СЪВРЕМЕННИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ
Писателят, който призна, че е бил агент на МИ-6
Авторът на "Денят на Чакала" Фредерик Форсайт - на 85
Автор : / 14486 Прочита 9 Коментара
Английският автор Фредерик Форсайт (1938 - ) пред дома си в Ирландия / Снимка: Getty Images
Той е един от най-интересните писатели на нашето време. Шпионските му трилъри са толкова реалистични, че когато през 2015-а година сам призна, че е сътрудничил на британското външно разузнаване МИ-6, мнозина изобщо не се учудиха.
Фредерик Форсайт е изпълнявал мисии в Нигерия, Източна Германия, Родезия и Южна Африка. И той признава това в мемоарите си "Аутсайдерът", които излязоха през есента на същата 2015-а година, когато бе разсекретен като агент.
Авторът на "Денят на Чакала" е бил вербуван през 1968-а година, докато работел като журналист в Нигерия по време на Гражданската война там. През 1969-а година издава книгата "Историята на Биафра: Създаването на африканска легенда", в която отразява наблюденията си от тези събития.
Фредерик Форсайт, Великобритания, 2 юли 1968 г. / Снимка: Getty Images
През 1973-та година му възложили мисия в Източна Германия - среща с руски полковник, агент на МИ-6. В Дрезден приел пратка от руснака. Продължава агентурната си дейност в Родезия (дн. Зимбабве), а после проучва ядрените оръжия на територията на ЮАР.
Един критик много точно казва, че "Фредерик Форсайт е писателят, който знае всичко за търговията с живота и смъртта".
Книгата му "Измамникът" и досега е начело в световните топкласации след "Денят на Чакала" на Форсайт, и е считана за нещо като "справочник по шпионство". Сюжетът: Главният герой Сам Маккрийди, известен като Измамника, е истински ас в английското разузнаване.
След падането на Желязната завеса, обаче, е поканен да се оттегли. Той е остроумен, работата му го е направила малко циничен и рядко се съобразява с общоприетите правила. Така че уволнението му е горчива хапка, която няма да преглътне.
Фредерик Форсайт, около 1970 г. / Снимка: Getty Images
Дали в контекста на тази история няма препратка към самия автор? Форсайт е признат майстор на криминалния роман и трилъра. Той знае много за световната политика и играчите в нея. Освен това е служил в кралските BBC, след което постъпва на работа в "Ройтерс".
Бил е кореспондент в Берлин, Париж и Прага, отразява Гражданската война в Нигерия.
Като писател рполучава безброй признания: наградите "Едгар" (1972, 1983) и "Диамантен кинжал" (2012); книгите му многократно са класирани на първите места в Топ 10 на бестселърите на САЩ.
Романите му "Денят на Чакала", "Досието "Одеса" и "Кучетата на войната" са истински бестселъри от 70-те години на миналия век до днес. Най-известната му книга - "Денят на Чакала" излиза през 1971-ва година, "Досието "Одеса" през 1972-ра, а "Кучетата на войната" - през 1974-та.
Мистериозната личност на Фредерик Форсайт остава неразгадана докрай и до днес. Роден е на 25-и август 1938-а година в град Ашфорд, графство Кент, Югоизточна Англия.
Получил елитно образование в родината си, а после следва в университета в Гранада, Испания.
Фредерик Форсайт, около 1970 г. / Снимка: Getty Images
Като писател Фредерик Форсайт е истински работохолик. През 80-те издава с разлика от година-две десетки книги: "Дяволската алтернатива", "Емека", сборникът с разкази "Без улики", "Четвъртият протокол", "Парламентьорът" и др.
"Измамникът" излиза през 1991-ва. След него се нареждат "Юмрукът на Бога", "Икона", "Призракът от Манхатън", "Отмъстителят", "Афганеца", "Кобрата", "Набелязяните", "Лисицата" и др.
Повечето от тях са издадени и на български.
През 2015-а година Форсайт направи намек, че е време да се "пенсионира", но малко след това съобщи, че му е хрумнала страхотна идея. Така се роди романът "The Fox". Той е осемнайстият роман на Фредерик Форсайт.
Сюжетът му е вдъхновен от историята на скандалните британски хакери Гари Макинън и Лори Лав.
Те се прочуха с проникването си в компютърната система на НАСА и на американските военни. Форсайт използва историята, като заменя реалните герои с младеж със синдрома на Аспергер, който пробива виртуалната защита на няколко чуждестранни правителства и организации.
"Лисицата" ни среща и с Ейдриън Уестън, бивш шеф на Британската секретна разузнавателна служба. Телефонен звън го събужда една нощ и той научава шокираща новина - че системите на Пентагона, на Агенцията за национална сигурност и на ЦРУ са били хакнати едновременно.
Заподозрян е човек, по прякор Лисицата, който се оказва... тийнеджър.
Младият Люк е надарен с блестящ ум. Когато го разкриват, той е застрашен от ектрадиране от Щатите, но Уестън ще измисли друг план.
Щом момчето с такава лекота е пробило системите на Пентагона, какво ли може да направи с враговете на Белия дом?!
Подходът издава логиката на шпионажа, който винаги използва хора като младия герой в романа. "Лисицата" е трилър, изпипан до най-малкия детайл и впечатлява с вещия поглед на автора върху международните процеси и конфликтите, които заплашват света.
Форсайт несъмнено е блестящ познавач на политиката, дипломацията, въоръжението и тайните на шпионажа.
Интересът му към глобалните събития , които заплашват света с катастрофа, несъмнено са голямо предизвикателство за него като писател. В "Дяволската алтернатива" се разгръща в пълнота таланта му на майстор на политическия трилър.
Отново имаме герой британски агент - Адам Мънроу, който работи под прикритие в Русия. Хипотетично съдбата на човечеството в голяма степен се оказва зависима от британския агент.
Събитията бързо излизат от контрол, докато Изтокът и Западът провеждат безсмислени преговори. Голям петролен танкер е отвлечен от терористи, а украинец е спасен при силна буря в Черно море.
Звучи интригуващо. Особено като се има предвид, че книгата е написана през 1979-а година, а в Щатите излиза през 1980-а.
Събитията, описани в този трилър, днес ни изглеждат като "дежа вю", а ни делят 43 години от написването на творбата. Форсайт ни предупреждава, че ако Москва и Вашингтон не се разберат, или по време на опитите да се разберат, политически безумци заплашват да въвлекат целия свят в ядрена война.
Ако агент Мънроу не ги спре преди това. Май и днес се нуждаем от герой като него...Реален, разбира се.
Любопитно е да се отбележи, че в романа се разказва за Андропов, наследникът на Брежнев, в момент в който той е изправен пред съдбоносен избор - социални бунтове вътре в страната, или война със Запада.
Световният политически елит е в паника. Заповеди за действие очакват и военните.
В образа на британския премиер Джоан Карпентър разпознаваме Маргарет Тачър. Тя става премиер точно по времето на излизането на романа. Американският президент в романа - Уилям Матюс, е Джими Картър. Държавният секретар Дейвид Лорънс е Сайръс Ванс и пр.
По този начин Форсайт рисува една реалистична картина на света и неговите политически властелини в един от най-любопитните моменти от съвременната ни история.
Белият дом и Кремъл са интересни "контрапункти" в творбите на Форсайт, и това разбира се напълно съотвества на реалностите в световната политика.
Те са нещо като антагонистични идеологеми, които са в постоянна задкулисна битка помежду си.
Така е и в романа "Парламентьорът", издаден през 1989-а година. Белият дом и Кремъл са пред подписване на нов договор за разоръжаване. Политическите динозаври от двете страни на Желязната завеса се надиграват като истински гросмайстори.
Синът на американския президент е отвлечен. Същинската цел е да бъде уязвен президента Кормак и да бъде осуетен договора. За парламентьор с похитителите на президентския син е избран Куин - ветеран със завиден авторитет, спечелен в най-горещите точки на размирния ни свят.
В ЦРУ, обаче, имат съмнения, дали не работи за похитителите?... И Куин трябва да положи всичките си усилия не само да спаси жертвата, но и целия свят.
Повечето главни герои на Форсайт са мисионери - хора, които жертват живота си в името на някаква кауза. Те са надарени с мъжество, доблест и пъргав ум. Хепи ендът в романите му се дължи на тези техни качества. Това твърде много напомня на "презумпцията Холивуд", както оригинално отбелязва един критик. И неслучайно голяма част от романите на Форсайт са екранизирани.
"Парламентьорът" очарова с омагьосващо вълнение и непрекъснати изненади, а съспенсът е отличителна черта на американското "шпионско" кино.
Зад всичко това, разбира се, стои неповторимият талант на Фредерик Форсайт да разказва увлекателно и живо, да ни среща с уникални герои, поставени в уникални ситуации. Самият той е интригуваща личност с оригинално мислене и днес, когато вече е един признат писател на 85, можем да кажем, че имаме честта да четем класик на трилъра, надарен не само с талант, но и с творческо дълголетие.
Творбите на Форсайт и до днес продължават да се продават успешно по целия свят, като надвишават 75 милиона копия. Повече от дузина са екранизирани от Холивуд.
Някои от най-известните му издавани у нас романи са "Денят на чакала", "Кучетата на войната", "Парламентьорът" и "Юмрукът на Бога".
Фредерик Форсайт - цитати
Именно омразата разяжда душата, като силната киселина, без да оставя в нея прости човешки чувства.
Уязвимостта на всяка диктатура е в нейната бюрокрация.
Един боец е научен да прави избор и да го прави бързо.
Воинът не трябва да умира от собствената си ръка. Не трябва да знае времето и мястото на собствената си смърт.
Старите обичаи отмират дълго.
Не е нужно да сте като снимка, а снимка, подобна на вас.
Странно, помисли си той, но мъж най-вече има нужда от жена, когато се страхува от нещо.
За ченгетата няма престъпник по-лош от истинския джентълмен. Никога не са заподозрени в нищо.
Популярната мъдрост казва, че колкото повече хора знаят една тайна, толкова по-малка е вероятността тя да остане такава.
По-лесно е да овладееш късната любов, отколкото да спреш планински поток.
Политиците обичат да играят военни игри, но ги мразят, когато са адресирани на езика на войниците.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}