ГОТВАЧ НА ИЗКУСТВО

Истории в чиния от Васил Апостолов

"Кухнята на петзвезден хотел сама ме повика", шегува се майсторът-готвач, който започва от мивката, за да стане един от учениците на Йестер Ларсен, по-известен като готвача на датската кралица

Автор: Надежда Попова / 2 септември 2020 / 20:19 1991 Прочита 0 Коментара

Първата му гастро любов е кафето, втората - коктейлите, а докато се усъвършенства като барман, прави плавен завой и към кухнята на петзвезден хотел. "Тя сама ме повика", шегува се Васил Апостолов, който започва от мивката, за да стане един от учениците на Йестер Ларсен, по-известен като готвача на датската кралица.

Умението си да разказва истории в чиния Апостолов прилага както в следващите редове, така и в менюто на ресторанти My Choice.

Ето три от ястията, които имат особен сантимент за него:

Васил Апостолов (Снимка: Личен архив)

Оризов пудинг

Необходими продукти: Прясно мляко, ориз, захар, канела, сметана, филиран бадем

Снимка: Личен архив

Вариацията на мляко с ориз ми напомня на детството. Беше спасителна опция сред десертите, с които ни захранваха баби и майки в махалата - крем карамел или бисквитена торта с един розов крем, която не можех да понасям. Отскоро преоткривам канелата. В комбинация с кисело мляко е идеален заместител на лекарствата при високо кръвно налягане.

Още

Оригинални торти, които приличат повече на скулптури

С ориза е свързана една от най-комичните ми истории като готвач. Стартирахме зареждането на топлите витрини в магазините и в събота идваше един колега да ни зарежда с продукти, Илиянката. Звъннах да му поръчам къри. Вместо "Здрасти" обаче той изстрелва: "Пожарна бригада 154". Реших, че се шегува и отвърнах: "Тук морска гара Мичурин". "Кажи, Мичурин!". "Искам къри, около килограм ще стигне." Той отсича: "Добре, няма проблем" и затваря. Аз съм забъркал ориза, чакам кърито да го овкуся.

Появява се Илиянката - къри няма. Не съм му поръчвал такова нещо, казва. Поглеждам телефона, да му покажа, че съм му звънял, и виждам, че точно над неговото име е телефонът на пожарната. Поръчал съм къри на пожарната, а дежурният, с цялата се сериозност, влезе в смешката и реагира така, все едно всеки ден го търсят за подправки. Бяха минали два часа, чувствах се нелепо да звънна и да се извиня. Илиянката запали колата и донесе къри, за да спасим обяда.

Бавно печени свински гърди с домашен барбекю сос и хрупкави намачкани картофи върху майонеза Чипотле

Необходими продукти: Свински гърди, сол, чесън на прах, червен пипер, риган, мащерка, ябълков сайдър. За соса: Сос "Уорчестър", сироп от агаве, кафява захар, соев сос, доматено пюре, горчица.

Снимка: Личен архив

Нямам семеен празник без свинско. Свързвам го с целия уют на Коледа, а и през 80-те българските домакини нямаха достъп до американския табиет да слагат пуйка на трапезата. Ястията със свинско са от малкото, които приготвям вкъщи. Избягвам да готвя у дома. Нали знаете приказката "На обущаря децата ходят боси"?

Вкъщи в кухнята се чувствам като на гости, не знам кое къде стои, докато в ресторанта мога със затворени очи да приготвя менюто за деня.

Свежа салата

Необходими продукти: Белени домати, млад спанак, пресни печурки крутони, козе сирене и прах от кашу

Снимка: Личен архив

Периодът, в който клиент би върнал такава салата с репликата "Майсторе, не си сготвил гъбите тука, май нещо ми кроиш шапката", е минало (смее се).

За последните седем-осем години кулинарната култура на българина направи космически скок, донякъде с помощта на телевизионните формати, които показаха готвача като човек на изкуството и вкараха даже в детския речник термини като "плейтвам" (Бел. авт. подреждането на всеки компонент от ястието в чинията преди да бъде сервирано).

Опитвал съм стотици салати и тази остана любимата ми - имаш свежестта от спанака и печурката, имаш засищащия компонент на сиренето и почти нулева сложност на приготвяне.

Първият ми опит в кулинарията също е свързан със зеленчук и е от периода на ожулените колене и филиите с шарена сол, които хапвахме пред блока, за да не губим време от играта за вечеря. Три деца решихме, че ще пържим патладжан с домати. Беше пълен провал, не се ядеше. Това беше зеленчукът, от който отписах напълно.