Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Аз и Бог" на Калин Терзийски - търсене на смисъла без парфюм

НОВА КНИГА

"Аз и Бог" на Калин Терзийски - търсене на смисъла без парфюм

"Последният роман на писателя е нещо, което от години не съм срещал в българската литература. Ако следва да потърся аналог – това е джаз, King Oliver’s Creole Jazz Band. Философски размишления върху Живота, Вселената и всичко останало", коментира Роберт Леви

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

На книжния пазар вече можете да намерите най-новия роман "Аз и Бог" на поета, писателя и сценариста Калин Терзийски, информират издателите от "Лексикон".

Представянето беше на 24 ноември 2020 г. пред столичната галерия Лампион на ул. Кракра, а книгата можете да намерите - ТУК

Калин Терзийски и най-новият му роман "Аз и Бог" (Източник: Издателство "Лексикон")

"Сред Хъксли, Ерофеев, Бъроуз, Селин и други проницателни змии, които ползват литературата, за да пишат философия, сяда още един. И седи добре! Калин Терзийски рови из недостатъците си, разчепква комплексите си, вади на показ скъсаните си логически връзки и постепенно разбираме, че това са нашите недостатъци, нашите комплекси, нашите скъсани логически връзки. И ние печелим знание, а Калин - свобода.

"Аз и Бог" е търсене на смисъла без парфюм, без самозалъгване. Чете се на един дъх.
Истинската смелост е да си зададеш точните въпроси." (Кристин Димитрова)

Калин Терзийски представя най-новия си роман "Аз и Бог" на 24 ноември 2020 г. пред галерия Лампион на ул. Кракра (Източник: Издателство "Лексикон")

Ето какъв е коментарът за книгата на антрополога, поет, редактор и преводач Роберт Леви:

"Нямаше как да присъствам на премиерата на "Аз и Бог". Не, че не исках, просто не живея в България. Затова изпращам на Кайо и последния му роман цялата си любов от 1700 км. разстояние.

ТОЙ Е БОГ
или за романа на Калин Терзийски "Аз и Бог"

Аз съм Антон К.

Ако следваме формалната логика, от горното следва, че съм Калин Терзийски. Но не съм - не ми достига уникалният искрометен талант на Кайо.

Този човек не спира да ме изненадва. Всеки път, когато реша, че вече е написал Голямата си книга, той ме блъсва в главата и сърцето с още по-голяма. Преди време си мислех, че дори той не може да надскочи "Разкажи ми", толкова страшен роман беше, роман-метафора с убийствени метафори вътре.

Но днес Калин Т. ме разби.

"Аз и Бог" е нещо, което от години не съм срещал в българската литература. Ако следва да потърся аналог - това е джаз, King Oliver"s Creole Jazz Band. Философски размишления върху Живота, Вселената и всичко останало, докато седиш над печената пуйка и бутилките отбрани вина и спиртни напитки.

Препрочитам (трети път) романа и си мисля/спомням:

Аз съм с шест години по-голям от Кайо. Отивам у тях на гости на по-големия му брат и - шестнадесетгодишен - за ужас на майка му запалвам лула. Малкият изпада в див възторг от това "чудо" на непокорството.

Днес Калин Т. е по-голям от мен. И не защото има три пъти повече и по-добри книги от мен (кога успя да ги напишеш, бе Кайо?). А именно защото е постигнал това, към което аз мога само да се стремя. Да възприема света в неговата цялост и многообразност, да се потапя в него, въпреки невъобразимата плътност на този на пръв поглед крехък свят; да разсъждава върху това как от безкрайната сложност на този свят произтича простотата на битието. И болка, и радост има в това битие, като във вълшебно огледало отразено в този изумяващ роман. От болката на творчеството до сладостта на секса; от оковите на морала до свободата да СИ с другите. И мъката и възторга на творчеството. Ако Кайо беше антрополог, щях да кажа, че е авторефлексивен, автоетнограф. Той обаче е повече от антрополог или психиатър (кайова професия и - вероятно - призвание, защото не го напуска в нито една от книгите му). "Задачата на писателя е по-важна от тази на историка" казва Аристотел. Калин сто на сто го е чел, но не защото му е повярвал изпълнява това предписание.

В едно свое скорошно представяне Калин Терзийски каза, че "Аз и Бог" е роман за човека в търсене на Бога.

Като читател, учил литература по времето на школския въпрос "какво е искал да каже авторът?", скромно не се съгласявам. В края на краищата, според любимия ми Умберто Еко, всеки роман е opera aperta, отворена творба.

"Аз и Бог" е роман за човека, намерил Бог, разбрал се с него, сключил с него договор за мирно съвместно съществуване. А Калин Т. само е описал хода на преговорите и клаузите на този договор. Висша дипломация, висше писателско майсторство.

И поради това майсторство си позволявам да се обърна към Кайо:

Човек, не спирай да ме изненадваш!"

Из: "Аз и Бог" на Калин Терзийски:

СЕКСЪТ. СТАЯТА.

И влязохме в моята стая. Моята стая. Как леко въздъхнах, когато влязох в нея! Не беше моя, естествено - ни един квадратен сантиметър от нея не бях създал аз, променил аз или дори не бях омирисал със специфичната си човешка миризма. Но, честно казано, винаги съм се чувствал като в "свое място" точно в хотелските стаи.

Те са царствените ми чертози. Събувам си панталона и го изхлузвам с крака и го ритвам, той пада на леглото или на пода и на мен ми е весело и не ми пука. Така правя в хотелските стаи. Всъщност - разбира се, че не правя така. Колкото съм разхайтен и весел бохем - толкова съм и натраплив невротик и чистофайник. Все почиствам и поправям, а да си ритна панталона ей така - и той да падне където и да е - това пък съвсем не го мога! Мама и човешката цивилизация са ми ебали майката - аз съм станал един мизофоб и страхливец: няма широта и размах у мен, камо ли безметежност!

И във всяко действие усещам това вътрешно робство на суровото, проклето ранно възпитание, в което мама с ножица за кастриране е стояла (образно казано, мамка ви) и е казвала: не си ритай панталона, сгъни го и го сложи Правилно...ах това Правилно...то е железният остен, който ме убива! Така аз съм станал роб на вещите, обслужвам ги, подреждам ги, не смея да ги ритна и да им се надсмея, и да плюя над тях - защото мама и еснафската човешка досегашна цивилизация садистично са ме дресирали " да уважавам предметите (човешкия труд, който ги е създал)" и да треперя за всяка дреболия! Ето и затова аз пия. За да не се чувствам вечно като хванат в менгеме. От всички тия изискващи Неща около нас - предмети, ред, чистота, човешки чувства (по-скоро - претенции) и всякакъв вид друг трошлив боклук - наслаган около всяко свободолюбиво човешко същество - за да го пороби!

Не мърдай - ще повредиш нещо, ще счупиш нещо, ще изцапаш нещо! Така реве дресьорката, внедрена в мен и аз треперя и се "съобразявам"! Ето това е, казвам ви, робството!

И то е най-противно именно когато си си в това, което нормалните идиоти наричат "вкъщи". Поне нормални идиоти като мене. Вечно съобразяване с предметчетата, с тяхната съвършена подредба, с реда и чистотата. Пази, внимавай, не се отпускай! Ами нали после ти ще си се въргаляш в кочината, като не Пазиш! Така реве церберът Мама Цивилизация - и аз треперя и не смея да ритна гадния стол, който ми се пречка, а внимателно го отмествам...и не смея да си хвърля дрехите на пода, а като най-жалък роб и пикльо ги подреждам и сгъвам - все едно съм момиченце, което си играе на шибани кукли!

А в хотела е друго. И тук в мен вие сирената на дресирания в мене "ред", но все пак - това е "чуждо място" и си има кой да чисти...и затова ето...

- Миличка - казах на моята красива нова приятелка (ето - виждам, че на тая светлина има едни фини, поне трийсет и пет годишни бръчици около очите) - ще се отпуснем, нали!

- Ама разбира се! - смее се тя, оглежда стаята и кълчи тънкия си кръст, пристъпва от крак на крак върху високите си токове, грациозна е. - Какво разбираш под това " да се отпуснем"? - пита малко неспокойно след секунда тя, като се усмихва хитро, но си личи, че мисли: "само да не излезе някой извратеняк и идиот".

- Ами примерно аз ще си хвърля панталона на пода! - вдигам вежди и размахвам ръце и се усмихвам - искам не само да и покажа, че съм свободолюбив човек, но и тя да се почувства такава. А свободолюбив точно сега ми се струва този, който не робува на нищо! Камо ли на някакви си вещи. Чупи ги и ги изхвърля, без да му пука, безгрижен е към тях. А ако някой му каже, че по този начин наранява неговите фини чувства (защото има много хора, които дори когато видят да се отнасяме зле със своите собствени вещи - се чувстват ужасно засегнати; това са хората, които така обичат материалния боклук на света, че небрежното отношение към него им се струва като проява на неуважение към самите тях) - ще му се изсмея! Не си пъхай чувствата в спиците на моите летящи и трещящи колела! - ще му викна весело аз - не си пъхай пилешките еснафски чувства в колелата на гърмящата и трещяща колесница на моя Дух! - така ще му ревна аз.

- Ах ти си палавник! - смее се тя и започва да се съблича.

- Чакай - казвам аз и се приближавам до нея. - Чакай да седнем и да попием...Не искаш ли да си поговорим? - целувам я по оголеното рамо, то е лекичко повехнало, но от това май даже е по-хубаво. Че коя картина не става по-хубава с времето? А тя е хубава картина. Фина, тънка, грациозна и много добре оформена, с тоя мускулест корем, по който мускулите играят само в миговете, когато се напрегне нещо; казвам си: жената в мен, моята Анима, харесва тая част от нея, която прилича на стройно момче. Хаха. Хубаво ми е. - Няма ли да ми поразкажеш нещо? - целувам я и по врата и тя почва тихо да пъшка. Което е и малко смешно, защото след като е танцувала с такова усилие, след като е била на цялата тая своя "работа" (та тя си е била на поста - мисля си - съвсем като някой полицай, хирург или електроженист - на своя трудов пост!) сега едва ли и е чак пък до пъшкане!

Но тя е професионалистка, пъшкането и сигурно е това, което е плесването с ръце за майстора грънчар. Преди да посегне към въртящата се топка глина върху колелото, майсторът плясва с ръце и това е неговият ритуал, неговият знак за начало. А тя пък просто си попъшква. За да влезе в ритъм.

*Откъсът се публикува със съгласието на издателство "Лексикон" - Платформата за българска литература

Калин Терзийски (Източник: Издателство "Лексикон")

Няколко думи за автора

Калин Николов Терзийски е роден през 1970 година в София - "Подуяне". В семейството на инженер-металург и сътрудничка в Профсъюзния институт. Има по-голям брат - Светослав Терзийски, също писател.

Като дете е силно отдаден на рисуването, с което се занимава и досега - има три самостоятелни изложби. През 1984-та е приет в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) в София.

Още

Калин Терзийски: Понякога изкуството е като хронична болест

Калин Терзийски: Понякога изкуството е като хронична болест

По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил - "Стихове на тъмно", в компанията на петима приятели, с които създават неформален литературен клуб. Стихотворенията им представляват суров и свободолюбив сарказъм срещу социалистическата литература.

От 1988 до 1990 г. изкарва двегодишна военна служба на българо-югославската граница. За около пет месеца е художник на Видинския граничен отряд и обикаля цялата северозападна гранична зона - сам и предимно пешком.

През 1990 г. е приет да следва в Медицинския университет в София. През 1996 завършва медицина с отличие. Още в началото на следването у него се заражда силен интерес към психиатрията. Посещава университетския кръжок по психиатрия до края на обучението си.

Докато учи, работи като санитар в хирургична клиника, после - като дърводелец в мебелната фабрика на брат си. В последната година от учението си работи като медицинска сестра на две места - в Ракова болница и в психиатричната клиника "Свети Наум", 4-ти километър.

На 25-годишна възраст се жени и скоро след това се ражда дъщеря му Калина Терзийска - сега студентка по медицина в Хумболтовия университет - Берлин.

От 1997 до 2000 г. специализира психиатрия. В същото време работи като лекар в психиатричната болница в Курило "Свети Иван Рилски".

Успоредно с това започва да пише за вестници и списания.

Още

Калин Терзийски: Хората все повече ще живеят като социални насекоми

Калин Терзийски: Хората все повече ще живеят като социални насекоми

През 2000 г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Този период от живота му е свързан с много трудности. Калин Терзийски развива зависимост към алкохола, страда от тежка депресия, загубва всичките си контакти и в продължение на пет години няма постоянна работа и почти никакви доходи. Преживява от спорадични хонорари от вестници и списания. Пише въпроси за телевизионни игри и сценарии за реклами.

През 2008 г. драстично променя начина си на живот. Сам и без медицинска помощ спира алкохола и наркотиците, започва да се занимава със спорт и самоусъвършенстване. Започва да издава написаните през годините на самота разкази и стихове, като в същото време активно пише нови.

Успоредно с медицината и писането, още от 1997 г. (с прекъсвания), работи като сценарист в телевизии и радиа. Участвал е в създаването на много от българските телевизионни забавни предавания в годините 1997-2010.

През март 2010 г. учредява заедно с група водещи сценаристи Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). От 2011 г. е и негов председател.

В периода 2007-2017 издава двадесет книги: тринадесет сборника с разкази, три стихосбирки и четири романа.

През 2020 г. по време на карантината по повод Covid-19, Калин Терзийски се записва като доброволец.

Калин Терзийски навърши 50 години на 22 март 2020 г., и вместо планираното парти в галерия, той го отбеляза с клип във фейсбук, на който засне как засажда дърво пред техния блок.

ОТЛИЧИЯ

▪ През 2009 г. е награден с Първа награда на Националния конкурс за хумор "Златен каунь", град Хасково.
▪ Романът му "Алкохол" е награден през 2010 г. с наградата "Цветето на Хеликон" за най-продавана книга на годината.
▪ През 2011 г. е награден в Брюксел с първата за България Европейска награда за литература - за сборника "Има ли кой да ви обича".
▪ През 2012 г. получава "Златно перо" - награда за принос към българската култура.
▪ През 2014 г. получава грамотата на Столичната библиотека за най-четен автор на годината.
▪ През 2016 г. романът му "Лудост" е с наградата на град Цюрих за издание на чуждестранен автор.

▪ Книги на автора са издавани на английски, руски, македонски, чешки, полски, немски, а отделни разкази и стихотворения - и на турски, испански, сръбски език.

Калин Терзийски представя най-новия си роман "Аз и Бог" на 24 ноември 2020 г. пред галерия Лампион на ул. Кракра в София (Източник: Издателство "Лексикон")

ТВОРЧЕСТВО

Разкази и стихове
• Троица (в съавторство с Мартин Карбовски и Ангел Константинов.), 2007 г. Притчи и разкази
• Тринайсет парчета от счупеното време, 2008 г.

Стихове
• Сол, 2008 г.
• Съвсем в началото, 2010 г.
• За ползата от позите (стихове, поднесени със снимки на художничката Николина Костова-Богданова.), 2011 г.

Калин Терзийски представя най-новия си роман "Аз и Бог" на 24 ноември 2020 г. пред галерия Лампион на ул. Кракра в София (Източник: Издателство "Лексикон")

Разкази
• Сурови мисли със странен сос, 2009 г.
• Има ли кой да ви обича, 2009 г.
• Любовта на 35-годишната жена, 2010 г.
• Имен ден за добрия човек, 2011 г.
• Ной дава последни указания на животните, 2012 г.
• Аскетът в мола, 2014 г.
• 13 парчета от счупеното време и други разкази, 2014 г.
• Много и други работи, 2015 г.
• Събрани разкази, 2015 г.
• Разпилени разкази, 2015 г.
• Срещи с известните, 2016 г.
• Мечката, 2018 г.

Вълнения, 2020 г.

Калин Терзийски представя най-новия си роман "Аз и Бог" на 24 ноември 2020 г. пред галерия Лампион на ул. Кракра в София (Източник: Издателство "Лексикон")

Още

Тайно братство пази България в "Задругата" на Добри Божилов (откъс)

Тайно братство пази България в "Задругата" на Добри Божилов (откъс)

Романи
Алкохол (в съавторство с Деяна Драгоева.), 2010 г.
Лудост, 2011 г.
Войник, 2012 г.
Любовта на 45-годишния мъж, 2013 г.
Разкажи ми, 2018 г.
Аз и Бог, 2020 г.

Още любопитни заглавия можете да намерите в "Лексикон" - издателството за българска литература - ТУК

Още

Как се тълкуват сънища?

Как се тълкуват сънища?

Още

Четири български бисера на шанда на "Лексикон"

Четири български бисера на шанда на "Лексикон"

Още

Три любопитни заглавия от библиотеката на "Лексикон"

Три любопитни заглавия от библиотеката на "Лексикон"

Още

Вижте 3 от българските бестселъри на Панаира на книгата

Вижте 3 от българските бестселъри на Панаира на книгата

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Мемоарите на Доналд Съдърланд: Сурова честност и зловещо чувство за хумор

Книгата "Измислено, но все пак вярно" ("Made Up, But Still True") ще бъде публикувана на 12 ноември, когато актьорът ще навърши 89 години

Творби на 25 български илюстратори ще бъдат представени на панаира на детската книга в Болоня

Селекцията е направена специално за форума, който ще се състои от 8 до 11 април

Април отново ще бъде месец на четенето в България с "Походът на книгите"

Тази година Походът включва и националната кампания "Четяща класна стая", проектът е насочен към насърчаване на четенето сред децата

Изложба, посветена на детективския роман, се открива днес в библиотеката на университета в Кеймбридж

Сред експонатите посетителите ще могат да видят пишещата машина на Агата Кристи - "Ремингътн 1937", както и заглавната страница на последния й роман за детектива Еркюл Поаро - "Завеса"

Четирима български автори на Международния панаир на книгата в Лайпциг

На тазгодишното издание на панаира България ще бъде представена от четирима свои известни автори

Пролет на улица "Черешова" от Ротраут Сузане Бернер

В "Пролет на улица "Черешова" хората и животните са в движение навсякъде - в градината и във фермата в покрайнините на града, на пазара и по улиците, в универсалния магазин и в парка