БЪЛГАРСКИТЕ ЗВЕЗДИ
Нейчо Попов - клоун на Бога, изпратен на земята
Днес се навършват 50 години от кончината на големия български актьор
Автор: / 7041 Прочита 0 Коментара
Нейчо Попов (Снимка: Сатиричен театър „Алеко Константинов“)
Днес се навършват 50 години от кончината на големия български актьор Нейчо Попов. Той е роден на 13 юли 1924 г. в Бургас. През 1953 г. завършва актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище при Кръстьо П. Мирски.
Започва професионалната си кариера на сцената на Държавния музикален театър "Стефан Македонски", където участва в оперите "Хубавата Елена", "Златната долина". От 1963 до 1965 г. специализира режисура в "Дойче театър", в Германия. Той е един от основателите на днешния Сатиричен театър "Алеко Константинов".
Стоянка Мутафова и Нейчо Попов в Тунис, последно лято заедно (Снимка: Личен архив)
През 2007 г. Мария Грубешлиева, негова доведена дъщеря, издава сборник със спомени за него, озаглавен "Клоун на Бога, изпратен на земята". "Нейчо ме отгледа. Макар, че не ми е баща, аз го обичах безумно", казва тя. "На мене той в много тежки моменти ми помага. И когато съм била студентка във ВИТИЗ, когато съм имала проблеми, винаги съм ходела да му се моля. Бях го превърнала в светец. Невероятно е, по някакъв начин - внушение ли, вътрешна сила ли, но нещата ми се оправяха", допълва Грубешлиева.
ЕДИН ОТ ОСНОВАТЕЛИТЕ НА САТИРАТА
През 1957 г. Нейчо Попов е един от основателите на Държавния сатиричен театър в София (днес - Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов"), където работи като актьор и режисьор до смъртта си.
Първата му роля в Сатирата е на другаря Моменталников в постановката "Баня" от Владимир Маяковски, която е и първата премиера на сцената на театъра, състояла се на 7 април 1957 г. Постановката е на Стефан Сърчаджиев, сценографията - на Хосе Санча.
ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ
В "Баня" Нейчо Попов си партнира със Стоянка Мутафова, която е в ролята на мадам Мезалянсова. Чувствата между двамата пламват именно по време на това представление.
Стоянка Мутафова признава, че Нейчо Попов е голямата любов в живота й. Той е и третият съпруг на актрисата.
"Играехме в "Баня" на Маяковски". Излизахме с танц. А аз - с цигаре в ръка. Работниците го слагаха на поставка, а Нейчо всеки път взимаше кибрита и палеше цигарата ми. В началото не забелязах, че зад жеста му се крие нещо друго. Така, полека-лека, се увлякохме. Любовта ни стана много дълбока. Той беше женен, скандалът избухна страховито. Разведе се, голяма история. Хубаво беше, но за кратко. Малко ми се видя. Най-важното, Нейчо обичаше детето ми. Умираше за Муки. И тя за него. Той беше нейният баща. Имахме прекрасно семейство", разказва Мутафова.
Незабравимият Нейчо си отива едва на 49. На снимката е с Елена Райнова във филма "Бялата стая" (1968) на режисьора Методи Андонов
"Между нас нямаше нищо материално. На първо място стоеше любовта. Бяхме луди един за друг. Но се карахме - романтиката ни не беше захаросана. Като изключителен мъж и интелектуалец, Нейчо никога не допусна баналността - от първия миг до последния си дъх. Нито пък скуката. Нямаше как да си омръзнем. И старци да бяхме станали заедно, пак щяхме да сме влюбени. Нейчо е с две години и половина по-млад от мен. И все викаше: "Еди-кога си мен няма да ме има".
Отговарях му ядосано: "Стига си говорил глупости, аз съм по-дърта от теб. Ще си отида първа". А то какво стана - сърцето му не издържа, не беше добре. Но само страстта не е достатъчна. Без обич нищо не става. Трябва по еднакъв начин да се усещат нещата от живота. Не обръщахме внимание на бита", разказва Стоянка Мутафова.
"Мисля за него непрекъснато. Живея с мисълта за Нейчо. Някога смъртта му ме извади от релсите. Добре, че го имаше театърът - защото след смъртта на Нейчо работата ме спаси. Ако не играех, не искам да мисля какво щеше да стане. Ролите ме погълнаха изцяло".
Незабравимият дует на Стоянка Мутафова - Мезалиансова и Нейчо Попов - Моменталников в "Баня" на сцената на Сатиричния театър (1956)
РОЛИТЕ
Сред ролите на Нейчо Попов в театъра са Баян в "Дървеница" от Владимир Маяковски, Ржапек в "Свинските опашчици" от Ярослав Дитъл, Рафаеле в "Ах, тези привидения!" от Едуардо де Филипо, Хаджи Смион в "Чичовци" от Иван Вазов, Ернесто Рома в "Удържимият възход на Артуро Хи" от Бертолт Брехт, Авихол в "Старчето и стрелата" от Никола Русев.
Играл е и в "Импровизация" от Валери Петров и Радой Ралин. Последната роля на Нейчо Попов в Сатирата е Антон Иванович Сквозник-Дмухановски в "Ревизор" от Николай Гогол.
Режисьор е на постановките "Големанов" от Стефан Л. Костов, "Римска баня" от Станислав Стратиев, "Сватба за цяла Европа" от Григорий Горин, "Женитба" от Николай Гогол и др.
Нейчо Попов с Невена Коканова във филма "Мъже в командировка" (Източник: Личен архив)
Има десетки участия в хумористичните предавания на радиотеатъра и редакция "Хумор, сатира и забава" в Българското национално радио, в киното и в телевизията. Нейчо Попов, съвместно с Енчо Багаров, е автор и режисьор на естрадно-сатиричните спектакли "Баба, дядо, мама, татко и ние" и "Криво седи - право съди".
ПРИЗНАНИЕ
Нейчо Попов е удостоен със званието "Заслужил артист" (1969).
През 1974 г. получава посмъртно втора награда за режисура за постановката на "Римска баня" от Станислав Стратиев на Петия национален преглед на българската драма и театър.
През 2020 г., 46 години след смъртта на Нейчо Попов, Община Бургас го удостоява със званието "Почетен гражданин" (посмъртно). Връчено е на 6 декември 2020 г., на Мария Грубешлиева.
Нейчо Попов във филма "Мъже в командировка" (Източник: Личен архив)
Нейчо Попов умира на 20 март 1974 г. на 49 години в Бургас, където поставя пиесата "Бернарда Алба".
На 13 юли 2020 г. в София кметът Йорданка Фандъкова открива обща паметна плоча на Нейчо Попов, Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова, която е поставена на улица "Люботрън" 96. Там тримата актьори са живели в една кооперация от 1965 г. до последните си дни.
Документална изложба "Стоянка Мутафова - влюбена в театъра душа" - пред Народния театър
Евгени Боянов: Стоянка Мутафова е без аналог, едва ли някога ще се роди такъв човек
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}