Когато поезията идва сама...

Преди дни в столичния Клуб "Журналист" на Съюза на българските журналисти представиха стихосбирките си двама поети - незрящият поет Петър Нешев и поетесата-инженер по професия Беатриче Жадалова. Стихосбирките и на двамата поети са посветени на любовта - най-вдъхновяващото чувство за поезия.

Вероятно някои ще се запитат, защо двамата са решили да направят общо представяне? - Любопитна история, която започва с една случайна среща в метрото. Съпругът на Беатриче помага на незрящ белокос човек да слезе от мотрисата, и двамата се заговарят. Човекът се оказва поет, а съпругът на Беатриче казва: "И моята съпруга пише стихове!" Ето такива, неслучайни "случайности" ни предоставя като шанс понякога съдбата. За да ни вдъхне стимул за нещо значимо, нещо обединяващо и пълноценно за душата.

Петър Нешев, на представянето на книгата му в Клуб "Журналист" / Снимка: Е. Мариянска, dir.bg

Още по-любопитна е историята на Петър Нешев като поет. Той цял живот "ражда" стихове, но като незрящ, му е трудно да ги пише. Понякога разговаря в стихове с хората. Така, на късни години, животът го среща с една необикновена работодателка, която харесва поезията. Впечатлена е от неговия начин на общуване, и един ден го пита: "Защо не издадеш книга със стиховете си?" - "Ами, аз ги нямам. Подарявам ги на приятелите си!", отговаря й чистосърдечно той. "Питай ги, дали ги пазят. Ще ги издадем!", казва необикновената работодателка. Оказва се, че 49 човека пазят стиховете на неизкушения от славата свой талантлив приятел. И така излизат на бял свят първите му публикувани стихове.

Веднъж, някакъв човек попитал Петър Нешев: "Колко книги имате?" - "На 60 издадох първата си книга!", отвърнал поетът. Онзи се стъписал от тази откровеност, но продължил в същия дух: "Е, кога ще издадете втората?!" - "След още толкова.", отвърнал Нешев.

Всъщност, книгите се зареждат една след друга, за кратко време. Заедно с Мария Славкова, Петър Нешев издава книгите: "Обичай сега" (2004), "Ти и аз" (2005), "Като хляб и вода" (2010) и "Български легенди и стихове" (2007 и 2013 г.). Поетът има участие в сборниците "Слънчева рапсодия" и "Слънчеви лъчи", и в сборните и юбилейни издания на Съюза на независимите български писатели.

Петър Нешев е един от първите победители в поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца", който програма "Христо Ботев" на БНР организира от 2010-а година насам.

През 2014 г. той дава идеята победителите да продължат да участват в конкурса извън класацията, за да дадат възможност, и други да бъдат отличени. Освен това, като жест към екипа на предаването, поетът промени и финала на стихотворението си "Мъглата", което днес завършва така:

"И знай - по пътя ти към светлината
познати-непознати с теб вървят"

Петър Нешев /последният горе, вдясно/, сред наградените в конкурса "Зрящи сърца" на БНР

"Любов и още нещо" (2019) е първата самостоятелна стихосбирка на поета. Много от стихотворенията в нея са наградени с отличия за поезия. Рефренно в стихосбирката е стихотворението "Какво":

Какво

Ще си отиде твоята любов,
като неканен гост ще си отиде.
Ако в сърцето си не си готов
да я запазиш като бисер в мида.
Ще си отиде твоята любов,
като вълна, докоснала брега си.
Ако докрай, докрай не си готов
да я приемеш и с душевността си.
Ще си отиде твоята любов,
ако пресъхне изворът на нежност.
Душата ти не ражда благослов,
ако сърцето ти не е горещо.
Ще си отиде твоята любов,
ако не й дадеш и още нещо.

Корица на стихосбирката на Петър Нешев

Чувството за близост, от което се нуждае всеки незрящ, е трогателно поднесено в цял цикъл от поета, под наименованието "Незрящите". Но в тези стихове човек по-скоро усеща, колко много "виждат" слепите. И отново си припомня думите на Малкия принц: "Същественото е невидимо за очите". Незрящият поет е "видял" със сърцето си най-същественото от видимия свят!

Послание към зрящите

Очите ви са нашите очи,
заместващи бастуна бял, сигнален.
Една до друга крачат две съдби.
Едната в светло, друга - в мрак тотален.
Очите ви са нашите очи.
Ръцете ви са мостовете живи.
По тях към нас човечността върви
и
вярвайте, тя прави ни щастливи!
Очите ви са нашите очи,
превеждащи през дните ни нелеки
към Бог сега отправяме молби
о, Боже, здраве ти дари на всеки,
с когото ний незрящите вървим
по трудните, житейските пътеки.

Петър Нешев, на представянето на книгата му в Клуб "Журналист" / Снимка: Е. Мариянска, dir.bg

Като апел за човечност и обединение, като послание за човеците по цял свят, звучи стихотворението на Петър Нешев "Като пръстите". Светът днес се е превърнал в тотален хаос, скован от стрхове за бъдещето, но има ключови думи, които могат да ни избавят от страха и бедите, вярва авторът. Това са качествата, които ни определят като издигнати личности: вярата, обичта, честността и добротата!

Като пръстите

Погледнете своята ръка.
Пръстите са толкова различни,
а живеят дружно на дланта
и навярно братски се обичат.
Те създават чудна красота.
Може и с любов да ви погалят.
и от страх и сива самота
най-приятелски да ви избавят.
нека като пръстите така
сме единни и живеем дружно.
Пръсти на приятелска ръка.
Убеден съм, за това е нужно:
вяра, обич, честност, доброта.
Хора, направете го възможно!

Белите коси

Какво ли крият белите коси,
главите ни покрили като преспи?
Минути радост или пък следи
на рани, заздравяващи не лесно.
Понякога и споменът мълчи,
затворен, като че ли е престъпник,
в тъмниците на нашите души.
Човекът е един търговски пътник,
пренасящ през живота до смъртта:
любов, омраза, агресивност, нежност,
които на безсмислена цена
продава сам, пиян от безнадеждност,
за да си купи малко топлина
и да възкръсне в нечия надежда.

Петър Нешев / Снимка: БНР

Едно от най-прекрасните стихотворения на поета, също наградено, е посветено на "модерните" ни времена. Но дори и днес - в модерното ни съвремие, по-силни от отчуждението между хората, са позитивните човешки чувства. Авторът вижда в съприкосновението между човека и предметния му свят, едно специално и невидимо присъствие на душа дори и в нематериалния свят, една необходимост от прегръдка!...

Телефонната кабина (модерни времена)

Тъгува телефонната кабина,
защото всеки има джиесем.
И този мъж безмълвно я отмина.
Не я погледна даже за момент.
Но после спря и бързо се обърна.
Кабината от радост засия.
И после с периферията си зърна,
към тях да тича хубава жена.
С вратата си кабината простена,
защото мигом с болка осъзна,
че стара е и вече непотребна.
Ненужна сред столиката тълпа.
Клошар погледна, влезе и полегна.
Щастлива го прегърна и заспа.

Беатриче Жадалова, на представянето на книгата й в Клуб "Журналист / Снимка: Е. Мариянска, dir.bg

Беатриче Жадалова е родена през 1968-а година в София. По образование е инженер, по призвание и вътрешна потребност - "цял живот поетеса". Пише от 8-годишна, а първите й публикации са от времето, когато е била на 11. Беатриче е избрана за участник в първата детска асамблея "Знаме на мира" през 1979-а година.

В периода между 2005-а и 2012-а година живее в САЩ, където ражда трите си дъщери, работи и учи. След раждането на третата дъщеря се завръща в България и започва работа като сътрудник в проектантска фирма. И разбира се, никога не престава да пише. Стиховете са "чертежите на душата й" - някои от тях съвсем не са в правилната си "геометрична форма", защото вълненията в душата й не винаги са "прави линии". Основната причина за тези "криволичещи" знаци е любовта, която за авторката е основна движеща сила в живота й. Поетесата с диплома за инженер няма претенции за модерна поезия - следва класическата форма на стихоплетство, и оставя сърцето си, само да създава сюжетите.

В поезията й личи волен и млад дух, който откровено разкрива ту терзания, ту надежди, винаги готов да приеме предизвикателствата на Любовта. Забавно е чувството й за самоирония, с която приема пораженията: "Пиши си стихчетата и така, ще ти олекне някак на душата", обръща се тя към самата себе си в стихотворението "Свиркай си!"

Корица на стихосбирката на Беатриче Жадалова

Стихосбирката й "Гореща като слънцето" е изградена като своеобразна хронология на емоционалния й живот. Зад стиховете човек може да прозре цялата й биография на вечно влюбена в живота, хората и в самата любов, всеотдайна жена.

Само на 14 написва следните стихове:

Обичам те!
Не мога друго да ти кажа,
А ти мълчиш и гледаш настрани.
Защо? Аз мога да ти го докажа
И със цената на живота си дори.

По детски изразената всеотдайност на тийнеджърката все повече съзрява в стиховете й в по-късните години.

И пак, и пак към теб се връщам,
Незабелязано дори от себе си.
И в студ и в пек,
Сама, или със друг. /1989 г. /

Чувството за единение в любовта, е нейната морална мярка за Любовта с главна буква.

Малката стрелка си ти,
Голямата съм аз,
Сякаш двама сме стрелки
От стар часовник.
Аз съм неспокойната, все бързам,
Ти след мен уверено и бавно крачиш.
Животът ни върти се върху циферблат.
Дори да тичаме, останали без дъх,
Дори с машина мощна
Литри хиляди бензин да изгорим,
Все около общата ни ос ще се въртим.

Така типичните за любовните вълнения въодушевления и спадове, са изразени от поетесата по удивително сензитивен начин:

Ти няма да си дойдеш. Знам.
И дните пак ще рухнат, като сипеи,
И дните пак ще тръгнат като бързеи,
По нанадолнище с далечен край.

Поетичната образност създава богата палитра от асоциации, които завладяват, като че ли думите в тях са буквално "заснети" като филм. Показателно в това отношение е стихотворението й "Беше" / на И. /:

Беше само звън
От падаща монета.
Беше само капка дъжд.
Беше само смях
На весела шега.
Като песен прозвуча,
Като пътник отмина,
А семенцето цветно
Изрови с пръчка,
За да не поникне.
За да няма следи,
За да няма спомен,
За да остане само думичката:
"беше".

Еми МАРИЯНСКА