IN MEMORIAM
Аплодисменти и поклон за Славчо Пеев!
Днес се прощаваме с един от доайените на Сатиричния театър, изиграл над 70 театрални и повече от 100 филмови и телевизионни роли
Редактор : / 9920 Прочита 4 Коментара
Днес в Сатиричния театър се поклонихме пред един от доайените на българската сцена и любимец на поколения българи - актьорът Славчо Пеев (Снимка: Христо Касабов/БТА)
Десетки близки, колеги, приятели и почитатели дойдоха днес в Сатиричния театър, за да се поклонят пред обичания актьор Светослав Пеев, който си отиде на 84 години на 27 февруари.
"Хората трябва да обичат мястото където живеят, онова, което работят... Не се плаша. Знам, че винаги има надежда.
Много вярвам в децата. Че има много знаещи и можещи и без да употребяват думичката "аз". Повече трябва да казваме "ние", съветваше ни актьорът, който артисти и публика знаят като Славчо Пеев.
Калин Сърменов, Теодор Елмазов, Александра Сърчаджиева, Мариан Бачев, Кирил Ефремов, Стефания Кочева, Любомир Ковачев, Евгений Михайлов, Илиян Любомиров, Екатерина Евро, Люба Пашова, Хайгашод Агасян, Бойка Велкова, футболният рефер Любен Ангелов, министърът на културата Кръстю Кръстев бяха сред множеството хора дошли да отдадат почит на един от доайените на българската сцена.
Актьорът Кирил Ефремов (Снимка: Христо Касабов/БТА)
"Отиде си от нас един от най-ярките представители на това изключително поколение, което изгради не само Сатиричния театър, което изгради и киното, и телевизията.
Поколение дало съвсем друг тласък през годините, когато бяха в силата си, на всички тези художествени идеи, които ние днес продължаваме.", каза директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов.
Директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов (Снимка: Христо Касабов/БТА)
"Славчо е последният от тези велики български актьори! Човек, с който аз съм израснала. Човек, който безкрайно много обичам.
Голям български актьор. За огромно съжаление Сатирата се събра горе! Но наше задължение е ние да помним тези изключителни български артисти!", през сълзи сподели Александра Сърчаджиева пред камерите на bTV.
Актрисата Александра Сърчаджиева (Снимка: Христо Касабов/БТА)
"Той винаги беше един много усмихнат човек и винаги, във всеки дори и труден момент, намираше сила да се усмихне и да каже някоя добра дума.", каза Стефания Кочева.
Актьорът Любомир Ковачев (Снимка: Христо Касабов/БТА)
"Първо той беше голям театрал, после беше изключителен актьор, после беше най-скромният човек, който съм виждал.
С онова, което правеше и онова, което създаваше около себе си. За мен той е един от истинските мъже на България", каза министърът на културата Кръстю Кръстев.
Министърът на културата Кръстю Кръстев (Снимка: Христо Касабов/БТА)
Държавният глава Румен Радев също изрази съболезнования на семейството, близките и колегите на легендарния български актьор.
"Почитателите на театъра и киното завинаги ще помнят чувството, с което Славчо Пеев играеше, както и неговия интелект и пословичната духовитост". В съболезнователното писмо президентът посочва десетките значими роли в театъра, киното и телевизията, които издигат името на Славчо Пеев сред плеядата майстори на хумора и актьорското изкуство у нас.
Като една от емблемите на сатирата той и неговият достоен принос заслужават подражанието на младите творци и най-високо уважение от всички нас, заявява още президентът.
Актьорът Борислав Захариев (Снимка: Христо Касабов/БТА)
Славчо Пеев е роден е на 4 април 1939 г. в София. Баща му е известният в миналото лекоатлет Панайот Пеев. Дълги години играе баскетбол. Не става спортист, защото е с очила. Като малък баскетболистът Кирил Семов му прави малки железни очила, които му връзвал на главата с ластик, за да може да играе. Войнишката си служба Славчо Пеев отбива в Русе.
Във Висшия институт за театрално майсторство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов" (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов") го приемат от втория път. Учи заедно в един клас с Васил Михайлов и Климент Денчев.
През 1964 г. завършва актьорско майсторство, като тайната и магията на театъра Славчо Пеев е учил от своите преподаватели проф. Желчо Мандаджиев, проф. Боян Дановски и Методи Андонов.
След като завършва висшето си образование, от 1964 г. до 1967 г. Славчо Пеев играе по разпределение на сцената на Драматичния театър "Йордан Йовков" в Толбухин (дн. Добрич) заедно с Климент Денчев, Марияна Аламанчева, Жоржета Чакърова. Още през първата година, в която играе на сцената в Добрич, Славчо Пеев е поканен от директора на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" проф. Боян Дановски да работи в театъра. От 1967 г. до 1991 г. Славчо Пеев е актьор в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Два пъти е бил директор на Сатиричния театър - от 1986 г. до август 1989 г. и от 1996 г. до 1997 г.
В продължение на 30 театрални сезона Славчо Пеев играе на сцената на Сатиричния театър в пиесата "Римска баня" на Станислав Стратиев в ролята на главния герой - Иван Антонов. Премиерата на постановката е на 18 февруари 1973 г. Интересът към спектакъла не стихва и през 80-те години на 20-и век, когато пред театъра са се извивали дълги опашки за билети.
В началото на 90-те години на 20-и век Славчо Пеев живее и работи в Рим, Италия, където е бил директор на Българската академия за култура.
От януари 1992 г. Славчо Пеев е бил директор на Централния студентски дом на културата, а през 1995 г. основава частна театрална група "Ела".
След шестгодишно пребиваване в Никозия, Кипър, през 2005 г. Славчо Пеев се завръща в България. В Никозия той се занимава с театрална педагогика и с режисура. Тук за първи път е дебютът му като режисьор, където в театър "Сатирико" поставя постановката "Полет над кукувиче гнездо" от Кен Киси заедно с Юри Ступел.
През 2006 г. започва режисьорската му кариера в България, свързана с театъра. На 14 септември 2006 г. Държавният сатиричен театър "Алеко Константинов" открива новия театрален сезон с пиесата "Римска баня" от Станислав Стратиев под режисурата на Славчо Пеев, 33 години след като през 1973 г. е изиграл за първи ролята на Иван Антонов. В интервю за в. "Труд" от 14 септември 2006 г. на въпроса не се ли е уморил от "Римска баня", Славчо Пеев отговаря:
"В тази пиеса има магия, като че ли Стратиев е вкарал някаква енергия, която създава общ живот между актьорите на сцената и публиката в салона. Играл съм я 500-600 пъти. В Пловдив я поставихме на Античния театър. В Габрово я играхме на стадиона през 11 000 души! Това беше рекорд. Да не си помислите, че е било концерт на попфолк. Не! Събрахме тази публика с драматургия."
До 2009 г. Славчо Пеев е режисьор в театъра. Режисьор е на постановките "Две сватби и едно прелюбодеяние" от Рей Куни, "Таблата" от Димитрис Кехаидис, "Целувката" от Ана Петрова.
От май 2009 г. до декември 2018 г. Славчо Пеев е директор на Общинския драматичен театър "Невена Коканова" в Дупница, където по негова инициатива на 18 октомври 2014 г. се открива първият фестивал на театралното и филмово изкуство "Невена Коканова". От 2009 г. преподава в МОНТФИЗ (Младежка организация за независимо театрално и филмово изкуство) актьорство за драматичен театър в София. През 2010 г. Славчо Пеев участва във втория сезон на благотворителното предаване "Великолепната шесторка" по bTV.
Славчо Пеев е изиграл над 70 театрални роли. Сред тях са на Иван Антонов в "Сако от велур" (1976), на виртуоза в "Рейс" (1980), на лекаря в "Максималистът" (1984), на директор на театър в "Балкански синдром" (1987) и др.
Той има повече от 100 телевизионни роли, записи в редакция "Хумор, сатира и забава" на Българското национално радио, работил е и за "Дарик радио".
Славчо Пеев е участвал в над 25 филма, сред които "Конникът" (1964), "Произшествие на сляпата улица" (сериал, 1965), "Отклонение" (1967), "Опасен полет" (1968), "Мъже в командировка" (1969), "Птици и хрътки" (1969), "Петимата от "Моби Дик" (1970), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Автостоп" (1972), "Трета след Слънцето" (1972), "С деца на море" (1972), "Деца играят вън" (1973), "Баща ми бояджията" (1974), "Изпити по никое време" (1974), "Селянинът с колелото" (1974), "Не си отивай!" (1976), "Матриархат" (1977), "Момчетата от "Златен лъв" (сериал, 1978), "Войната на таралежите" (сериал, 1979), "Приятели за вечеря" (1981), "Баш майсторът на море" (1982), "Чичо Кръстник" (1988), "Мисия Лондон" (2010) и др.
На 9 октомври 2014 г. Славчо Пеев споделя със слушателите в предаването "Нощен хоризонт" на Българското национално радио, че обича да работи с млади актьори и вярва в младите хора, в тяхното разкрепостено, мащабно и ново мислене. И затова за България има надежда.
"Не съм песимист. Все още вярвам, вярвам..." - споделя той.
Славчо Пеев е фен на футболен клуб "Локомотив" (София), на който е бил член на Управителния съвет и пресаташе. Фен е и на баскетболния клуб "Лукойл".
През май 1984 г. Славчо Пеев е удостоен със званието "Заслужил артист". На 20 май 2009 г. Славчо Пеев получава наградата на Министерството на културата за принос в театъра и киното.
През април 2018 г. е удостоен с Националната награда за хумор и сатира "Златен Кукерикон" на името на Георги Калоянчев за цялостно творчество, която се връчва от Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов".
Дълбок поклон!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}