Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Харита и хората: дисекция на едно вдъхновение

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Харита и хората: дисекция на едно вдъхновение

Откровен разговор за изкуство, комплекси и умението да сме зависими от другите

Харита Асумани (Снимка: Мартин Иванов)

Харита Асумани е визуален артист, за когото тепърва ще чувате все повече. В последните седем години тя участва в множество арт колаборации и изложби в София, Балчик, Прага и Париж. В момента в софийската галерия Аросита зад заключени врати е третата й самостоятелна изложба (U)(BE) Like me, с която екзотичната авторка поднася дръзко и цветно своето виждане за взаимоотношенията, зависимостите, нуждата от одобрение и личностните липси в света, в който живеем днес.

Самата тя има интересна история - родители й се срещат по време на следването си във Варна - майка й е пловдивчанка, а баща и е от Танзания. Любовта им побеждава всички трудности и предразсъдъци, пред които са изправени много смесени двойки по онова време, и до ден днешен, повече от трийсет години и три деца по-късно - двамата живеят щастливо под тепетата. Харита има двама братя, с които е много близка. "Големият ми брат е главната буква, аз съм една запетайка, малкият ми брат е удивителен!"

Харита успява да развие таланта си като постоянно рисува, и то от съвсем малка. Учи Живопис в Художествената гимназия в Пловдив, а след това Сценография и Костюмография в Националната художествена академия. Учи в Аccademia di Belle Arti di Venezia по програма за обмен на студенти, a заради характерния си стил и изключителен талант е наградена с творчески отпуск в Cite Internationale des Arts Paris, където прави представяне на серия портрети.

За да достигне до публиката, тя използва различни медии, чрез които иска да провокира размисъл в посока на собствените си разсъждения. Казва, че процесът на изследване, рефлекция и наблюдение е по-ценен, отколкото самото създаване на крайната творба, която определя "като снимка в Инстаграм - съдържа само това, което искам да бъде видяно". Харита разбира творчеството като съкровен и много индивидуален за всеки артист процес, който за нея е изтъкан от чисти емоции, размишления, откази, паузи, ранно ставане, неслучили се срещи, двайсет клякания сутрин и още много неща, без които изкуството й щеше да е друго. Ако изобщо го имаше.


Снимка: Личен архив

- Кои три думи те описват най-добре?
- Усмихната, самонадеяна, добра.

- Какво харесваш?
- Себе си, да ме харесват и хубава музика.

- Кой искаш да те харесва?
- Гаджето, двамата ми братя и няколко дружки.

Харита с най-близките си на втората самостоятелна изложба (Снимка: Личен архив)

- Как премина откриването на изложбата ти (U)(BE) Like me?
- Беше много добре, продадоха се някои от нещата, хората писаха върху едни палци, които бях направила като обекти, трябваше върху тях да пишат какво харесват. Направих пет такива палеца, те привличат вниманието, заради това, че са ярки и големи, познати от Фейсбук, взаимствах ги от like бутона. Но когато дойде моментът, в който трябва да напишат какво харесват, хората се замислят. Не че спира да е забавно, но определено става по-сериозно. През шегата си казват доста. Всички си приличаме по нещата, които искаме да ни се случват, и които ни помагат да се чувстваме добре.

(U) (BE) Like me (Снимка: Личен архив)

- Как определяш синдрома "like"?
- Лайкването, специално в социалните мрежи, действително е синдром, от който и аз съм засегната, защото да ни лайкват във Фейсбук, както и това ние да лайкваме, задоволява някаква потребност. Която, обаче, е по повърхността. Задоволява тази нужда да бъдеш харесван, особено в моменти на слабост, особено когато не сме достатъчно центрирани. Но в същината си е нещо празно, защото е толкова достъпно и всъщност не изисква никакви усилия да бъдеш харесван.

Ако преди, когато е нямало социални мрежи, е било необходимо да положиш някакви усилия, да имаш някакви качества, за да бъдеш харесван, сега е достатъчно само да се направиш, че имаш тия качества, за да получиш одобрение.

Въпреки това, аз самата лайквам подред постове. Да, има нещо симпатично в това, но дори не се замислям за дълбочината - дали действително харесвам тоя човек, дали действително това, което е пред мен е толкова значимо, за да го стимулирам да съществува. Аз също съм в тази матрица. В моментите, в които съм по-удовлетворена от себе си, правя нещата, които искам с хората, които са ми ценни и са наоколо - тогава тази потребност да бъда лайквана в социалните мрежи, както и аз самата да давам надуваема информация на другите, т.е аз да ги лайквам, изчезва.

Снимка: Личен архив

- Комплекс ли е жаждата за лайкове?
- Тази потребност лежи върху комплекс. Необходимостта някой друг да ни даде одобрение говори за голям дефицит в нас самите. Аз самата също съм в това число, често запълвам своите дефицити по този начин. Не искам да се изолирам от масата. Но има моменти, в които съм си самодостатъчна и тогава това не ми влияе, няма никакво значение дали отсреща някой ми отвръща или не. Но вярвам, че сме социални животни и трябва малко или много да са адаптираме към важните ни хора и... и да ни приемат. (смее се)

- Сподели един твой комплекс, който изкуството ти помага да преодолееш?
- Това да бъда приета, то е пряко свързано с лайкването. Изкуството позволява яко да се избиват комплекси и всяка една неудовлетвореност може да се изрази или да се преодолее чрез него. Аз някой път целенасочено съм използвала изкуството си за това. Не когато достига до хората, а сама за себе си - случвало ми се е да имам тежки периоди и да правя разгневени портрети на... любови, на гаджета, и като ги правя тия портрети си мисля за нещата, които съм преживяла, за болките, и рисувайки, ги преживявам наново и така ми минава. Знам, че това работи при мен. Не се спирам да чувствам болка или някакви емоции в негативен аспект, даже ги преекспонирам за себе си, за да им дам възможност да отминат, като ги преживея и осмисля, а не като ги замитам под килима. Изкуството много ми помага за това.

С брат й Омар в Лондон (Снимка: Личен архив)

- С какви истини компенсираш всичко това?
- Истинските отношения няма защо да компенсират липсата на лайкове, по-скоро лайковете компенсират липсата на истински отношения. А иначе, тези, на които се радвам, че имам в моя живот са... любовта, любовта към себе си, към музиката, в момента съм влюбена, освен това (смее се). Хубавото общуване, аз имам страхотни приятели... това да седнеш с един, двама, да си говорите, дори да не става въпрос за много задълбочени теми.

Просто да носиш една добра енергия.

- Срещу какво се бориш?
- Срещу недостатъците си най-вече. Постоянно си мисля за това какво трябва да подобря в себе си. Аз съм доста емоционална, но не искам да възпирам това да изразявам емоциите си, защото е свързано с емоционалната ми интелигентност. Искам да мога да ги контролирам в моменти като този сега, например. Неприятна е ситуацията, не знам кога ще се видя с гаджето (смее се), с нашите... той е извън България. Аз съм доста нетърпелива, но трябва да съумея тази енергия да я пренасоча някъде другаде, има работа за вършене и трябва да се свърши, за да се чувствам удовлетворена.

Снимка: Личен архив

- Как твориш по време на криза?
- По същия начин, нищо не се е променило. Да, сега кризата в повсеместна, но ежедневно хората си имат проблеми, които са лични. Докато пряко не те засегнат, по-скоро може да си емпатичен, но като са навсякъде около теб - повече усещаш това страдание, болка и проблем. Винаги под една или друга форма трябва да можем да се справяме с проблемите и да ги преодоляваме, за да можем да обичаме и да вършим всички онези неща, които ни карат да се чувстваме смислени.

- С какво би искала да заразиш другите?
- С позитивизма си.

Джаз фест 2019 (Снимка: Личен архив)

- Как се чувстваш като чернокожа жена в България през 2020 г.?
- Чувствам се много добре. Чувствам се и българче (смее се). Родена съм в Пловдив, имам двама братя и още от малка не съм имала съществени проблеми. Комплексите идват най-вече от детството, така че в детството не съм била отхвърляна, заради това, че съм мулатка. Естествено, имало е подвиквания, но като малка получавах повече симпатии, отколкото негативи.

- А като голяма?
- Все още в някакви малки градове хората ме гледат като експонат, с интерес. По-скоро са любопитни, отколкото агресивни. Дискриминация съм усещала от семейство на гадже (смее се), но много добре съм реагирала винаги на това, не се афектирам.

Имам разбиране за хората, че всичко, което им е чуждо и непознато, е по-скоро плашещо за тях. Ако това човек го разбира и е емпатичен към другия в ситуации, в които е отхвърлен, много бързо и на този отсреща му минава.

Харита с най-якия екип на едно от работните й места (Снимка: Мартин Иванов)

- Какво те вдъхновява?
- Вдъхновяват ме човешките взаимоотношения. И мисля, че нищо друго не ме вдъхновява повече. Разглеждала съм темата за зависимостите - от една страна като нещо негативно, защото, естествено, на първо място това се възприема с негативен знак, но и като нещо позитивно. Върху тази тема дълго съм разсъждавала.

Вярвам, че ако човек е достатъчно съзнателен в отношенията си с хората, той би могъл да си позволи до някаква степен да бъде зависим. Аз си общувам с теб, ти имаш някакви качества, караш ме да се чувствам добре и така аз ти позволявам моето щастие да зависи от теб. Ако ти промениш това и ме караш да се чувствам зле, аз ще си позволя да го покажа. Според мен, комуникацията лежи върху задоволяване на тия зависимости и ако няма някаква форма на зависимост между хората, няма да има и отношения между тях. Ако аз тотално не завися от твоята усмивка, от твоята прегръдка, от информацията, която ми даваш, от парите, които ми даваш, от това, че ми даваш нещо, от което имам нужда, защо да те допускам изобщо в живота си?

На гей парада (Снимка: Личен архив)

- Кои са най-женските ти качества?
- Усмивката и емоционалната интелигентност, която смятам, че при жените е по-силна.

- А най-мъжките?
- Аз мисля, че имам доста мъжки качества, макар че това само аз си го мисля. Умея да действам бързо в напрегната ситуация и в такива моменти емоциите ги отстранявам и съумявам да се справя адекватно в такива моменти. Когато става въпрос за други хора, съм по-скоро логична, конструктивна, а не емоционална. Негативните емоции са си за мен и за близките ми хора, само те страдат от това, които могат да им донесат. (смее се)

С брат й Асен в Париж (Снимка: Личен архив)

- Какво цениш в мъжете?
- В моето гадже ценя това, че е изключително прагматичен. Аз съм емоционална, а той е от другата страна, всичко трябва да е обмислено и ако не лежи на факти е излишно като констатация; няма нужда да се правят предположения, а да се говори за неща, които ще се случат и не са от миналото, а от бъдещето. Като цяло, той ми стопява тая свръхемоционалност и до голяма степен ми помага да я насочвам правилно. Много е умен. Генерално, ако става дума за партньорски отношения, няма значение дали е мъж или жена - искам човекът отсреща да е щастлив от живота, който води и да прави това, което иска. Хората, които не правят това, което искат са нещастни и се фокусират върху негативите на останалите.

- Ако беше музика, как щеше да звучиш?
- Като R'N'B. Слушам повече мъжките гласове, но ако аз самата съм музика, ще съм някой женски... например Лейла Джеймс, Simply beautiful в нейно изпълнение.

В IVAM, Института за съвременно изкуство във Валенсия (Снимка: Личен архив)

- Какво правиш, когато си сама?
- Аз през повечето време съм сама, това да съм сама не ме притеснява. Творя, работя си по сайта, рисувам, скулптурирам, слушам музика на фона на всичко това.

- Какво сънуваш?
- О, сънувам много интересни неща, доста сънувам! Много често сънувам, че летя, и то не да падам, а си се рея над някакви там градове, които преминават в острови, после вкъщи... Доста често сънувам, че катеря етажи в разни училища и школи. Един интересен сън си спомням от когато бях още ученичка - сънувах, че съм адвокат, който защитава крава, която я съдят, че мучи! Съдят я за изконното й право и аз я защитавам! (смее се)

Снимка: Личен архив

- От какво те е страх?
- Страх ме ако полудея, да не би да не съм щастливо луда (смее се). Доста съм си мислила, че на стари години ще полудея и дано да съм в някаква такава щастлива лудост.

- Какво искаш?
- Искам да правя винаги изкуство. Да няма външни обстоятелства, които да ме принуждават да не правя изкуство.

- Имаш ли тема за следващата си изложба?
- Аз имам доста проекти, които още не съм реализирала. Естествено, изникват и други неща.

Преди да се появи изложба, доста мисля по дадени въпроси. Разсъждения има, трябва да бъдат записани и когато вече бъдат структурирани в някаква теза, може да се мисли за изразни средства и за изложба. По-скоро се фокусирам върху разсъжденията си, а това какво ще се появи като произведение на изкуството е някакво следствие. То за щастие задоволява естетическите потребности на хората, но на мен по-важен ми е пътят до достигане до творбата, отколкото самата творба.

В Лувъра, "Водните лилии" на Моне (Снимка: Личен архив)

- Какво би променила в света, ако можеше?
- Ако можех да променя нещо, щеше да е хората да не се страхуват от това, което е различно от тях, а по-скоро да намират позитивното в различното, за да обогатяват себе си.

Интервю на Цвете ТЮЛЕВА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Димитър Маринов пред Dir.bg: Подготвям моноспектакъл, липсва ми сцената

Тази година съм отказал роли в 3 сериала, защото това бяха неща, които вече съм ги правил и не искам да ги правя, разказва актьорът

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър