ГОЛЕМИТЕ СВЕТОВНИ ЗВЕЗДИ
Пол Нюман - необикновеният живот на един обикновен човек, изпълнен със самоомраза
Болезнено откровените мемоари, съставени от стенограми на спомените на Нюман, записани през 80-те години на миналия век, разкриват един откровен и страдащ идол
Автор : / 7498 Прочита 15 Коментара
Пол Нюман (Снимка: Getty Images)
Легендите на киното, смаяни от собствения си образ, обикновено не проявяват особен интерес към самоанализ. Пол Нюман се оказва безпощадно откровено изключение. В края на 80-те години на миналия век, в паузите между бирените запои, Нюман записва безкрайни часове спомени, опитвайки се най-накрая да разбере несигурния, неадекватен непознат, който се крие зад красивата му фасада.
Мемоарите са безпощадна дисекция на живот, който актьорът е смятал за безполезен
Вероятно разтревожен от това, което е разкрил, по-късно той унищожава касетите. Но след смъртта му през 2008 г., 14 000 страници от записите са открити в мазето на дома му в Кънектикът, в малко шкафче. Сега те са включени в автобиография, допълнена с материали от колеги и членове на семейството. Резултатът е поразителен - Нарцис счупва огледалото, оставяйки само няколко жестоко натрошени парчета, през които другите да видят истинския образ.
В началото на 50-те години на миналия век Нюман изглежда най-незастрашителния от гневните млади мъже в Холивуд - по-малко избухлив от Марлон Брандо, по-малко нервен от Монтгомъри Клифт, по-малко сърдит от Джеймс Дийн. Овладявайки яростта на останалите, той влиза в ролята на хулиган в "Някой там горе ме харесва" и интровертен престъпник в "Револвер в лявата ръка" .
В крайна сметка, като мъдър разбойник в "Буч Касиди и Сънданс Кид" и игрив комарджия в "Ужилване", той се успокоява, за да бъде язвителен и неустоимо очарователен. Но в книгата му почти не се споменават подобни роли, вместо това той осмива "тази проклета кинозвезда със сини очи, изиграла ролята на полуапаш".
Изтерзан, без чувство за достойнство, което се превръща в презрение, той се нарича "това декоративно малко гадно същество", просто декоративно създание с празен център.
Майка му поема по-голямата част от вината. Нейното престъпление е, че го е обожавала, както по-късно са направили и феновете. Държала го като кукла, а той се сравнява с кучетата й, които тя е тъпчела с шоколадови бонбони, докато те "станали толкова затлъстели, че едва се движели".
Притиснат от нейната обсебваща любов и раздаване на награди (подобно на любимите й кучета), той отказва да отвърне на обичта и си създава защитна "обвивка на безразличие". Това обяснява защо много от по-късните му изпълнения - като дезертирал учен от Студената война, който изключва емоциите си в "Разкъсана завеса" на Хичкок, или като цинично развеселен частен детектив в "Басейнът на удавниците " - могат да изглеждат безвкусно откъснати.
Подобно на съпруга алкохолик, когото играе в "Котка върху горещ ламаринен покрив", Нюман разчита на алкохола, за да се успокои и да изпадне в милосърдна безчувственост. Той има теория, която вероятно е измислил, когато се е напивал. Според нея британците никога не се напиват толкова, колкото американците, защото обичат топла бира и не слагат лед в уискито, което означава, че организмът им няма нужда да загрява консумирания алкохол, преди да бъде усвоен.
"Цялата ми система", казва той, "се основаваше на това да догонвам тези кубчета лед." Това е проницателен коментар за емоционалното му охлаждане - тези сини очи често изглеждат ледени.
До края на дните си вярва, че е получил повече отколкото е могъл да понесе (Снимка: Getty Images)
Според разказа на Нюман той хаотично импровизира по пътя си през един ненаписан живот. В колежа организирал набези по чорапогащници на женските дружества, а във флота се пропива. Налага се да си намери работа, но най-доброто, което успява да постигне, е работа като модел в "корица на детективско списание".
Сключва първия си брак без да изпробва секса: "Чакахме - въздиша той - до брачната нощ", когато веднага зачеват дете. С втората си съпруга, Джоан Удуърд, той се ръководи от това, което нарича "нещо, което носех в панталоните си". Посещавайки курсове за актьори, от които се очаква да черпят от емоционалните си спомени, когато са на сцената, Нюман осъзнава, че "не знае достатъчно за собствените си чувства, за да започне да ги изследва".
Любовта му към Джоан Удуърд носи и много болка (Снимка: Getty Images)
Опасността го изхвърля от това състояние на анестезия. Оттук идва и манията му по състезателните автомобили, която започва с филмова роля на пилот от Гран при в Winning, но го отвежда "извън това измислено преживяване в нещо реално и доста примитивно". Пол подтиква и сина си Скот - наркоман и неуспешен актьор, с когото връзката му е "танц на смъртта" - да поема високоскоростни рискове на пътя. В един разтърсващ момент Нюман си спомня, че е обмислял да се застреля, за да избави Скот от "страданието, което бях аз". Нещастният Скот умира твърде млад...
Предвид тази психологическа дисекция, Нюман отказва да си припише заслугите за така възхваляваната си филантропия. Въпреки че дресингът за салати, продаван под името Newman's Own, генерира милиони за благотворителни каузи, той се умилява от начина, по който е рекламирал своята знаменитост по рафтовете на магазините за хранителни стоки, и подозира, че алтруизмът му идва "от това, че нямам никакви граждански импулси, а просто ги измислям така, както съм измислил всичко".
Вероятно това се отнася и за политическата му дейност в подкрепа на онези, които се противопоставят на войната във Виетнам, макар да е гласувал за демократите, Нюман определя себе си като "емоционален републиканец" - с твърдо лице и затворен в себе си или, както казва за него един колежански приятел, "твърд и студен", дори "дяволски".
Дъщерите на Нюман, които пишат предговора и послеслова в книгата, твърдят, че след записването на касетите той е станал "по-присъстващ" през останалите си години. Това е умиляващо признание, но е лесно да се разбере защо тогава той е решил да не публикува мъчителните свидетелства. Робърт Олтман отбеляза, че "той ти показва розовите си места". Тази книга го обръща отново и отново - смело преодолявайки болката, тя не е изповед, тя е дисекция, обобщава Guardian.
На много по-късен етап от кариерата му гласът на Нюман се превръща в също толкова забележителна черта. За разлика от очите, гласът трябва да се заслужи - той не е просто красиво момче. Десетилетията пушене, пиене и болка създават ръждив баритон, който може да разкаже пътя си до първата клетка на човешкото съжаление. Нюман говори с прекрасна белокоса мекота като един национален дядо, който учи момче да използва часовник в "Nobody's Fool" (1994) и описва правилата за движение по пътищата в анимационния филм на Pixar "Колите" (2006). Милиони деца го познават само по гласа му.
Нюман работи усилено, за да се дистанцира от външния си вид, и се опитва да поддържа същата отдалеченост между личния си живот и екранната си персона. Но за публиката, Пол Нюман като стока, беше интегрирано, емблематично цяло. В мемоарите си той пише: "това, за което хората настояваха, не бях аз. Това бяха персонажи, измислени от писатели. Това бяха остроумието и способностите" на другите. И все пак подобна дисекция може да помогне за обяснението на един човек, обременен от собствената си митология, пише "Уолстрийт Джърнъл".
"Необикновеният живот на един обикновен човек" е само глас - което ще рече, че това е Нюман в най-добрата му светлина. Проектът е изоставен от съавторите си през 1991 г., но е съживен след смъртта на Нюман от неговите деца. В разказа са вмъкнати размисли на режисьори, приятели и роднини. Крайният продукт е два пъти по-добра книга от тази, на която човек би се осмелил да се надява - разказ, който е проницателен, интроспективен и изненадващо благодатен.
За един толкова красив и завършен мъж, Нюман вдишва несигурност и издишва още съмнения. Той се тревожи за своите пропуски като актьор, съпруг и баща. 50-годишният му брак с Джоан Удуърд - наскоро разгледан в прекрасната документална поредица на Итън Хоук "Последните филмови звезди" - заслужава нашето възхищение. Но Нюман съжалява, че той е започнал с изневяра, която е означавала да напусне първата си съпруга и трите им деца. Той описва своите и на Джоан възходи и падения, както и общата им несигурност. И все пак обобщението му звучи като мисия за един добре изживян романс: "Каквото и да е, то е прекрасно равностойно."
Удуърд обаче добавя: "Мисля, че единственият мир, който Пол някога е намирал, е този, който откриваше, когато бе мъртво пиян..." Толкова траен образ на екрана, колкото и усмивката на Нюман, е да го видиш как потапя лицето си в ледена вана, за да облекчи махмурлука си.
В един разтърсващ момент Нюман си спомня, че е обмислял да се самоуби (Снимка: Getty Images)е
Родителството е източникът на най-много съжаления. За собствения си отчужден баща и обсебваща майка Нюман има горчиви думи. Като родител той отбелязва: "Смятаха ме за дистанциран и резервиран...е, това се случи не защото ръцете на другите бяха прекалено дълги, а защото моите бяха прекалено къси."
Един от най-внимателните наблюдатели на книгата смята, че усилията на Нюман да овладее несигурността си са довели до уникален блясък на екрана. "Пол е изключително сдържан човек и болезнено срамежлив", пише Стюарт Розенберг, който режисира Нюман в "Хладнокръвният Люк" (1967). "Той се бори през цялото време. Но когато се бориш по този начин и спечелиш, се случва нещо странно...Това, което прави Пол толкова интересен като актьор, е, че в него винаги има това отчаяние да спечели тази битка."
Отчаяние е точната дума. Нюман е най-добър на екрана, когато играе безнадеждни случаи, страдалци, които се завръщат, или откровени неудачници. Може би не е изигравал по-добра сцена от тази като адвокат в "Присъдата" (1982), след като научава, че главният му свидетел го е изоставил в навечерието на процеса. Смачканото му лице е олицетворение на разрухата. "Слабите... трябва да имат някой, който да се бори за тях", казва той в началото на филма. "Може би", заключава Нюман, гледайки с копнеж руините на безплодния си живот, "може би ще успея да направя нещо правилно."
Нюман разчита на силата на друга своя изключителна дарба - експлозивен, заразителен смях. Това е Пол Нюман като харизматична бомба. Изпълнен със самоувереност и преливащ от добродушие, той излъчва жизнерадост дори когато се изправя срещу хулиган или скача от скала.
Когато срещнем героите си на страниците, искаме те да имат какво да кажат - да оправдаят възхищението, което са предизвикали с изключителните си изпълнения. Нюман винаги е изглеждал способен да премине този тест. Но той би бил и първия, който би се усъмнил в собственото си достойнство. "Ако трябваше да дам определение за "Нюман" в речника - пише той, - щях да кажа: "Човек, който се опитва прекалено много". И все пак, дори този непрестанно измъчващ се от съмнения идол би допуснал, че с възрастта е започнал да се учи на изкуството на лекотата и опрощението.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}