IN MEMORIAM
Изпращаме Алек Попов на 24 март
"Той разбираше занаята на писането и го практикуваше едновременно и като чирак и като майстор", написа Захари Карабашлиев по повод кончината на "пътешественика на езика"
Редактор : / 4264 Прочита 0 Коментара
Алек Попов (Източник: Издателство "Сиела")
Опело за Алек Попов, един от най-оригиналните и талантливи съвременни български белетристи, ще бъде отслужено на 24 март от 15:30 часа в църквата на Централните софийски гробища, съобщават от Българската академия на науките.
Авторът на "Мисия Лондон", "Черната кутия" , "Мисия Туран", "Митология на прехода", "Спътник на радикалния мислител", "Телесни плевели" и т.н. ни напусна днес на 58 години.
"До последния си дъх се опитваше да разгадае тайните на българското слово, дълбаеше в безкрайните тунели на отечественото езиково пространство и чрез творбите си показваше и разгръщаше многобагровата палитра на българската изящна словесност.
Многократно в различни свои интервюта и беседи той заявяваше, че е писател, който цял живот се труди на "нивата на езика". Затова и неговия основен инструмент е именно българският език. Алек Попов се интересуваше много от развитието на нашия език, от неговото обогатяване и магичната му способност да изразява и изобразява конкретните пулсации на духа на времето.", посочиха от БАН, където той бе член-кореспондент от 2012 г. в направление "Творци на изкуството".
"Самоиронията определено е за предпочитане пред самоомразата.
Мисля, че за последните години натрупахме много негативизъм към самите себе си, който ни пречи да се разгърнем като личности. Човешката ситуация поначало е трагикомична.
Боя се, че ирационалната алчност на големите компании, в съчетание с новите технологии, могат да се окажат прелюдия към тоталитаризъм от нов тип, в който човекът е сведен до безгласна нула, лутаща се в дигиталния лабиринт, управляван от алгоритми, подчинени единствено на идеята за печалба.
Да съхраним човечността и мярката - може би това ще се окаже най-голямото предизвикателство и през този век", сподели и ни завеща той в интервю пред Impressio.
Неочакваната му загуба предизвика "вулкан" от тъжни емоции и размисли в социалните мрежи, не само от литературната общност:
"Алек Попов днес е потеглил отвъд думите. Не познавам друг такъв автор, който така внимателно да се отнася към всяко изречение в книгите си", сподели Захари Карабашлиев.
"Той работеше постоянно с езика, преработваше всяко ново издание на предишни свои романи и сборници, вечно доизпипваше, шлифоваше. Той разбираше ЗАНАЯТА на писането и го практикуваше едновременно и като чирак и като майстор. (Всъщност като се замисля - това е и единствения начин да се отнасяш към всеки занаят. Алек пишеше - как да го кажа? - сладкодумо.
Така и четеше на глас. Няма друг съвременен писател, който толкова хубаво да чете историите си. Правеше го с някаква съсредоточена наслада и тя се предаваше и на нас, на слушателите му -- увличаше, разсмиваше, замисляше.
Той умееше да пише за читателите.
Последният път, когато се чухме, Алек звучеше бодро. Вече знаех, че се бори, но беше оптимистичен. И се разбрахме "да се видим в махалата". Което ме успокои. И понеже живеем съвсем близо, така и не го направихме. Загубата е моя.
Алек Попов остави много разкази, романи, есета, пиеси, сценарии. Прекрасен писател, интелектуалец и пътешественик в езика - той остава завинаги в златната антология на българската литература.
Сбогом, Алек!
Днес избирам да чета твоя "Спътник на радикалния мислител":
"Алек Попов си е отишъл... Не мога да повярвам още...", сподели Георги Господинов.
"Приятел и писател, с когото тръгнахме и вървяхме заедно в литературата, един от тези, с които се ходеше по-леко, от най-добрите писатели на поколението, от най-свестните, точните и светлите. Разказите му, които особено обичам, и романите му са стъпка напред в литературата ни. Днешната българска литература загуби половината от усмивката и хумора си с неговата смърт."
"Пътувахме заедно дълги години, шегувахме се...
В едно от последните си писма по повод отложено пътуване поради вечните тукашни дрязги ми писа: "Наистина съжалявам, че няма да дойдеш - като се сетя как сме пътували с тебе и Теди... щеше да бъде малко като в добрите стари времена, когато такива болни страсти нямаше. Смятам, че ние помежду си, колкото и да сме малко, трябва да даваме пример за един по-различен стил на отношенията."
Светъл път, скъпи Алек..."
"Преди 20 години, прочетох тази книжка в ... Ню Йорк. Тогава не знаех нищо за автора ѝ, но много ми хареса. По-късно се запознахме, общувахме, прочетох и други негови книги. Умен, талантлив човек, ще ни липсва осезателно. Сбогом, Алек!", сподели Чавдар Гюзелев:
"Хуморът няма как да е стерилен, той е обратното на това - провокативен, често нецензурен, дори нараняващ. Но ни помага да съхраним критичното си отношение към действителността и към нас самите, имунизира ни срещу болезнената изнеженост на възприятията ни. Войните, включително и семейните, възникват, когато хората изгубят чувство за самоирония и самокритичност.
Когато се пропият от егоизъм и мания за величие, от идеи за историческа мисия и непогрешимост.", казва Алек Попов пред Амелия Личева в "Литературен вестник".
"Сбогом, Алек! Моят талантлив съученик и приятел Алек Попов си замина. Много недовършени и недописани истории останаха, приятелю!
Лек път и наслука в света на Духа!", сподели Михаил Билалов.
"Смразяващо нелепо е случилото се Алек Попов. "Козирожкият" ни отбор загуби централен нападател...", сподели Владимир Люцканов.
"Бях влюбен в неговите "Мръсни сънища", кога беше 94/5-та, предполагам? Исках да ги снимам, да направим сериал. Говорихме, написах шест сценария, доста "свободни" явно, защото Алек бързо ме отрезви. 2001-ва реализирахме един за БНТ - "Чуждите стъпки". Коко Азарян (игра обущар), Нети, мама Злата Тодева, Стоян Алексиев, Ася Ингилизова, че дори Любо Ганев. После дойде ред на "Пътеводител на историческия стопаджия". Алек беше директор на Дома на детската книга и срещу символичен наем, екипът ни се "нанесе" в дом-музей "Ангел Каралийчев". Ъгълче не остана незаснето. С една дума, много мои прощапулници - кинорежисьорски, продуцентски - станаха възможни благодарение на Алек Попов.
Твърде рано си тръгна, Алек. Мъчно ми е. Светъл път!"
"Защото Алек Попов беше писател. С талант, сърце, ум, ирония и самоирония, разказвач на хора и истории, творец на светове. Обожавам разказите му, фантастичните му сюжети, усета за всеки детайл и голямата картина. Толкова много направихме заедно, толкова много можеше още да бъде направено. Но книгите ти, и ти, ще сте винаги част от мен.", написа Светлозар Желев.
"Алек Попов си тръгна. Писател, чиито книги не се задържат по рафтовете на библиотеката. Остроумен сатирик и проникновен анализатор. Майстор на словото със свой специфичен глас, един от тези, които най-добре представяха съвременната българска литература зад граница. И ще продължи да го прави.", пишат от Столична библиотека.
Алек Попов е роден в София през 1966 г. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ" и българска филология в софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на романите: "Мисия Туран", "Мисия Лондон", "Черната Кутия", "Сестри Палавееви в бурята на историята", "Сестри Палавееви по пътя към новия свят"; на есеистичната книга "Спътник на радикалния мислител", както и на редица сборници с разкази, сред които "Ниво за напреднали", "Митология на Прехода", "Телесни плевели".
Романът "Мисия Лондон" е преведен на 16 езика, а романът "Черната кутия" - на 10. Разказите и есетата му са издавани на повечето европейски езици и са включени в множество международни антологии, сред които Best European Fiction 2011.
По романите и разказите на Алек Попов са създадени няколко филма, радиопиеси и пиеси. Той е съсценарист на филма "Мисия Лондон". През 2015 г. Драматичен театър Пловдив поставя на сцената театралната адаптация по романа му "Сестри Палавееви в бурята на историята".
Попов е носител на редица литературни отличия, сред които: наградата за нова българска проза "Хеликон", националната награда за драматургия "Иван Радоев", наградата "Елиас Канети", "Цветето на Хеликон" за най-продавана книга на 2007 и 2013 г., наградите "Четящия човек" и "Чудомир", наградата на британския П.Е.Н. център за преводна литература, наградата Pro-za-Balkan за принос към балканската литература и др.
Алек Попов е член-кореспондент на БАН в отдел "Творци на изкуството" от 2012 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}