Франк Запа: Тютюнът е любимият ми зеленчук

"Ако в крайна сметка се окажете със скучен, нещастен живот, защото сте слушали майка си, баща си, учителя си, свещеника или някой тип по телевизията, който ви казва как да вършите нещата, то вие си го заслужавате", това ни казва гениалният шегобиец и ни затваря устите да се жалваме от безцветното си съществуване.

И бърза да добави своята рецепта за по-поносимо прекарване на живота ни на земята, независимо дали сме спазили препоръките му в началото: "Без музиката, която го декорира, времето ще бъде просто куп скучни производствени срокове и дати, в които трябва да бъдат платени данъците ни."

За Запа май наистина музиката е всичко... 

Днес той щеше да стане на 80.

февруари 1971 г. Франк Запа (Снимка: Getty Images)

Франк Запа е един от най-великите чешити в световната музика. Сюрреалистична вселена, състояща се от безброй зашеметяващи парчета, цигари и екзистенциална философия, кариерата му разхожда три десетилетия през всички стилове, които ви дойдат наум. Има 62 албума приживе и още 54 след смъртта му.

Той пародира всичко и всички. Рок звезда и работохолик, който отрича хипи културата през 60-те, осъждайки нейния конформизъм, фалшиви идеали и наркотиците. Той е брилянтен китарист, композитор, продуцент, бизнесмен и коментатор на политическите и социални събития.

Запа е твърд противник на дрогата и не е използвал наркотици. Това се смята за един от най-странните факти около него предвид характерното му творчество. Заклет атеист и икона на свободата в Пражката пролет.

Приживе Запа признава, че се интересува от звуците, заради самите тях. Вълнуват го модерните композитори, повлиян е от творци като Игор Стравински, Едгар Варезе и Антон Уебърн, но и от местни ритъм&блус групи и от модерен джаз, включително бибоп.

31 януари 1978 г. Американският музикант, композитор, активист и режисьор Франк Запа (Снимка: Getty Images)

Запа открива и свири с таланти като: Ейдриан Бълю, Terry Bozzio, Aynsley Dunbar, Брус Фаулър, Lowell George, Jean-Luc Ponty, Ruth Underwood, Джордж Дюк, Vinnie Colaiuta, Mike Keneally и Стив Вай.

Запа има много фенове в САЩ, Великобритания, Канада, Италия, Германия, Холандия и скандинавските държави. Албумите му имат силно влияние върху други групи, а сингли като "Don't Eat The Yellow Snow", "Dancin' Fool" и "Valley Girl" имат голяма популярност през 70-те и 80-те години.

Единственият му албум с по-сериозен комерсиален успех е "Apostrophe". Може да се похвали обаче, че албумът му "Jazz from Hell" е единственият изцяло инструментален албум, който излиза с предупреждението "Parental Advisory: Explicit Lyrics".

Роден е в Балтимор, Мериленд на 21 декември 1940 г., син на Франсис Запа (роден в Сицилия, от гръцко-арабски произход) и Роз-Мъри Колимор (има 3/4 италианска и 1/4 френска кръв). Той е най-голямото от четири деца (двама братя и една сестра).

По време на детството си Франк често боледува от астма, болки в ушите и има проблеми със синусите. През януари 1951 г. неговото семейство се премества на Западния бряг именно поради здравословните му проблеми. Настаняват се в Монтерей, Калифорния на 100 мили южно от Сан Франциско. Малко след това се местят в Помона, после в Ел Кахон, след което пак се връщат близо до Сан Франциско.

В ранното детство на Франк, баща му работи като химик и математик при военните. Поради близостта на местоживеенето им до работното място на Франсис, той държи в дома си противогаз за всеки случай. Това повлияло на Франк и той е силно заинтересован от тайната отбранителна военна индустрия.

След това през 1955 г. семейството му се премества в Ланкастър, земеделски град, разположен в пустинята Мохаве, близо до въздушната база Едуард, Лос Анджелис и планината Сан Габриел. До 15-ата си годишнина Франк сменя шест различни гимназии. Тази локация дава на Запа достъп до радиостанциите на Лос Анджелис и специално KSPC 88,7 FM в Клермонт, където той има собствено съботно шоу. Като добавка родителите му можели да си позволят да плащат записи и музикални инструменти.

14 септември 1972 (Снимка: Getty Images)

Студентството отегчава Запа и затова напуска още след първия семестър, за да прави нискобюджетни филми. През целия си живот е срещу общественото образование и прекратява обучението на децата си всеки път, когато навършат 15.

През последната си година в гимназията не само композира за училищния оркестър, но и има свое предаване по местното радио и няколко записа. Част от записите му са включени в The Lost Episodes (1996).

Първоначално Запа свири на барабани, взимайки уроци в училището през лятото с местни групи, но по-късно сменя барабаните с китара. Но въпреки, че се подвизава като китарист и певец през по-голямата част от кариерата си, Запа винаги е бил силно изкушен от перкусиите.

В групите му барабанистите винаги правят впечатление. Песни като "The Black Page" са известни със сложността и виртуозността си, включвайки промяна в темпото и с контраст от къси или наситени изпълнения, до пълна импровизация.

През 1956 г. Запа се запознава с Дон Ван Влиът, по-известен със сценичното си име "Captain Beefheart". Двамата стават добри приятели, като взаимно си влияят музикално и работят заедно в края на 60-те до началото на 70-те. След това се отчуждават за години. Може би изявлението на Ван Влиът, публикувано в музикално списание през март 1994 г., най-добре показва отношението му към Запа: "Познавах го от 37 години и накрая връзката беше лична".

През 1957 г. Запа получава първата си китара и бързо се превръща във високообразован и изобретателен музикант. Личи си влиянието на Джони Уотсън, Хаулин Уулф и Кларънс Браун. Дори през 70-те и 80-те ще покани Уотсън да свирят заедно в няколко от албумите му.

Запа счита солата си за "въздушни скулптури" и изгражда индивидуален и новаторски стил. Така бързо се превръща в един от най-добрите китаристи на своето време.

През 1959 г. Запа се мести в Лос Анджелис и прекарва по-голямата част от живота си там.

Сред ранните професионални записи на Запа са две партитури за нискобюджетните филми "Най-големият грешник на света" от 1962 г. и "Бягай вкъщи бавно" от 1963 г. През 1963 г. започва да свири професионално в околностите на Лос Анджелис и купува малкото студио Pal Recording Studio в Кукамонга. Запа сменя името на студиото на Studio Z и започва да работи там по 12 часа всеки ден.

Животът и възгледите му се повлияват от едно неприятно събитие...

Запа приема да направи ергенско парти, за което ще получи $100. Той и приятелката му правят шеговит, "фалшив" еротичен запис. Клиентът се оказва от Отряда за борба с порока и Запа е затворен за десет дни за разпространение на порнография. Краткият му престой в затвора оставя трайна следа в съзнанието на музиканта и е ключово събитие за формиране на свободолюбивия му нрав и антиавторитарните му възгледи.

След кратка кариера като текстописец, елегичната му "Спомени от Ел Монте", е записана от The Penguins през 1964 г., Запа се присъединява към местната R&B група The Soul Giants, като китарист.

Скоро става водеща фигура в групата и я преименува на The Mothers. Постепенно те привличат вниманието на разрастващата се ъндърграунд публика и през 1965 г. са забелязани от продуцента Том Уилсън, преди това работил с Боб Дилън и Саймън и Гарфънкъл.

Освен това Уилсън е един от малкото афроамериканци, работещи за голяма звукозаписна компания. The Mothers подписват договор с Уилсън и Verve. Verve си изграждат стабилна репутация, благодарение на джазовите си записи от 40-те и 50-те години. Компанията се опитва да разнообрази издаваната от нея музика и се стреми да привлече повече поп, рок и експериментални групи.

Американският музикант Франк Запа пред Алберт Хол с рок групата си Mothers Of Invention (Снимка: Getty Images)

Затова Запа отново сменя името на групата, този път на The Mothers of Invention (Mother било съкратено от motherfucker, което значи и умел, техничен музикант). По това време Запа се запознава и пее с мениджъра Хърб Коен.

През 1966 г. групата записва дебютния си албум Freak Out. Той представлява смесица от R&B, doo-wop и експериментални звукови колажи, които трябвало да привлекат вниманието на "лудата" младеж в Лос Анджелис. Това е и един от първите концептуални албуми, освен това е вторият дългосвирещ запис на рок музика, излизал на пазара, което прави Запа новият глас на рок музиката.

Запа продуцира всички албуми на The Mothers of Invention, както и соловите си проекти. По това време Уилсън и Запа работят заедно с The Animals по парчето "All Night Long" от албумът Animalism.

Ранните изяви на The Mothers of Invention са скандални. През 1967 г. в Гарик, Ню Йорк Запа качва на сцената няколко морски пехотинци от публиката и им казва да разкъсат на парчета няколко бебета играчки, като си представят, че това са азиатци.

Вторият и третият албум на групата са крайъгълен камък в продуцирането. В "Absolutely Free" Запа продължава да пее за лицемерието и конформизма в американското общество. "We're Only in it for the Money" (1968) е считан за най-добрата работа на групата през втората половина на 60-те. Той безмилостно осмива хипитата и "силата на цветята". Обложката е пародия на тази на Бийтълс от "Sgt Pepper's Lonely Hearts Club Band".

Американският музикант Франк Запа пред Алберт Хол с рок групата си Mothers Of Invention (Снимка: Getty Images)

През 1968 г. излиза "Lumpy Gravy" - солов проект на Франк Запа, издаден под името Френсис Винсент Запа. Той твърди, че работата върху този албум му е отнела девет месеца. В него са смесени множество музикални стилове.

В края на 60-те Запа продължава да се развива като артист. Доказателство за това е двойният "Uncle Meat" (1969). Впоследствие Запа се ориентира към композиционен подход, който нарича "концептуална непрекъснатост", и включва почти всички музикални жанрове. Песните му са комбинация от осмиващи текстове, поп мелодия и виртозни инструментали с необикновена сила, където дългите джаз-модулационни импровизации са балансирани с плътни, на пръв поглед хаотични звукови колажи.

16 април 1975: Франк Запа в Лондон, след като се е явил пред Върховния съд във връзка с щетите от отмяна на концерт в Албърт Хол на неговата група Mothers Of Invention (Снимка: Getty Images)

Те представляват поредица от миксирана музика, звукови ефекти и говор. Концептуалната непрекъснатост може да се види в цялото творчество на Запа.

Запа става известен и с цитирането на фрази, които са му повлияли или са го разсмели. Една от най-често цитираните е от популярното през 60-те парче "Louie Louie", която може да се види под различни форми в доста от парчетата му.

В края на 60-те Запа започва да записва концертите си. Така до 1988 г. вече има внушителен архив. В края на 80-те някои от тези записи са включени в 12-дисковия сет "You Can't Do That on Stage Anymore".

От 70-те Запа включва части от изпълненията си на живо в студийните записи. По-късно той ще започне да комбинира записи от различни композиции в нови парчета, независимо какво е темпото или източникът. Той нарича този процес ксенохрония или извънземно време.

Заглушени от критиците и често неразбрани от феновете на мейнстрийма The Mothers of Invention често са посрещани с насмешка и подигравки. Финансите на групата били отчайващи, имало вътрешни търкания, които в крайна сметка довеждат до напускането на някои членове. Тези които остават със Запа, през 1970-та издават Weasels Ripped My Flesh и Burnt Weeny Sandwich.

Освен това Запа издава и соло албумът "Hot Rats", който е посрещнат добре от публиката. Този албум е смесица от джаз, блус и Р&Б и в него участват известни сешън музиканти като цигуларят Дон Харис, барабанистът Джон Герин, Иън Ъндеруд и басистът Шуги Отис. Това е един от най-популярните и достъпни албуми на Запа и има основно влияние върху джаз-рок фюжъна.

В този период Запа продуцира двойният албум "Trout Mask Replica" на Captain Beefheart, които също участват в последния му проект. Освен това продуцира и албуми на Алис Купър, Тим Бъкли, както и последния лайф на Лени Брус.

15 септември 1972 г. По време на концерт (Снимка: Getty Images)

Около 1970 г. Запа събира The Mothers в нов състав - Айнсли Дънбар (барабани), Джордж Дюк (клавишни), Иън Ъндеруд (предишен член на групата), Джеф Симънс (бас, ритъм китара) и трима членове на The Turtles: Джим Понс (бас), Марк Волман и Хауърд Кейлън (вокали).

Запа записва с тях Chunga's Revenge, който е последван от саундтрака на 200 Motels, включващ и Кралската филхармония. Така Джордж Дюк участва и в групата, и във филма отново като музикант. След това той напуска The Mothers, за да свири с Cannonball Adderley и е заменен от Дон Престън от оригиналния състав на The Mothers.

Този двоен албум е последван от два сета, записани на живо в Лос Анджелис - Fillmore East - June 1971 и Just Another Band From L.A., които включват 20-минутното парче "Billy The Mountain" и сатирична рок опера на Запа.

През декември 1971 Запа и музикантите му преживяват две ужасни събития. Докато свирели в Монтрьо, Швейцария, оборудването на групата било унищожено от пожар, който започнал от пламък в публиката. За броени минути пожарът обхваща казиното, където групата свири. Тази случка е обезсмъртена от Deep Purple с песента Smoke on the Water.

По-късно същия месец Запа е нападнат в Rainbow Theatre в Лондон. "Фен" от публиката бута Франк от сцената в оркестъра. Човекът от публиката се казва Тревор Хоуел и дава две обяснения за случилото се пред медиите. Едната е, че групата не си заслужавала парите, които е дал за концерта, а другата, че Запа заглеждал приятелката му.

В резултат от падането Франк получава сериозни наранявания - няколко фрактури, травма на главата и наранявания по гърба, краката и врата, както и нараняване на ларинкса, което е причина гласът му да падне с 1/3. Инцидентът го принудил да прекара известно време в инвалидна количка и се наложило да бъдат отменени ангажиментите му за около година. В същото време The Mothers сформират група наречена Flo and Eddie и издали свои самостоятелни записи по по времето, когато трябвало да бъдат отменените турнета.

Запа тръгва отново на турне в края на 1972 г. с биг бенд наречен The Grand Wazoo. След това събира групи, които в различни етапи включват Иън Ъндеруд, Рут Ъндеруд (маримба), Сал Маркез (тромпет, вокали), Наполеон Мърфи Брок (саксофон, флейта и вокали), Брус Фоуър (тромбон), Том Фоуър (бас), Честър Томпсън (барабани), Джордж Дюк и Жан-Люк Понти (цигулка).

Запа и Коен се присъединяват към слелите се звукозаписните компании Bizarre и Straight през 1973 г. и преименуват компанията на DisxReet Records. Участие имат и Warner Bros. В началото на 70-те излизат One Size Fits All, Apostrophe, Over-Nite Sensation и Roxy & Elsewhere, записани с променлив състав. Интересни в тези албуми са джаз-фюжън линиите, най-осезаеми в песни като "Inca Roads," "Echidna's Arf (Of You)" и "Be-Bop Tango (Of the Old Jazzmen's Church)".

В средата на 70-те Запа подготвя материал за Läther - проект, включващ четири дългосвирещи записа. Läther представя всички аспекти от музикалното разнообразие, което Запа използва - рок мелодии, оркестрови творби, сложни инструментали и запазената марка на Запа дисторжън на електронна "тръба" и китара.

Предпазливите издатели обаче отказват да издадат проекта, тъй като е твърде голям. Скоро след това Запа участва в популярното по онова време радио KROQ и им позволява да пуснат част от Läther и насърчава слушателите да си направят техни собствени копия на записа. Последва съдебен спор между Запа и Warner Bros., по време на който били издадени повечето от албумите от проекта (Zappa in New York (1978), Studio Tan (1978), Sleep Dirt (1979), и Orchestral Favorites (1979)). Läther е издаден "посмъртно" през 1996 г.

Работата на Запа с мениджъра Хърб Коен приключва през 1976 г. Тогава Запа разбира, че Коен е "заделял" за себе си повече от предвиденото от звукозаписната компания. Освен това Запа бил убеден, че бившият му мениджър използвал част от парите му, за записи на други музиканти. В отговор на това Коен дал Франк под съд, за това, че отишъл с копие от Zoot Allures (1976) направо при Warner Bros. и по този начин "прескача" напълно DiscReet Records. Все още не се знае какво точно е разпоредил съдът по този върпос, но Запа и Коен никога повече не работят заедно. След време Запа ще получава правата върху всички материали, издадени по време на работата му с Warner Bros.

В края на 70-те Запа се появява два пъти в популярното предаване на NBC Saturday Night Live. На участието си през декември 1976 г. той свири заедно с Джон Белуши "The Purple Lagoon" . Белуши свири на саксофон, а Запа дирижира. През 1978 г. участва като гост и музикант, а също така взима участие в няколко скеча.

"Sheik Yerbouti" (1979) е първият албум, който излиза от Zappa Records и съдържа класики на Запа като "Dancin' Fool", "Bobby Brown" и "Jewish Princess". Те са приети нееднозначно от публиката, също както и тройният дългосвирещ Joe's Garage, издаден същата година. В този албум Запа заявява позициите си спрямо потъпкването на свободата на словото и музиката. От този албум впечатление правят песните "Catholic Girls" "Lucille Has Messed My Mind Up", както и едноименното парче, в което е включено дълго китарно соло от концертно изпълнение, миксирано със студийния запис.

Това е методът ксенохрония, за който стана дума. На края е парчето "Watermelon in Easter Hay", което става най-известната китарна мелодия на Запа. През 1993 г. списанието Modern Drummer подрежда Joe's Garage на 25-о място в класацията си за барабанни изпълнения на всички времена.

В началотона 80-те години Barking Pumpkin Records издава Tinsel Town Rebellion - компилация от песни, взети от турне през 1979 г. и последното за 1980 г., а също така съдържа и един студиен запис. "The Blue Light" е очевиден пример за майсторството на Вини Колаюта на барабаните и говорът по време на песента, на Запа.

14 септември 1972 г. Франк Запа (Снимка: Getty Images)

През същата година излиза двойният "You Are What You Is". По-голямата част от албума е записана в новото студио на Запа UMRK (Utility Muffin Research Kitchen). Албумът съдържа 19 песни, включително сложния инструментал "Theme from the 3rd Movement of Sinister Footwear". В тази творба Запа е акцентира върху рок песни, съдържащи типичния му саркастичен коментар. В албума участва китарисът Стив Вай, който се присъединява към групата в края на 1980 г.

През 1981 г. излизат и инструменталните Shut Up 'N Play Yer Guitar, Shut Up 'N Play Yer Guitar Some More, и The Return of the Son of Shut Up 'N Play Yer Guitar. Както подсказват и заглавията тези албуми фокусират върху Запа като соло китарист.

През цялата кариера на Запа запазена марка остават неговите китарни сола и сега той решава да издаде албуми, посветени именно на тях. Повечето от записите са от концерти от периода 1979-80 г. Впоследствие са издадени в троен бокс-сет, а през 1988 г. са последвани от Guitar, където записите са от периода 1981-82 и 1984 г.

През 2006 г. е издаден Trance-Fusion. Завършен малко преди смъртта на Запа, той включва китарни изпълнения от 1979 до 1988 г.

През май 1982 г. Запа издава Ship Arriving Too Late to Save a Drowning Witch, който включва най-продавания му сингъл "Valley Girl", който достига 32-ро място в класацията на Билборд. В импровизирания текст дъщерята на Запа Муун Юнит сатиризира баналната реч на тийнейджърките от долината Сан Фернандо.

През 1983 г. са издадени два различни проекта. Първият е The Man From Utopia, който е рок ориентирана творба. Вторият албум е първият изцяло оркестрален запис на песни на Запа. Дирижиран от Кент Нагано и изпълнен от Лондонския симфоничен оркестър, той включва композиции като "Sad Jane," "Pedro's Dowry," и "Mo 'n Herb's Vacation". Той обаче не бил доволен от работата с оркъстъра, тъй като не изпълнявали достатъчно добре композициите му.

Най-очевидния пример е "Strictly Genteel", който е записан след като духовата секция е ходила да пие бира в почивката. Тази песен преживява безброй репетиции, докато стане годна за записа.

Остатъкът от кариерата на Запа е силно повлиян от използването на синкалвирът. През 1984 г. Запа издава четири албума за няколко месеца. Boulez Conducts Zappa: The Perfect Stranger е албум, включващ оркестрални творби на Запа, дирижирани от известния диригент Пиер Булез, и премиера на няколко синклавирни изпълнения. Francesco Zappa е албум със синклавирни интерпретации на композитора от XVII век Франческо Запа, с който няма родствена връзка. Them or Us е двоен запис на редактирани лайф изпълнения.

1977 г. Авангардният музикант се наслаждава на цигарата (Снимка: Getty Images)

На 19 септември 1985 г. Запа говори пред Сената на САЩ и напада Parents Music Resource Center или PMRC. Това е американска организация за цензура върху музиката, създадена от Типър Гор - съпруга на тогавашния сенатор Ал Гор). В предварително подготвената си реч Запа заявява, че организацията с нищо не помага на младежта, нарушава граждански свободи и "обещава да държи съда зает с години с дела за интерпретационни проблеми". Освен това музикантът пуска на експерти от организацията композицията си "Porn Wars" от албума от 1985 г. Frank Zappa Meets the Mothers of Prevention. Запа продължава спора си с представители на PMRC в предаването на CNN Crossfire през 1986 и 1987 г.

Албумът Jazz From Hell, издаден през 1986 г., носи на Запа първата му награда Грами - за най-добра рок-инструментална песен за 1988 г. Като се изключи едно китарно соло, албумът съдържа само композиции на синклавир. Въпреки че е инструментален албум Jazz From Hell се продава със стикер за "опасни текстове" (стикер показващ, че албумът съдържа нецензурни думи и текстове; стикерът е приет от Американската асоциация на звукозаписните компании по предложение на PMRC).

6 юни 1969 г., Франк Запа репетира за концерт в Роял Албърт Хол по време на европейското си турне (Снимка: Getty Images)

Последното турне на Запа с рок-формация е през 1988 г. от 12 музиканти, за които се твърди, че имат репертоар от повече от 200 песни (предимно на Запа). Турнето е прекъснато поради неясни причини, но въпреки това е документирано в албуми.

В края на 80-те интересите на Запа към политиката се засилват. По време на турнето от 1988 г., той постоянно окуражава по-младите си фенове да гласуват и дори имало урни за гласуване на концертите. Обсъждан е като евентуален кандидат за президент на САЩ от Либертарианската партия. През този период Запа преиздава много от ранните си записи. Той лично вижда ремастерирани всичките си класически албуми от 60-те, 70-те и първите години на 80-те на компактдискове.

В началото на 1990 г. Запа посещава Чехословакия по покана на президента Вацлав Хавел, който е негов почитател. Той дори предлага на Запа да стане консултант на правителството по търговията, културата и туризма.

Музикантът приема ентусиазирано и започва да се среща с корпорации, заинтересовани от инвестиции в Чехословакия. Само след няколко седмици обаче администрацията на САЩ оказва натиск върху чешкото правителство и то оттегля предложението си. Вместо това Хавел прави Запа неофициално културно аташе.

На политическата кариера на Запа е сложен край доста бързо след това. През 1991 г. лекарите му откриват рак на простатата. След диагнозата Запа посвещава всичките си сили на модернистични оркестрални творби.

Въпреки болестта през септември 1992 г. Запа е гост диригент на класическия "Ensemble Modern" (камерен ансамбъл, изпълняващ творби на съвременни композитори). С тях той осъществява редица концерти в Германия и Австрия, които по-късно се появяват в The Yellow Shark.

През последните си години той редактира безброй CD колекции от концертните си записи, направени през годините. През 1993 г. малко преди смъртта си завършва Civilization, Phaze III - голяма творба, започната през 80-те години.

Франк Запа умира на 4 декември 1993 г., на 52 години от рак на простатата. Погребан е в безименен гроб в Уестуд Вилидж Мемориал Парк в Уестуд, Калифорния.

Запа е женен за ученическата си любов Катрин Дж. "Кей" Шърман от 1960 до 1963 г. През 1967 г. се жени за Аделаида Гейл Слоутман. Той и втората му съпруга имат четири деца: Мун, Дуезил, Ахмет и Дива.

След смъртта на Запа, неговата вдовица Гейл създава Семейния тръст на Запа, който притежава правата върху музиката на Запа и някои други творчески произведения: над 60 албума са издадени по време на живота на Запа и 40 посмъртно. След смъртта на Гейл през октомври 2015 г. децата на Запа получават дялове от наследството; Ахмет и Дива - по 30%, Луна и Дуезил - по 20%.

16 юли 2008 г. Китаристът Дуезил Запа, негов син, преди пресконференция за популяризиране на турнето "Zappa Plays Zappa" в Мадрид (Снимка: Getty Images)

16 юли 2008 г. Китаристът Дуезил Запа, негов син, преди пресконференция за популяризиране на турнето "Zappa Plays Zappa" в Мадрид (Снимка: Getty Images)

Франк Запа е един от най-влиятелните музиканти на ХХ век. Славата му е по целия свят, има огромно влияние върху музиката и групите не само в САЩ, а и във Великобритания, Канада, Италия, Германия, Холандия и скандинавските държави.

Ето някои забележителни мисли на Франк Запа:

"Илюзията за свободата ще продължи, докато е изгодно. В момента, в който илюзията стане твърде скъпа, ще махнат декора, ще свалят завесата, ще отстранят масите и столовете от сцената и ще видите тухлената стена в задната част на театъра."

"Най-често във Вселената се срещат водородът и глупостта - тя обаче е повече и има по дълъг живот."

"Любовните песни са най-много. Ако песните можеха да променят нещо, всички щяхме да се обичаме."

"От интервюто до инквизицията има само две крачки."

 "За мен ходене пеша означава да извървя пътя от колата до гишето на летището."

"За да бъде една страна истинска, трябва да има национална марка бира и национална авиокомпания. Не е зле да има и национален отбор по футбол, и малко атомно оръжие, но бирата е условие № 1."

"Политиката е развлекателният отрасъл на промишлеността."

"Джазът не е умрял... просто намирисва странно."

"Композитор е онзи пич, дето ходи като смахнат, опитвайки се да подчини на волята си нищо не подозиращите молекули на въздуха, понякога с помощта на също нищо неподозиращите музиканти."

"Някои рокмузиканти изкарват купища пари, за да си ги напъхат в носа. А аз ги вложих в ушите си."

"Музиката винаги е коментар на обществото."

"За да бъде една страна истинска, трябва да има национална марка бира и национална авиокомпания. Не е зле да има и национален отбор по футбол, и малко атомно оръжие, но бирата е условие № 1."

"Да не бъдем прекалено строги към собственото си невежество. Именно то направи Америка велика страна."

"Джазът не е умрял... просто намирисва странно."

"Повечето рок журналистика се правят от хора, които не могат да пишат, интервюиращи индивиди, които не могат да говорят, и са предназначени за публика, която не може да чете".

Въпрос: "Франк, вие имате дълга коса. Това прави ли те жена?

Запа: "Имате дървен крак. Това прави ли ви маса?"

"Има повече любовни песни от всичко останало. Ако песните можеха да те накарат да направиш нещо, всички бихме се обичали".

"Цигарите са моята храна."

"Един от любимите ми философски принципи е, че хората ще се съгласят с вас само ако вече са съгласни с вас. Не сте в състояние да променяте мисленето на хората."

"Не е необходимо да си представяме света да свърши с огън или лед. Има две други възможности: едната е документация, а другата - носталгия."

"Имам едно важно послание за всички сладки хора по света. Ако сте сладки, може би сте красиви. Просто искам да ви кажа нещо. Ние грозните копелдаци сме повече, така че внимавайте."

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg/Снимки: Getty Images