БЪЛГАРКАТА
Жената, без която не можем
Това са героините на своето време, във всяко време и всяка епоха
Редактор : / 8581 Прочита 9 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg
Още в най-ранното си детство с усмивка и цветя честитим 8-и март. Но да се върнем назад във времето. Мястото е Ню Йорк, а датата - 8 март, 1857-ма. Жени от текстилни предприятия са принудени да излязат на протест срещу високите цени, ниското заплащане и лошите условия на труд. Това е искрата, от която пламва огънят, желанието за достойното място в обществото и счупването на вековните предразсъдъци, които ги определят като нисши същества.
"Дела, а не думи"
Под това мото в началото на 20 в. в Америка и Великобритания се заражда движението на смелите и привлекателни суфражетки - млади и образовани жени, които с постоянство и упоритост протестират срещу закостенялостта и назадничавостта на мъжкия свят, в който живеят. Те са съпруги и майки, работещи жени, принудени да се съобразяват с едни други условия на труд, които по никакъв повод не могат да се нарекат изрядни. Преди всичко обаче те са непокорни. Начините им да демонстрират своето недоволство от наложените рестрикции и жестокият по онова време сексизъм, са видими - чупят витрини, взривяват пощенски кутии, предизвикват палежи, всичко това заради едната цел - да бъдат чути.
Но истинската революция пропагандира немският редактор на женския вестник "Глейхейт" - Клара Цеткин, която предлага на втората Международна конференция на работещите жени в Копенхаген всяка година оттук нататък (броим от годината на предложението - 1910 г.) 8 март да е "Ден на жената".
Идеята прескача границите на времето и пространството. Еманципацията на жените им отваря вратите към всички професии и възможността за реализация. Почти няма професия, която да бъде определяна като "само мъжка". И това е доказателство, че жената може да бъде не само майка, съпруга и домакиня, но и успешно реализиран в живота си човек.
"За силните жени. Нека ги познаваме. Нека бъдем такива. Да ги отгледаме."
Труден е пътят, който извървява и българската жена. Той започва от нивата, минава през заводите, продължава през фабриките и достига до висините.
Комбайнерка от ТКЗС, Силистренско, 1965 г. Снимка: "Изгубената България"
Берачки на рози, 70-те години (Снимка: "Изгубената България")
Пчеларка, 1966 г. Снимка: "Изгубената България"
Тютюноработничка, Пловдив, 1966 г. Снимка: "Изгубената България"
Работничка по поддръжка на електрическата мрежа, 30-те години (Снимка: "Изгубената България")
Трамвайни контрольорки, 1940 г. Снимка: "Изгубената България"
Фризьорка, 1985 г. Снимка: "Изгубената България"
Танцьорки в нощен бар "Вариете", 60-те години (Снимка: "Изгубената България")
Невена Коканова във филма "Тютюн", 1961 г. Снимка: "Изгубената България"
Почетна стража пред паметника Христо Ботев, 60-те години (Снимка: "Изгубената България")
Служителки в командната зала на АЕЦ Козлодуй, 1975 г. Снимка: "Изгубената България"
Аптекарка през 60-те години (Снимка: "Изгубената България")
Зъболекарка, 1985 г. Снимка: "Изгубената България"
Електронно-изчислителен център към Народен съвет Плевен, 70-те (Снимка: "Изгубената България")
Медицинска сестра, 60-те години (Снимка: "Изгубената България")
Детска учителка, 60-те години (Снимка: "Изгубената България")
Продавачка на гевреци, 60-те години (Снимка: "Изгубената България")
Стюардеса от БГА Балкан, 60-те (Снимка: "Изгубената България")
Бранимира Антонова - Мис България, 1967 г. Снимка: "Изгубената България"
И всичко това е ТЯ! Жената, без която не можем.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}