Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Когато поезията идва сама...

ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС

Когато поезията идва сама...

Незрящият поет Петър Нешев издава първата си книга на 60, а инженер Беатриче Жадалова пише от 8-годишна

Илюстрация: iStock by Getty Images

Преди дни в столичния Клуб "Журналист" на Съюза на българските журналисти представиха стихосбирките си двама поети - незрящият поет Петър Нешев и поетесата-инженер по професия Беатриче Жадалова. Стихосбирките и на двамата поети са посветени на любовта - най-вдъхновяващото чувство за поезия.

Още

Среща с един изчезващ жанр и един изчезващ вид автор

Среща с един изчезващ жанр и един изчезващ вид автор

Вероятно някои ще се запитат, защо двамата са решили да направят общо представяне? - Любопитна история, която започва с една случайна среща в метрото. Съпругът на Беатриче помага на незрящ белокос човек да слезе от мотрисата, и двамата се заговарят. Човекът се оказва поет, а съпругът на Беатриче казва: "И моята съпруга пише стихове!" Ето такива, неслучайни "случайности" ни предоставя като шанс понякога съдбата. За да ни вдъхне стимул за нещо значимо, нещо обединяващо и пълноценно за душата.

Петър Нешев, на представянето на книгата му в Клуб "Журналист" / Снимка: Е. Мариянска, dir.bg

Още

Поетична експозиция, преплетена в тристишия

Поетична експозиция, преплетена в тристишия

Още по-любопитна е историята на Петър Нешев като поет. Той цял живот "ражда" стихове, но като незрящ, му е трудно да ги пише. Понякога разговаря в стихове с хората. Така, на късни години, животът го среща с една необикновена работодателка, която харесва поезията. Впечатлена е от неговия начин на общуване, и един ден го пита: "Защо не издадеш книга със стиховете си?" - "Ами, аз ги нямам. Подарявам ги на приятелите си!", отговаря й чистосърдечно той. "Питай ги, дали ги пазят. Ще ги издадем!", казва необикновената работодателка. Оказва се, че 49 човека пазят стиховете на неизкушения от славата свой талантлив приятел. И така излизат на бял свят първите му публикувани стихове.

Веднъж, някакъв човек попитал Петър Нешев: "Колко книги имате?" - "На 60 издадох първата си книга!", отвърнал поетът. Онзи се стъписал от тази откровеност, но продължил в същия дух: "Е, кога ще издадете втората?!" - "След още толкова.", отвърнал Нешев.

Всъщност, книгите се зареждат една след друга, за кратко време. Заедно с Мария Славкова, Петър Нешев издава книгите: "Обичай сега" (2004), "Ти и аз" (2005), "Като хляб и вода" (2010) и "Български легенди и стихове" (2007 и 2013 г.). Поетът има участие в сборниците "Слънчева рапсодия" и "Слънчеви лъчи", и в сборните и юбилейни издания на Съюза на независимите български писатели.

Петър Нешев е един от първите победители в поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца", който програма "Христо Ботев" на БНР организира от 2010-а година насам.

Още

Отиде си младият поет Стефан Кичев, едва на 23

Отиде си младият поет Стефан Кичев, едва на 23

През 2014 г. той дава идеята победителите да продължат да участват в конкурса извън класацията, за да дадат възможност, и други да бъдат отличени. Освен това, като жест към екипа на предаването, поетът промени и финала на стихотворението си "Мъглата", което днес завършва така:

"И знай - по пътя ти към светлината
познати-непознати с теб вървят"

Петър Нешев /последният горе, вдясно/, сред наградените в конкурса "Зрящи сърца" на БНР

"Любов и още нещо" (2019) е първата самостоятелна стихосбирка на поета. Много от стихотворенията в нея са наградени с отличия за поезия. Рефренно в стихосбирката е стихотворението "Какво":

Какво

Ще си отиде твоята любов,
като неканен гост ще си отиде.
Ако в сърцето си не си готов
да я запазиш като бисер в мида.
Ще си отиде твоята любов,
като вълна, докоснала брега си.
Ако докрай, докрай не си готов
да я приемеш и с душевността си.
Ще си отиде твоята любов,
ако пресъхне изворът на нежност.
Душата ти не ражда благослов,
ако сърцето ти не е горещо.
Ще си отиде твоята любов,
ако не й дадеш и още нещо.

Корица на стихосбирката на Петър Нешев

Чувството за близост, от което се нуждае всеки незрящ, е трогателно поднесено в цял цикъл от поета, под наименованието "Незрящите". Но в тези стихове човек по-скоро усеща, колко много "виждат" слепите. И отново си припомня думите на Малкия принц: "Същественото е невидимо за очите". Незрящият поет е "видял" със сърцето си най-същественото от видимия свят!

Послание към зрящите

Очите ви са нашите очи,
заместващи бастуна бял, сигнален.
Една до друга крачат две съдби.
Едната в светло, друга - в мрак тотален.
Очите ви са нашите очи.
Ръцете ви са мостовете живи.
По тях към нас човечността върви
и
вярвайте, тя прави ни щастливи!
Очите ви са нашите очи,
превеждащи през дните ни нелеки
към Бог сега отправяме молби
о, Боже, здраве ти дари на всеки,
с когото ний незрящите вървим
по трудните, житейските пътеки.

Петър Нешев, на представянето на книгата му в Клуб "Журналист" / Снимка: Е. Мариянска, dir.bg

Като апел за човечност и обединение, като послание за човеците по цял свят, звучи стихотворението на Петър Нешев "Като пръстите". Светът днес се е превърнал в тотален хаос, скован от стрхове за бъдещето, но има ключови думи, които могат да ни избавят от страха и бедите, вярва авторът. Това са качествата, които ни определят като издигнати личности: вярата, обичта, честността и добротата!

Като пръстите

Погледнете своята ръка.
Пръстите са толкова различни,
а живеят дружно на дланта
и навярно братски се обичат.
Те създават чудна красота.
Може и с любов да ви погалят.
и от страх и сива самота
най-приятелски да ви избавят.
нека като пръстите така
сме единни и живеем дружно.
Пръсти на приятелска ръка.
Убеден съм, за това е нужно:
вяра, обич, честност, доброта.
Хора, направете го възможно!

Белите коси

Какво ли крият белите коси,
главите ни покрили като преспи?
Минути радост или пък следи
на рани, заздравяващи не лесно.
Понякога и споменът мълчи,
затворен, като че ли е престъпник,
в тъмниците на нашите души.
Човекът е един търговски пътник,
пренасящ през живота до смъртта:
любов, омраза, агресивност, нежност,
които на безсмислена цена
продава сам, пиян от безнадеждност,
за да си купи малко топлина
и да възкръсне в нечия надежда.

Петър Нешев / Снимка: БНР

Едно от най-прекрасните стихотворения на поета, също наградено, е посветено на "модерните" ни времена. Но дори и днес - в модерното ни съвремие, по-силни от отчуждението между хората, са позитивните човешки чувства. Авторът вижда в съприкосновението между човека и предметния му свят, едно специално и невидимо присъствие на душа дори и в нематериалния свят, една необходимост от прегръдка!...

Телефонната кабина (модерни времена)

Тъгува телефонната кабина,
защото всеки има джиесем.
И този мъж безмълвно я отмина.
Не я погледна даже за момент.
Но после спря и бързо се обърна.
Кабината от радост засия.
И после с периферията си зърна,
към тях да тича хубава жена.
С вратата си кабината простена,
защото мигом с болка осъзна,
че стара е и вече непотребна.
Ненужна сред столиката тълпа.
Клошар погледна, влезе и полегна.
Щастлива го прегърна и заспа.

Беатриче Жадалова, на представянето на книгата й в Клуб "Журналист / Снимка: Е. Мариянска, dir.bg

Беатриче Жадалова е родена през 1968-а година в София. По образование е инженер, по призвание и вътрешна потребност - "цял живот поетеса". Пише от 8-годишна, а първите й публикации са от времето, когато е била на 11. Беатриче е избрана за участник в първата детска асамблея "Знаме на мира" през 1979-а година.

Още

Млад поет изписа платната на Яхнаджиев със стихове

Млад поет изписа платната на Яхнаджиев със стихове

В периода между 2005-а и 2012-а година живее в САЩ, където ражда трите си дъщери, работи и учи. След раждането на третата дъщеря се завръща в България и започва работа като сътрудник в проектантска фирма. И разбира се, никога не престава да пише. Стиховете са "чертежите на душата й" - някои от тях съвсем не са в правилната си "геометрична форма", защото вълненията в душата й не винаги са "прави линии". Основната причина за тези "криволичещи" знаци е любовта, която за авторката е основна движеща сила в живота й. Поетесата с диплома за инженер няма претенции за модерна поезия - следва класическата форма на стихоплетство, и оставя сърцето си, само да създава сюжетите.

В поезията й личи волен и млад дух, който откровено разкрива ту терзания, ту надежди, винаги готов да приеме предизвикателствата на Любовта. Забавно е чувството й за самоирония, с която приема пораженията: "Пиши си стихчетата и така, ще ти олекне някак на душата", обръща се тя към самата себе си в стихотворението "Свиркай си!"

Корица на стихосбирката на Беатриче Жадалова

Стихосбирката й "Гореща като слънцето" е изградена като своеобразна хронология на емоционалния й живот. Зад стиховете човек може да прозре цялата й биография на вечно влюбена в живота, хората и в самата любов, всеотдайна жена.

Само на 14 написва следните стихове:

Обичам те!
Не мога друго да ти кажа,
А ти мълчиш и гледаш настрани.
Защо? Аз мога да ти го докажа
И със цената на живота си дори.

По детски изразената всеотдайност на тийнеджърката все повече съзрява в стиховете й в по-късните години.

И пак, и пак към теб се връщам,
Незабелязано дори от себе си.
И в студ и в пек,
Сама, или със друг. /1989 г. /

Чувството за единение в любовта, е нейната морална мярка за Любовта с главна буква.

Малката стрелка си ти,
Голямата съм аз,
Сякаш двама сме стрелки
От стар часовник.
Аз съм неспокойната, все бързам,
Ти след мен уверено и бавно крачиш.
Животът ни върти се върху циферблат.
Дори да тичаме, останали без дъх,
Дори с машина мощна
Литри хиляди бензин да изгорим,
Все около общата ни ос ще се въртим.

Така типичните за любовните вълнения въодушевления и спадове, са изразени от поетесата по удивително сензитивен начин:

Ти няма да си дойдеш. Знам.
И дните пак ще рухнат, като сипеи,
И дните пак ще тръгнат като бързеи,
По нанадолнище с далечен край.

Поетичната образност създава богата палитра от асоциации, които завладяват, като че ли думите в тях са буквално "заснети" като филм. Показателно в това отношение е стихотворението й "Беше" / на И. /:

Беше само звън
От падаща монета.
Беше само капка дъжд.
Беше само смях
На весела шега.
Като песен прозвуча,
Като пътник отмина,
А семенцето цветно
Изрови с пръчка,
За да не поникне.
За да няма следи,
За да няма спомен,
За да остане само думичката:
"беше".

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Дейвид Сайдлър, сценаристът на "Речта на краля", почина 86-годишна възраст

Роденият в Лондон сценарист, който заеква, пренася на големия екран истинската история за това как крал Джордж VI преодолява говорния си недостатък

Какво пише в писмата на легендарния модел от 60-те Пати Бойд, муза на Джордж Харисън и Ерик Клептън

Сред 111-те предмети, обявени на търг в Лондон, са писма от Харисън и Клептън, дрехи, бижута, рисунки, снимки. Бойд, която е на 79 години, не казва дали й е мъчно да се раздели с тях

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

Маргарете фон Трота пред Dir.bg: Историческата вина на германците не може да бъде изличена

Режисьорката е възприета за водеща сила от поколението на движението на Новото немско кино от 60-те и 70-те

Германският композитор Ариберт Райман почина на 88-годишна възраст

С повече от 70 произведения той е смятан за един от най-важните и най-често изпълнявани творци на съвременна музика