Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Магията Виетнам" - за един куршум в сърцето и несломимата сила на бамбука (откъс)

МОСТОВЕ НА ПРИЯТЕЛСТВОТО

"Магията Виетнам" - за един куршум в сърцето и несломимата сила на бамбука (откъс)

В най-новата си книга журналистката Къдринка Къдринова представя обширна панорама на историята и развитието на Виетнам, на двустранните ни отношения и на личните си впечатления и запознанства в тази вълнуваща с природата и с хората си страна

Мост, изобразяващ дракон, в град Да Нанг / Снимка: Личен архив на журналистката

Преди седмица журналистката Къдринка Къдринова представи последната си книга "Магията Виетнам", посветена на няколко юбилейни събития: 70-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Виетнам, 45 години от победата на Виетнам във войната за национално освобождение и обединение против чуждите агресори, 130 години от рождението на бащата на виетнамската независимост Хо Ши Мин, 75 години от обявяването на независимостта на Виетнам и 1010 години от основаването на Ханой.

"Магията Виетнам"

Клуб "Журналист" на СБЖ се оказа тесен да побере всички гости, събрали се за премиерата на книгата, между които бяха четирима посланици: Н. Пр. Доан Туан Лин, посланик на Виетнам, Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан, посланик на Куба, Н. Пр. Ахмед Ал-Мадбух, посланик на Палестина и посланикът на Аржентина - Алфредо Атанасоф. Да поздравят колежката си, бяха дошли много журналисти, университетски преподаватели, общественици, представители на виетнамската общност у нас, български приятели на Виетнам.

Книгата "Магията Виетнам" е нещо като продължение на предишната книга на авторката - "Виетнам - феникс и дракон" (издание на български - 2009 г., издание на английски - 2010 г.). Любопитно е, че новата книга на Къдринова има за редактор ст.н.с. к.т.н. Бак Кам Тиен от Виетнам, който е български възпитаник, пуснал корени в България.

Още

Във Виетнам построиха червена къща със зеленчукова градина на покрива

Във Виетнам построиха червена къща със зеленчукова градина на покрива

Къдринка Къдринова е посещавала Виетнам пет пъти - последвоателно през 2006-а, 2009-а, 2010-а, 2014-а и 2017-а година. Освен книгите, които е написала с много любов, е автор и на много публикации в пресата. Сред тях има вълнуващи очерци за хора, чиито съдби са свързани с нашите две страни - много виетнамци са получили своето образование в България, както и много български специалисти работят във Виетнам.

Къдринка Къдринова, в старата столица Хюе / Снимка: Личен архив на журналистката

За своята журналистическа и писателска дейност, като радетел на дружбата между двата народа, през 2010-а година Къдринова бе удостоена с виетнамския Орден "Дружба". Знаменателно е, че отличието ѝ бе връчено от вицепрезидентката Нгуен Тхи Зоан, която е българска възпитаничка.

Сегашната нова книга на Къдринка "Магията Виетнам" е обемен труд - от над 300 страници. В тях авторката представя обширна панорама на историята и развитието на Виетнам, на двустранните ни отношения и на личните си впечатления и запознанства в тази вълнуваща с природата си и с хората, страна в Югоизточна Азия.

Най-голямото българско "съкровище" във Виетнам, са 30-те хиляди наши възпитаници там, които са съхранили огромната си обич към нашата страна и са живият мост между народите и страните ни.

По улиците на Виетнам / Снимка: Личен архив на журналистката

Като изключителна ценност на този огромен труд се открояват включените в книгата няколко интервюта, които говорят в дълбочина за важни политически и икономически процеси, както и за някои горещи казуси като териториалните спорове в Източно море.

Книгата е многопластово - едновременно изследователско и емоционално пътуване през Виетнам.

Самата авторка казва:

"Прегръдката на лотоса и розата е жива и има силата да бъде нещо повече от поетична метафора за миналото. Тя може да е и олицетворение на споделеното ни бъдеще... ако се раздаваме безрезервно и с обич, която винаги се връща стократно в резултатите от всяко усилие, заредено с нея".

На представянето на книгата "Магията Виетнам", авторката предостави на събралите се гости и визуална разходка из историята и красотите на Виетнам, показвайки чрез мултимедия на голям екран всички многобройни снимки, поместени в книгата, като разказа накратко и за местата, хората и историите, запечатани в тях.

Къдринка Къдринова, в средата, сред усмивките на младежи в Ханой / Снимка: Личен архив на журналистката

Изключително любопитна е историята на проф. Хоанг Тхай Лан, която Къдринка Къдринова е озаглавила "Виетнамката с български куршум до сърцето, влюбено в България":

Още

Колекционер пресъздава живота във Виетнам с тухлички "Лего"

Колекционер пресъздава живота във Виетнам с тухлички "Лего"

"С една от най-удивителните съдби сред българските възпитаници във Виетнам изпъква ръководителката на голямото и влиятелно Дружество за приятелство с България в град Хо Ши Мин, бившия Сайгон, проф. Хоанг Тхай Лан. Крехка, почти прозрачна, тя напълно оправдава класическото определение на азиатките като "порцеланови". Но само на външен вид. Характерът и духът ѝ са несломими като бамбука - един от най-емблематичните символи на Виетнам.

С рядката си специалност физика на йоносферата проф. Хоанг Тхай Лан е сред най-авторитетните учени в своята родина. Завършила е Софийския университет "Св. Кл. Охридски" през 1977 г., а през 1984 г. е защитила и докторат в Института по космически изследвания (по онова време Централна лаборатория по космически изследвания) към БАН. Вицепрезидент е на Виетнамската асоциация по геофизични науки и технологии.

Още

Рапунцел от приказката е 81-годишна виетнамка

Рапунцел от приказката е 81-годишна виетнамка

Видях се с нея, когато тя бе у нас през ноември 2019 г. заедно с още един виетнамски професор, наш възпитаник и член на Дружеството за приятелство с България в град Хо Ши Мин - биолога Ву Куанг Ман. Двамата имаха важната мисия да изпълнят с конкретни договорки съществуващото вече споразумение за сътрудничество между Дружеството и Великотърновскя университет.

Имах дълъг и сърдечен разговор с Хоанг Тхай Лан и Ву Куанг Ман във виетнамското посолство в София. Когато накрая поисках да ги снимам, Лан настоя: "Нека да се снимаме в градината, край розите. България за мен е една прекрасна роза. Винаги до сърцето ми..."

Проф. Хоанг Тхай Лан е голям приятел на България / Снимка: Личен архив на журналистката К. Къдринова

А сърцето на Лан е преживяло и немислимото... Вече бях чула разтърсващата ѝ история. Ако я филмират, ще обвинят сценаристите, че са измислили прекалено неправдоподобен сюжет...

На 24 декември 1974 г. третокурсничката Лан е сред поканените на рождения ден на българския студент по физика Стефан в общежитието в Студентския град, където живеят. Веселбата е в разгара си, когато внезапно в стаята връхлита младеж с пистолет в ръка. Лан попада на мушката му. Стефан скача да я предпази и я загражда с тялото си. Крещи на нападателя с изцъклен поглед да се маха. Но онзи стреля. Много пъти...

Първият куршум пронизва сърцето на Стефан, излиза през гърба му и се забива досами сърцето на намиращата се точно отзад Лан. Двамата рухват окървавени един до друг.

Стефан загива на място. А убиецът стреля и стреля... Уцелва Лан още пет пъти - в белия дроб, в шията, в рамото... Падат още убити и ранени - общо 19 души. Суматохата е невъобразима. Той хуква и по коридорите на общежитието... Това е онзи страшен епизод, който помнят мнозина софиянци - когато психически неуравновесен младеж след прожекция на филма "Кръстникът" намира пистолета на своя влиятелен баща и тръгва да убива...

Хващат го притекли се на помощ младежи и от други блокове. Идва милиция, арестуват го. Пристигат линейки, започват да пренасят ранените и убитите...

Още

Нереална водна градина в Япония - ода за природата и покана за медитация

Нереална водна градина в Япония - ода за природата и покана за медитация

Отначало Лан я смятат за мъртва. Откарват я заедно с другите жертви в моргата. Случайно влязъл там санитар обаче забелязва, че тя диша. Веднага я прехвърлят в реанимацията на Института за спешна помощ "Пирогов", започват да се борят за живота ѝ. Куршумът до сърцето ѝ е заседнал така, че буквално е опрял метала си до сърдечната повърхност. Лекарите не смеят да го пипат. Оставят го с надеждата пулсацията на кръвта с времето да го избута настрани - поне на 1 сантиметър от сърцето, та да се опитат да го извадят. Но извършват няколко други операции. Налага се да отстранят половината от белия й дроб. Шест месеца Лан остава в "Пирогов", докато я стабилизират.

В първите часове след трагедията, докато още са я смятали за мъртва, злокобната вест стига и до майка ѝ в Ханой. Виетнамското посолство в София информира семейството и изпраща дори куфара на Лан с личните ѝ вещи. Майката изпада в шок, от който след това години наред не може да се съвземе, независимо от по-късното опровержение на страшната вест.

През лятото на 1975 г. Лан се прибира в Ханой. Войната е свършила, но страната е в руини, положението е трудно. Лан смята, че няма да има сили да продължи с ученето - здравето ѝ е увредено тежко, куршумът до сърцето още не е изваден, тя едва диша без половината си бял дроб, всичко я боли, почти не може да движи едното си рамо, цялата е бинтована...

Следват още месеци лечение. Най-накрая е проведена и операция по изваждане на куршума до сърцето й, изтласкан от кръвотока на допустимо за интервенция разстояние. Минава цяла година след оцеляването ѝ като по чудо от тежкото раняване, докато тя съумява да се мобилизира дотолкова, че да продължи да учи.

Лан се дипломира с отличие през 1977 г. и се връща в родния си Ханой - да прилага наученото за напредъка на вече обединен Виетнам.

Омъжва се за българския възпитаник Жан. Двамата са сред създателите на експериментална геофизична лаборатория, която става и ключово звено в местния клон на Академията.

Още

"Музикална дъга" - музикално пътешествие из Япония и България

"Музикална дъга" - музикално пътешествие из Япония и България

Лабораторията, в чиято работа са привлечени и учени от други социалистически страни, включително и български, е създадена през 1979-та, същата година, когато се ражда синът на Лан и Жан - Нго Жан Туан. Момченцето е само на 2 годинки, когато през 1981 г. майка му получава възможност за научна работа и аспирантура (докторантура) в тогавашната Централна лаборатория по космически изследвания (днес Институт по космически изследвания) към БАН в любимата ѝ София. Поканата към нея идва по препоръка лично на ръководителя на лабораторията (института) акад. Кирил Серафимов, на когото Лан е дълбоко признателна и до днес. Тя взима малкия Туан със себе си. У нас той тръгва на детска градина - и "след шест месеца говореше идеален български, като истинско българче", разказва Лан.

Научната ѝ работа в БАН е свързана със сътрудничеството на Виетнам и България по космическите им проекти в рамките на общата програма "Интеркосмос" на тогавашните социалистически страни. Вече са осъществени полетите на нашия първи космонавт Георги Иванов през 1979-та и на виетнамския му колега Фам Туан през 1980-та. Началото на доктората на Лан у нас през 1981-ва съвпада и с честването на 1300-годишнината на българската държава, за което тя си спомня с възхита и до днес.

Още

Кинематографични портрети от Япония

Кинематографични портрети от Япония

Защитава доктората си през 1984-та и се връща заедно с малкия си син обратно в Хо Ши Мин, продължавайки научната си работа там. Няма как, момченцето скоро забравя българския... Година по-късно - през 1985-а - се ражда дъщерята на Лан и Жан, на която те дават името Нго Ланг Хъонг. Хъонг означава "аромат".

През 1990-а и Жан заминава за чужбина, за да направи своя докторат - отива в обзетата от промени Русия. Връща се през 1993-та, но, уви, почти веднага след пристигането му инфаркт прекъсва живота му...

Лан преодолява и този тежък удар с всеотдайна работа. От 1995-а нататък тя движи и постига осъществяването на мащабен проект за изграждане съвместно с учени от Канада на обсерватория за изследване на атмосферата в Южен Виетнам. Оттогава до 2015 г. основната ѝ научна работа е осъществяване на наблюдения на йоносферата именно от тази уникална обсерватория.

На честването на 24 май в град Хо Ши Мин през 2015 г. Лан предизвиква буквално международен фурор с интересния си, емоционален и пълен с важна фактология доклад за делото на Светите братя Кирил и Методий. "Постарах се за изтъкна уникалната роля на България за цялото славянство и за цялата световна култура, защото именно тя приема учениците на Кирил и Методий и утвърждава славянската азбука", разказва Лан в книгата на Къдринка Къдринова.

Магията Виетнам в ежедневието / Снимка: Личен архив на журналистката

"Магията Виетнам"(откъс)

"Бамбукът е несломим!"

Този девиз е легендарен и свещен за виетнамците. С него те побеждават САЩ в онази дълга и жестока война, кой знае защо останала в историята като Виетнамска. Въпреки че е започната като американска агресия срещу един беден, скромен и уж крехък на вид народ, оказал се обаче непобедим и несломим като бамбука, защитавайки родината си.

Виетнам е най-дълго воювалата за независимостта си страна през 20-и век. Преди американците побеждава и японските окупатори в края на Втората световна война, и френския колониализъм в средата на 50-те. А ако се върнем още по-назад в историята, ще видим и героични средновековни битки, въстания и войни, с които виетнамците са се опълчвали на 1000-годишното "северно владичество" на китайските династии.

Още

Неизвестният разказ на Хемингуей за "мръсната търговия на войната"

Неизвестният разказ на Хемингуей за "мръсната търговия на войната"

Така се е градил виетнамският национален характер - най-голямото богатство на тази магнетично красива земя. Той е в основата и на днешните успехи на модерен Виетнам с неговите стремителни темпове на икономическо развитие и растеж, отприщени от стартираната през 1986 г. държавна политика "Дой Мой" ("Обновление"). За няколко десетилетия тази програма превръща страната, върху която са били изсипани 7 милиона тона бомби - три пъти повече, отколкото през цялата Втора световна война - в най-бързоразвиващата се икономика в Югоизточна Азия, в желан партньор за съвместни проекти и мащабни чужди инвестиции, в уважаван фактор на международната сцена.

Същите самоотверженост, всеотдайност, целеустременост, решителност, дисциплинираност, работливост и общностен дух, които са помагали на виетнамците във войните, сега съграждат и просперитета на обновената им родина, стъпила върху принципите на "социалистическата пазарна икономика" и девиза на "Дой Мой": "Богат народ - силна държава".

Още

Дизайн на цветя, който ще ви пренесе в райските градини

Дизайн на цветя, който ще ви пренесе в райските градини

Винаги тясно свързани с природата и способни във всичко да намират поетични метафори, виетнамците имат много песни и стихове, в които се сравняват с бамбука - един от главните символи на страната. Съвсем основателно. Бамбукът е от рода на непретенциозните тревни растения, но расте много бързо, много нависоко, право нагоре, неудържим. Неговите виетнамски видове само за едно денонощие порастват с два метра, а в зряло състояние достигат до 40 метра.

Стволовете са кухи и леки, но много здрави и жилави. По-издържливи са от стомана. И това проличава всеки път, когато върху страната връхлитат тропически тайфуни и урагани - от стихиите винаги страдат повече стоманените конструкции, отколкото бамбуковите.

В природата бамбукът не расте поединично, а винаги като гора, като единен организъм. Корените му са много големи, разпростират се нашироко и са здраво преплетени помежду си. Преливат си сила едни на други, не спират да дават живот и на нови филизи. Една от най-популярните виетнамски поговорки гласи: "И да остарее бамбукът, от корените му никнат млади кълнове". Така той се е превърнал и в символ на приемствеността между поколенията, която за виетнамците е много важна.

Още

Чудните градини на Шьонбрун

Чудните градини на Шьонбрун

Един от най-известните и обичани виетнамски писатели - Тхеп Мой (1925-1991 г.), има проникновени описания на бамбука като символ на националния характер. Ето някои от тях: "Висок, строен, фин, бамбукът е и здрав, и еластичен, и стабилен, и несломим. Винаги зелен, той расте на всякаква почва, дори да е пълна с камъни, чакъл, варовик. Той е упорит, изправен, предан и смел. Носи чертите на сърдечните и добри хора - благороден символ на духа и качествата на виетнамската нация".

Тхеп Мой посочва още: "Бамбукът отдавна се е превърнал в близък, неразделен приятел на виетнамеца. Под сянката на зеления бамбук Виетнам от поколения изгражда и поддържа древната си култура. И не само това - бамбукът също така винаги е бил рамо до рамо с народа в борбите срещу враговете и за опазване на независимостта и суверенитета. Бамбукът и хората от Виетнам са предани един на друг, привързани и верни бойни другари".

Когато виетнамците споменават бамбука, от само себе си се подразбира, че става дума и за дръзка смелост, с която винаги може да се преодолее каквато и да е трудност.

Бамбукът действително е най-точното природно олицетворение на виетнамския характер. Също като преплетените бамбукови корени, виетнамците имат пословично чувство за общност, за взаимна свързаност. Здраво вкоренено в народопсихологията им е убеждението, вдъхнато и от широко разпространените будистки традиции, че никой не може да е щастлив сам за себе си. Че за да си добре, трябва да е добре и целият ти народ, цялата ти държава. Затова всеки максимално се стреми да допринася с усилията си за общия напредък.

Бамбукът има и чисто утилитарно, постоянно присъствие в живота на виетнамците. Вечнозелен е, издържа и на студ, и на пек. Освен че се използва за всякакви постройки, младите му кълнове стават и за ядене. Могат и да се опекат, като за минитавичка се използва срязано парче от бамбуков ствол.

Още

„Люляковите момичета” – въпреки войната, заради човека

„Люляковите момичета” – въпреки войната, заради човека

През дългите партизански походи във военните години незаменим е бил един виетнамски специалитет, приготвен пак в парче от бамбуков ствол. В него се напъхва ориз и всичко се сварява заедно. Така оризът може да трае дни наред - превръща се в нещо като консерва благодарение на забележителните антибактериални свойства на бамбука. По време на войната няколко такива пръчки в раницата задълго решавали въпроса с изхранването на бойците.

Опитвала съм съдържанието на такава пръчка - бамбуковият ствол се обелва като банан и така се отваря втвърденият и приел формата му ориз, който се хапва също като банан. Вкусно е.

Опознах бамбуковия характер на Виетнам по време на петте ми гостувания в тази страна - през 2006-а, 2009-а, 2010-а, 2014-а и 2017-а. Дължа тези пътувания на покани, отправяни ми от виетнамското посолство у нас, на вниманието, оказвано ми от виетнамското министерство на външните работи, а също така и на усилията на изключителните български възпитаници - уникалното наше лоби във Виетнам.

Още

"Косвени щети" по книгата "Войната не е с лице на жена" с премиера в Театър Азарян

"Косвени щети" по книгата "Войната не е с лице на жена" с премиера в Театър Азарян

"Българските виетнамци" са около 30 000 и са обединени в няколко асоциации - на висшистите и докторантите от наши университети, на получилите у нас средно техническо образование, на работниците. Всички са съхранили огромна обич към България и благодарност за пътя в живота, който им е отворило наученото у нас.

Доста от тях активно участват и в работата на Асоциацията на дружествата за приятелство с нашата страна, действащи в Ханой, в град Хо Ши Мин, в Хайфонг. Те активно си сътрудничат и с българското Дружество за приятелство с Виетнам, което на свой ред има важна роля за укрепването на двустранните ни връзки откъм нашенска страна.

Много наши възпитаници са достигнали високи позиции в родината си. До не тъй отдавна се радвахме дори на "наша" вицепрезидентка - Нгуен Тхи Зоан - и на "наш" първи вицепремиер - Нгуен Шин Хунг, който после стана и председател на парламента. Имах честта и удоволствието да интервюирам и двамата.

През 2010-а бях на честванията на 1000-годишнината от основаването на Ханой и интервюирах вицепрезидентката Нгуен Тхи Зоан. Станах свидетелка и участничка в зрелищните тържества, посветени на юбилея. Посетих и "оризището на Виетнам" - провинция Тхай Бин. Улиците в централния й град със същото име са проектирани навремето от български архитекти. Дар от страната ни е била и изградена там болница, която и до днес наричат "българска"...

Къдринка Къдринова, вляво, на награждаването й с ордена "Дружба" / Снимка: Личен архив на журналистката

През 2014-а гостувах в планинския северен град Диен Биен Фу по повод тържествата за 60-годишнината от състоялата се там легендарна битка с французите. А след това опознах и красивата провинция Нин Бин в друг край на Виетнам. Там, сред уникални карстови скали и тихи водоеми, се издига внушителният будистки храмов комплекс Бай Дин, който тогава стана домакин на ежегодната световна будистка среща Весак...

През 2017-а пък имах късмета да бъда поканена за отразяването на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АРЕС), състояла се във виетнамския град Да Нанг и събрала там лидерите на водещите световни икономики. При същото пътуване разговарях в Ханой и с водещи виетнамски учени относно подклаждащите сериозни геополитически напрежения териториални спорове в Източно море...

Публикувах обширни репортажи от всички тези мои пътувания в изданията, в които работех като журналист през тези години. Разказвах за това и в телевизионни и радиопредавания, правих презентации, участвах в конференции, преподавах на студенти.

Така започна да се ражда идеята за "Магията Виетнам" - своеобразно продължение не само на "Виетнам - феникс и дракон", но и на живия човешки мост на приятелството, свързващо двете ни страни.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Древната Асирия - родина на войната като политика

Древната Асирия - родина на войната като политика

Още

Горящата пустиня Кувейт: Сeбастиао Салгадо разказва за войната в Залива

Горящата пустиня Кувейт: Сeбастиао Салгадо разказва за войната в Залива

Още

10 ослепителни градини в света, които показват цвят и характер

10 ослепителни градини в света, които показват цвят и характер

Още

"Висящите градини на Семирамида" възкръсват в търговски център в Шанхай

"Висящите градини на Семирамида" възкръсват в търговски център в Шанхай

Коментирай 9

Календар

Препоръчваме ви

"Неизпратени писма до Маргарита" - личната и професионална изповед на Иван Гарелов

Президентът Румен Радев, журналисти, народни представители, представители на държавни институции, музиканти, артисти, издатели, уважиха премиерата на книгата на изтъкнатия жураналист

Индийски роман спечели Международната награда "Букър"

"Пясъчна гробница" на Гитанджали Шри, написан на хинди в оригинал, е първият индийски роман, удостоен с авторитетната литературна награда

Завладяващият роман на Изабела Хамад "Парижанина" хвърля светлина върху историята на Палестина

Първокласен дебют, препоръчван от Зейди Смит и Джонатан Сафран Фоер

Поетът Иван Ланджев: Трябва да си имал думи, за да позволиш на нещо хубаво да те остави без думи

"Само на 24-ти май всички сме тук и споделяме едно и също, неподправено вълнение. И не минаваме поотделно, а вървим заедно. Изкушавам се да кажа – към светла бъднина", каза поетът, поканен да изнесе традиционното слово за празника пред Националната библиотека

Грамотността ще бъде фокусът на Пролетния панаир на книгата

Изложението ще бъде открито официално на 30 май в 11:00 ч. пред Националния дворец на културата и ще продължи до 5 юни