Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Андрю Лойд Уебър или барон Лойд Уебър е един от най-известните композитори от края на 20 век. С многото си успешни постановки, които се играят в продължение на десетилетия в театрите на Бродуей в Ню Йорк и в Уест енд в Лондон, той с основание може да бъде наречен благородника на мюзикъла.

Написал е 16 мюзикъла, два саундтрака и латински Реквием. Голяма част от мюзикълите му като "I Don't Know How to Love Him" от "Исус Христос суперзвезда", "Don't Cry For Me, Argentina" от "Евита", "Memory" от "Котките" и "The Music of the Night" от "Фантомът от Операта" са станали известни хитове даже и извън театралните постановки.

15 март 2017 г. Среща на благородници - с принц Чарлз Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Ключова роля изиграва в живота му запознанството с поета Тим Райс. Оттогава той изцяло се посвещава на творчеството заедно с него. Първата им съвместна творба, която критиката приема положително е мюзикълът "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха" от 1968 година. Следва големият хит - рок-операта "Исус Христос - суперзвезда" през 1971 година. Смесването на класика и рок в това произведение е признато за абсолютен успех. Последната творба, създадена от тандема Уебър-Райс става мюзикълът "Евита" през 1978 година. Произведението получава награда "Тони". През 1996 година в главната роля на екранизацията по мюзикъла участва поп-иконата Мадона. Уебър и Райс са автори и на много песни.

С великия си съавтор Тим Райс Снимка: Getty Images/Guliver Photos
През 1981 година Уебър пише друг хитов мюзикъл - "Котките", който е по либрето на Томас Елиът. Критиката, а и публиката приемат този мюзикъл за най-новаторското произведение. Получава награда "Тони" и още същата година се радва на 15 различни постановки в театри в различни страни по света.

Най-грандиозен е успехът на мюзикъла на Уебър "Фантомът от операта". Творбата е написана през 1986 година и е по либретото на Ричард Стилгоу и Чарлз Харт. Всеобщо е мнението, че това е най-талантливото произведение на композитора. Ето какво споделя композиторът за германската премиера на "Фантомът от операта" в Ханзещад през 1990 година. Премиерата е на 29-ти юни и по това време пред окупирания и преименуван в "Червена Флора" театър е пълно с демонстранти. "Не знаех абсолютно нищо за политическата обстановка. И без това денят премина тежко. Точно тогава пресата научи, че с втората ми съпруга Сара Брайтман смятаме да се разделим. Имайки предвид това, останалите събития онази вечер не бяха толкова важни за мен.", разкрива мултимилионерът пред медиите.

"Посетителите на премиерата бяха обстрелвани с гнили плодове, някои дори бяха нападнати. Знам само, че ми обясниха, че Сара и аз е най-добре да влезем в театъра през задния вход", спомня си Андрю Лойд Уебър. "А аз отговорих: Със сигурност няма да направя това. Всичко беше толкова объркано. Тогава всъщност си помислих, че това ще е последният път, когато аз и Сара ще бъдем фотографирани заедно. Оттогава обаче често пак ни снимат заедно, тъй като останахме добри приятели", изповяда Уебър.

През 1992 година Андрю Лойд Уебър е удостоен с рицарско звание, а през 1997 година получава и титлата пер. Носител е на много награди, сред които и "Оскар". Композиторът членува и в клуба на най-богатите хора във Великобритания. Съпруги са му Сара Худжил, Сара Брайтман. В момента е женен за Медълин Гърдън.

Със съпругата си Маделин Снимка: Getty Images/Guliver Photos

С актрисата Глен Клоуз Снимка: Getty Images/Guliver Photos
"През последните 3-4 години нещата не протекоха така, както би трябвало", споделя композиторът в интервю пред Stern малко преди премиерата в Германия на своя мюзикъл "Любовта никога не умира", състояла се на 15-ти октомври 2009 г. в Operettenhaus в Хамбург. "По здравословни причини почти бях извън играта", обяснява британецът.

През 2009 г. Уебър се разболява от рак на простата, но сега се смята, че е излекуван. "Всъщност ракът не беше най-големият проблем", казва той. Истинските ядове започнаха едва след това. "Имах много неприятни болки в гърба. Лекарите поставиха грешна диагноза и казаха, че трябва да бъда опериран. Това практически ме направи инвалид. Живеех благодарение на морфина. Преди година дори вече стигнах един момент, в който си мислех: Това беше, не мога повече. Бях почти на ръба да заявя пред всички: Никога повече няма да мога да работя. Това е краят", разкрива композиторът.

Той посещава специалисти в цял свят - Европа, Австралия и Америка. "Всеки имаше своя диагноза, но за едно нещо мненията на всички съвпадаха: Имал съм някаква дълбока инфекция на гръбначния стълб, не можело обаче да се каже със сигурност каква точно е тя и как би могла да бъде лекувана."

Накрая среща специалист по хиропрактика. "Той ми каза: Всичко това са глупости. Нямате инфекция, Андрю. Проблемите, които имате, са в резултат на операцията и повече няма да имате болки". Съвсем скоро се почувствал по-добре и "сега отново е във вихъра си", както той самият се изразява.

Валерия КАЛЧЕВА