ГОЛЕМИТЕ СВЕТОВНИ ПОЕТИ
Агенти на болшевиките тровили с живак Александър Блок
Навършват се 100 години от смъртта на знаковия поет на Русия
Автор : / 6615 Прочита 32 Коментара
Александър Блок (Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg)
Когато един поет не пише, той умира - няма защо да живее, вярва Александър Блок. Преживява последиците от революцията през 1917 г. толкова тежко, толкова е разочарован, че почти спира да пише. Казва: "Всички звуци спряха... Не чуваш ли, че няма звуци?".
Нощ. Градът се успокои.
Зад големия прозорец
е тихо и тържествено,
като че ли човек умира.
Но там стои някой тъжен,
разстроен от неуспехи,
и с разгърдена риза
се взира в звездите.
- Звезди, звезди, кажете
причината за скръбта!
И все тъй се взира във звездите.
- Звезди, звезди,
откъде иде тази скръб?
И звездите разказват.
Всичко разказват звездите. (1906)
Навършват се 100 години от смъртта на знаковия поет на Русия.
Големият руски символист Александър Блок е най-влиятелният руски поет в началото на 20 век.
Роден е на 28 ноември (16 ноември стар стил) 1880 г. в Санкт Петербург в семейството на професор по право. След като родителите му се разделят през 1883, той заминава за Шахматово, близо до Москва, където живее с родителите на майка си. Дядо му е бивш ректор на Санктпетербургския университет и той израства в среда на интелектуалци, в която се запознава с философията на Владимир Соловьов, също негов роднина, и с поезията на Фьодор Тютчев и Афанасий Фет.
Започва да пише стихове на 5-годишна възраст.
През 1898 г. Блок постъпва в Юридическия факултет на Петербургския университет; след три години се премества в Славяно-руското отделение в Историко-филологическия факултет.
През 1903 Александър Блок се жени за Любов Менделеева, дъщеря на известния химик Дмитрий Менделеев, на която посвещава поетическия цикъл "Стихове за Прекрасната дама" ("Стихи о прекрасной даме", 1904). Книгата го утвърждава като най-влиятелната фигура на руския символизъм, популярността му нараства през следващите години.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
С Любов живеят заедно през целия си живот, въпреки че Блок има връзка и с други красиви дами . Любов пише книга с мемоари "И бивалици, и небивалици за Блок и мен".
Приписват на Блок роман с Анна Ахматова. След смъртта на поета Ахматова неведнъж се връщала в мемоарите си към тази тема, разсейвайки слуховете за "чудовищната й страст към Блок".
Ранният стих на Блок е музикален, но по-късно той се стреми да въведе смели ритмични модели и неравномерни ритми в поезията си. Създава незабравими образи от отвъдното от най-баналната обстановка и тривиални събития. А неговите зрели стихотворения често се основават на конфликта между Платоновата теория за идеалната красота и разочароващата реалност на мръсния индустриализъм.
Описанието на Санкт Петербург, което той създава в стихосбирката си "Градът" (1904-08), е едновременно импресионистично и зловещо.
Често го сравняват с Александър Пушкин. А влиянието му върху по-младите поети е неоспоримо - Анна Ахматова, Марина Цветаева, Борис Пастернак и Владимир Набоков.
В началото Блок изразява отношението си към революцията от 1917 г. в поемата си "Дванадесетте" (1918). В това стихотворение показва "създаващи настроение звуци, полифонични ритми и груб, жаргонен език", както отбелязва Британската енциклопедия. Той описва похода на дванадесет болшевишки войници, оприличени с дванадесетте апостоли на Христос, по улиците на революционния Петроград в люта зимна виелица, която бушува около тях.
"Дванадесетте" отчуждава Блок от много от неговите интелектуални читатели, които се отдръпват от него и го обвиняват в липса на артистичност. А болшевиките пък презират предишния му мистицизъм и аскетизъм.
Блок не само приветства революцията, но и служи на новия режим - започва работа като редактор в Извънредната комисия за разследване на престъпленията на царските чиновници. Властите използват името на Блок като инструмент за пропаганда.
След идването на болшевиките на власт и посегателствата им върху свободата на словото, Блок оценява всичко това като лична трагедия.
През 1921 г., в Петроград много хора страдали от болести, предизвикани от масовия глад. Александър Блок не бил изключение. Постоянно боледувал и припадал от глад. Лекарите смятали, че петербургският климат и липсата на здравословно хранене се отразяват крайно негативно на поета и че могат да му помогнат само чуждестранни специалисти. Но болшевиките му разрешават да напусне страната малко преди смъртта му.
Тъй като властите били убедени, че Блок има връзка с контрареволюционното движение, често блокирали работата му, имал и доста врагове. Затова някои изследователи не изключват възможността агентите, които били прикрепени към него, да са го тровили дълго време с препарати, които съдържат живак. Очевидци разказват, че преди смъртта си Блок се държал твърде странно, мъчели го страшни болки, нахвърлял се върху заобикалящите го хора, чупел старинни вещи и чернови на свои произведения.
Блок вярва, че болшевиките му отнемат вътрешната свобода, необходима за творчество. И когато един поет не пише, той умира - няма защо да живее, вярва Блок. Той преживява последиците от революцията толкова тежко, че почти спира да пише. Мелодията на революцията утихва за него - "Всички звуци спряха... Не чуваш ли, че няма звуци?", казва той.
На 41-годишна възраст големият поет почива в апартамента си - през последните дни той отказва храна - дори има слухове, че е полудял. Почти в безсъзнателно състояние той говорел само едно - дали не са останали екземпляри от неговата поема "Дванайсетте". Поетът искал напълно да я унищожи. Поетът Ходасевич пише, че Блок умира, "защото вече не може да живее".
След погребението поетесата Анна Ахматова пише епитафия, наричайки Блок "Нашето слънце, угасено в брашно". Революцията по един или друг начин убива много от най-талантливите поети, писатели, музиканти и други творци. Но, както Блок искрено пророкува, те умират, но изкуството остава.
Блок е дълбоко убеден, че само много свободен вътрешно човек може да бъде поет. И че цензурата не може да попречи на голямото поетично произведение. Дори без да достигне до широк кръг читатели, истинската поезия все пак намира своя отзвук в сърцата на хората, смята поетът.
"Ние умираме, но изкуството остава", заключава Блок. Една от основните тези на Блок е също, че поезията по никакъв начин не трябва да обслужва никакви интереси.
Откритият през 1971 г. астероид 2540 бил наречен Александър Блок.
Александър Блок (Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg)
Представяме ви избрани цитати от Александър Блок:
В любовта няма страх. Съвършената любов пропъжда страха.
Гибелта не е страшна за героя, докато мечтата безразсъдства!
Пряко задължение на художника е да показва, а не да доказва.
Книгата е нещо велико, докато човек може да я използва.
Изкуството, като живота, не е по силите на слабаците.
Само едно прави човека човек: знанието за социалното неравенство.
Отново бой! Покой ни се присънва само...
Литературата трябва да бъде хляб насъщен.
Заслужава си да живееш, за да искаш от живота.
Не подозирайте зла умисъл там, където всичко може да се обясни с глупост.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}