ИЗКУСТВОТО ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА
Художникът Нацин с нова картина предвестник - отново нарисува бялата лястовица
Веселин Маринов вижда в края на 2020 година "Лъчът на надеждата"
Редактор : / 2299 Прочита 1 Коментара
Веселин Маринов-Нацин показва бялата лястовица, която отнася надалеч маската (Снимка: Личен архив)
Във Видинско го наричат Художника, който повика бялата лястовица. Причината е, че две седмици след като рисува птицата, позната от разказа на Йордан Йовков - "По жицата", такава се появява в село Мировци.
Историята е от 2009 година. 11 години по-късно бялата лястовица отново е на платното му - нарисувана интуитивно и сякаш повикана в съзнанието на Нацин отново от масовата неволя - за да се прокрадне в ежедневието ни като лъч на надеждата.
В последните дни художникът Веселин Маринов-Нацин завършви своя цикъл "Изкуство по време на ковид - игра на светлината".
В серия от три картини, чрез художествени метафори и символи, Нацин вижда победата на надеждата в руската рулетка на 2020 година. Последното платно изобразява отново бялата лястовица, която ни освобождава от състоянието на страх и безпомощност и отлита през изгарящи решетки.
"Лъч на надеждата" на Веселин Маринов-Нацин (Снимка: Личен архив)
Веселин Маринов Нацин е художник, който живее във Видин и около чиито творби винаги има интересни истории, още от времето, когато баща му късал картините му, защото мечтаел сина му да стане инженер. За Impressio той споделя, че е изпитал интуитивно усещане да нарисува отново птицата и тя да отнесе символа на COVID-19 - маската.
"Игра на съдбата" на Веселин Маринов-Нацин (Снимка: Личен архив)
"Бялата лястовица всъщност е лъчът надежда. Тя завършва цикъла след другите две платна - "Безвремие" и "Игра на съдбата". Цигулката без струни е спрялото време в карантинните часове, в които часовникът е без цифри. Това е пропиляното време за живот. На второто платно е изобразен - самовар (типичен руски съд) и две зарчета. Те са хвърлени, но едното не е облегнато напълно, на ръб е, не е сигурно... В комбинация със самовара това е метафората за руската рулетка - играта на съдбата", разкрива Нацин.
Той е категоричен, че усеща настъпващите по-добри времена. А не можем да подминем твърдението на един артист, който години наред е мотивирал и подготвял за трудния път на изкуството десетки успешни, съвременни художници. Нацин е не само художник, той е учител, като майка си и баща си.
"Безвремие" на Веселин Маринов-Нацин (Снимка: Личен архив)
Когато за първи път рисува бялата лястовица през 2009 година също е имал предчувствие, като сегашното - подобно на сън.
"Нарисувах птицата и две седмици по-късно започнаха да ми звънят познати за репортажите по телевизията. Там ми приписваха появата на истинска бяла лястовица, която кацнала в Мировци. Аз бях продал картината ден преди идването на птицата на символична цена. Сега тя е в частна колекция, а собственикът е горд", разкрива Нацин.
Той има обяснение и защо картините му понякога наподобяват пророчества.
"Мисля, че тоя народ от край време се надява, че нещо по-добро ще се случи, а ние, творците, някак ги усещаме тия неща. Стремим се да кажем нещо повече от това, което всички забелязват, че се случва. Искаме да оставим послание, заключваме в творбите си фантазии и мечти, които явно рано или късно се сбъдват заради емоцията, която сме вложили. Може би това е причината, поради която всяко изкуство е вид пророчество", споделя Веселин Маринов.
Картината на бялата лястовица не е първият му предвестник, макар да е най-известната в медиите.
"Когато започнаха промените пред 90-те години, нарисувах прословутото платно "Семената на демокрацията". Сеячът, на когото черна котка му минава път. Не помня защо добавих котката, сякаш усещах, че нещо няма да ни се получи като хората с тая демокрация. Даже не помня защо сложих на сеяча латиноамериканската шапка, но с минаването на времето се оказа, че нашата демокрация си е като латиноамериканската демокрация. На картината има и патерица - защото все нещо куца до ден днешен", споделя още художникът.
И понеже през 2020 година имаме нужда от вдъхновяващи истории, с художника Нацин си припомняме една необяснима случка от неговия живот. Покрай друг голям празник - Великден, преди около 10 години, когато рисувал икони в Орешец за параклиса. На 9-ия етаж на една кооперация, през отворения прозорец влита средно голям папагал и каца на рамото на Веселин Маринов. Търси собственика на птицата, но никой не го познава. Всички неудомяват как екзотичната птица е долетяла толкова високо.
"Само ме е яд, че не запомних кой апостол рисувах тогава, когато птицата кацна на рамото ми", казва Нацин.
Веселин Маринов е вдъхновяващ, защото вярва, че нарисуваното се сбъдва само ако е нещо чисто и хубаво. Определя се като жесток оптимист и продължава да вижда утрешното добро до ден днешен. Така му казала и една прочута видинска жена на времето - Иванка Магьосницата. Една вечер влязла в ателието на Нацин във Видин и положила ръка върху платната.
"Каза, че те носят силна енергия. Надявам се истински да помагат на хората", казва Нацин и поглежда към появилата се отново от ръцете му бяла лястовица.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}