Балканъ": Картички, фотографии и реклами представят коледния дух на Ловеч през 20-и век

"Беснейте, вийте, болести ненаситни, на моржовете не ще разбийте гърдите гранитни" - фотографиите пресъздават традиции, неподправени сцени от социалния, културния живот в Ловеч по време на зимните празници