Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Симо Лазаров: Винаги спазвам моите 5 минути... закъснение

ЛИЧНОСТИ

Симо Лазаров: Винаги спазвам моите 5 минути... закъснение

Синът ми е по-голяма звезда от мен в Израел

Симо Лазаров /Колаж: Юлиян Илиев/

Симо Лазаров. Във времето на соца това име беше равнозначно на нещо като "Космоса на музиката". Звуците, светлините на лазера и самият музикант, зашеметяваха въображението ни с илюзиите за едно непознато място сред звездите, където цари хармонията на небесните сфери. Електронната музика си пробиваше път на световната сцена и имена като Жан Мишел Жар бяха първите й "пророци", а ние си имахме равен на него българин - Симо Лазаров.

На концерта "Вечният дух" /Снимка: Личен архив/

Инженер по професия, той стана пионер в областта на електронната и компютърна музика в България, и остана най-добрият в тази област като композитор - творец, и едновременно с това - преподавател.

От години Симо Лазаров живее между две държави - България и Израел, където синът му Валентин Лазар постига успехи в същото поприще.

У нас Маестро Лазаров преподава в НБУ, където бе оборудвано най-модерното студио за електронна музика у нас.

До първия електронен инструмент в Политехническия музей /Снимка: Личен архив/

Симо Леонов Лазаров е роден на 9 март 1948 г. в София. Като младеж се увлича по рока. Артистичната му кариера започва като музикант на клавирни инструменти в рок група "Везни".

През 1982 г. групата се разпада и Симо Лазаров решава да се занимава с електронна и компютърна музика. Дори защитава дисертация, свързана с компютърна музика. По-късно минава и през специализация в различни студиа за електронна музика, влючително и в парижкото IRCAM.

Симо Лазаров, в студиото на БНР /Снимка: Личен архив/

През 1973 г. Симо Лазаров става основател на първото електронно музикално студио в България в Радио София, където работи до 1999 г. Автор е на филмова, електронна и компютърна музика. С негови творби са озвучени много документални и игрални филми, както и телевизионни и театрални постановки.

Симо Лазаров има стотици концерти по целия свят, като по време на активната си концертна дейност, се усъвършенства и теоретично.

Концертът "Небесни сфери" в НДК, 1986 г. /Снимка: Личен архив/

Може би нямаме толкова високо образован наш музикант, който така активно да съчетава теорията с пратиката.

Лазаров е учил в Музикалната академия в Прага, дипломната си работа написва в Техническия университет в София, където по-късно получава и докторска степен; специализира електронна музика в Братислава, а композиция - в Париж и Америка.

Симо Лазаров, в студиото на БНР /Снимка: Личен архив/

У нас става съосновател на Фестивала за електракустична, електронна и компютърна музика, както и на Форума за мултимедия "Компютърно пространство". През 1983 г. е записан като автор на изобретение в ИНРА, за "Метод за оценка на слуховите възприятия".

През 1999 г. основава Международния форум за електронна музика "Computer Music Space" - Атланта - Тел Авив. Има десетки издадени дългосвирещи плочи, CD и касетъчни албуми.

През 2004 г. БНР и музикална къща "SYNTHI MUSIC PROCTION"- Tel Aviv издадоха негова авторска музика  - "Антология Симо Лазаров от 30 компакт диска".

В студиото на БНР, 1977 г. /Снимка: Личен архив/

Симо Лазаров е почетен професор в НБУ и акедемик на БАНИ. През цялата си творческа кариера отдава голямо значение на преподавателската си дейност. Бил е преподавател у нас и в миналото - в Музикалната академия, Техническия университет и Катедрата по изкуства към СУ.

В чужбина е преподавал в "University of Ann Arbor" - USA, "Lancing University of Michigan" - USA, "University of Tel Aviv" - Israel, Университета "Аnahuak"-UNAM Mexico City.

Този извънредно талантлив човек, който е гордост за родината ни, в момента е в България.

Репортер на Impressio разговаря с него:

- Г-н Лазаров, вие продължавате да живеете между Израел и България...

- Да, така съм вече 21 години. Синът ми Валентин Лазар също е там. Неговите деца вече са големи. Тези дни единият имаше рожден ден.

Баща и син заедно на сцената в мултимедийния спектакъл "Музата" /Снимка: Личен архив/

- Те вървят ли по стъпките на дядо си в музиката?

- О, да. Дори и най-малкият, който е на 3 годинки и нещо - също. Имам общо петима внуци от сина и от дъщерята. Всички се родиха в Израел, но дъщеря ми вече не живее там, защото изпратиха зет ми на работа в Гватемала, и семейството се премести да живее там.

- Е, как е в Израел?

- Ами, не е лесно и там, но има закони и законност. Това, което липсва у нас. И още една съществена разлика - че евреите, ако не ти помогнат, поне няма да ти попречат. Там не помагат вече така, както се носи митът - това е мит, останал от миналото, но като не ти пречат, всъщност ти помагат. Освен това, когато видят някой талантлив човек, са склонни и да помагат.

Аз не съм вече така активен в концетната дейност - сега синът ми е много известен в Израел.

Той има няколко музикални програми и свири с най-добрите им изпълнители. Включително и с поп изпълнители. Концертите му са мултимедийни прояви - с много екрани, с много светлини, много звук. Синът ми е скромен и не парадира с успехите си, но аз съм горд с него и мога да кажа без да преувеличавам, че той е звезда - по-голяма от мен.

- Доколкото разбирам, и той, освен че композира и концертрира, също като вас, и преподава електронна музика?...

- Да, той има няколко програми, като една от тях е учебна. Преподава в училища, както и в консерваторията, и успя да направи и една своя собствена школа за електронна музика, в която има около 200 ученика. Едновременно му върви и концертната дейност. Също и композира музика. И дъщерята, и синът като малки свиреха на инструменти. Аз имах една група "БАМБУ", като бяха малки. Но дъщерята стана икономист, синът ми ме наследи.

- Една от последните ваши изяви, която съм гледала, беше "Божественото начало". Какво е Божественото за вас?

- Божественото начало е Човекът. Това, което е вдъхнато у него като дарба, като талант от Бог, и той трябва да го развива. Отнася се до  всички сфери на изкуството, не само за музиката. Именно тази линия - за духовното начало у човека, върви през целия спектакъл "Божественото начало".

- Като творец, който постоянно кръстосва по света и има много авторска музика, чухте ли за тукашните ни скандали с държателите на авторски права?

- Да. Ами, аз нямам проблеми с "Музикаутор", макар че и аз не знам какво точно се случва, защото факт е, че няма добра отчетност. И аз не знам "къде" и "колко" ме "продават", с изключение на БНТ и БНР. За там имам справка, но за другите радиа и телевизии няма никаква прозрачност.

Аз имам един американски филм - един от първите, които се направиха в България през 90-те години - "Deathstalker IV: Match of Titans", с който има истински прецедент: филмът се върти на много места по света, а аз не получавам никакви авторски хонорари. И "Музикаутор" не може да направи нищо. Аз съм съгласен, че издирването е много сложно, но е факт също така и че никой не ще да се занимава с това. По едно време направих сам един списък къде се върти филмът, и им го дадох, но пак нищо не се получи. Вдигнах ръце.

- С Жан Мишел Жар знам, че се познавате. Виждате ли се тук-там по света?

- В началото на кариерата ми общувахме по-активно. Дори аз съдействах за провеждането на неговите концерти в България. И сега сме във връзка, но много рядко можем да общуваме - той е много зает. Неговата кариера продължава много успешно.

- Сега, като се върнете назад във времето, към студиото в БНР, изпитвате ли някаква носталгия?

- Ентусиазмът навремето беше много голям. Ние горяхме в това, което правим. Работил съм с много хора, които няма как да забравя - те са част от моя живот...Юли Анков почина наскоро на 64. От инфаркт. Много сме работили с него и раздялата с такива хора ме изпълва с тъга, че времето е изтекло невъзвратимо, и че много неща остават само спомени.

Сега в студиото в НБУ има много млади хора - виждам в тях нашия младежки ентусиазъм, и това ме зарежда с някакъв нов оптимизъм, но онова, което е било, няма да бъде, разбира се. За нас!...

Обичам да се усамотявам в студиата си. Имам две домашни студиа и едното, което е на "Бенковска", го наричам "Аналогова подслушвателница". Защото инструменитте са аналогови - всички стари инструменти съм събрал там. А другото ми студио е там, където живея - в софийския ни апартамент. Това са, така да се каже, студиата на моите спомени.

- Казват, че студиото в НБУ е много модерно...

- Да. В НБУ има един Център за електронна музика. Много сериозно оборудван и много скъп, с един модерен диджей-пулт. Студиото е оборудвано с финансовата и приятелска помощ на сем. Станчеви - едни хора, които направиха този жест в памет на сина си Станислав Станчев-Стенли, който почина млад - беше композитор. Центърът носи неговото име.

- Какво правите в това студио?

- Основно обучаваме диджеи, и изобщо хора, които искат да създават звук по някаква творческа идея, независимо в какъв музикален стил.

Симо Лазаров /Снимка: авторката/

- Някога вие тръгвате с рок група "Везни", после идва интересът ви към електронната музика. Отделно сте спец инженер. Сега техниката играе огромна роля в създаването на звук. До такава степен, че понякога човек остава разочарован, когато чуе певец с много "силно парче" да пее на живо?...

- Ами, има го това.

- Тези технически "измами" не ограбват ли музиката като изкуство?

- За добрите музиканти - певци и инструменталисти, техниката помага. На лошите - определено вреди. Колкото и да "заблуждават", както се изразявате вие. Защото идва един момент, в който нещата няма как да се скрият. Аз имам един такъв случай в чужбина. Слушам един диск - всичко е перфектно. Отивам на живо да чуя изпълнителката - една оперна певица, и оставам потресен - толкова фалшиво пя тази жена!...

Може да е била болна в онзи момент, не знам, макар че други музиканти ми казаха, че не съм се "заблудил" по време на живото й изпълнение /смях - б.а./. Според тях, тя си пее фалшиво, но компенсира това с помощта на техниката и чрез нея успешно прикрива фалша. И все пак, ето че идва един момент, когато истината няма как да се скрие.

- Нещо като героинята от филма "Флоранс"?

- Да, нещо такова.

- Има книги за вас...Последната излезе наскоро....

- Първата беше на Росица Бечева - много сериозна книга - монография. Бечева ми е колежка и знае много неща, така че се получи нещо наиситна компетентно. Последната книга - "Сред звездите: Симо Лазаров и музикалният авангард (хроники)" е на журналистката и поетеса Силвия Стефанова, с която работихме заедно по "Божественото начало", и също се познаваме от много години. Правили сме заедно няколко спектакъла.

Премиерата на спектакъла "Божественото начало" /Снимка: Личен архив/

- В предговора на книгата на Силвия Стефанова се правят някои заключения, с които аз обаче не мога да се съглася, защото те противоречат на успешната ви кариера по времето на соца. Та вие бяхте възприеман като един "бог на сцената" и никакви "сенки на миналото", за каквито намеква авторката, не кореспондират с оценката за личността ви в миналото. Няма "сенки", които да са попречили на вашата кариера...

- Съгласен съм с вас, но Силвия като автор вероятно има предвид някои други неща, свързани с политиката изобщо. За мен възможността да направя студио в БНР беше голям шанс и щастлив период и в професионален, и в личен план. Навремето Тодор Живков гледа веднъж мой концерт и видях, че беше много впечатлен.

Това беше на един концерт в Международния студентски лагер в Приморско, който веднъж се отложи заради морска буря. Изля се такъв проливен дъжд, че отнесе декора и се наложи в София да правят нов, а ние се надявахме това да продължи по-дълго, за да бъдем по-дълго в компанията на красивите студентки наоколо. /смях - б.а./ Но, по темата: фактически тогава Живков за пръв път видя мой концерт и съвсем очевидно, много му хареса.

40 години електронна музика БНР

Вижте, аз не залитам по никакви партии, за мен е важно изкуството, но ако трябва да съм обективен, мога да кажа, че някога държавата подпомагаше артистите. След промените през 90-те "пазарът" се стесни и това беше основната причина да заминем със семейството ми в Израел.

- Въпреки забележката ми към предговора, трябва да признаем на авторката на втората книга за вас - Силвия Стефанова огромния труд и високата оценка, която ви дава - тя ви сравнява с големи имена в музиката и е включила фактологичен материал, който представлява историческа хроника на процесите в Западна Европа и България през 20-и и началото на 21-ви век не само в сферата на музиката.

- Така е. Книгата се разпростира на широк културен фронт. Силвия е журналист и радиоводещ, поетеса. Нейната книга "Сянка от копнеж" беше представена в Япония, Балет "Арабеск" направи спектакъл по тази нейна книга.

Мултимедиен спектакъл "Музата" /Снимка: Личен архив/

- Вярно ли е, че винаги се появявате 5 минути след обявения час на концертите си? И сега ли правите така?

- Да, винаги го спазвам това. Моите 5 минути закъснение винаги са предвидени. Въпреки че на среща отивам винаги 5 минути преди срещата. А историята с "5-те минути" закъснение се получава винаги, някакси - каквото и да правим. Как започна всичко: С първия ми импресарио Сами, Бог да го прости, пътувахме на турне към Варна и минахме през Пловдив, за "по-близо". Въпреки това и голямата жега по време на пътя, пристигнахме точно навреме във Варна, но концертът, кой знае защо, започна с 5 минути закъснение.

В друго турне тръгваме с камион и рейсове - много хора бяхме, към 50 човека, и в един момент се оказва, че камиона не са го заредили с масло и този камион на 50 километра преди Русе закъса. Цялата ни техника беше в него. Какво да правим? - Всичко пренасяме в рейсовете и под голямо напрежение си продължихме пътя. Пак и въпреки всичко, пристигнахме навреме, но концертът пак започна с 5 минути закъснение. И трети път имаше, когато щяхме да закъснеем за един мегаспектакъл в Бургас, за който бяха поканени 500 души изпълнители и беше много отговорно всичко - ако закъснеем, разместваме целия синхронизиран план. 

Симо Лазаров /Снимка: авторката/

Всичко беше предвидено да се предава по радиото, синхронизирано до секундата, дето се казва. А нас ни хваща на пътя един невероятен тайфун - не вярвахме, че ще успеем да пристигнем не само навреме, а изобщо. Но пак пристигнахме навреме. Така се роди митът за 5-те минути, които винаги "пристигат навреме"...

По онова време се роди и един бисер на Сами: "Началото - лошо, а краят - печален!"

Тази фраза ни остана като наш си лаф през годините. 

На концерта, послучай 40-годишнината на студито за електронна музика в БНР

- Вие сте евреин по потекло, но не носите еврейска фамилия...

- Да, вместо Лазар, съм Лазаров. Синът ми сега носи фамилията на прадядо си - Валентин Лазар.

- Като казахте Лазар, се подсетих да ви попитам, вярно ли е, че в този род концерти с електронна музика вече не се използват лазери?

- Да, лазерът е опасно нещо. Колкото и да се контролира, крие опасности да ослепи хората. И мен са ме боляли много очите след концерт. Сега се използват друг вид устройства. Един концерт в мащабите на електронната и компютърната музика, изисква екип с големи умения в областта на техниката и електрониката. Подбира се внимателно - от компетентни хора. При нашия род изкуство, музиката и техниката са неотлъчно свързани.

- В света хората като вас се броят на пръсти, доколкото знам. Да имаме такъв човек и да не го използваме при един такъв форум като "Пловдив европейска столица"?...Всъщност, да ви попитам: Вие отказахте, или изобщо не ви поканиха за откриването?...

- Не са ме канили. Но и по-добре... Сега обаче много хора в България ми задават същия въпрос и ме питат защо не направя един концерт в Античния театър в Пловдив? Аз харесвам тази идея. Така че може да се помисли по нея.  

- Най-големият ви концерт в Израел?

- Поканиха ме да свиря на 50-годишнината от създаването на държавата през 1998 г. Държавата Израел ми гласува доверие, Пловдив - не. /смях - б.а./

- Носи ли ви удовлетворение преподавателската работа?

- Огромно. Да работиш сред младите е зареждащо, и същевременно с това - полезно. Това е всъщност Божествено начало в действие. Да насочиш един млад човек, да му помогнеш да развие таланта си, Божественото в себе си. Преподавателската работа за мен е призвание, което ми носи голямо удовлетворение.

Интервю на Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 7

Календар

Препоръчваме ви

Режисьорът Леван Когуашвили: Грузинското кино говори за тъжни неща с жизнерадост

Филмът "Брайтън 4" откри юбилейното издание на София Филм Фест в присъствието на режисьора

Блаж Кемперле от квартет "Сигнум": Саксофонът е хамелеон и излъчва много музикални цветове

Световна премиера с новия проект на виртуозните саксофонисти от квартет „Сигнум” в България

Режисьорът Петър Денчев: Положението на артистите у нас е класов проблем

"Липсата на класово съзнание как се самоопределяш в подобна система е проблем и за това каква цена можеш да изискаш за своя труд и кой трябва да я плати" споделя още Денчев

Маестра Кери-Лин Уилсън: Вълнувам се, че отново ще дирижирам Софийската филхармония

На своята нова среща със софийската публика на 23 септември, талантливата канадка се представя със симфоничен концерт, включващ творби от Бѐдржих Сметана, Макс Брух и Дмитрий Шостакович

Цигуларят Йосиф Радионов: Възвишената музика е била винаги на почит в моето семейство

Музиката, която изпълнявахме със съпругата ми по време на пандемията, трябваше да е обнадеждаваща, казва големият музикант

"Театърът на чудесата" - едно приключение в тайните на креативността

"За пръв път в България ще има фестивал, посветен изцяло на сценични колаборации между учени и артисти", казва съоснователят и ръководител на най-вълнуващия фестивал между наука, технологии, изкуство и общество в Европа