НА ПРАЗНИКА 24 МАЙ
Икона на Св. св. Кирил и Методий с рядко срещано изображение
По случай 24 май - ден на българската и славянска писменост и култура, иконата може да се види в Иконната зала на Историческия музей в Бургас
Автор : / 2033 Прочита 0 Коментара
Рядката икона на Светите братя (Източник: Районен исторически музей)
Историческият музей в Бургас е един от малкото в страната, които съхраняват във фонда си икона на светите равноапостоли Кирил и Методий. Датирана е от втората половина на XIX век. Това, което я отличава от други сходни религиозни творби, посветени на св. Кирил и св. Методий, е рядко срещаното изображение на двамата светци.
Иконната композиция представя светите братя, леко обърнати един към друг, облечени в монашески одежди, което само по себе си е малко популярно във възрожденското ни изкуство.
Районен исторически музей - Бургас
Помежду си те държат разгънат свитък с изписана на него азбука. Св. Методий, като по-възрастен е представен с бяла брада, а св. Кирил с кафява. Над тях е изобразен Христос Вседържител, който ги благославя от Небесата. На заден план пейзажът е изчистен от детайли.
Такъв иконографски модел, представящ светите братя, обединени в една композиция със свитък с азбуката, като фронтиспис за първи път е показан в гравюра, поместена в "Български буквар", издаден в Москва през 1844 г.
От основните публикации за гравюрата е известно, че това е най-ранното произведение, познато до момента, където св. Кирил и св. Методий са показани заедно, държащи свитъка с азбуката. Илюстрацията е озаглавена "Българските книжници". Дело е на Корнелий Яковлевич Тромонин. Той е автор на литографски албуми, въвежда многоцветния печат в Русия, поставяйки началото на хромолитографията.
"Българският буквар", където е поместена гравюрата, е издаден с помощта на Ангели Николаевич Хаджоглу от град Русе. През 40-те години на XIX век той е заможен търговец в Москва. През 1844 г. подпомага издаването на "Българския буквар" с автор Георги поп Илиев Бусилин, роден в Батак, учил в Пловдив, Атина и Москва.
Гравюра от 1844 г. (Източник: Районен исторически музей)
Едно решение на зографа, встрани от познатата схема на гравюрата от 1844 г., разкрива още по-осезаемо възрожденските настроения. В центъра на изобразителното поле, между фигурите на св. Кирил и св. Методий, над свитъка той поставя надписа "Просветители български", който надпис не присъства в гравюрата.
Съвсем в духа на времето иконописецът нарича светите братя Просветители, като по този начин ги издига на по-високо ниво - те не са просто книжници, те са българските просветители.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}