Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Защо "За кравите" е представление за "овце"?

СОЦИАЛНО АНГАЖИРАН ТЕАТЪР

Защо "За кравите" е представление за "овце"?

Театър "Реплика" ви провокира с поредното си интригуващо заглавие и ви кани да се посмеете и замислите над него на 18 февруари на сцената на Театър Азарян

"За кравите" (Снимки: Гергана Курукювлиева/Колаж: Юлиян Илиев )

Каква е ролята на телевизията в обществото? Да информира просто зрителите си? Или наистина да влияе на процесите в обществото?

На 18 февруари от 19.00 часа в Театър Азарян ще бъде премиерата на представлението "За кравите" - съвместен проект на руския режисьор Семьон Александровски и независимата театрална трупа за социален и документален театър - "Реплика" заедно с техни приятели.

Още

"Медии и свобода на избора" на фестивала NEDRAma International

"Медии и свобода на избора" на фестивала NEDRAma International

Представлението бе показано за първи път през ноември миналата година като част от програмата на фестивала-лаборатория NEDRAma, организиран за пета поредна година от театър "Реплика", чиято тема бе "Медии и свобода на избора". Там присъства и самият режисьор.

Руският режисьор Семьон Александровски дойде в България за представянето на спектакъла "За кравите" по време на фестивала NEDRAma през ноември 2018 г. Снимка: Театър "Реплика"

Семьон Александровски е режисьор на десетки успешни постановки в Русия, три пъти номиниран за Златна маска през 2013, 2014 и 2015 година и създател на Pop-up театр, Санкт Петербург.

"За кравите" е документална пиеса на Вадим Леванов:

За емисията новини в голям телевизионен канал се подготвя скандален сюжет за дълъг съдебен спор за гладуващи елитни крави между селска ферма и доставчик на фураж. Чиновници от различни нива се опитват да сплашат продуцентите на телевизията и да спрат сюжета, но въпреки всичко той излиза в ефир. Отвратителната история завършва щастливо за останалите живи крави, но има печален постскриптум за хората работещи във фермата.

Снимка: Театър "Реплика"

Разговаряме с актьорите в спектакъла "Що е това" интересно заглавие "За кравите", колко ни манипулират медиите и телевизията, как се работи с чужд режисьор и какво е посланието им:

- "За кравите" е представление за...

Благой Бойчев: ... хората. И за телевизията в живота на хората. И най-малко за самите крави.

Милко Йовчев: "За кравите" е представление за... за овце...

Семьон Александровски създаде един иновативен мултимедиен декор, в който ще видите истинското телевизионно студио (Снимка: Театър "Реплика")

- Каква е темата на представлението?

Ованес Торосян: Темата е за дибичките крави, които мрът и никой нищо не може да направи. История за прехвърлянето на топката. Сатира в чиста форма на жанра.

Благой Бойчев: Влиянието на медиите върху разбирането ни за ценности.

Боряна Пенева: За манипулациите на медиите в контекста на битуването на Малкия човек.

Милко Йовчев: За обществото сега и въобще, за цъкането с език пред екрана, за моралните присъди, които раздаваме с лекота, и за бездействието.

Благой Бойчев в "За кравите", режисьор Семьон Александровски (Русия). Снимка: Гергана Курукювлиева

- Как се подготвихте за ролята си?

Благой Бойчев: Трудно. Дълго време не можех да разбера какво иска режисьорът, понеже имаше езикова граница между нас. След като разбрах какво иска (или поне си мисля, че разбрах), много се забавлявах.

Ованес Торосян: Подготвих се деликатно, тъй като ролите, които играя, са доста колоритни и можеха да тръгнат в друга посока и да прекаля. А и колегите, когато ти се радват, е още по-опасно да прескочиш границата.

- Милена Ерменкова: Гледах много репортери по телевизията и пробвах различни неща.

Още

"Лоши деца" или как насилието в училище става болест на обществото

"Лоши деца" или как насилието в училище става болест на обществото

- Боряна Пенева: Аз играя няколко блицови персонажа. Подготвих се, както често се подготвям за роля - като наостря уши и очи и се оглеждам в заобикалящия ни свят, за да намеря вдъхновение. В конкретния случай гледах и много телевизионни предавания, тъй като представлението е за т.нар. средностатистически хора, които прекарват голяма част от времето си пред малкия екран и дори повече от средностатистическия човек, участват дейно в телевизионния ефир като коментират, обаждат се, вълнуват се и въобще преживяват всичко през телевизора.

 Стефан Додуров: Слушах внимателно какво говори режисьорът, за да излезе тамата на моя герой, и да вляза в стила на представлението.

Милко Йовчев: Опитах се да приема бързо идеите на режисьора, да бъда смел и да опитвам неща, които са ми далечни.

Стефан Додуров в "За кравите", режисьор Семьон Александровски (Русия). Снимка: Гергана Курукювлиева

- Каква е вашата роля?

 Ованес Торосян: Основната ми роля е на краваря - собственик на проблемните крави.

Стефан Додуров: Неосъществен псевдо гений.

Милко Йовчев: Имам няколко - отегчен телевизионен оператор, корумпиран чиновник и псевдо месия.

Благой Бойчев: Те са две роли всъщност. Телевизионен водещ и чиновник (тип глуповат мутра).

Милена Ерменкова: Амбициозна млада репорка, твърдо решена да остане в историята. Дали?

Боряна Пенева: Моите персонажи са на амбициозна журналистка със спорни качества и на различни телевизионни зрители, които с вълнение и неудобство разказват за отношението си към телевизията.

Руският режисьор Семьон Александровски

- Как премина работата с режисьора Семьон Александровски, койте е един от успешните режисьори в момента в Русия, три пъти е бил номиниран за най-престижната театрална награда Златна маска?

Благой Бойчев: За мен беше интересно. Първо, защото чисто езиково имаше бариера. Второ, защото подходът му беше нестандартен. Трето, беше ми много любопитно когато той решаваше да "показва" как да се изиграе нещо. Веднага ставаше ясно, какво иска. Не беше като някои други режисьори, които като решат да "покажат", т.е. да изиграят нещо, което искат да го разбереш, ефектът става точно обратния. Но при Семьон беше лесно. Не разбирам нещо - ок, той просто го изиграва. В един такъв момент Ованес ми каза: те всички руснаци всичко могат да ти изиграят. Дори да хванеш някой от улицата, пак ще ти го изиграе добре. Аз добавих: и англичаните май са така.

Ованес Торосян: Семьон е странна птица. Хареса ми, че е адекватен режисьор. Разбира от театър и работи с лекота. Без да забележим, той построи представление, което мисля, че има своите художествени качества. Освен това към книгата с актьорски рецепти добави блюдо от съвременен нов подход към драматургичен текст, за който не бях чувал.

Милена Ерменкова: Като изключим непрекъснатите му забележки по повод непрекъснатото ми пушене на бездимно устройство (смее се). Преминаха интензивно, конкретно, точно и ясно. Той е актьор и насоките му бяха абсолютно точни. С едно изречение. Знаеше какво прави как да го направи.

Боряна Пенева: Работният процес беше изключително кратък (тъй като преди известно време бяхме започнали проекта, а сега просто го довършихме). Трябваше да се справим с доста задачки, тъй като за краткото време трябваше да вкараме нов актьор в екипа, да се разположим в новото пространство (театър "Азарян") и да се справим с техническите изисквания (включително и ходене до блузки и далечни кравеферми и т.н.). Но що се касае до творческия процес, мисля че ни се получи въпреки всичко. Беше любопитно да работим с човек, който е много опитен и успешен по целия свят и да намерим общ език за краткото време.

Стефан Додуров: Беше изключително професионален, с ясна визия за представлението и с удоволствие застанах зад неговите идеи.

Милко Йовчев: Имахме доста кратък репетиционен процес и не успяхме да се опознаем достатъчно добре - всичко беше бързо, точно и по същество. Семьон е човек, който има самочувствие и знае какво прави.

Ирина Андреева и Ованес Торосян в "За кравите", режисьор Семьон Александровски (Русия). Снимка: Гергана Курукювлиева

- С какво е различно това представление?

Милко Йовчев: То, както и "Елхата у Иванови", е нова страница за Реплика. Мисля, че хората ще се забавляват много, докато го гледат, но същевременно ще открият въпроси, които биха разклатили техния душевен комфорт.

Ованес Торосян: Не бих употребил думата "различно", защото когато говорим за различно, трябва да го съпоставим с друго представление. Бих използвал думата "уникално" - представлението е съчетание между телевизия, документален театър и сатира на голяма сцена. Какво е това? Да, тук в България не съм гледал такова.

Още

Благой Бойчев: Изгубено е само онова поколение, което е загубило споделените ценности

Благой Бойчев: Изгубено е само онова поколение, което е загубило споделените ценности

Благой Бойчев: Документални персонажи, реални ситуации в абстрактна среда - получава се гротеска. Тази формула рядко я виждам в български театър.

Боряна Пенева: Като всяко представление на театър Реплика това не прави изключение с различния си поглед и опита ни за максимална автентичност в актьорската игра. Представлението е със страшно много чувство за хумор и самоирония. Това е първото ни представление на голяма сцена. И типично по репликонски се захващаме със значими социални теми, поднесени нестандартно и с много чувство за хумор. Мисля че много хора могат да се разпознаят в героите. Така че, без да бъде профанизирано, "За кравите" би заинтригувало широк кръг хора.

Стефан Додуров: Представлението е адекватно, с точно наблюдение на времето ни. Хората не могат да останат равнодушни.

Милена Ерменкова в "За кравите", режисьор Семьон Александровски (Русия). Снимка: Гергана Курукювлиева

- А вие гледате ли телевизия?

Благой Бойчев: Като гледам и се зомбирам. После съжалявам и се самобичувам!

Милена Ерменкова: Малко, но избягвам.

Боряна Пенева: В днешно време хората от нашето поколение с гордост заявяват, че не гледат телевизия, без да осъзнават факта, че, както казва една от героините ми, "са заменили едната зависимост с друга". Така че - да, понякога гледам телевизия. Например, когато карам велоергометър хахахах. Обичам да гледам National Geographic най-вече. Понякога и някои предавания.  Не е въпросът в манифестите, а в това как подбираш нещата, които гледаш (независимо дали от телефона или пред телевизора).

Стефан Додуров: Нямам телевизор и нужда от него.

Милко Йовчев: Да, гледам, но доста малко. Минах през модерното за нашето поколение тотално отричане на телевизията и вече съм умерен ползвател. Повече ме плаши зависимостта ми към другите медии - телефон, компютър и т.н. Телевизията си е супер - все пак имаш дистанционно. За телефона нямам...

Ованес Торосян: Гледам и се дразня. Много е странно, но продължавам да гледам. Явно съм развил някакъв вид автосъдизъм... Или съм израснал в семейство на гледащи телевизия и в момента търся подсъзнателно уюта на своето детство и искам да ми жужи телевизор. Понякога просто влизам в стаята с телевизора, пускам го - не знам защо, и излизам от стаята. Сега го установих... Шантава работа...

Въпросите зададе Ваня БОЙЧЕВА

"За кравите" е документална пиеса на Вадим Леванов.
Режисьор: Семьон Александровски (Русия)

Участват: трупата на театър "Реплика" и приятели:
Милена Ерменкова - телевизионна репортерка
Ирина Андреева/Катерина Стоянова - телевизионна редакторка/продуцентка, фермерка
Боряна Пенева - млада репортерка в телевизия, телевизионна зрителка
Благой Бойчев - водещ на новинарска емисия, чиновник в министерството и телевизионен зрител
Ованес Торосян - фермер, телевизонен зрител
Стефан Додуров - телевизионен продуцент, телевизионен зрител
Милко Йовчев - телевизионен оператор, селянин, телевизионен зрител

Визия: Teodora Simova
Представлението се играе в театър "Азарян"   

Коментирай 3

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас