Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Създателят на ансамбъл "Чинари" Асен Павлов: Българинът не е единак. Правят ни такива!

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Създателят на ансамбъл "Чинари" Асен Павлов: Българинът не е единак. Правят ни такива!

"Мъжкото присъствие, женското танцуване - неща, които в днешно време някои размиха, във фолклора са бетон", казва душата и двигателят на първия частен ансамбъл в България

Асен Павлов (Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

"Моят път е шарен, като едно българско хоро", споделя продуцентът, хореографът и създател на първия български частен ансамбъл "Чинари", който тази година празнува своя 25-годишен юбилей с грандиозен спектакъл на 10 декември в Зала 1 на НДК.

Защо "Чинари" е запазена марка за мистичния български танц и фолклор, как се пазят духът и сърцето му и защо традицията е провокация и движеща сила в "народната приказка" на Асен Павлов: 

Още

Ансамбъл "Чинари" чества 25 години с юбилеен спектакъл

Ансамбъл "Чинари" чества 25 години с юбилеен спектакъл

- Ние сме в новата година. За нас 10-и е минал. Готвим пътуване до Екваториална Гвинея, за което сме всички сме настръхнали. Хем искаме, хем ни е страх. Някакви ваксини за жълта треска ни гонят. За нас 10-ти е нещо, което ще случи, но винаги може да стане и по-добре.

Смятам, че най-важното е, че четвърт век ансамбълът оцеля и оцеля с достойнство. Не оцеля с цената на всичко, не с помощта на този или онзи, без да обиждам никой. Имаме си наши меценати, които в последните пет години ни помогат.

- За тези 25 години сте преминали през много трудности, но кои бяха компромисите, които се наложи да направите?
- Всичко е компромиси. Компромис е това, да не се прибереш в пет часа вкъщи, а да си в залата до 9. Компромис е да станеш сутрин и да се раздвижиш така - знаейки, че днес имаш спектакъл, репетиции, че трябва да си съхраниш тялото, килограмите. Винаги трябва да си в една стендбай форма, защото не знаеш кога ще имаш голям и силно натоварващ ангажимент.

Компромисът като цяло за мен е свързан най-вече със семейството ми. Не е толкова свързан с работата, в която винаги се правят компромиси. Всеки един, който иска да върви напред, прави такива.

Снимка: Иван Григоров

- Ако се обърнете назад, остана ли такъв, който сте направили и съжалявате?
- Може би, че не съм се разделил с някои хора, които съм виждал, че не са от моята порода и не трябва да са в ансамбъла. Чисто технически съм имал нужда от тези хора. Все пак аз не съм художник и да трябва да реша, че днес ще рисувам с черно-бяло, утре ще е цветно или пък няма да рисувам. Този молив не ми харесва, ще си купя нов.

Правенето на танцови артисти, изисква много време. И на всички хореографи ни е много трудно да се разделяме с тях. Като знаеш, че за да го изкараш на сцена, си отделил 5-6 години. То е като едно ябълково дръвче. След четири, пет години то почва да дава плодове.

Така че, съм бил принуден да търпя някои моменти, чисто технически. Това е бил голям компромис, защото вътрешно в себе си не съм искал да го правя. Ситуацията го е изисквала. Днес също има такива моменти, но свикнах. Ако отново трябва да направя такива компромиси в името на работата, пак бих ги направил. В никакъв случай не бих се замислил. И ако преди години реагирах по-остро и го преживявах повече, сега го приемам като част от работата.

Ансамбъл "Чинари" (Снимка: Асен Великов)

- Коя е формулата, която толкова години ви държи и обединява, в една държава недостатъчно "гостоприемна" за твореца и артиста?
- Погледнато прагматично, това, което правя тук, аз няма как да го правя в чужбина. Няма ги тези артисти, няма тая душевност, която може да поднесе българския танц като музика и песен, като костюм, като визуализация. Аз не виждам как в Америка мога да направя един български ансамбъл даже и с емиграцията.

Корените ни са тук и тук трябва да се направи.

Имал съм изкушения да остана преди години зад граница, но голяма роля да не го направя, са изиграли моите учители, семейството ми. Аз съм възпитан така - хващаш си пътя и вървиш по него.

Който и друг да хванеш - пак ще е трънлив, но това си е твоят път. Къкъвто и да е той, аз си вървя по него.

Снимка: Иван Григоров

- И как бихте описали своя път?
- Моят път е шарен, като едно българско хоро. Неравноделно, малко накъсано... (смее се)

Не се промени в годините само това, че не спирам да мечтая. Дали ще е за следващия проект или пътуване, всичко това ме крепи във времето.

- С този спектакъл ансамбъл "Чинари" празнува сериозна годишнина - четвърт век на сцената. Какви са изненадите в него, кое ще е различното?
- Най-голямата изненада е, че оцеляхме 25 години. Това е най-голямата изненада! (смее се) Ще дойдат много колеги, приятели и познати, ще дойдат и хора от конкуренцията, но които ни уважават и държат на нас, както ние на тях и техните юбилеи.

5 спектакъла в едно - едни от най-емблематичните произведения, които направихме в годините, ще бъдат представени на сцената. Ще има неща, които не са играни в последните 10 години и най-вече фрагменти от спектаклите "Магията на танца", "Траките" , последният проект "Мистичен ритъм", "Възрожденски разкази" и "Ние българите". Първата част ще бъде, както обичам да казвам и подчертавам, в стила на ансамбъл "Чинари".

Изградихме си един стил в годините, който, дори и човек да не ни познава пита: Това не са ли "Чинари"? Т.е. тази стилизация на музиката, на песните, на танца, на костюмите доведе до една интересна визия. Ние я апликирахме в годините и се наложихме по този начин.

Втората част ще е изключително фолклорна - нещото, което ще очакват традиционалистите.

Но публиката на "Чинари" ще очаква изненадите, различното, провокативното.

Ще ги провокираме примерно с присъствието на нашите близки приятели Ивайло Илиев и Габриела Илиева, с които през годините затвърдихме името на ансамбъл "Чинари". Те се прибират от Америка специално, за да се включат в шоуто. Кирил Николов и Красимира Георгиева също. Моята съпруга Надежда Павлова, с която заедно започнахме в началото, също.

На една сцена ще бъдем различни поколения. Приятно ще ми е да бъда и със сина си Калоян Павлов, с който последните години правим съвместни проекти. Той изключително ме провокира с неговото мислене, като творец с днешна дата. Аз каквото и да творя, имам отпечатъка на миналото, отпечатъка на прехода.

Той не е обременен с това нещо и по-скоро се взира в това, което се случва на световния пазар и което е актуално в момента. Той ми е много полезен и много ми помага с тези неща.

Снимка: Иван Григоров

- Споменахте прехода, тогава тръгва и пътят на ансамбъла. Колко бяха различни тези години?
- Тези години се оказаха голям шанс за нас. Никой не е знаел, но стана точно така.

Време, в което всички спираха да правят изкуство, а ние тръгнахме да правим танцово изкуство. Близки мои казваха: "Абе, ти луд ли си? Ти не виждаш ли какво става? Всички отварят магазини, търговия. Купуват, препродават, ти къде си тръгнал? Да правиш това, което се разпада?". Казах им: "Ами, не знам. Това искам да правя".

Аз не съм имал от кого да се уча в създаването на частен ансамбъл. Камо ли първият частен ансамбъл в България! От кого? Нито има книга написана, нито има такова упътване. Как се създава частен ансамбъл в пазарна икономика?

Просто излизаш на пазара и искаш ли да го правиш, започваш да напипваш пулса на времето, на деня.

И интуицията ми е помогнала. Менажирането на ансамбъла, да реагираме адекватно и бързо, което днес е наша запазена марка. Днес ни се обаждат и ние утре излизаме с нещо готово. Кога го направихте, кога го измислихте, кога репетирахте? Знаят, че ние сме една Хвърковата чета.

Снимка: Иван Григоров

- Къде остава продуцентът, къде започва творецът Асен Павлов?
- Аз имам едно хоби - събирам дърворезби.

Ако приемем, че и танцът ми е хоби, аз си наливам всичките пари в танците. Пишем музика, правим нови костюми, нови сценографии, нова визия. Някъде там инвестицията и продуцирането ми е някакво хоби в ансамбъла. Всичко е смесено - семейството ми, хобито ми, професията ми, авторството ми. Аз не мога да изляза от работен процес.

Жена ми, казва: "Ти си някакъв идиот, който нито почива, нито мисли за нещо друго". 24 часа всичко около мен се движи от ансамбъла, танците, представяленията и никога не съм си представял друго. Някой каза: "Кога си почиваш?". Ами почивам си докато работя в ансамбъла. Ей сега отивам в офиса, има една камара трудни задачи, с които в един момент започвам да се смея. Когато е напрегнато и в безизходица, всички ме гледат, аз се смея и отиваме да обядваме, да са презаредим малко, въпреки странните погледи на всички.

Така че работата в ансамбъл "Чинари", колкото и да е отговорна, тя е и свободна. Пространството за хора като мен е такова.

В началото на 90-те години, разбрах, че аз не мога да седна зад едно бюро и да работя. Опитах на няколко места. Пробвах се в магазини да продавам нещо. Оказа се, че хората започнаха да ме припознават, че съм снимал клипове в телевизия (смее се). Почнаха да идват хора, за да им разказвам, къде съм, какво се случва, къде сме имали концерти и представления... И аз си превърнах магазина в приятно място за срещи и разговори. Дори и на такова място, пак търсех свободата на артиста. Затова казвам, че аз намерих свободата в работата си. Да работиш това, което аз работя, означава да си свободен 24 часа, но и супер отговорен към работата. Същевременно във всеки един момент мога да кажа, че ще почивам и няма да правя нищо. В други моменти с цената на всичко трябва да се направи ангажимент, да се пътува, да се върнем.

Тази динамика и шарения в ежедневието ми дава много сила. Не мога да си представя всеки ден да кова едни пирончета в едни дъски и утре пак и пак, и така години наред. Това не мога да си го представя. Това означа, че ти не живееш. 

Асен Павлов (Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

- Казвате, че ансъмбъл "Чинари" е единство между традиция, новаторство и модерност. Има ли граница или провокация, която не бихте прескочили?
- В годините ние сме прескачали много граници и сме правили много провокации. Първата провокация беше през 90-те, когато се облякохме цивилни и започнахме да играем типичен български фолклор. Оплюха ни до немай си къде. А хората като ходят на сватба как танцуват? Показхаме го и по телевизията тогава, а днес някои го определят като откритие. Ние го направихме още тогава. И други хора са го правили, но за нас, въпреки че беше неестествено, прескочихме тази граница.

Друг пример, е че много от произведенията и танците, които са правени за зала и сценична кутия, ние сме ги правили на необичайни места, където композицията се нарушава. Това е компромис, който аз като автор съм правил. Да разкъсам танца. Той като лексика остава, но като композиция е коренно различен. Някои казват: "Ти си съсипал танците! Там имаше хубав рисунък, какво направи?" Други казват: "Колко красиво изглежда! Как си ги пръснал в тая гора, едните играят долу, другите горе".

Изкуството предлага, зрителят избира. Ние не предлагаме масово изкуство. Публиката, която си създадохме, обича да бъде провокирана.

Така стартирахме и със създаването на "клипализиране" на българския фолклор с филма на Стилиян Иванов "Четвъртото измерение". За първи път се правеше такъв рекламен филм, рекламна видео касета на професионален ансамбъл. До тогава нямаше такова нещо. Всички снимаха попфолк. Снимахме го 98-ма година в Съевата дупка и се заявихме с професионален и атрактивен филм. Това ни изстреля много напред и насочи вниманието на всички към нас като сериозна формация с бъдеще. Дори това да слезем в Съевата дупка бе провокация, като се има предвид че температурата в нея е 10-12 градуса. Ние снимахме юни-юли, където навън бе над 30 градуса. Този контраст бе пагубен за всички ни, но на никой не му направи впечатление, въпреки бъбречните кризи, световъртежите и прочие неразположения. Ходихме като зашеметени близо месец (смее се), но го направихме със страхотен ентусиазъм и въпреки компромисите.

Група ETNOTIX е създадена по идея на Асен Павлов, през 2014 г.

Ансамбъл "Чинари" е вестоносец в това време. Обвиняваха ни, че снимаме с попфолка, но ние първи направихме такъв рекламен филм и насочихме вниманието към българския фолклор.

Ния бяхме първата сериозна българска формация, която тръгна и оцеля до ден днешен. Останахме първите.

Първата частна танцова формация, която оцеля без да е продуцирана от някаква бивша или сегашна държавна фирма или от политическа партия и т.н. Ние сме ансамбъл, който се самоиздържа, благодарение на менажирането и продуцирането на Асен Павлов.

Снимка: Иван Григоров

- Публиката промени ли се през тези години?
- Промени се. Всяка една публика се променя и това е хубавато - докато се променя да я накараш да се замисли.

За мен един успешен спектакъл е като един хубав филм. Не като екшън филм, който наслаждава окото, а който наслаждава мисълта. Да те провокира, да излезеш зареден, но и замислен от спектакъла.

Преди години един от големите ни проекти "Магията на танца" беше под покровителството на проф. Петър Константинов, председател на "Мати Болгария", и той ни помогна да вземем залата в НДК, за да не плащаме наем, но не можеше да пуснем и билети. Публиката в "Мати Болгария" беше от хора на възраст, като нашите родители тогава - 50-60-70 години. Петър Константинов по традиция излезе и разказа на всички какво се случва, каква е посоката и завърши с подаръка от "Мати Болгария" - един хубав фолклорен спектакъл от ансамбъл "Чинари". И както обичаше да говори бавно и патетично пожела на всички: "Приятно гледане!". Спектакълът започва, но аз бях взел от Тони Хадад (бел.р. Антоан Хадад от група "Ахат") едно оборудване, което, още като се отвори завесата, отвя "перуките" на първите четири реда. Ние си направихме спектакъла в претъпканата зала, телевизията го засне, излъчи го, беше станал като шедьовър до този момент. Накрая излиза Петър Константинов да благодари, но минава покрай мен зад кулисите, където аз не мърдам и с неговия типичен глас ми заяви:

"Браво, Асене! Добре, мойто момче! Но прекалено съвременно, прекалено! Добре. Добре." (смее се) Този невероятен човек, с неговия традиционализъм - всички знаем колко държеше за българската кауза и извън България, този човек прие едно младо хлапе, което направи съвременен спектакъл пред неговата аудитория и всички станаха на крака.

Ето какво е публиката, дори и тогава - ако тя избере да те хареса, ще те хареса. Въпросът е ние какво предлагаме. Публиката е една и съща в голяма степен. Промяната идва от нас.

- Танцът с една дума е?
- Танцът е изказ на душата. Това, което не можеш да кажеш с глас и с поглед, го казваш с тялото си.

Ансамбъл "Чинари" (Снимка: Асен Великов)

- Работите много с деца на всякакви възрасти. Как ги палите за танца?
- Аз работя дори и с много малки деца. В момента работя с 5-6 годишни и когато влезем в репетиция с тях настъпва пълна тишина, на което аз много държа. Всякакво шушукане ме влудява и разконцентрира. Аз искам всичко да видя и затова като вляза в залата искам пълна тишина. Хората, които работят с мен го знаят и го приемат за нещо нормално, но тези които не знаят трудно свикват. Свикнат ли обаче веднъж, това им създава дисциплина навсякъде. Затова и работата ми с децата е като работата ми с "Чинари" - влизам вътре и работя като с едни големи артисти.

Снимка: Иван Григоров

- Харесва ли им?
- Щом не се отписват, явно им харесва. Сега не е като едно време, даже и прииждат. Казвам им - вижте какво, аз съм много строг. При мен няма хър-мър. Още сега решавайте навътре или навън. Децата остават и работят.

Ние нямаме болни амбиции да ги правим професионални танцьори, но искаме да ги научим на дисциплина.

Да им кажем, че българският фолклор те изгражда като характер, като морал. Отношението мъж-жена е страшно залегнало в българския танц. Мъжкото присъствие, женското танцуване - неща, които в днешно време някои ги размиха, но във фолклора е бетон. Тук точно и ясно се знае какво играят мъжете, какво жените. Как той кавалерства, как я изчаква за да танцува с нея, как той се перчи с другите момчета. Как самите момичета играят феерично, за да предизвикат темпераментната игра в момчето.

Ансамбъл "Чинари" (Снимка: Асен Великов)

Всичко това ние го разиграваме като емоция и виждам как на децата им е приятно да танцуват ръка за ръка. В училище виждаме, че стоят един до друг, но всеки си е хванал телефона и си играе нещо.

Физическият контакт и социализирането е в основата на българския фолклор. Затова българинът обича да бъде в компания, обича да бъде с много хора. Българинът не е единак. Правят ни единаци, но не сме такива.

Иначе нямаше да се търсим, да се събираме по сватби, кръщенета, клубове. Ние винаги искаме да сме с някой и това се вижда ясно и във фолклора ни.

Интервю на Тина Философова

Изживейте българската Фолклорна Магия с ансамбъл "Чинари" на 10 декември от 19.30 часа в Зала 1 на НДК.

Асен Павлов завършва Национално училище за танцово изкуство с отличие и най-високи постижения. От 1990 до 1992 танцува в "Ансамбъл на строителни войски - София" и формация "Полиданс" с хореограф Анатолий Клочков. От 1992 г. до 1999 г. е прима солист в Националния ансамбъл на България - Филип Кутев".

През 1993 г. създава един от първите частни ансамбли в България - "ЧИНАРИ". През 2000 г. завършва Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство гр. Пловдив със специалност "Хореографска режисура" - магистърска степен.

От 1995 г. е преподавател в Националното училище за танцово изкуство - София. През 1995 г. основава ДТА "ЧИНАРЧЕ". Снима главна роля във филма "Авантюрата Хамлет" с режисор Грек Роудж и продуцент Станислав Семерджиев.

Асен Павлов (Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

Главен художествен ръководител и хореограф на ансамбъл "Гоце Делчев" София. Участва като хореограф на телевизионната поредица "Сите Българи Заедно". Хореограф и солист на спектакъла "Орфей и Евридика" Главен Хореограф и солист в Американо-Българската продукция "Свят от емоции" и "Булгерия се артистика" с продуценти Рекс Бърдет и Янка Дочева". Главен художествен ръководител на специалност "Български танци" в Национално училище за танцово изкуство - София.

Водещ в телевизионните предавания на Българската Национална телевизия "Български уроци" и "Надиграй ме". Дългогодишен хореограф и постановчик на фестивала "Пирин Фолк - Сандански". Хореограф и режисьор на спектаклите "Четвъртото измерение", "Друмища български","Магията на танца", "Картините на майстора", "Възрожденски разкази", "Балкански табор", "Легенда за мистичната златна маска" и мегаспектакъла "Болярите на танца", музикално-танцовите спектакли "Траките" и "Ние българите".

Носител на златен медал от F.E.C.C. с президент Хенк Фердинанд Ван Дер Кроон. Носител на "Златна книга" за принос към Българската култура". Носител на "Сребърна лира" от Съюза на музикалните и танцови дейци. През 2015 година, Асен Павлов и Ансамбъл "Чинари" бяха наградени от Съюза на артистите в България с "ИКАР 2015", за спектакъла "Траките". Носител на "Кристална лира" за 2016 година за спектакъла "Ние българите".

Коментирай 8

Календар

Препоръчваме ви

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас