Тези дни излязоха много публикации за музиканта Димитър Симеонов-Мончо. Навсякъде го наричат "колосът на българския джаз". И наистина, рядко човек записва толкова много история в живота си, колкото този невероятен човек. Той бе част от тази история и написа историята със скромността на човек, който въпреки че бе толкова ярък, винаги даваше преднина на другите.

Димитър Симеонов /Снимка: Личен архив/

Още

Отиде си една от легендите на българския джаз

В книгата си и в много интервюта музикантът разказва увлекателно факти от историята на българските джаз формации и оркестри с невероятно чувство за обективност. Макар много хора да свързват името му с оркестър "София", той самият отбелязва, че оркестърът възниква по идея на Сашо Михайлов като част от платформата "Софийски оркестри". Разказва за успехите на музикантите от оркестъра в ГДР, за участието си във филма "Старинната монета" с Лиана Антонова, за Милчо Левиев и представянето му на живо в зала "България" със Софийския духов оркестър и "Софийски солисти"; за това как се раждат хитовете на Мария Нейкова, Мими Иванова, Емилия Маркова, Маргарита Радинска. Спомените му са живи картини от един славен период на българската забавна музика.

Едно от първите му излизания пред публика - на забава с Джаз „Млада гвардия“, май 1951 г.

"Сашо Михайлов, който беше диригент на Духовия оркестър, предложи на Емил Георгиев да се направят три състава, които да се наричат "Софийски оркестри". Първият бе Духовият оркестър. Във втория се събрахме музиканти от "Оптимистите" и от Радиоестрадния оркестър и стана Оркестър "София" с ръководител Людмил Георгиев. Третият състав бе "Софийски солисти" с диригент Васил Казанджиев. Всички тези три състава се наричаха "Софийски оркестри". Направихме два големи концерта. Единият бе в зала "България" - песни за мира на Боб Дилън. Участваха много певци и беше много интересно! Главна изпълнителка бе Мария Нейкова - даже си акомпанираше с китарата. Вторият концерт бе в чест на Гершуин със солист Милчо Левиев. Тези три състава си имахме отделни програми и отделни планове, но когато се налагаше - когато имаше големи чествания - участвахме всички оркестри заедно под диригентството на Емил Георгиев", разказва самият Димитър Симеонов.

Димитър Симеонов, на разходка с две от децата си /Снимка: Личен архив/

Един от най-хубавите му спомени е от времето, в което се снима филма "Старинната монета:

"Манфред Круг също участваше - с немски оркестър. Двамата с Лиана /б.а. Лиана Антонова/ много хубаво пееха. Направихме снимките в двореца в Балчик. Оказа се, че Лиана е не само добра певица, а и много добра актриса. А и плюс това, че е много хубава - това е също много важно. Филмът бе много сполучлив! Направихме записите във "Фридрихщат палас" в Берлин - половината състав - германци, а ние, българите - другата половина".

Музикантът като млад /Снимка: Личен архив/

Четири години след създаването си, през 1968 г. оркестър "София" издава първата си плоча. Чрез нея до нашата соц родина достигат пиеси на Хърби Хенкок, Кенънбол Адърли, Коул Портър и Оливър Нелсън. Димитър Симеонов си спомняше всичко, до най-дребните детайли:

"Барабанист в оркестъра беше съпругът на Катя Филипова - Крум Калъчев. Християн Платов бе напуснал - започна да работи с Йорданка Христова, разведе се и заминаха в чужбина. Тогава дойде Климент - прекрасен китарист! И на мястото на Графа постъпи Михран Берберян. Той се ожени за певицата Мария Мицева и по "арменска линия" заминаха за Ливан и после - за Америка", разказва Димитър Симеонов.

Със съпругата си, по време на турне в чужбина на оркестър "София" /Снимка: Личен архив/

Той знаеше всичко за кариерата и живота на едни от най-големите музиканти на България. И добре че написа книгата си, в която се оглежда славното минало на тези уникални личности. Разказва с чувство на възторг за друга легенда на музиката - Людмил Георгиев - първият ръководител на Оркестър "София" и как са се развили нещата в оркестъра:

Още

Да си спомним за Борето Гуджунов!...

"Първо бе Людмил Георгиев, след това той замина с Леа Иванова - тя беше направила състав с мъжа си Еди - и ние останахме без ръководител. Тогава Емил Георгиев предложи да поканим Николай Арабаджиев, който свиреше с "Балкантон". През 1969 г. открихме вариетето в Слънчев бряг - тогава дойде Николай Арабаджиев и стана наш ръководител. Тогава привлякохме и Паша Христова и Борис Гуджунов. Във вариетето направихме истински фурор.

На барабаните беше Петър Славов - преди да заминат с Милчо. Тодор Стойков - бас, китара - Филип Малеев, пиано - Николай Арабаджиев, а саксофони бяхме с Христо Чолаков - Чандо. Флейта - Симеон Щерев, тромпет - Иван Данов, а тромбон беше Петър Попов. Хубав състав, голям. Конферансие беше Бригита Чолакова. Дойде да свири Личо Майната - той работеше с Лили Иванова. Страхотен! Това е първият китарист, който импровизираше и правеше модерните "хватки". Има страхотен лаф: "Цяло лято работи му, нищо не спести му." Той е "майна" - от Пловдив. Ние го взехме временно, но нещо не се разбираше с Фучо (Николай Арабаджиев) и напусна. Тогава взехме един китарист - Дончо Дончев - от Русе. За най-голямо съжаление, почина в самолетната..."

Обложката на румънския албум на „Джазът на оптимистите“

Споменът за самолетната катастрофа през 1971 г. е болезнен. След нея всички оцелели трябва да "възкръснат" душевно от преживяното - да стъпят на краката си и да продължат. Димитър Симеонов е един от тях. Оцелелите музиканти избират именно него за свой ръководител. Катастрофата слага един "водораздел", който трябва да бъде превъзмогнат. И с голяма сила на духа музикантът успява да го направи. 

Издадената от полската компания Muza плоча с три записа на оркестър „София“ с Камелия Тодорова от „Джаз джамборе“ във Варшава през 1980 г.

Още

Синът на Мария Нейкова: Майка ми се дразнеше да я питат за катастрофата

В невероятно интересни интервюта пред Светослав Николов от Jazz fm radio, Димитър Симеонов избягва да произнася думата "катастрофа".  Очевидно споменът за нея е продължил да бъде болезнен до края на дните му...

Оркестър "София" работел "по план" за държавата - 100 концерта годишно.

"Ходехме много, обикаляхме България. В СССР съм бил 20 пъти по два месеца с Оркестър "София" в различен състав. Имахме много ангажименти, прекрасни солисти. Преди Паша и Мария на щат бяха Йорданка Христова, Мими Николова, Кирил Семов, Ангел Тодоров, Маргарита Радинска - това са първите солисти. След това допълвахме - Мария Нейкова, Паша, Борето Годжунов - те бяха на щат, Мими Иванова - също, преди да се омъжи за Развигор Попов. Правехме по 300 концерта в годината, защото имаше дни, в които имахме по два".

Корица на учебно помагало под авторството на Димитър Симеонов

По онова време музикантите започват да наричат Димитър Симеонов "Студио 1", защото наистина се превръща в "човека-оркестър" - свири на няколко инструмента на записите в радиото. Вечер свири в барчето на ЦУМ и в бар "Астория".

Славни времена! И славни хора. Някои от спомените на музиканта са болезнени заради загубата на невероятни изпълнители - негови колеги, в разцвета на силите им...Такъв е споменът за Паша Христова:

Още

Вечната Паша - песента ще я връща всеки път...

"Паша беше икона за мен. Това е най-чистата певица, без всякакви задни мисли за пари, за ангажименти. Тя беше кристал! Където отидеше на конкурс, печелеше награди, винаги. Паша дойде при нас, когато оркестър "София" си беше извоювал добро име.

Търсехме певица, която да може да се явява на всички фестивали и конкурси. Такава певица беше Паша Христова. Тя идваше, Арабаджиев й изсвирваше веднъж мелодията, втори път, третия път беше вече готова да пее. Кристално чисто! Много музикална, много естествена.

Най-важното, което имаше - прекрасно вибрато, което много малко наши певци го имат - точното вибрато за точната песен. И така - много лесно се работеше с нея. Добър характер, скромна, нямаше никакви претенции. Беше много вярна на оркестъра. Не се отделяше от нас. Правехме записи, турнета. Беше скромен човек, възпитан...След самолетната... останахме живи четирима души. Иван Данов - тромпет, Петър Попов - тромбон, Радко Начев - барабани, и аз... ", разказва легендарният музикант.

Димитър Симеонов със съпругата си /Снимка: Личен архив на музиканта/

Димитър Симеонов остава част от Оркестър "София" от първия до последния ден на състава, който се променя седем пъти! Като вокалисти към него са работили също Доника Венкова и Христо Кидиков. В книгата си музикантът описва с огромно въодушевление историята и на първата джаз-формация в България - "Джазът на младите". Как на различни места в София звучал джаз. Едно от любимите за младежта места било езерото "Ариана".

Често в изявите на формацията участвал големият комик Нейчо Попов.

"Той имаше една сценка, разказва Димитър Симеонов. Казваше се "Телефоните". Имитираше тогавашните соц директори - пред него бяха наредени много телефони - вдига единия, после на другото ухо слага друга слушалка - вдига, затваря - много хубава сценка! Беше прекрасен Нейчо!..."

Спектакълът „Директора“ в кино „Георги Димитров“ през 1955 г. На горния ред от ляво на дясно: Нейчо Попов, Енчо Багаров, Леа Иванова, Георги Парцалев, квартет „Алегро“ (вторият е ръководителят му Херц Леви).На втория ред е Лиана Антонова, а Димитър Симеонов е тенор. Мъжът най-отзад е Коста Цонев. В оркестъра са Стоян Малчев, Титко Бенев, Стефан Кованов, Константин Драгнев, Недко Трошанов и др.

Концерти се провеждали и всяка неделя от 11 ч. в една малка зала - БИАД - срещу бившия Унгарски ресторант, която столичани добре помнят - на ъгъла при НАТФИЗ. В неделя се провеждали и концерти на голям сборен оркестър от "Оптимистите" и други музиканти в зала "България", с диригент Борис Симеонов.

"Той беше не само диригент, но и коментираше мачовете на националния отбор. Солисти бяха Леа Иванова и Александър Николов - Сашо Сладура. И имаха голям успех!.."

"Сашо Сладура беше явление в България! Беше завършил в Чехия цигулка при известния преподавател Сук и имаше много дарби - можеше да рисува, да свири да пее, вицове да разказва. Беше блестящ музикант! Осем години работих с него. Когато бяхме свободни, свирехме в "България" - долу в ресторанта, и идваха всички големи партийни величия, като Вълко Червенков, Антон Югов. Има такъв случай - когато свършихме работа в 12 ч. през нощта, Сашо Сладура каза: "Другарю Югов, вие кога ще си отивате от България?" Всички настръхнаха. Той обясни: "Не, не, вие си оставате в България, но от ресторанта кога ще си отивате?" Разказваше много вицове. Когато му писнеше да свири, ми викаше: "Ей, Митко! Ти си син на Недялка Симеонова, ставай да ме заместваш." Аз тогава бях във форма - учех още в Академията, и ставах и го замествах", разказва в интервю пред Светослав Николов музикантът-история.

С Венци Мицов /Снимка: Личен архив на Димитър Симеонов/

"Джазът на оптимистите" започва да свири в цирка, а след това поема на турнета в Румъния и в Полша. Славни времена за музиканти и артисти. Събират се често в сладкарницата на хотел "България".

"Ако някой търси саксофон - намира, ако търси художник - пак там. Беше нещо като пазар за хората на изкуството. Събирахме се в 11 ч. беше много евтино едно кафе да пиеш. Тогава дойде при нас директорът на цирка Тюлюмбаков и предложи на нашия диригент: "Дарчо, защо не дойдете да свирите при нас? Ще изнасяте концерти в сряда, събота и неделя от 18 до 20 ч., а след това правим представление. И ще имате концерти, и ще акомпанирате на цирковите артисти."

Ето така са ставали нещата...

"Джазът на оптимистите" записва албум в Полша. Голяма плоча. Така продължава наследството на основоположника на джаза у нас - Асен Овчаров. Друга личност с невероятна съдба. Бил е пратен в концлагер - също като Сашо Сладура, после - в затвор, а накрая е изселен...

Сладкото и горчивото в живота на джаз-музикантите вървят ръка за ръка!...

Димитър Симеонов - Мончо /Снимка: Личен архив

"Свирехме аранжименти на Овчаров, докато той беше в затвора..., разказва Димитър Симеонов. Бяха го нарочили, че е холандски агент. И всички ноти, свои аранжименти, ги беше дал на "Оптимистите". Свирехме някои неща на Гершуин, на Глен Милър и на други известни композитори. Като излезе от затвора той дойде на наша репетиция - ние вече бяхме в цирка. Но вече беше болен след дългото време в затвора... Замина за Пловдив и там приятели го назначиха да преподава акордеон в Музикалното училище. Не живя много, почина рано."

Още

Леа Иванова - "шампанското" на българската музика

Димитър Симеонов разказва и за Леа Иванова:

"Леа беше много умна, много интелигентна. Знаеше 4-5 езика...Най-големите певици бяха "Трите "Ел" - Лиана Антонова, Леа Иванова и Лени Вълкова".

Димитър Симеонов разказваше през смях и как се сдобива с прякора Мончо. Обичал да разказва тази история, когато е в компания:

"Понеже пътувахме много из България и тогава нямаше хотели с много стаи - във всеки град имаше по един хотел - спяхме по няколко души в стая. Винаги в една стая бяхме младите - Графа - тромбониста, Людмил и аз. Вечерно време си разказвахме вицове и истории. И докато те говорят, аз съм заспал. Тогава Людмил казал: "Ееее, ти си живееш като Симеончо" и от Симеонов стана Мончо".

После пък Емил Георгиев му връчва наградата "Музикант без грешка".

Музикантите пък продължават да го наричат "Студио I", заради чутовния му работохолизъм и способността му да свири на няколко инструмента. Виртуозно ги сменял по време на запис. 

Димитър Симеонов-Мончо остави книга-история за онези славни времена. Тя също сигурно е била част от мисията му на тази земя. И си отиде от този свят като човек, изживял пълноценно своя живот!...

Юни 2018 г. Димитър Симеонов–Мончо представи книгата "Живея за музиката. Автобиографията на един джазмен" (Снимка: BulFoto)

В автобиографичната си книга "Живея за музиката. Автобиографията на един джазмен" музикантът описва не само собствената си история, но живота на много музиканти и певци. С кристално чиста памет и кристално чисто чувство към колегите си. Затова съвсем заслужено получи и признанието на гилдията с наградата "Кристално колие" - най-високото отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

Димитър Симеонов е носител на награда от "Златният Орфей" за аранжимента на "Имам земя" на Мария Нейкова. Той е първият преподавател по саксофон в Естрадния отдел на Консерваторията и автор е на първите учебни помагала, които се използват и до днес.

През миналата година Димитър Симеонов стана и почетен гражданин на София.

Снимка: Личен архив

Поклонението пред тленните останки на музиканта-легенда ще бъде на 7 януари, понеделник, от 12:30 ч., в църквата "Св. Седмочисленици". Димитър Симеонов ще бъде погребан в Алеята на творците на Централните софийски гробища.

Поклон пред паметта на човека, музиканта и артиста Димитър Симеонов-Мончо!

Impressio

*Б.р. В статията са използвани цитати на Димитър Симеонов от негови интервюта пред Светослав Николов за Jazz FM Radio - ТУК