ПРАЗНИК НА ДУХА
Заветите на Светите братя: Писменост и вяра, сплотени през вековете
"Когато сред един народ надвие чужда култура, никакви напъни не са в състояние да го спасят"
Редактор : / 2209 Прочита 16 Коментара
Снимка: iStock by Getty Images
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
Просветителите на славянския род не са оставили писано завещание. Обаче целият им живот бил с ясно определена насока, бил служба на ближните по определена програма, която те отстоявали до края на живота си и чието окончателно изпълнение възложили на учениците си. Заветът на Светите братя е - да бъдат присъединени славяните към Православната Христова църква и да бъдат утвърдени в нея, като си останат славяни.
За да запази някой народ самобитността си, той трябва да има своя собствена култура. Началото на българската духовна култура е положена без съмнение от св. св. Кирил и Методий. Това начало е българската писменост. Българска писменост и българска самостоятелна народна църква - това са основите на културата ни. За дълги векове тези две основи са едно и също нещо, неделимо, неразличимо. Българската писменост и Българската църква са предпоставките на политическото ни освобождение. Те са и залог за бъдещата ни културна дейност като народ. Това са заветите на Светите братя, предавани през вековете от род в род.
Ако народът ни се придържа о тия завети, той ще се запази като народ. Доколкото всеки от нас служи на тия завети, и върви по посоката, очертана от Светите братя и техните ученици, дотолкова е той син на своето племе. За съжаление, твърде много са днес пленниците и поклонниците на чуждото. Макар родени от български майки и бащи, тия духовни чужденци у нас, не държат на българската писменост. Те пращат децата си в чужди училища и сами се хранят с чужда духовна храна. Те не са живи членове на Българската православна църква; тяхната душа е в плен на чужди идеологии, на разни модерни религии (една от които е борбата против християнството).
За такива отчуждени от народа ни люде празникът на св. св. Кирил и Методий в най-добрия случай е нещо като сурвакането и коледуването - нещо от доброто старо време, което те благоволяват да търпят като куриоз, който може да разнообрази сивата действителност. Те са чужди на ентусиазма на възродителите, които провъзгласили тоя празник за български народен празник. Тия духовно отчуждени от българския народ и от Българската църква люде, ако не бъдат задължени по протокол да присъствуват на тържества като Кирило-Методиевските, седят по кафенетата с цигари в уста и с покровителствено-пренебрежителен поглед гледат шествията на църковни процесии, на войнишки дружини и на възторжени ученици. Обаче, тези същите люде често имат претенции да бъдат водачи на народа, който е нещо чуждо за тях - една маса, която те трябва да управляват, напътват и цивилизоват.
Когато сред един народ надвие чужда култура, никакви напъни не са в състояние да го спасят. След като моравци и чехи попаднали под духовна зависимост на Рим (латинска азбука и църковна зависимост от папата), те трябвало да вървят с немците и с тяхната култура, която е просмукала целия им живот. Щом нямат духовна самобитност като народ, те не могат да защитят и политическата си независимост. Албанският народ, преди да може да се сдобие със своя култура, бе пленник на чужди култури: на турската, сетне на гръцко-фенерската, а в последно време - на италианската. Всяка от тях е действувала и действува чрез религиозна и просветна пропаганда.
Снимка: iStock by Getty Images
Чуждите училища и чуждата религиозна пропаганда, на които вътрешно отчуждените от народа ни лица гледат с безразличие и дори със симпатия, са средства за разрушаване на самобитния български дух, за омаловажаване и подценяване на българската култура, за разпространяване на чужди вярвания, чужди обичаи, чужди култове. Докато те се ширят безнаказано в страната ни, ние сме в опасност да се обезличим като народ - първом духовно, а сетне неминуемо и политически.
Ако тачим паметта и делото на Светите Кирил и Методий, ние не бихме позволявали да манифестират "предаността" си към техния идеал разни инославни пропаганди и разсадниците на чужда култура в страната ни. Не бихме търпели, щото в училищата ни да бъде изхвърлен учебният предмет, който Светите Братя преподавали: спасителното учение на Христа. Не бихме търпели да се кощунства с писмената на осветения от тях наш роден език и да търпим да се пишат и разпространяват на същия този език гаври против тяхната и наша вяра.
Дано тежките и усилни времена, които преживяваме, да сплотят отново всички българи около оставения от Светите братя завет:
Православна вяра и самобитна българска култура - та, сплотени по тоя начин, да имаме дръзновение да се молим на Бога "вся языки словѣнскiя утвердити въ православiи и единомислiи, умирити мiръ и спасти души нашя" ("всички славянски народи да утвърди в православието и единомислието, да умиротвори света и спаси нашите души").
Стобийски епископ Никодим,
"Църковен вестник", май 1939 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}