Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Журналистът-писател Райко Байчев: Няма нищо по-старо от новина, публикувана преди 20 минути

МЛАДИТЕ НА ПОЛЕТО НА СЛОВОТО

Журналистът-писател Райко Байчев: Няма нищо по-старо от новина, публикувана преди 20 минути

Човек е добре по много начини, и зле само по един

Колаж: Юлиян Илиев/Dir.bg

Райко Байчев е журналист в Actualno.com. Пише авторски материали и цени високата публицистика. Носител е на наградите "Черноризец Храбър", "Димитър Пешев" и наскоро Web Report" за журналистика. Неговата пиеса "Гъдулката", спечелила конкурса на Театър София за нова драматургия, се играе от няколко години в Лондон. Доктор по културология в Софийски университет "Св.Климент Охридски" с дисертация за времето на Скот Фицджералд, Вирджиния Улф и Самюъл Бекет. Ето какво сподели пред репортер на DIR.bg, малко след като стана победител на конкурса ни Web Report

Райко Байчев /първият вляво/, на връчването на тазгодишните награди на Web Report

- Райко, вие сте от тези малко на брой български журналисти, които вдъхват надеждата, че още има честна журналистика и че свободата на словото не се "дава", а се взима от онзи, който е свободен по дух - т.е. притежава честност и кураж да назовава нещата с истинските им имена, да изразява без страх мнението си и да го отстоява. За това е нужен и малко гняв отвътре, малко "злоба" към причините и причинителите на този гняв... Можете ли да обобщите онези теми в днешното българско общество, които така да се каже ви "ядат" отвътре и ви държат "гневен" и буден?

- Пазя се от гнева. Тази професия не може да се упражнява с гняв. Човек ще прегори бързо. По-добре сарказъм - издържа се повече. Иначе това, което ме дразни най-много е не политическата лъжа, а нейната посредственост. Без значение за какво става дума - апартаменти, корупция, закони, избори, речи и обещания, от всичко лъха на долнопробно хладнокръвие. То наистина смята, че е възможно номерът да мине, никой да не види, никой да не разбере. В политиката има едно огромно самочувствие от това, че си "играч", и това самочувствие трябва да бъде смазано. Властта се упражнява със страх, но важи и обратното - тя работи добре, ако е уплашена, притискана.

Личен архив, фотограф: Ал. Македонски/

- Защо пишете? Има ли резултат от честното перо в България? - Случвало ли ви се е да разберете, че думите ви са стигнали до "адреса" на критиката ви, и че е настъпила промяна? И обратното, оставате ли разочарован, когато виждате как "кучетата си лаят, а керванът си върви", и продължава да си върви?...

- Не си представям, че определен човек прочита нещо и си казва "То'а направо ме разби, ще си подам оставката!". Аз се занимавам с публицистика, но съм убеден, че политиците не четат публицистика. Притеснява ги разследващата журналистика, нищо друго. Да не се разчуе там, че нещо, една къща за гости, дето...Обичайният жест е в самодоволното "Всичко е законно". Политиците тук разбират себе си като юридически субекти, като морални - не. В същото време, това за "кервана" не е съвсем вярно: моята теза е, че "лаят на кучетата" променя траекторията на самия керван. Променя я, тъй да се каже, самата звукова вълна, начинът, по който тя отеква в медийното поле. Премиерът например се беше оплакал, че след разследванията на "Биволъ" не може да си намери министри. Идват при него, казват му "Абе не искам сега, имам един апартамент, той уж на майка ми, ама..." Това, и да е малко, ме радва. Аз мисля, че голямата битка на журналистиката е да направи политическата професия непривлекателна.

- Какво, според вас, означава понятието "обществено мнение" в България? Вярвате ли на общественото мнение?

- Общественото мнение в последните години е парцелирано между окопни войни, които са лесно проследими: консервативни, либерални, патриотично радикални, проевропейски, антиевропейски и т.н. Те обаче твърде често работят с опростени бинарни позиции: ЕС е велик/ЕС е дъно, социализмът ни отне всичко/демокрацията ни отне всичко, и прочие. Живеем в демократични времена, но има рефлекс към тоталитарен разказ. Гледам на това бинарно противопоставяне като на техно - определени бийтове се повтарят до откат и после пак; опциите да им се насладиш зависят от това дали си на екстази, или - това винаги стои като възможност - просто си забил.

Още

Райко Байчев - победителят в конкурса Web Report, който с две изречения обобщи "диалога на века"

Райко Байчев - победителят в конкурса Web Report, който с две изречения обобщи "диалога на века"

- В коментарите ви, макар да са по различни злободневни теми, се усеща едно силно образно, памфлетно изразяване, което достига до всеки. Т.е. в журналистиката ви ярко прозира вашият литературен талант. Какво, според вас, означава един пишещ човек да има собствен стил, и по ваша лична преценка - с какво се отличава вашият?

- Разбирам какво влагате в "собствен стил". Но в добрия стил най-малко има нещо собствено. Добрият стил всъщност е колаж, много пъстър, от други стилове - усвоени от автори, които си чел, от влияния, естетики, тактики. В този смисъл добрият стилист е човек не самобитен, а крайно общителен - с една дълга традиция, с високите образци. Собственият стил обикновено идва, когато спреш да вярваш в наивната представа, че собствеността върху съзнанието ти е само твоя и поканиш някой друг. Не на последно място, стилът е свързан и с простичката необходимост да бъдеш музикален. Както казва един мой любим автор: "Аз пиша не заради нещото, а заради вътрешната музика, която думите правят". Колкото до мен, едва ли има нещо специално. Може би единственото лично правило ми е: пиша бавно.

Още

Битката е за истината: Web Report - конкурсът за чиста журналистика

Битката е за истината: Web Report - конкурсът за чиста журналистика

- Чувствате ли се на годините, на които сте в действителност? Какво помогна на бързото ви израстване?

- Имам съмнения към зрелостта, особено в начина, по който се разбира - попълване на задължаващи пет отметки от универсална таблица, за която получаваш настоятелни препоръки: време ти е за това, време ти е за друго. Някой беше казал, че след 25 няма значение на колко години си. Минах ги, значи все тая. Всъщност мисля, че в съвремието ни работи нещо друго. Натискът за бърза зрялост, за поемане на отговорности, започна да избива в копнеж да се инфантилизираш нарочно, да си самопричиниш непълнолетието отново. По странен начин тези две неща съжителстват едновременно. При мен няма бързо порастване, това е сигурно. Предпочитам да се чувствам начинаещ. Absolute Beginner, както пееше Дейвид Боуи.

- Когато кажат за някого, че е "много млад", в смисъл на "неузрял", винаги контрирам с Ботев. Неговите стихове, публицистиката му - всичко, написано от него до 28-ата му година, е толкова актуално и днес, че човек буквално се изумява от тази "плашеща" мъдрост у един млад човек... Ако поддържате същото мнение, коя мисъл-израз на Ботев, според вас, изразява най-точно съвремието ни?

- Спестявам си хипотезите за това "какво би казал Ботев днес", защото при него няма вчера и днес. Освен огромен талант, Ботев е класик, а дефиницията за класик е "Съвременник на всички епохи" (по Сент Бьов) Така че всичко, което е написал, не е помръднало. Ботев изразява всички съвремия, всички времена.

- От множеството литературни и журналистически награди, които имате, коя по ваша преценка, е най-заслужената, според вас лично, и защо? И направи ли ви удовлетворен?

- Мисля, че по-важното е да си прочетеш стар текст и да се хванеш за главата. Ако ти се случва често, значи всичко е наред.

Още

Web Report - за онези, които виждат важните неща

Web Report - за онези, които виждат важните неща

- Каква основна разлика в жанра трябва да познава и да се придържа към нея, един поет, или писател, когато работи като журналист?

- Като знам какви безумия съм чувал през годините: че например трябва да се пише за "средния кюстендилец" (каквото и да значи това, кой е тоя човек, какво въобще е това), или пък да кажем окончателни критерии като "такава е редакционната ни политика", или "това е малко сложно, няма да го разберат, напиши го по-просто"...Малко съм притеснен за най-младите, които и без това не са много, и започват тепърва да се занимават с журналистика. Много лесно могат да им стоварят критерии и жанрове, които просто не съществуват. В известен смисъл е добре по отношение на тези неща да имаш здравословна невъзприемчивост. Най-добрите неща в журналистиката винаги са смесвали жанровете, а не са ги изпълнявали педантично.

Още

Над 100 журналисти в борба за каузата "чиста журналистика" на Web Report

Над 100 журналисти в борба за каузата "чиста журналистика" на Web Report

- Какво мислите за съвременната българска журналистика?

- Мисля, че тя прави много и се развива, въпреки всички трудности. Има няколко свободни острова, които се оформиха в последните години, работят достойно и умно. Числя и моя сайт, Actualno.com, към тях.

Нека обаче кажа, че големият проблем пред професията е не само в корупцията, цензурата, фалшивите новини. Има още един - големият конвейер. Обстрелът от бързоликвидни информации, безкрайните пълнители с новинки за всичко. Преди време се казваше, че "Няма нищо по-старо от вчерашен вестник". Това отмина - сега няма нищо по-старо от новина, публикувана преди 20 минути. Ако ние съберем всички сайтове, телевизии и агенции в едно, ще се окаже, че в България се произвежда новина на всеки 10 секунди. Всичко, впрочем, е новина. Някакъв човек е някъде и пуска снимка в Инстаграм. Новината гласи: човекът се чувства добре, с него е приятелката му, тя също се чувства добре. Тук например се чувства добре в басейн, а ето тук е много добре под палмова клонка. Той е добре по много начини. Ти си зле винаги само по един.

Този конвейр е много опасен, понеже нищо не цензурира един журналист повече от липсата на време. Царува олигархия на количеството. Други олигарси ще си тръгнат. Количествената журналистика, обаче, ми изглежда непоклатима.

- Разкажете, как пиесата ви "Гъдулката" стигна до Лондон? Как я възприемат там?

 - Актьорът Мирослав Кокенов ми писа, че иска да я направи и за кратко време успя и на български, и на английски. Играе я пред различни публики - българи, които живеят там, чужденци, които искат да гледат нещо по-различно, фестивални публики също. Отзивите са много хубави и се радвам, че текстът има дълъг живот.

Афиш на "Гъдулката"

- В нашия народен битов език има такива изрази като "ама си гъдулка" и "последната гъдулка". Може ли да се каже, че българите се превърнахме в народ от "гъдулки" и че сме "последните гъдулки" в Европа?

- Пиесата играе и с тези съмнения. Те впрочем могат да бъдат и много интересни, ако се избавят от обикновеното вайкане. Иначе мисля, че този комплекс за "последност" е повече медиен. Той е част от нещо, което медиите произвеждат и в медиазнанието се нарича "катастрофично съзнание". То е свързано с предварителната готовност да приемеш, че си последен и някакъв натраплив стремеж да прегърнеш завинаги тази идея. Това е по особен начин дори удоволствено. Ние сме институционално и икономически последни, но това все още не означава присъда, не означава "винаги ще е така". Да не говорим, че няма как да обобщиш нещо за една страна, както и впрочем за един човек, от икономическото му положение. Не казвам, че трябва да залитаме в световни глупости като "позитивно мислене", а само че катастрофите ни - отчайващи, наистина - не могат да се посрещат само с катастрофични съзнания, защото този тип съзнания не могат да се справят с тях.

Миро Кокенов в "Гъдулката" /Снимка: City Mark Art Center/

- На какво бе посветена докторската ви дисертация? Какви трудности срещнахте при написването й?

- На идеите за времето и времето по-специално във "Великият Гетсби", "Към фара" и трилогията на Бекет. Много е хубаво да потънеш в нещо за няколко години, да се опиташ да стигнеш до края му. Разбира се, няма как, но е добре да се пробваш. "Великият Гетсби" ми харесваше като съвсем млад и за разлика от други книги, за които промених мнението си, все още ми въздейства по същия начин.

Трудности имаше доста, трябваше да изчета много неща. Но ми беше интересно, а и ми помогна много научният ми ръководител, проф. Александър Кьосев.

- Как открихте, че словото е силната ви страна?

- Тези неща обикновено стават в ранното детство. Но да имаш силни страни все още нищо не означава и нищо не гарантира.

- Какво ви привлича в литературата?

- Тъкмо обратното на общата представа, че тя е "вятърничаво занимание".

- Любимите ви писатели?

- Ясни са: Толстой, Достоевски, Кафка, Томас Ман, Фицджералд, Капоти, Бекет, Маркес, Набоков, много други.

 - С какво бихте се занимавал, ако по някаква причина спрете да пишете?

- С музика.

Райко Байчев /горе вдясно/. Снимка: Личен архив

- Ако бяхте политик, с какъв лозунг бихте призовал съмишленици?

- "Просто в никакъв случай не гласувайте за мен."

- Кога бихте се почувствал истински щастлив като обикновен човек?

- Да се чувстваш свободен, нищо повече.

Интервю на Еми МАРИЯНСКА

Още

Веселин Боришев - победителят в Web Report, чиито снимки струват повече от думите

Веселин Боришев - победителят в Web Report, чиито снимки струват повече от думите

Още

Силвия Прибиловска - победителят в Web Report, който ни показа, че човек не трябва да се предава

Силвия Прибиловска - победителят в Web Report, който ни показа, че човек не трябва да се предава

Още

Виктор Иванов - победителят в конкурса Web Report, който разби илюзиите на пенсионерите

Виктор Иванов - победителят в конкурса Web Report, който разби илюзиите на пенсионерите

Още

Георги Караманев - победителят в конкурса Web Report, който разкрива как да се борим с фалшивите новини

Георги Караманев - победителят в конкурса Web Report, който разкрива как да се борим с фалшивите новини

 

 

 

 

 

Коментирай 5

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас