Голямата ни актриса Славка Славова се появява на бял свят на 24 март 1924 година в Берлин, където родителите й са студенти. Когато майка й получава контракции и раждането започва да напредва, нейният акушер-гинеколог вече бил на празненство, послучай рождения си ден. Дотичал при родилката с фрак и така поел бебето в ръцете си.

Накрая пророкува:

"О, тази дама навярно ще се подвизава по сцените, след като първият човек, който я посреща, е облечен във фрак!"

"Безметежното й щастливо детство", както самата Славова го нарича, преминава в Бургас, където баща й става началник на пристанищните строежи. Учи пиано и с бъдещия актьор Нейчо Попов са музикатните, на които разчита тамошната немска гимназия.

В ролята на Митко Палаузов в Младежкия театър

Юношеството й преминава също край морето, но във Варна, където баща й Димитър, който е любител цигулар, учителят й по пиано Найден Найденов и Панчо и Любен Владигерови основават "Варненско музикално лято".

Завършва с отличие гимназия и е приета класическа филология. Записва и Музикалната академия при проф. Люба Прокопова и проф. Панчо Владигеров. В Театралната школа в София я приема в класа си проф. Кръстьо Мирски.

В театъра дебютира през 1947 г. с ролята на Агнес от "Училище за жени" от Молиер.

Славка Славова, Асен Миланов и Лео Комфорти записват за радиотеатъра през 1963 г.

Съдят баща й в процеса срещу Трайчо Костов и е обявен за враг на народа. Едва се разминава със смъртна присъда. Още повече, че е завършил в Германия. Самата Славка пък е родена в Берлин и е завършила немско училище. За всичко това, през 1950 г. Славова е уволнена от Народния театър и отива да работи в разсадника на Ботаническата градина.

Но я спасява директорът на Младежкия театър Стефан Караламбов, който я кани в трупата. Толкава прилича визуално на детето партизанин Митко Палаузов, че го играе без грим.

През 1957 г. се снима в киното в ролята на Станка Гърбушката във филма "Земя" по Елин Пелин. Славка не обича много киното.

След 6 години отново се завръща в Народния театър. Голямата актриса Олга Кирчева отива в ЦК на БКП и се застъпва за нея. Следват най-активните й, звездни години на сцената. Изиграва десетки роли - Мила в "Полите на Витоша", Соня във "Вуйчо Ваньо", Катрин в "Майка Кураж и нейните деца", Маша в "Чайка", Гител в "Двама на люлката" и още мн. др. А в "Театър 199" с Таня Масалиинова играят 10 години "Театър -любов моя", пиеса, която големият Валери Петров пише специално за тях двете по разкази от живота им.

Но след 48 години на сцената на Народния, я изгонват с писмо. Пращат я в пенсия... Тръгва си от сцената му заедно с такива колоси на театъра като Таня Масалитинова, Георги Георгиев - ГЕЦ, Мария Стефанова, Виолета Бахчеванова, Виолета Гиндева... Директор тогава е Васил Стефанов, бивш агент на ДС и шеф на отдел "Репортоар" в ЦК на БКП. Иска да се натегне след промените.

Големите актьори правят Пътуващ театър и започват да обикалят страната със спонсорството на предприемача Барбуков. Нищо не може да ги спре. 72-годишна Славка Славова се включва в експедиция с певеца Дони до Индия и Тибет и сбъдва своята мечта да види Хималаите и най-високия връх Еверест.

Актрисата казва, че иска да умре на сцената. И наистина получава инфаркт след представление в "Театър 199" и умира на 6 април 2002 г. Близките й казват, че не е подозирала идването на смъртта и е правела още много планове за бъдещето...

Голямата актриса с внучката си Карина Караньотова

От 2005 г. "Театър 199" обявява ежегоден конкурс за камерна пиеса на името на актрисата.

Голямата й приятелка Таня Масалитинова до края на живота си говори за нея и се надява да се видят там Горе. Дъщерята на Таня, Вера, разказва за последния й час: "Нищо не ми сподели - само мълчеше и охкаше. Някъде една минута преди да умре, отрони: "Знаеш ли, Славка беше сега при мен!"

И ми показа къде точно е стояла до леглото й."

Актрисата за себе си, за живота и изкуството

"Ами аз съм на 72 години и мога да кажа, че откакто съм започнала да мисля, едно 20 пъти съм си променяла мислите за живота", казва актрисата в интервю за БНР пред журналистката Светла Фингова, дъщеря на голямата дама на българския театър Олга Кирчева.

"Имало е периоди, в които съм изпадала в пъ-ъ-ълно отчаяние, безизходица, ад, ужас. Това беше след Девети септември, когато арестуваха баща ми, когато започнаха големите процеси, монтираните процеси, когато ме уволниха от Народния театър, когато се назначих да садя фиданки в Борисовата градина, та ме спаси тогава Стефан Караламбов, този високоблагороден човек, комунист, директор на Младежкия театър, и ме взе в театъра си. Изобщо съм оцеляла благодарение на петима комунисти. На петима комунисти! И искам да ги кажа тези комунисти. Това е Стефан Караламбов, това е Желчо Мандаджиев, Славчо Васев, Дико Фучеджиев и Пенка Дамянова - това са хората, които са проявили такова благородство спрямо мене, че съм оцеляла. Беше труден период. После животът започна малко така да се понатаманява..."

"Що се касае до театъра - веднага искам да кажа: не ме мислете за старомодна. Не! Аз не съм старомодна. И то категорично го заявявам. Второто категорично нещо, което заявявам, е, че разбирам от театър. Няма да започна сега приказката си за театъра с уговорката: "Не знам, може би аз не разбирам от театър." Ми то е срамота, аз съм на 72 години, 50 години работя на сцената. Ако аз не разбирам от театър, кой да разбира? Става въпрос за различни естетически позиции. В никакъв случай не мога да отрека един експериментален театър, където се правят разни щуротии. Но Народният театър, според мен, това е равно на Софийската филхармония, на Българската национална опера, това е класиката на нашата култура. И не може в Народния театър да си позволява един режисьор да каже: "Аз ще направя пиеса по Шекспир"; и да започне да ми префасонирва Шекспир. Чакай, бе, кой си ти, бе? Кой е този диригент, който е префасонирал Девета симфония на Бетховен. А "Ромео и Жулиета" - тя се равнява на Девета симфония. Кой е този, който си е позволил в музиката да промени един Рахманинов. Рахманинов нима не се равнява на Чехов в драмата. Скимнало му на някой, ама Чехов го казал тъй, ама аз ще го кажа малко по иначе, ама по Чехов. Такова нещо, такъв режисьор аз бих го дала под съд. Народният театър си е Народен театър. Там ще се играе Шекспир, там ще се играе Чехов, там ще се играе Елин Пелин, там ще се играе Йордан Йовков. От сцената на Народния театър ще се чува перфектният български език, защото това е нашето главно сечиво - езикът. И когато ти, например, не знаеш да говориш истински хубав български литературен език, че какъв диалект ще ми говориш, ако се наложи да играеш шоп на сцената. Как ще различиш диалекта от истинския литературен език. Нали?

С Любомир Кабакчиев в "Полите на Витоша"

"За космоса си мисля, когато съм в Юндола. Когато гледам звездите в Юндола... Мислех, че никъде няма такива звезди, ама се оказа, че на Хималаите звездите са такива. И като бях на Хималаите, си мислех за космоса и непрекъснато си мисля за думите на една моя колежка Джина Сарова, която каза: "Откъде накъде ние, най-големите простаци, си въобразяваме, че сме единствени на света?". И си казвам: "Какво ли има по другите звезди, сигурно има някакви по-висши цивилизации, сигурно има нещо горе. Не може пък да сме ние съвсем сами и единствени." И си мисля: дали ако някога от космоса някой пристигне тук, няма да успеят да ни налеят нещо в главите."

По време на експедицията в Хималаите

"Аз сега много често се изпускам да кажа, че по-голяма мръсотия и по-курвенска работа от политиката няма на света. И въпреки това не мога да кажа, че стоя вън от политиката. В никакъв случай не мога да остана без позиция при дадени обстоятелства. Не мога да си представя, че мога да бъда неутрална. Непременно трябва да бъда или от едната, или от другата страна на барикадата. Въздържам се да дам някакво мнение или да отсека: "Един човек на изкуството не бива да се занимава с политика." В никакъв случай не мога да го кажа. Друг въпрос е да влезеш в изпълнителната власт, между действащите политици. Аз мисля, че човекът на изкуството там няма работа. Той своята позиция я изразява чрез своето изкуство. Но трябва непременно да имаш някаква позиция. Не можеш да седиш неутрален. Неутралитет в случая според мен е едно непростимо еснафство, което не мога да приема", изповяда голямата Славка Славова. 

Валерия КАЛЧЕВА