ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ
Древната Асирия - родина на войната като политика
Асирийската армия използвала не само военни, но и психологически средства срещу враговете си
Редактор : / 7664 Прочита 0 Коментара
Древен релеф на асирийските воини (Снимка: Shutterstock)Преди 3000 години назад, една армия настъпваща от Близкия Изток, се превърнала в страшилището на света - откъдето минела, трева не пониквала.
Древна Асирия е първата страна в света, която превръща своята военна мощ в основна политика. Нещо повече - тероризира враговете си и психологически. Ето защо много историци смятат Асирия за родина на войната, независимо, че войни по света са се водили откакто свят светува.
Три символа на асирийската армия: смелост, жестокост и тактика
С какво асирийската армия е плашела враговете си? - Разказват артефактите, достигнали до наши дни.
Народът на Асирия живеел във вечна война
В древна Асирия се въвежда задължителната служба в армията. Всеки мъж - независимо беден, или богат, бил длъжен да служи на страната си в продължение на 3 години. През първата година войниците строяли пътища, мостове и сгради, във втората участвали във войните и едва на третата можели да се освободят и да отидат при семействата си, като до края на живота си оставали на разположение по време на война, а войната никога не свършвала.
Всички войници били отлично обучени и готови да отдадат живота си по време на битка. Те били подготвяни за това, но и надъхвани със самочувствието на непобедими войни. Археологически таблици показват нагледно как са процедирали асирийците, когато сривали със земята някой вражески град - те рисували всичките си зверства, за да знаят враговете им какво ги чака. Върху тези рисунки се вижда как вадят очи и набиват на кол мирни жители, в какви руини оставят градовете, през които минават.
От откритите досега археологически находки, най-много са таблиците от времето на цар Ашшурнацирапал II, върху които е разчетен следния текст: "Съдрах кожите им и ги закачих по стените им, изгорих децата им...отрязах главите им и направих кула от тях!.."
Древни рисунки, изобразяващи налагания терор над победените
Този психологически терор висял като дамоклев меч над градовете, нарочени от асирийците, и всички останали треперели да не ги сполети същата участ. В началото на битката, обаче, асирийците давали възможност на враговете си да се предадат. Те пращали парламентьор при градските врати на съответния град, който казвал на защитниците на града, че ако се предадат и се съгласят да плащат налог на асирийската армия, ще бъдат пощадени.
Много страни приемали тези условия, за да предпазят населението си от избиване. По този начин асирийската армия безпрепятствено преминавала нататък по пътя си - към следващата цел.
Асирийците давали възможност на враговете си да се предадат
Асирийците изобретяват първите проходни машини, с които разбивали входните врати на градовете. Едно от първите такива устройства приличало на железен бик на колела. То издържало на атаките на стрелите и копията и било като щит за настъпващата пехота.
В случай на съпротива от страна на нападнатите, асирийците така се настървявали, че унищожавали враговете си с всички способи. Когато асирийският цар Синахериб влиза във Вавилон, буквално го изтрива от лицето на земята. Оставя и послание за поколенията: "Градът и домовете в него - от основите до покрива разграбих, унищожих и опожарих. Отворих канали в средата на града и го потопих във вода. На мястото на Вавилон остана само блато!"
От съхранените записи е видно, че един от асирийските царе пощадил няколко жители на покорените градове: "Знатни старейшини дойдоха при мен и паднаха на колене да ме молят за живота си - просеха за пощада, като молеха да правя с тях, каквото пожелая, само да не ги убивам".
Такава милост асирийците проявявали много рядко, и то по-скоро за назидание. Защото на пощадените отрязвали носа и ушите, с цел да се носят легенди за жестокостта им към победените. Асирийците използвали тези нещастни хора за живи паметници на своята завоевателна и безпощадна политика.
Царската милост си има "цена" - описание на задълженията на оставените живи
Един от асирийските царе - Асархадон, накарал управителя на града, който покорил, да закачи на врата си "огърлица" с късове от главите на обезглавените си старейшини. Милостта, която проявил - да го остави жив, трябвало да заплати с унижение. Върху древни асирийски надписи са съхранени изображения на роби, теглещи огромни каменни блокове. Зад тях вървят надзиратели, които бият всеки, който иска да спре, за да си почине. Асирийците нямали пощада и към жените-робини. Често ги събличали голи, за да ги унизят и да ги накарат да се чувстват беззащитни.
Асирия водела не само завоевателна, но и преселническа политика. Всъщност, двете са свързани. Цели семейства били застявани да се преселят другаде, за да има равномерно населеност в страната.
Майсторите от покорените страни се ползвали с привилегии - те били настанявани в сърцето на империята, за да строят дворци и храмове, като им разрешавали да приберат при себе си и семействата си. Любопитно е как са постъпвали с някои от по-опасните си врагове, борци против Асирия? - на тях разрешавали да изкупят "вината" си, като работят в... строителството - за възстановяване на разрушените сгради в опустошените им градове.
Много престъпления в Сирия били наказвани с осакатяване, или смърт. За прелюбодейство на мъж с жената на друг мъж, прелюбодеецът наказвали с отрязване на долната устна. Така оставал като белязан. Ако пък хващали мъж да насилва друг мъж, публично го кастрирали. В същото време мъжете имали право да убиват жените си, ако ги хванат в прелюбодейство. Убийството на врагове по време на война било разрешено, но битовите убийци в Асирия предавали като престъпници на семействата на жертвите - да правят с тях, каквото пожелаят.
Животът в древна Асирия изглежда ужасяващ, но в него, както се вижда, е имало правила, които очевидно са целяли някаква справедливост и морал. Постоянните войни и кръвопролития, обаче, превръщали самите асирийци в жертви на завоевателната им политика. Много от асирийските войни страдали от посттравматичен стрес и се страхували от призраците на убитите, изпитвали чувство за вина от убийствата на невинни хора. Вечната война ограбвала живота им.
Еми МАРИЯНСКА