СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Деян Донков: Искам да изиграя всичко
Понякога наистина се чувстваш като отворена рана, но едно от най-важните качества за един артист е да разбира, казва обичаният актьор
Автор : / 6758 Прочита 0 Коментара
Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg
В седмицата на киното, която минава под знака на София Филм Фест, Деян Донков се включва с интересни главни роли в две премиерни български заглавия - "Лошо момиче" на Мариан Вълев и "Обичам те, Бойдин" на Борислав Михайловски. Те ще направят своето първо представяне пред българската публика съответно на 15 и 11 март в кино "Люмиер Лидл" от 18.30 часа в рамките на кинофестивала.
"Исках да разкажа нещо истинско, нещо от живота ни - това ме вълнува като сценарист и режисьор. Достигнали сме до пълно разложение на морала и ценностите. Вече сме на дъното и оттук можем само да се оттласнем нагоре. Съсредоточил съм се върху една болезнена социална тема за сблъсъка между деца и родители: Много често майките и бащите мислят на децата си най-доброто, но не осъзнават какво им причиняват.", така Мариан Вълев представя идеята за първия си пълнометражен филм "Лошо момиче", който ще тръгне по кината от 12 април.
Разговаряме с Деян Донков между репетиция на "Братя Карамазови" в Народния театър за майсторството да се напъхаш в болезнено експресивни образи, за различността, за страховете и магията на актьорското поприще:
- Бързо ли се съгласи за ролята в "Лошо момиче"?
- Мариан Вълев много държеше да я изиграя аз, просто ме виждаше в нея. Даде ми сценария, грабна ме историята, героят ми беше интересен. Предизвикателство си е, защото да си аутист с тикове си е сложно за представяне.
С Любомира Башева в "Лошо момиче"
- Аутист не се играе лесно...
- Четох повече за аутизма, дълго време наблюдавах част от образа ми, защото той е събирателен. Мариан ми разказва за него, защото той го познава, той е реален човек.
Гледах първообраза на Рейнман, който изигра Дъстин Хофман в едноименния филм. Прототипът е американец аутист, който е удивителен, гений с феноменални способности. Наблюдавах го дълго, за да мога да опозная вътрешния живот на такъв самотен човек.
- Колко е трудно да не се прекрачи границата и да не преиграш такъв образ?
- Цялата деликатност на дозата - къде, колко, какво, е силата на майсторлъка този герой да заживее, а не просто представата за него. Ти трябва да си той и той да стане част от теб. Неговият тик изобщо да не го мислиш, когато играеш. Аз го попих в себе си и дори след снимки, главата ми продължаваше да има едно такова тремоло.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
В "Обичам те, Бойдин" играя алкохолик, който заеква, също трудна и експресивна роля, и се усещах на представления как това е останало и заеквах известно време. От снимките тези неща се прехвърлиха в живота и си викам - гледай колко странно. Не си в ролята, но в някакъв момент имаш остатъци от нея.
В "Лошо момиче", режисьор Мариан Вълев
- Аутизмът на твоя герой го прави различен в една подредена и стройна система. Намира досег с главната героиня, която също не се вписва в очакването за нея. Различността ли е тази, заради която намирате път един към друг?
- Най-общо си го представям както Коко Азарян казваше: "Случайността е другото име на Бога". Случайният ангел, или неслучайният пазител, който се появява в точния момент отнякъде в историята на един човек и успява да спаси другия. В случая с това момиче, съм като баща, като брат...
Различните се намират. Такъв е героят, той е самотен, тя е самотна и въобще цялата грозота на историята, през която тя като протагонист минава, грозните неща които й се случват и същевременно красивото, което се случва между нас.
С Любомира Башева в "Лошо момиче"
- Финалът харесва ли ти?
- Финалът е отворен, той е многоточие, оставя ви да фантазирате. Харесвам отворените финали.
- Филмът засяга темата за отношенията между деца и родители. Твоят герой е имал семейство, ти самият имаш две деца. В кое най-често бъркаме в отношенията и възпитанието им? Имаш ли страхове?
- Един родител винаги се страхува, постоянно. Преди всичко трябва да даваме на децата си много внимание и много любов. Това го казвам не просто като думи. Никога не трябва да ги оставяш на заден план. Това ще... не!
Децата са сега и не трябва да се изпуска нито една въможност, миг, ден, в който да си с тях и да има даваш любов и внимание. Всичко останало е вторично, възпитанието идва от това. Мисля, че това са основните причини да страдат децата и да тръгват сами нанякъде без да знаят накъде. Това е стартът. Трябва да ги обичаш и обгрижваш.
Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg
- Колко преекспонираме темата за различността днес в България?
- Ние страдаме от липса на обща идея. Не гледаме в една посока. Всеки гледа в различни и преди всичко си мисли за материалното, да притежаваш някакви неща, да консумираш такива. То и в световен мащаб е така, но в България последните години забелязвам драстично ескалиране на желанието и захранването с плътски удоволствия.
А другото аз в тебе, подсъзнателното, душата, или както всеки си го нарича, това сякаш не искаме да го има. Закърнява. Няма го. Има много агресия сред нас. Това ме плаши за децата.
Различните, или ако в частност говорим за хората с недъзи в нашето българско общество, не мисля че им се дава това, от което имат нужда. А то е също внимание и любов по някакъв начин. Поне внимание им липсва. За съжаление.
С Любомира Башева в "Лошо момиче"
- Героят ти е самотен, главната героиня е сама. Това ли ви събира?
- Ако живака го пръснеш, той се събира сам. Образно казано е така.
- Кое е различното в "Лошо момиче" от твоята призма?
- Мариан Вълев е мъж с изключителна интуиция, верен е на себе си, не копира никой. Много често гледам наши филми и сериали, които са скълъпени от сцени, взети от различни филми и това не ми харесва. Имитация, която е и изиграна по-лошо, на нещо направено гениално.
При Мариан Вълев и "Лошо момиче" е конвертируема история, не е типична за България, разказана по свой си начин, със свои средства, по своя визия и идея. Всичко идва отвътре, от самия него. Не е събрано от някъде. Което е и смисълът на изкуството. Да не повтаряме нещо вече направено. Личи неговият почерк. Изпълнил е капацитета на сценария. Плътно разказана история.
Бях щастлив да разбера, че авторските права за песента на "Massive Attack" са били подарени, защото са се изкефили на филма и трейлъра.
- Как си паснахте с главната героиня, изиграна от младата Любомира Башева?
- Много яко. Тя си е влязла страхотно в ролята, като истински професионалист. Тренирала е художествена гимнастика, танци на пилон. Всичко, както трябва да си бъде.
Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg
- Синегргията между актьорите кога е по-силна, на сцената в театъра или по време на снимки в киното?
- Зависи. И в киното се получава. В театъра изливаш всичко на момента. Ал Пачино го казва много смешно и много истинско:
"В театъра си представете, че актьорът ходи на въже, което е на 20 метра височина, без обезопасителна мрежа, а в киното въжето е постлано на земята". В театъра всичко е живо, живо, но чарът на киното е, че разказваш много неща и можеш красиво да излъжеш.
- Често чуваме той играе едно и също, той пак е един и същ. Какво мислиш за това и тази роля представя ли те в по-различна светлина?
- В спектакъла на Алексндър Морфов "На ръба" играя момче, което е в инвалидна количка. В киното точно такава роля на аутист и самотник не ми се е случвало, но съм играл всякакви странници и разнообразни персонажи. В България не се обгрижват и тези неща. Продукцията минава през премиера, гледа се от малко хора и заминава в небитието. Затова и хората не помнят много неща, защото не са ги видели. Не мога да кажа, че тази роля ми е единствената такава, защото съм минавал през всякакви образи.
Голяма част от хората в България си имат мнение за някой артист въобще, по това, което пише жълтата преса, което е трагично. Той е такъв и такъв, не довидял, не прочел. Затова оставям всеки да си мисли и да си знае каквото си иска.
Иначе е прекрасно да изживееш такива интерсени, различни съдби. Това те прави най-малкото по-мъдър, по-добър, по- внимателен към околните, към различните. Да не съдиш никой, защото нямаш такова право. Едно от най-важните качества за един актьор е да разбира. Дори да си убиец, ти трябва за го защитиш, да разбереш причината за всичко това. С разбиране към всичко трябва да си.
В "Лошо момиче", режисьор Мариан Вълев
- Има ли роля, която те гризе да изиграеш?
- Никога не съм имал нещо, което да искам много или на всяка цена. Винаги оставям последната дума на съдбата. Мисля, че ако много напираш и се натискаш за нещо, по този начин ще промениш пътя си. А ти трябва да го следваш. Ако нещо не е станало, значи не е трябвало да става или ще стане по нататък.
Всичките талантливи роли, от класика до съвременост в драматургията са ми любопитни. Искам да изиграя всичко (смее се).
Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg
- Вече имаш в театъра постановки като режисьор. Колко често не си съгласен с режисьора?
- Не. Това също изисква талант да можеш да водиш диалози и да разбираш този срещу теб. Да говорите заедно, да работите заедно като зъбчати колела. Това е изключително деликатна, комплексна работа с много фактори.
Режисьорът е просто разказвач, но е важно какъв ще е разказът и как ще оживее.
- Да заживееш в образа на различни персонажи се изисква особена сензитивност. Как актьорът се справя с нея?
- Деликатен момент е, защото понякога наистина се чувстваш като отворена рана. Когато си на сцена от 7 до 11 часа и минаваш през катарзиси и си отваряш душата, това понякога е болезнено. Не можеш просто да дръпнеш ципа и да се затвориш, раната си остава.
Но действа пречистващо, истинско е и в това е смисълът. Хората на които си го отдал са благодарни и щастливи. Това е целта. Те виждат света по по-различен начин, задават си нови въпроси, виждат нови хоризонти.
Ние сме проводници на талант, който не е наш, той е Божествен и трябва да му слугуваме и за го отдаваме на другите хора и те да са благодарни.
В "Обичам те, Бойдин" на Борислав Михайловски
- Как ти влияят отзивите на публиката?
- Нямам притеснения от отзивите на публиката. Всеки има право на мнение, да харесва нещо или не. В салона на Народния театър има 700 места, 700 души гледат едно и също нещо, но за всеки персонално е коренно различно. Всеки разбира, вижда различни неща, и като го прекара през собствените си сетива, представлението е различно за всеки един. Нямаме право да упорстваме срещу критики.
Когато са глупави и повърхностни, няма нужда да го коментирам. Когато са смислени, си казвам, а тук е прав, това е градивно за нас. Както се казва: Амин!
Интервю на Тина Философова
Любомира Башева в "Лошо момиче" на Мариан Вълев
В живота на бившата шампионка по художествена гимнастика и настояща стрийптизьорка Жанета настъпват драстични промени, след като преживява семейна трагедия и става жертва на насилие. В опитите си да намери своето място под слънцето момичето се изправя срещу най-могъщия си враг - самата себе си.
"Лошо момиче" е режисьорският дебют на Мариан Вълев ("Под прикритие"), който е и сценарист на филма. Главната роля се изпълнява от талантливата дебютантка Любомира Башева. Във филма участват още Елена Телбис, Деян Донков, Станислава Армутлиева, Дария Симеонова, Велислав Павлов и Диляна Попова. Оператор е Антон Бакарски ("Възвишение").
Филм, базиран на истински истории от живота
За да постигне максимален реализъм при осъществяването на филма, Мариан Вълев базира сценария си върху истински истории: "Всички герои във филма имат своите прототипи. Някои от образите са събирателни, но пак стъпват върху съдбата на хора от истинския живот."
Любомира Башева, която влиза в ролята на главната героиня Жожо, тренира 5 месеца художествена гимнастика, за да може да изпълни без дубльор съчетанието си от филма, което е поставено от световната ни шампионка Лили Игнатова. Допълнително Любомира взима три месеца уроци по танц на пилон - и отново кадрите са заснети без дубльор.
Целият филм е сниман на реални локации. "Позволиха ни да снимаме не само в самата зала по художествена гимнастика, където тренира националния ни отбор, но получихме достъп и до сградата на Националната следствена служба." - допълва Мариан Вълев.
Филмът е продукция на Българската национална телевизия, която ще излезе в широко киноразпространение.
Гледайте "Лошо момиче" в кината от 12 април.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}