На книжния пазар вече можете да намерите най-новия роман "Аз и Бог" на поета, писателя и сценариста Калин Терзийски, информират издателите от "Лексикон".

Представянето беше на 24 ноември 2020 г. пред столичната галерия Лампион на ул. Кракра, а книгата можете да намерите - ТУК

Калин Терзийски и най-новият му роман "Аз и Бог" (Източник: Издателство "Лексикон")

"Сред Хъксли, Ерофеев, Бъроуз, Селин и други проницателни змии, които ползват литературата, за да пишат философия, сяда още един. И седи добре! Калин Терзийски рови из недостатъците си, разчепква комплексите си, вади на показ скъсаните си логически връзки и постепенно разбираме, че това са нашите недостатъци, нашите комплекси, нашите скъсани логически връзки. И ние печелим знание, а Калин - свобода.

"Аз и Бог" е търсене на смисъла без парфюм, без самозалъгване. Чете се на един дъх.
Истинската смелост е да си зададеш точните въпроси." (Кристин Димитрова)

Калин Терзийски представя най-новия си роман "Аз и Бог" на 24 ноември 2020 г. пред галерия Лампион на ул. Кракра (Източник: Издателство "Лексикон")

Ето какъв е коментарът за книгата на антрополога, поет, редактор и преводач Роберт Леви:

"Нямаше как да присъствам на премиерата на "Аз и Бог". Не, че не исках, просто не живея в България. Затова изпращам на Кайо и последния му роман цялата си любов от 1700 км. разстояние.

ТОЙ Е БОГ
или за романа на Калин Терзийски "Аз и Бог"

Аз съм Антон К.

Ако следваме формалната логика, от горното следва, че съм Калин Терзийски. Но не съм - не ми достига уникалният искрометен талант на Кайо.

Този човек не спира да ме изненадва. Всеки път, когато реша, че вече е написал Голямата си книга, той ме блъсва в главата и сърцето с още по-голяма. Преди време си мислех, че дори той не може да надскочи "Разкажи ми", толкова страшен роман беше, роман-метафора с убийствени метафори вътре.

Но днес Калин Т. ме разби.

"Аз и Бог" е нещо, което от години не съм срещал в българската литература. Ако следва да потърся аналог - това е джаз, King Oliver"s Creole Jazz Band. Философски размишления върху Живота, Вселената и всичко останало, докато седиш над печената пуйка и бутилките отбрани вина и спиртни напитки.

Препрочитам (трети път) романа и си мисля/спомням:

Аз съм с шест години по-голям от Кайо. Отивам у тях на гости на по-големия му брат и - шестнадесетгодишен - за ужас на майка му запалвам лула. Малкият изпада в див възторг от това "чудо" на непокорството.

Днес Калин Т. е по-голям от мен. И не защото има три пъти повече и по-добри книги от мен (кога успя да ги напишеш, бе Кайо?). А именно защото е постигнал това, към което аз мога само да се стремя. Да възприема света в неговата цялост и многообразност, да се потапя в него, въпреки невъобразимата плътност на този на пръв поглед крехък свят; да разсъждава върху това как от безкрайната сложност на този свят произтича простотата на битието. И болка, и радост има в това битие, като във вълшебно огледало отразено в този изумяващ роман. От болката на творчеството до сладостта на секса; от оковите на морала до свободата да СИ с другите. И мъката и възторга на творчеството. Ако Кайо беше антрополог, щях да кажа, че е авторефлексивен, автоетнограф. Той обаче е повече от антрополог или психиатър (кайова професия и - вероятно - призвание, защото не го напуска в нито една от книгите му). "Задачата на писателя е по-важна от тази на историка" казва Аристотел. Калин сто на сто го е чел, но не защото му е повярвал изпълнява това предписание.

В едно свое скорошно представяне Калин Терзийски каза, че "Аз и Бог" е роман за човека в търсене на Бога.

Като читател, учил литература по времето на школския въпрос "какво е искал да каже авторът?", скромно не се съгласявам. В края на краищата, според любимия ми Умберто Еко, всеки роман е opera aperta, отворена творба.

"Аз и Бог" е роман за човека, намерил Бог, разбрал се с него, сключил с него договор за мирно съвместно съществуване. А Калин Т. само е описал хода на преговорите и клаузите на този договор. Висша дипломация, висше писателско майсторство.

И поради това майсторство си позволявам да се обърна към Кайо:

Човек, не спирай да ме изненадваш!"

Из: "Аз и Бог" на Калин Терзийски:

СЕКСЪТ. СТАЯТА.

И влязохме в моята стая. Моята стая. Как леко въздъхнах, когато влязох в нея! Не беше моя, естествено - ни един квадратен сантиметър от нея не бях създал аз, променил аз или дори не бях омирисал със специфичната си човешка миризма. Но, честно казано, винаги съм се чувствал като в "свое място" точно в хотелските стаи.

Те са царствените ми чертози. Събувам си панталона и го изхлузвам с крака и го ритвам, той пада на леглото или на пода и на мен ми е весело и не ми пука. Така правя в хотелските стаи. Всъщност - разбира се, че не правя така. Колкото съм разхайтен и весел бохем - толкова съм и натраплив невротик и чистофайник. Все почиствам и поправям, а да си ритна панталона ей така - и той да падне където и да е - това пък съвсем не го мога! Мама и човешката цивилизация са ми ебали майката - аз съм станал един мизофоб и страхливец: няма широта и размах у мен, камо ли безметежност!

И във всяко действие усещам това вътрешно робство на суровото, проклето ранно възпитание, в което мама с ножица за кастриране е стояла (образно казано, мамка ви) и е казвала: не си ритай панталона, сгъни го и го сложи Правилно...ах това Правилно...то е железният остен, който ме убива! Така аз съм станал роб на вещите, обслужвам ги, подреждам ги, не смея да ги ритна и да им се надсмея, и да плюя над тях - защото мама и еснафската човешка досегашна цивилизация садистично са ме дресирали " да уважавам предметите (човешкия труд, който ги е създал)" и да треперя за всяка дреболия! Ето и затова аз пия. За да не се чувствам вечно като хванат в менгеме. От всички тия изискващи Неща около нас - предмети, ред, чистота, човешки чувства (по-скоро - претенции) и всякакъв вид друг трошлив боклук - наслаган около всяко свободолюбиво човешко същество - за да го пороби!

Не мърдай - ще повредиш нещо, ще счупиш нещо, ще изцапаш нещо! Така реве дресьорката, внедрена в мен и аз треперя и се "съобразявам"! Ето това е, казвам ви, робството!

И то е най-противно именно когато си си в това, което нормалните идиоти наричат "вкъщи". Поне нормални идиоти като мене. Вечно съобразяване с предметчетата, с тяхната съвършена подредба, с реда и чистотата. Пази, внимавай, не се отпускай! Ами нали после ти ще си се въргаляш в кочината, като не Пазиш! Така реве церберът Мама Цивилизация - и аз треперя и не смея да ритна гадния стол, който ми се пречка, а внимателно го отмествам...и не смея да си хвърля дрехите на пода, а като най-жалък роб и пикльо ги подреждам и сгъвам - все едно съм момиченце, което си играе на шибани кукли!

А в хотела е друго. И тук в мен вие сирената на дресирания в мене "ред", но все пак - това е "чуждо място" и си има кой да чисти...и затова ето...

- Миличка - казах на моята красива нова приятелка (ето - виждам, че на тая светлина има едни фини, поне трийсет и пет годишни бръчици около очите) - ще се отпуснем, нали!

- Ама разбира се! - смее се тя, оглежда стаята и кълчи тънкия си кръст, пристъпва от крак на крак върху високите си токове, грациозна е. - Какво разбираш под това " да се отпуснем"? - пита малко неспокойно след секунда тя, като се усмихва хитро, но си личи, че мисли: "само да не излезе някой извратеняк и идиот".

- Ами примерно аз ще си хвърля панталона на пода! - вдигам вежди и размахвам ръце и се усмихвам - искам не само да и покажа, че съм свободолюбив човек, но и тя да се почувства такава. А свободолюбив точно сега ми се струва този, който не робува на нищо! Камо ли на някакви си вещи. Чупи ги и ги изхвърля, без да му пука, безгрижен е към тях. А ако някой му каже, че по този начин наранява неговите фини чувства (защото има много хора, които дори когато видят да се отнасяме зле със своите собствени вещи - се чувстват ужасно засегнати; това са хората, които така обичат материалния боклук на света, че небрежното отношение към него им се струва като проява на неуважение към самите тях) - ще му се изсмея! Не си пъхай чувствата в спиците на моите летящи и трещящи колела! - ще му викна весело аз - не си пъхай пилешките еснафски чувства в колелата на гърмящата и трещяща колесница на моя Дух! - така ще му ревна аз.

- Ах ти си палавник! - смее се тя и започва да се съблича.

- Чакай - казвам аз и се приближавам до нея. - Чакай да седнем и да попием...Не искаш ли да си поговорим? - целувам я по оголеното рамо, то е лекичко повехнало, но от това май даже е по-хубаво. Че коя картина не става по-хубава с времето? А тя е хубава картина. Фина, тънка, грациозна и много добре оформена, с тоя мускулест корем, по който мускулите играят само в миговете, когато се напрегне нещо; казвам си: жената в мен, моята Анима, харесва тая част от нея, която прилича на стройно момче. Хаха. Хубаво ми е. - Няма ли да ми поразкажеш нещо? - целувам я и по врата и тя почва тихо да пъшка. Което е и малко смешно, защото след като е танцувала с такова усилие, след като е била на цялата тая своя "работа" (та тя си е била на поста - мисля си - съвсем като някой полицай, хирург или електроженист - на своя трудов пост!) сега едва ли и е чак пък до пъшкане!

Но тя е професионалистка, пъшкането и сигурно е това, което е плесването с ръце за майстора грънчар. Преди да посегне към въртящата се топка глина върху колелото, майсторът плясва с ръце и това е неговият ритуал, неговият знак за начало. А тя пък просто си попъшква. За да влезе в ритъм.

*Откъсът се публикува със съгласието на издателство "Лексикон" - Платформата за българска литература

Калин Терзийски (Източник: Издателство "Лексикон")

Няколко думи за автора

Калин Николов Терзийски е роден през 1970 година в София - "Подуяне". В семейството на инженер-металург и сътрудничка в Профсъюзния институт. Има по-голям брат - Светослав Терзийски, също писател.

Като дете е силно отдаден на рисуването, с което се занимава и досега - има три самостоятелни изложби. През 1984-та е приет в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) в София.

Още

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Калин Терзийски: Понякога изкуството е като хронична болест

По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил - "Стихове на тъмно", в компанията на петима приятели, с които създават неформален литературен клуб. Стихотворенията им представляват суров и свободолюбив сарказъм срещу социалистическата литература.

От 1988 до 1990 г. изкарва двегодишна военна служба на българо-югославската граница. За около пет месеца е художник на Видинския граничен отряд и обикаля цялата северозападна гранична зона - сам и предимно пешком.

През 1990 г. е приет да следва в Медицинския университет в София. През 1996 завършва медицина с отличие. Още в началото на следването у него се заражда силен интерес към психиатрията. Посещава университетския кръжок по психиатрия до края на обучението си.

Докато учи, работи като санитар в хирургична клиника, после - като дърводелец в мебелната фабрика на брат си. В последната година от учението си работи като медицинска сестра на две места - в Ракова болница и в психиатричната клиника "Свети Наум", 4-ти километър.

На 25-годишна възраст се жени и скоро след това се ражда дъщеря му Калина Терзийска - сега студентка по медицина в Хумболтовия университет - Берлин.

От 1997 до 2000 г. специализира психиатрия. В същото време работи като лекар в психиатричната болница в Курило "Свети Иван Рилски".

Успоредно с това започва да пише за вестници и списания.

Още

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

Калин Терзийски: Хората все повече ще живеят като социални насекоми

През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Този период от живота му е свързан с много трудности. Калин Терзийски развива зависимост към алкохола, страда от тежка депресия, загубва всичките си контакти и в продължение на пет години няма постоянна работа и почти никакви доходи. Преживява от спорадични хонорари от вестници и списания. Пише въпроси за телевизионни игри и сценарии за реклами.

През 2008 г. драстично променя начина си на живот. Сам и без медицинска помощ спира алкохола и наркотиците, започва да се занимава със спорт и самоусъвършенстване. Започва да издава написаните през годините на самота разкази и стихове, като в същото време активно пише нови.

Успоредно с медицината и писането, още от 1997 г. (с прекъсвания), работи като сценарист в телевизии и радиа. Участвал е в създаването на много от българските телевизионни забавни предавания в годините 1997-2010.

През март 2010 г. учредява заедно с група водещи сценаристи Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). От 2011 г. е и негов председател.

В периода 2007-2017 издава двадесет книги: тринадесет сборника с разкази, три стихосбирки и четири романа.

През 2020 г. по време на карантината по повод Covid-19, Калин Терзийски се записва като доброволец.

Калин Терзийски навърши 50 години на 22 март 2020 г., и вместо планираното парти в галерия, той го отбеляза с клип във фейсбук, на който засне как засажда дърво пред техния блок.

ОТЛИЧИЯ

▪ През 2009 г. е награден с Първа награда на Националния конкурс за хумор "Златен каунь", град Хасково.
▪ Романът му "Алкохол" е награден през 2010 г. с наградата "Цветето на Хеликон" за най-продавана книга на годината.
▪ През 2011 г. е награден в Брюксел с първата за България Европейска награда за литература - за сборника "Има ли кой да ви обича".
▪ През 2012 г. получава "Златно перо" - награда за принос към българската култура.
▪ През 2014 г. получава грамотата на Столичната библиотека за най-четен автор на годината.
▪ През 2016 г. романът му "Лудост" е с наградата на град Цюрих за издание на чуждестранен автор.

▪ Книги на автора са издавани на английски, руски, македонски, чешки, полски, немски, а отделни разкази и стихотворения - и на турски, испански, сръбски език.

Калин Терзийски представя най-новия си роман "Аз и Бог" на 24 ноември 2020 г. пред галерия Лампион на ул. Кракра в София (Източник: Издателство "Лексикон")

ТВОРЧЕСТВО

Разкази и стихове
• Троица (в съавторство с Мартин Карбовски и Ангел Константинов.), 2007 г. Притчи и разкази
• Тринайсет парчета от счупеното време, 2008 г.

Стихове
• Сол, 2008 г.
• Съвсем в началото, 2010 г.
• За ползата от позите (стихове, поднесени със снимки на художничката Николина Костова-Богданова.), 2011 г.

Калин Терзийски представя най-новия си роман "Аз и Бог" на 24 ноември 2020 г. пред галерия Лампион на ул. Кракра в София (Източник: Издателство "Лексикон")

Разкази
• Сурови мисли със странен сос, 2009 г.
• Има ли кой да ви обича, 2009 г.
• Любовта на 35-годишната жена, 2010 г.
• Имен ден за добрия човек, 2011 г.
• Ной дава последни указания на животните, 2012 г.
• Аскетът в мола, 2014 г.
• 13 парчета от счупеното време и други разкази, 2014 г.
• Много и други работи, 2015 г.
• Събрани разкази, 2015 г.
• Разпилени разкази, 2015 г.
• Срещи с известните, 2016 г.
• Мечката, 2018 г.

Вълнения, 2020 г.

Калин Терзийски представя най-новия си роман "Аз и Бог" на 24 ноември 2020 г. пред галерия Лампион на ул. Кракра в София (Източник: Издателство "Лексикон")

Още

ИСТОРИЧЕСКИ РОМАНИ

Тайно братство пази България в "Задругата" на Добри Божилов (откъс)

Романи
Алкохол (в съавторство с Деяна Драгоева.), 2010 г.
Лудост, 2011 г.
Войник, 2012 г.
Любовта на 45-годишния мъж, 2013 г.
Разкажи ми, 2018 г.
Аз и Бог, 2020 г.

Още любопитни заглавия можете да намерите в "Лексикон" - издателството за българска литература - ТУК

Още

ЕЗОТЕРИКА

Как се тълкуват сънища?

Още

В ЦАРСТВОТО НА КНИГИТЕ

Четири български бисера на шанда на "Лексикон"

Още

В ЦАРСТВОТО НА КНИГИТЕ

Три любопитни заглавия от библиотеката на "Лексикон"

Още

В ЦАРСТВОТО НА КНИГИТЕ

Вижте 3 от българските бестселъри на Панаира на книгата