СВЕТОВНИТЕ КОМПОЗИТОРИ
Момчето, което скача от прозореца, за да пише музика
220 години от рождението на големия Хектор Берлиоз
Автор : / 2677 Прочита 2 Коментара
Колаж: Траяна Генчева/Снимка: Getty Images
Берлиоз написва произведение за виола и оркестър, наречено Harold en Italie по молба на Паганини, но когато видял музиката, тя не му харесала, защото не била достатъчно "ефектна" за виола.
Няколко години по-късно Паганини чува произведението и решава, че го харесва, затова плаща на Берлиоз 20 000 франка. Това били много пари и те позволили на Берлиоз да отдели време за написването на ново голямо произведение: "Ромео и Жулиета".
Когато това произведение обаче е изпълнено за първи път, някои критици смятат, че Берлиоз вероятно ... не разбира Шекспир. Рихард Вагнер обаче, който бил в публиката на първото представление, бил много впечатлен.
Хектор Берлиоз (1803 - 1869) (Снимка: Getty Images)
Хектор Берлиоз е един от най-великите композитори на XIX век. Музиката му е типична за периода на Романтизма - изпълнена със страст и често вдъхновена от идеи извън музиката. Той не е особено добър в свиренето на какъвто и да е инструмент, но е блестящ в писането за оркестър. Той е много оригинален като композитор, но музиката му е оценена напълно едва много години след смъртта му.
Най-известните произведения на Берлиоз са "Фантастична симфония", симфония "Ромео и Жулиета", симфония "Харолд в Италия", оперите "Бенвенуто Челини", "Беатриче и Бенедикт" и грандиозния "Реквием".
220 години от рождението на големия Хектор Берлиоз
Хектор Берлиоз е роден на 11 декември 1803 г. в градчето Кот Сент Андре край Гренобъл. Баща му, Луи-Жозеф Берлиоз, е уважаван местен лекар и лично полага грижи за образованието на сина си. Докато бащата е атеист с либерални възгледи, майката на Берлиоз, Мари-Антоанет, е религиозна католичка. Семейството има шест деца, но освен Хектор само две момичета доживяват до зряла възраст - Нанси и Адел, които остават близки с Хектор през целия им живот.
Берлиоз посещава училище само за кратко, когато е на десет години. Останалата част от образованието си получава от баща си. Той обичал френската и латинската литература и книгите за пътешествия в далечни страни.
Научил се да свири на флейта, флажоле и китара. Прочел една книга на Рамо за хармонията. Никога не е имал пиано. Просто си представял звуците на акордите в главата си. Бил само на 12 години, когато се влюбил в едно момиче на име Естел, което било на 18 години. Много му се подигравали за това. Започнал да композира музика.
Когато е на 17 години, баща му го притиска да стане лекар. Берлиоз иска да учи музика, но баща му го кара да отиде в Париж, за да учи медицина. Той учи две години, но мрази заниманията си до дъното на душата си. Един ден, по време на урок по анатомия, му писнало и скочил през прозореца.
Започва да учи музика. Баща му се ядосва и спира да му изпраща пари. Берлиоз бил много беден и започнал да пише музикална критика за вестници. Така той изкарва пари до края на живота си. Освен това бил потънал в заеми от приятели.
Още
Биографична книга за Шекспир спечели водеща награда за нехудожествена литература във Великобритания
В края на 1822 година той си намира добър учител - Льо Сюр. Той накарал Берлиоз да спре да издава музиката си, докато не се научи да композира правилно. През 1826 гоина младежът вече е официално студент в Консерваторията. Продължава да учи при Льо Сюр. Четири пъти се опитва да спечели престижната награда за музика - Prix de Rome. Първият път пише пиеса, наречена La Mort d'Orphée ("Смъртта на Орфей"). Оценяващите казват, че тя е неизпълнима, но Берлиоз заставя оркестър да я изсвирва.
Вторият път пише пиеса, наречена Herminie, в която има мелодия, използвана по-късно като основна за неговата "Фантастична симфония". Третият път написва кантатата La mort de Cléopâtre, която е чудесно произведение, но въпреки това не печели наградата. Четвъртият път написва кантатата La mort de Sardanapale и най-сетне получава Римската награда. Почти цялата музика на това произведение вече е изгубена.
Берлиоз не разбира английски, но отива на представление на "Хамлет" на Шекспир, изнесено от английска театрална трупа. Актрисата в ролята на Офелия се казва Хариет Смитсън. Берлиоз се влюбва страстно в нея и започва да я следва навсякъде. Накрая се жени за нея. Бракът не е успешен. Берлиоз наистина бил влюбен в Офелия, героинята от пиесата на Шекспир.
В реалния живот обаче му е трудно да обича Хариет. Двамата изживяват странно ухажване и той се жени за нея през 1833. През следващата година им се ражда син Луи. Бракът им не бил лесен. Били твърде различни, бедни и не говорели езика на другия. В 1842 те се разделят и Хариет умира в голяма бедност през 1854.
Пиесите на Шекспир обаче са голямо вдъхновение за Берлиоз. Той написва много произведения, вдъхновени от Шекспир, сред които "Ромео и Жулиета", "Беатрис и Бенедикт", "Крал Лир" и няколко други. По това време той е вдъхновен и от "Фауст" на Гьоте, както и от много други писатели, сред които Е.Т.А. Хофман, Скот и Байрон.
Открива и музиката на Бетовен, която му помага да се научи как да придава форма на големи композиции.
Берлиоз започва да се занимава с организирането на концерти с негова музика в Париж. Той бързо става известен като много оригинален млад композитор.
Спечелването на Римската награда му осигурява за известно време стабилни доходи, но той трябва да замине за Рим. Берлиоз не е вдъхновен от тази перспектива, казва, че има много работа в Париж. Истинската причина, поради която не искал да замине, вероятно била, че бил влюбен в 19-годишно момиче на име Камий Моке.
Берлиоз прекарва 15 месеца в Рим. На път за там той посещава родителите си, които изглежда са му простили, че е зарязал медицината. Сега те можели да се гордеят, че синът им е толкова успешен в музиката. В Италия Берлиоз не пише много музика. Той не харесва италианската музика и италианското изкуство, но се вдъхновява от провинцията, слънцето, морето, хората, които среща: моряци, селяни, скулптори, пътешественици.
Не е харесвал Рим, въпреки че е харесвал Флоренция. Ненавижда Вила "Медичи", къщата, в която е трябвало да отседне. Когато пътува, пише музика. Когато чул новината, че Камий вече обича друг мъж, толкова се ядосал, че напуснал Рим, за да се върне в Париж и да убие и двамата. Когато стигнал до Ница обаче, той се успокоил и променил решението си. Връща се в Рим.
След престоя си в Италия той се връща в Париж. Започва да организира концерти със своята музика.
Въпреки че някои хора смятат, че Берлиоз е оригинален композитор, доста хора са на мнение, че музиката му е много странна. Той почти не е печелил пари от композиране.
Берлиоз написва произведение за виола и оркестър, наречено Harold en Italie по молба на Паганини, за да я свири, но когато видял музиката, тя не му харесала, защото не била достатъчно "ефектна" за виола.
Няколко години по-късно Паганини чува произведението и решава, че го харесва, затова плаща на Берлиоз 20 000 франка. Това били много пари и те позволили на Берлиоз да отдели време за написването на ново голямо произведение: "Ромео и Жулиета".
Хектор Берлиоз (1803 - 1869) (Снимка: Getty Images)
Когато това произведение обаче е изпълнено за първи път, някои критици смятат, че Берлиоз вероятно ... не разбира Шекспир.
Рихард Вагнер обаче, който бил в публиката на първото представление, бил много впечатлен.
Берлиоз написва Grand symphonie funèbre et triomphale, която първоначално е написана за военен оркестър. Les nuits d'été е много вълнуващ цикъл от песни.
През 40-те и 50-те години на XIX век Берлиоз прекарва голяма част от времето си в пътувания в чужбина. Той посещава Германия, Австрия, Русия и Англия. Става все по-известен в чужбина, отколкото у дома във Франция, въпреки че продължава да се връща в Париж. Германците харесват музиката му и са впечатлени от дирижирането му. Той рядко дирижирал нещо друго освен собствената си музика.
През 1846 година създава едно от най-добрите си произведения: "Проклятието на Фауст". Оперният театър е наполовина празен. Това е голямо разочарование за него. Берлиоз продължава да пътува в други страни, където хората го оценяват. Имал голям успех в Санкт Петербург, в Берлин, където изнасял концерти пред краля на Прусия, и в Лондон, където така и не получил пари за концертите. Въпреки това той имал други успехи в Лондон и англичаните много го харесвали.
След като през 1854 г. Хариет Смитсън умира, седем месеца по-късно Берлиоз се жени за Мари Ресио, певица, която познава от 12 години. Майка й, която е испанка, идва да живее с тях и се грижи много любезно за Берлиоз през последните години, когато той е болен.
Синът на Берлиоз - Луи - става капитан във флота и пътува по целия свят. Това е нещо, за което Берлиоз винаги е мечтал още от детството си, когато е чел книги за пътешествия. Берлиоз е бил ужасно тъжен в 1867 когато научава, че Луи е починал в Хавана от жълта треска.
Берлиоз изпитва страст към латинския поет Вергилий. ПРез 1856 година дълго време пише опера в пет действия, наречена Les Troyens ("Троянците"). Знаел, че ще бъде почти невъзможно да се намери някой, който да постави представлението. Това става възможно едва през 1863 година след като разделя творбата на две части. След това минават 30 години, преди операта да бъде изпълнена отново. Тя съдържа някои от най-добрите му произведения. Особено известна е сцената с бурята, която често се изпълнява отделно като оркестрова пиеса.
С напредването на възрастта той е обсебен от смъртта. Загубил е две съпруги, а двете му сестри също са починали. Започва да ходи по гробищата. Написва своите "Мемоари". Тя е преведена на много езици, включително и на английски.
През 1863 година той пише на Естел, момичето, което е обичал, когато е бил дете. Сега тя е вдовица на 67 години, а той - на 60. Посещава я в Лион и отново я обича. Пише ѝ редовно до края на живота си и три пъти отсяда при нея в Гренобъл, където тя живее със сина си. Тя го разбирала добре и му дала много щастие през последните му години.
Последното пътуване до Санкт Петербург е твърде тежко за Берлиоз. Той се разболява. На връщане отива в Ница, където два пъти припада, докато се разхожда край морето.
Берлиоз е ярък пример за "пророк, който е без чест в собствената си страна": малко хора във Франция разбират, че той е велик композитор, но в други страни го приемат като един от най-великите композитори и диригенти на своето време.
Много от произведенията му са трудни за описване. Фантастичната му симфония не е съвсем симфония, а "Харолд в Италия" не е съвсем концерт. Реквиемът му не е нормален религиозен реквием, а "Ромео и Жулиета" е смесица от най-различни неща. Написал е пет опери, които са много различни по стил.
Песните му са нежни и прекрасни, повлияни от френския романс. Увертюрите му са много популярни. Музиката му е много оригинална и въпреки че е написал книга за оркестрацията, звуците, които композира, са толкова лични, че никой не би могъл да го имитира. Можел да си представи всички звуци в главата си. Много от мелодиите му се простират върху необичаен брой тактове. Голяма част от оркестровата му музика е програмна: тя често е вдъхновена от книги или диви истории във въображението му.
Берлиоз умира на 8 март 1869 г. в Париж. Погребан е в кимията на Монмартър.
Времето е най-добрият учител, но за съжаление убива учениците си.
Достатъчно скромен съм, за да признавам, че нескромността е един от моите недостатъци.
Късметът да бъдеш талантлив не е достатъчен.
Музиката и любовта са двете крила на душата.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}