Джордж Бърнс е артистичен псевдоним на американския актьор, комедиант и писател Нейтън Бърнбаум, който почина на 9 март 1996 г., на 100-годишна възраст. Този невероятен човек умееше да изразява по достъпен начин простички истини за живота, които ни разсмиват, и заедно с това ни карат сериозно да се замислим.

Животът под лупа и на шега

Като актьор е играл в 39 холивудски филма, между които по-известните са "Слънчевите момчета", за който получава "Оскар" за поддържаща роля "Голямото радиозавещание" /1937 г. /, "Отново на 18" /1988 г. /, "Кадилак от чисто злато" и др. Между 1950-а и 1958-а година прави шоу с Грейси Алън, което бързо става любимото шоу на американците от средната класа.

С Грейси Алън

Бил е сценарист на 10 филма и продуцент на още толкова. Автор е на книгите "Благодаря", "За любовта", "100 години", "100 истории" и др. Най-невероятното в неговата личност е че остарява "като млад". Хуморът е онова, което го поддържа до последния му дъх. Ето някои от мислите, които ни завеща, за добро настроение:

Колко жалко, че всички, които знаят как трябва да се управлява тази страна, са заети да карат такси, или да подстригват коси.

Бях възпитан да уважавам родителите си - така че сега вече няма кого да уважавам.

Какво е щастието ли? Добра пура, добра храна, добра жена - или пък лоша жена: зависи колко щастие можеш да понесеш.

Щастието е да имаш голямо, любящо, грижовно, сплотено семейство... в някой друг град.

Не стой в леглото, освен ако не правиш там пари.

Тайната на добрата реч е да има добро начало и добър край, и те да са възможно най-близо едно до друго.

Никоя снежинка от лавината никога не се е чувствала отговорна.

Честно казано мисля, че е по-добре да се проваля в нещо, което обичам, отколкото да успея в нещо, което мразя.

Този, който те кара да се смееш, е комик. Този, който те кара да мислиш и след това да се смееш, е хуморист.

Това е шестата книга, която съм написал. Което никак не е зле за човек, прочел само две.

Не мога да разбера, защо ме скъсаха по Американска история. Когато бях дете, тя беше толкова кратка.

За мен е трудно да привикна към тези променящи се времена. Аз помня времето, когато въздухът беше чист, а сексът - мръсен.

Не може да не остарявате, обаче не бива да сте стари.

Пенсионирането на шестдесет и пет е съвсем нелепо. Когато бях на шестдесет и пет, все още имах пъпки.

Първо забравяш имена, после забравяш лица. След това забравяш да си вдигнеш ципа, а накрая, забравяш да си го смъкнеш.

Сексът на 90 е все едно да се опитваш да удряш билярда с въже.

Дали ми харесва да съм тук? На моята възраст ми харесва да съм където и да е.

Когdто станах на 98 цветята почнаха да ме плашат.

Пуша от десет до петнайсет пури на ден. На моята възраст трябва да държа за нещо.

Гледам към бъдещето, защото там смятам да прекарам остатъка от моя живот..