Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Магията Виетнам" - за един куршум в сърцето и несломимата сила на бамбука (откъс)

МОСТОВЕ НА ПРИЯТЕЛСТВОТО

"Магията Виетнам" - за един куршум в сърцето и несломимата сила на бамбука (откъс)

В най-новата си книга журналистката Къдринка Къдринова представя обширна панорама на историята и развитието на Виетнам, на двустранните ни отношения и на личните си впечатления и запознанства в тази вълнуваща с природата и с хората си страна

Мост, изобразяващ дракон, в град Да Нанг / Снимка: Личен архив на журналистката

Преди седмица журналистката Къдринка Къдринова представи последната си книга "Магията Виетнам", посветена на няколко юбилейни събития: 70-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Виетнам, 45 години от победата на Виетнам във войната за национално освобождение и обединение против чуждите агресори, 130 години от рождението на бащата на виетнамската независимост Хо Ши Мин, 75 години от обявяването на независимостта на Виетнам и 1010 години от основаването на Ханой.

"Магията Виетнам"

Клуб "Журналист" на СБЖ се оказа тесен да побере всички гости, събрали се за премиерата на книгата, между които бяха четирима посланици: Н. Пр. Доан Туан Лин, посланик на Виетнам, Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан, посланик на Куба, Н. Пр. Ахмед Ал-Мадбух, посланик на Палестина и посланикът на Аржентина - Алфредо Атанасоф. Да поздравят колежката си, бяха дошли много журналисти, университетски преподаватели, общественици, представители на виетнамската общност у нас, български приятели на Виетнам.

Книгата "Магията Виетнам" е нещо като продължение на предишната книга на авторката - "Виетнам - феникс и дракон" (издание на български - 2009 г., издание на английски - 2010 г.). Любопитно е, че новата книга на Къдринова има за редактор ст.н.с. к.т.н. Бак Кам Тиен от Виетнам, който е български възпитаник, пуснал корени в България.

Още

Във Виетнам построиха червена къща със зеленчукова градина на покрива

Във Виетнам построиха червена къща със зеленчукова градина на покрива

Къдринка Къдринова е посещавала Виетнам пет пъти - последвоателно през 2006-а, 2009-а, 2010-а, 2014-а и 2017-а година. Освен книгите, които е написала с много любов, е автор и на много публикации в пресата. Сред тях има вълнуващи очерци за хора, чиито съдби са свързани с нашите две страни - много виетнамци са получили своето образование в България, както и много български специалисти работят във Виетнам.

Къдринка Къдринова, в старата столица Хюе / Снимка: Личен архив на журналистката

За своята журналистическа и писателска дейност, като радетел на дружбата между двата народа, през 2010-а година Къдринова бе удостоена с виетнамския Орден "Дружба". Знаменателно е, че отличието ѝ бе връчено от вицепрезидентката Нгуен Тхи Зоан, която е българска възпитаничка.

Сегашната нова книга на Къдринка "Магията Виетнам" е обемен труд - от над 300 страници. В тях авторката представя обширна панорама на историята и развитието на Виетнам, на двустранните ни отношения и на личните си впечатления и запознанства в тази вълнуваща с природата си и с хората, страна в Югоизточна Азия.

Най-голямото българско "съкровище" във Виетнам, са 30-те хиляди наши възпитаници там, които са съхранили огромната си обич към нашата страна и са живият мост между народите и страните ни.

По улиците на Виетнам / Снимка: Личен архив на журналистката

Като изключителна ценност на този огромен труд се открояват включените в книгата няколко интервюта, които говорят в дълбочина за важни политически и икономически процеси, както и за някои горещи казуси като териториалните спорове в Източно море.

Книгата е многопластово - едновременно изследователско и емоционално пътуване през Виетнам.

Самата авторка казва:

"Прегръдката на лотоса и розата е жива и има силата да бъде нещо повече от поетична метафора за миналото. Тя може да е и олицетворение на споделеното ни бъдеще... ако се раздаваме безрезервно и с обич, която винаги се връща стократно в резултатите от всяко усилие, заредено с нея".

На представянето на книгата "Магията Виетнам", авторката предостави на събралите се гости и визуална разходка из историята и красотите на Виетнам, показвайки чрез мултимедия на голям екран всички многобройни снимки, поместени в книгата, като разказа накратко и за местата, хората и историите, запечатани в тях.

Къдринка Къдринова, в средата, сред усмивките на младежи в Ханой / Снимка: Личен архив на журналистката

Изключително любопитна е историята на проф. Хоанг Тхай Лан, която Къдринка Къдринова е озаглавила "Виетнамката с български куршум до сърцето, влюбено в България":

Още

Колекционер пресъздава живота във Виетнам с тухлички "Лего"

Колекционер пресъздава живота във Виетнам с тухлички "Лего"

"С една от най-удивителните съдби сред българските възпитаници във Виетнам изпъква ръководителката на голямото и влиятелно Дружество за приятелство с България в град Хо Ши Мин, бившия Сайгон, проф. Хоанг Тхай Лан. Крехка, почти прозрачна, тя напълно оправдава класическото определение на азиатките като "порцеланови". Но само на външен вид. Характерът и духът ѝ са несломими като бамбука - един от най-емблематичните символи на Виетнам.

С рядката си специалност физика на йоносферата проф. Хоанг Тхай Лан е сред най-авторитетните учени в своята родина. Завършила е Софийския университет "Св. Кл. Охридски" през 1977 г., а през 1984 г. е защитила и докторат в Института по космически изследвания (по онова време Централна лаборатория по космически изследвания) към БАН. Вицепрезидент е на Виетнамската асоциация по геофизични науки и технологии.

Още

Рапунцел от приказката е 81-годишна виетнамка

Рапунцел от приказката е 81-годишна виетнамка

Видях се с нея, когато тя бе у нас през ноември 2019 г. заедно с още един виетнамски професор, наш възпитаник и член на Дружеството за приятелство с България в град Хо Ши Мин - биолога Ву Куанг Ман. Двамата имаха важната мисия да изпълнят с конкретни договорки съществуващото вече споразумение за сътрудничество между Дружеството и Великотърновскя университет.

Имах дълъг и сърдечен разговор с Хоанг Тхай Лан и Ву Куанг Ман във виетнамското посолство в София. Когато накрая поисках да ги снимам, Лан настоя: "Нека да се снимаме в градината, край розите. България за мен е една прекрасна роза. Винаги до сърцето ми..."

Проф. Хоанг Тхай Лан е голям приятел на България / Снимка: Личен архив на журналистката К. Къдринова

А сърцето на Лан е преживяло и немислимото... Вече бях чула разтърсващата ѝ история. Ако я филмират, ще обвинят сценаристите, че са измислили прекалено неправдоподобен сюжет...

На 24 декември 1974 г. третокурсничката Лан е сред поканените на рождения ден на българския студент по физика Стефан в общежитието в Студентския град, където живеят. Веселбата е в разгара си, когато внезапно в стаята връхлита младеж с пистолет в ръка. Лан попада на мушката му. Стефан скача да я предпази и я загражда с тялото си. Крещи на нападателя с изцъклен поглед да се маха. Но онзи стреля. Много пъти...

Първият куршум пронизва сърцето на Стефан, излиза през гърба му и се забива досами сърцето на намиращата се точно отзад Лан. Двамата рухват окървавени един до друг.

Стефан загива на място. А убиецът стреля и стреля... Уцелва Лан още пет пъти - в белия дроб, в шията, в рамото... Падат още убити и ранени - общо 19 души. Суматохата е невъобразима. Той хуква и по коридорите на общежитието... Това е онзи страшен епизод, който помнят мнозина софиянци - когато психически неуравновесен младеж след прожекция на филма "Кръстникът" намира пистолета на своя влиятелен баща и тръгва да убива...

Хващат го притекли се на помощ младежи и от други блокове. Идва милиция, арестуват го. Пристигат линейки, започват да пренасят ранените и убитите...

Още

Нереална водна градина в Япония - ода за природата и покана за медитация

Нереална водна градина в Япония - ода за природата и покана за медитация

Отначало Лан я смятат за мъртва. Откарват я заедно с другите жертви в моргата. Случайно влязъл там санитар обаче забелязва, че тя диша. Веднага я прехвърлят в реанимацията на Института за спешна помощ "Пирогов", започват да се борят за живота ѝ. Куршумът до сърцето ѝ е заседнал така, че буквално е опрял метала си до сърдечната повърхност. Лекарите не смеят да го пипат. Оставят го с надеждата пулсацията на кръвта с времето да го избута настрани - поне на 1 сантиметър от сърцето, та да се опитат да го извадят. Но извършват няколко други операции. Налага се да отстранят половината от белия й дроб. Шест месеца Лан остава в "Пирогов", докато я стабилизират.

В първите часове след трагедията, докато още са я смятали за мъртва, злокобната вест стига и до майка ѝ в Ханой. Виетнамското посолство в София информира семейството и изпраща дори куфара на Лан с личните ѝ вещи. Майката изпада в шок, от който след това години наред не може да се съвземе, независимо от по-късното опровержение на страшната вест.

През лятото на 1975 г. Лан се прибира в Ханой. Войната е свършила, но страната е в руини, положението е трудно. Лан смята, че няма да има сили да продължи с ученето - здравето ѝ е увредено тежко, куршумът до сърцето още не е изваден, тя едва диша без половината си бял дроб, всичко я боли, почти не може да движи едното си рамо, цялата е бинтована...

Следват още месеци лечение. Най-накрая е проведена и операция по изваждане на куршума до сърцето й, изтласкан от кръвотока на допустимо за интервенция разстояние. Минава цяла година след оцеляването ѝ като по чудо от тежкото раняване, докато тя съумява да се мобилизира дотолкова, че да продължи да учи.

Лан се дипломира с отличие през 1977 г. и се връща в родния си Ханой - да прилага наученото за напредъка на вече обединен Виетнам.

Омъжва се за българския възпитаник Жан. Двамата са сред създателите на експериментална геофизична лаборатория, която става и ключово звено в местния клон на Академията.

Още

"Музикална дъга" - музикално пътешествие из Япония и България

"Музикална дъга" - музикално пътешествие из Япония и България

Лабораторията, в чиято работа са привлечени и учени от други социалистически страни, включително и български, е създадена през 1979-та, същата година, когато се ражда синът на Лан и Жан - Нго Жан Туан. Момченцето е само на 2 годинки, когато през 1981 г. майка му получава възможност за научна работа и аспирантура (докторантура) в тогавашната Централна лаборатория по космически изследвания (днес Институт по космически изследвания) към БАН в любимата ѝ София. Поканата към нея идва по препоръка лично на ръководителя на лабораторията (института) акад. Кирил Серафимов, на когото Лан е дълбоко признателна и до днес. Тя взима малкия Туан със себе си. У нас той тръгва на детска градина - и "след шест месеца говореше идеален български, като истинско българче", разказва Лан.

Научната ѝ работа в БАН е свързана със сътрудничеството на Виетнам и България по космическите им проекти в рамките на общата програма "Интеркосмос" на тогавашните социалистически страни. Вече са осъществени полетите на нашия първи космонавт Георги Иванов през 1979-та и на виетнамския му колега Фам Туан през 1980-та. Началото на доктората на Лан у нас през 1981-ва съвпада и с честването на 1300-годишнината на българската държава, за което тя си спомня с възхита и до днес.

Още

Кинематографични портрети от Япония

Кинематографични портрети от Япония

Защитава доктората си през 1984-та и се връща заедно с малкия си син обратно в Хо Ши Мин, продължавайки научната си работа там. Няма как, момченцето скоро забравя българския... Година по-късно - през 1985-а - се ражда дъщерята на Лан и Жан, на която те дават името Нго Ланг Хъонг. Хъонг означава "аромат".

През 1990-а и Жан заминава за чужбина, за да направи своя докторат - отива в обзетата от промени Русия. Връща се през 1993-та, но, уви, почти веднага след пристигането му инфаркт прекъсва живота му...

Лан преодолява и този тежък удар с всеотдайна работа. От 1995-а нататък тя движи и постига осъществяването на мащабен проект за изграждане съвместно с учени от Канада на обсерватория за изследване на атмосферата в Южен Виетнам. Оттогава до 2015 г. основната ѝ научна работа е осъществяване на наблюдения на йоносферата именно от тази уникална обсерватория.

На честването на 24 май в град Хо Ши Мин през 2015 г. Лан предизвиква буквално международен фурор с интересния си, емоционален и пълен с важна фактология доклад за делото на Светите братя Кирил и Методий. "Постарах се за изтъкна уникалната роля на България за цялото славянство и за цялата световна култура, защото именно тя приема учениците на Кирил и Методий и утвърждава славянската азбука", разказва Лан в книгата на Къдринка Къдринова.

Магията Виетнам в ежедневието / Снимка: Личен архив на журналистката

"Магията Виетнам"(откъс)

"Бамбукът е несломим!"

Този девиз е легендарен и свещен за виетнамците. С него те побеждават САЩ в онази дълга и жестока война, кой знае защо останала в историята като Виетнамска. Въпреки че е започната като американска агресия срещу един беден, скромен и уж крехък на вид народ, оказал се обаче непобедим и несломим като бамбука, защитавайки родината си.

Виетнам е най-дълго воювалата за независимостта си страна през 20-и век. Преди американците побеждава и японските окупатори в края на Втората световна война, и френския колониализъм в средата на 50-те. А ако се върнем още по-назад в историята, ще видим и героични средновековни битки, въстания и войни, с които виетнамците са се опълчвали на 1000-годишното "северно владичество" на китайските династии.

Още

Неизвестният разказ на Хемингуей за "мръсната търговия на войната"

Неизвестният разказ на Хемингуей за "мръсната търговия на войната"

Така се е градил виетнамският национален характер - най-голямото богатство на тази магнетично красива земя. Той е в основата и на днешните успехи на модерен Виетнам с неговите стремителни темпове на икономическо развитие и растеж, отприщени от стартираната през 1986 г. държавна политика "Дой Мой" ("Обновление"). За няколко десетилетия тази програма превръща страната, върху която са били изсипани 7 милиона тона бомби - три пъти повече, отколкото през цялата Втора световна война - в най-бързоразвиващата се икономика в Югоизточна Азия, в желан партньор за съвместни проекти и мащабни чужди инвестиции, в уважаван фактор на международната сцена.

Същите самоотверженост, всеотдайност, целеустременост, решителност, дисциплинираност, работливост и общностен дух, които са помагали на виетнамците във войните, сега съграждат и просперитета на обновената им родина, стъпила върху принципите на "социалистическата пазарна икономика" и девиза на "Дой Мой": "Богат народ - силна държава".

Още

Дизайн на цветя, който ще ви пренесе в райските градини

Дизайн на цветя, който ще ви пренесе в райските градини

Винаги тясно свързани с природата и способни във всичко да намират поетични метафори, виетнамците имат много песни и стихове, в които се сравняват с бамбука - един от главните символи на страната. Съвсем основателно. Бамбукът е от рода на непретенциозните тревни растения, но расте много бързо, много нависоко, право нагоре, неудържим. Неговите виетнамски видове само за едно денонощие порастват с два метра, а в зряло състояние достигат до 40 метра.

Стволовете са кухи и леки, но много здрави и жилави. По-издържливи са от стомана. И това проличава всеки път, когато върху страната връхлитат тропически тайфуни и урагани - от стихиите винаги страдат повече стоманените конструкции, отколкото бамбуковите.

В природата бамбукът не расте поединично, а винаги като гора, като единен организъм. Корените му са много големи, разпростират се нашироко и са здраво преплетени помежду си. Преливат си сила едни на други, не спират да дават живот и на нови филизи. Една от най-популярните виетнамски поговорки гласи: "И да остарее бамбукът, от корените му никнат млади кълнове". Така той се е превърнал и в символ на приемствеността между поколенията, която за виетнамците е много важна.

Още

Чудните градини на Шьонбрун

Чудните градини на Шьонбрун

Един от най-известните и обичани виетнамски писатели - Тхеп Мой (1925-1991 г.), има проникновени описания на бамбука като символ на националния характер. Ето някои от тях: "Висок, строен, фин, бамбукът е и здрав, и еластичен, и стабилен, и несломим. Винаги зелен, той расте на всякаква почва, дори да е пълна с камъни, чакъл, варовик. Той е упорит, изправен, предан и смел. Носи чертите на сърдечните и добри хора - благороден символ на духа и качествата на виетнамската нация".

Тхеп Мой посочва още: "Бамбукът отдавна се е превърнал в близък, неразделен приятел на виетнамеца. Под сянката на зеления бамбук Виетнам от поколения изгражда и поддържа древната си култура. И не само това - бамбукът също така винаги е бил рамо до рамо с народа в борбите срещу враговете и за опазване на независимостта и суверенитета. Бамбукът и хората от Виетнам са предани един на друг, привързани и верни бойни другари".

Когато виетнамците споменават бамбука, от само себе си се подразбира, че става дума и за дръзка смелост, с която винаги може да се преодолее каквато и да е трудност.

Бамбукът действително е най-точното природно олицетворение на виетнамския характер. Също като преплетените бамбукови корени, виетнамците имат пословично чувство за общност, за взаимна свързаност. Здраво вкоренено в народопсихологията им е убеждението, вдъхнато и от широко разпространените будистки традиции, че никой не може да е щастлив сам за себе си. Че за да си добре, трябва да е добре и целият ти народ, цялата ти държава. Затова всеки максимално се стреми да допринася с усилията си за общия напредък.

Бамбукът има и чисто утилитарно, постоянно присъствие в живота на виетнамците. Вечнозелен е, издържа и на студ, и на пек. Освен че се използва за всякакви постройки, младите му кълнове стават и за ядене. Могат и да се опекат, като за минитавичка се използва срязано парче от бамбуков ствол.

Още

„Люляковите момичета” – въпреки войната, заради човека

„Люляковите момичета” – въпреки войната, заради човека

През дългите партизански походи във военните години незаменим е бил един виетнамски специалитет, приготвен пак в парче от бамбуков ствол. В него се напъхва ориз и всичко се сварява заедно. Така оризът може да трае дни наред - превръща се в нещо като консерва благодарение на забележителните антибактериални свойства на бамбука. По време на войната няколко такива пръчки в раницата задълго решавали въпроса с изхранването на бойците.

Опитвала съм съдържанието на такава пръчка - бамбуковият ствол се обелва като банан и така се отваря втвърденият и приел формата му ориз, който се хапва също като банан. Вкусно е.

Опознах бамбуковия характер на Виетнам по време на петте ми гостувания в тази страна - през 2006-а, 2009-а, 2010-а, 2014-а и 2017-а. Дължа тези пътувания на покани, отправяни ми от виетнамското посолство у нас, на вниманието, оказвано ми от виетнамското министерство на външните работи, а също така и на усилията на изключителните български възпитаници - уникалното наше лоби във Виетнам.

Още

"Косвени щети" по книгата "Войната не е с лице на жена" с премиера в Театър Азарян

"Косвени щети" по книгата "Войната не е с лице на жена" с премиера в Театър Азарян

"Българските виетнамци" са около 30 000 и са обединени в няколко асоциации - на висшистите и докторантите от наши университети, на получилите у нас средно техническо образование, на работниците. Всички са съхранили огромна обич към България и благодарност за пътя в живота, който им е отворило наученото у нас.

Доста от тях активно участват и в работата на Асоциацията на дружествата за приятелство с нашата страна, действащи в Ханой, в град Хо Ши Мин, в Хайфонг. Те активно си сътрудничат и с българското Дружество за приятелство с Виетнам, което на свой ред има важна роля за укрепването на двустранните ни връзки откъм нашенска страна.

Много наши възпитаници са достигнали високи позиции в родината си. До не тъй отдавна се радвахме дори на "наша" вицепрезидентка - Нгуен Тхи Зоан - и на "наш" първи вицепремиер - Нгуен Шин Хунг, който после стана и председател на парламента. Имах честта и удоволствието да интервюирам и двамата.

През 2010-а бях на честванията на 1000-годишнината от основаването на Ханой и интервюирах вицепрезидентката Нгуен Тхи Зоан. Станах свидетелка и участничка в зрелищните тържества, посветени на юбилея. Посетих и "оризището на Виетнам" - провинция Тхай Бин. Улиците в централния й град със същото име са проектирани навремето от български архитекти. Дар от страната ни е била и изградена там болница, която и до днес наричат "българска"...

Къдринка Къдринова, вляво, на награждаването й с ордена "Дружба" / Снимка: Личен архив на журналистката

През 2014-а гостувах в планинския северен град Диен Биен Фу по повод тържествата за 60-годишнината от състоялата се там легендарна битка с французите. А след това опознах и красивата провинция Нин Бин в друг край на Виетнам. Там, сред уникални карстови скали и тихи водоеми, се издига внушителният будистки храмов комплекс Бай Дин, който тогава стана домакин на ежегодната световна будистка среща Весак...

През 2017-а пък имах късмета да бъда поканена за отразяването на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АРЕС), състояла се във виетнамския град Да Нанг и събрала там лидерите на водещите световни икономики. При същото пътуване разговарях в Ханой и с водещи виетнамски учени относно подклаждащите сериозни геополитически напрежения териториални спорове в Източно море...

Публикувах обширни репортажи от всички тези мои пътувания в изданията, в които работех като журналист през тези години. Разказвах за това и в телевизионни и радиопредавания, правих презентации, участвах в конференции, преподавах на студенти.

Така започна да се ражда идеята за "Магията Виетнам" - своеобразно продължение не само на "Виетнам - феникс и дракон", но и на живия човешки мост на приятелството, свързващо двете ни страни.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Древната Асирия - родина на войната като политика

Древната Асирия - родина на войната като политика

Още

Горящата пустиня Кувейт: Сeбастиао Салгадо разказва за войната в Залива

Горящата пустиня Кувейт: Сeбастиао Салгадо разказва за войната в Залива

Още

10 ослепителни градини в света, които показват цвят и характер

10 ослепителни градини в света, които показват цвят и характер

Още

"Висящите градини на Семирамида" възкръсват в търговски център в Шанхай

"Висящите градини на Семирамида" възкръсват в търговски център в Шанхай

Коментирай 9

Календар

Препоръчваме ви

Семейни тайни на три поколения жени се крият в "Книжарницата край плажа" (откъс)

Авторката на бестселъри Бренда Новак съчетава романтиката на морския бряг с разтърсваща семейна драма в духа на Елин Хилдебранд

"Покоряване на щастието" със съветите на изтъкнатия философ и математик Бъртранд Ръсел

Иконичният труд на общественика предхожда с десетилетия сегашната мания за самопомощ

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" откри кът на Националната библиотека на Нигерия

Идеята e част от дългосрочното виждане за мисията на библиотеката, като притегателен център за посетители и читатели

Книгите за Хари Потър дават най-добрия пример за приятелство в литературата

В челната петица на най-добрите примери са също Лисицата и Малкият принц на Антоан дьо Сент-Екзюпери и Чебурашка и Крокодила Гена на Едуард Успенски

Нобелов лауреат и носител на "Пулицър" се състезават за награда "Букър"

Това е четвърта номинация на Ишигуро за награда "Букър"

Спортни приключения за духа и тялото с книжка в ръка

По времето на Олимпийските игри в Токио подбрахме книги, които да събудят у децата интерес към спорта и да им помогнат да направят първите си стъпки в някоя дисциплина