Простихме се с още един от класиците на българската музика. На 86-годишна възраст си отиде джазменът Димитър Симеонов-Мончо. За загубата съобщи естрадната звезда Йорданка Христова. "На 2 януари пое вечния си път Митко Симеонов Мончо. Небесният "Оркестър София" е в пълен състав... Чухме се за Коледа...", написа във Фейсбук Йорданка Христова.

Димитър Симеонов-Мончо е роден на 22 май 1932 г. в София. Той е една от емблемите на българския джаз. Симеонов е сред оцелелите членове на звездния музикален състав, който през 1971 г. претърпява самолетна катастрофа при излитане от летище София. Сред 30-те загинали тогава е вечната Паша Христова.

Димитър Симеонов с любимия си саксофон (Снимка: Архив Dir.bg)

Кръстен е на своя дядо, който е бил цигулар и тромпетист в царския оркестър. Син е на световноизвестната българска цигуларка проф. Недялка Симеонова. Баща му Георги Димитров пък е пианист.

Снимка: "Изгубената България"

През 1951 г. Димитър завършва музикалното училище в София. Започва да свири в "Джаза на Младите". Четири години по-късно постъпва в "Джаза на Оптимистите". Завършва и Музикалната академия.

През 1955 г. се жени за Екатерина Симеонова, с която има 53 години брак, трима сина, двама внука и две внучки. През 1960 г. е в Естрадния оркестър на БНР.

Мончо със съпругата си Екатерина и две от децата (Снимка: Личен архив)

Свири в най-различни нашумели формации, работи дори в Сирия и Ливан. Основава "Оркестър София", където е диригент 20 лета. През 1968 г. става първият преподавател по саксофон в Консерваторията.

Има издадени седем учебни школи по саксофон. Мончо, е известен като най-неуморимия музикант в страната. Дори след 80-ата си годишнина той продължаваше да свири по обед в култовата софийска сладкарница "България", чийто салон помни много джазови концерти в миналото.

Тончо Русев определя Димитър Симеонов като знаме на българското музикантство. През лятото на миналата година Димитър Симеонов събра почитателите си на премиерата на книгата си "Живея за музиката. Автобиографията на един джазмен". В нея разказва за всички преживелици през близо 60 години история, като общият знаменател е радетелство за музиката - музиката, която събира, музиката, която радва, музиката, която създава празник.

Димитър Симеонов–Мончо (вляво) на премиерата на книгата "Живея за музиката. Автобиографията на един джазмен" (Снимка: BulFoto)

Още

Вечната Паша - песента ще я връща всеки път...

Черна следа в живота на Димитър Симеонов оставя датата 21 декември 1971 г. Тогава се случва зловещата самолетна катастрофа. Самолет Ил-18 излита от летище София за Алжир, където предстоят Дни на българската култура. На борда на самолета се качват Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, Янка Рупкина, танцов фолклорен ансамбъл "Аура" и Димитър Симеонов-Мончо с неговия "Оркестър София". Минути след като излита, самолетът се накланя. Крилото му се удря в пистата, а корпусът се разцепва на две. Единият двигател се откъсва от корпуса и самолетът избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда на самолета загиват 30. Сред тях е и Паша Христова.

Димитър Симеонов оцелява, а след време разказва: "В онзи кошмарен ден имам чувството, че на мен някой ми помогна. Помогна ми да се спася! Имам такова усещане и до ден-днешен. Защото аз винаги сядах отпред, имах този навик. Само на този ден, влизайки с паспортите в ръка в самолета, сякаш някаква сила ме накара да отида и да седна отзад. На предните седалки бяха седнали колегите ми Петър Попов, Борис Гуджунов, Мария Нейкова, Иван Данов, Паша Христова, Христо Чолаков... Даже ми споменаха, че е дошъл договор за чужбина, и да отида при тях, за да говорим за него. Обаче като видях, че няма място, директно се запътих към задните места".

Още

изДИРени истории: Момичето, което оцеля

Преди 2 седмици в рубриката си "ИзДИРени истории" Dir.bg срещна читателите си с още един от артистите, които преживяха катастрофата - 20-годишната по онова време танцьорка Лени Драшанска, която губи и двата си крака след инцидента.

"Изобщо не съм се замисляла, че няма да съм отново нормален човек. Доста е трудно. Постоянно трябва да го измисляш как точно да стане. Да си ги нагодиш нещата, че да станат. Ама няма друг начин. Другият начин е вкъщи, в леглото. Трябва със зъби и нокти да се мъчим да намерим място в живота си и неща, които да ни крепят, да ни радват", разказа Лени Драшанска.

Въпреки високата степен на увреждане, тя превърна историята си във вдъхновение за младите, като десетилетия след инцидента успя се завърна на сцената. Ето как самата тя описа това: "Веднъж ми се обади един колега и каза "Искаш ли да танцуваш?". Това беше 30 години след катастрофата. И аз си викам "А, те нещо си правят майтап!" и му казвам "Даа, разбира се!". И така успяхме да се съберем една група, имахме един великолепен концерт. Имахме и в София един концерт и нещата се разпаднаха. След това си организирахме друга група. Ходихме в Поморие, там се правеше фестивал за хора с увреждания."