Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Руската външна политика е къпане на пиян десантчик в световния фонтан"

АНАЛИЗИ

"Руската външна политика е къпане на пиян десантчик в световния фонтан"

Писателят Дмитрий Глуховски за това дали руснаците са виновни за войната

Дмитрий Глуховски и най-популярните му книги

Войната в Украйна продължава вече повече от два месеца. Също толкова дълго се спори за личната вина - или отговорност - на руснаците за започването на тази война. И за това, че все още не е приключила под натиска на масови протести.

Писателят Дмитрий Глуховски (познат е на българската публика с трилогията "Метро", романите "Здрач", "Бъдеще" и др.) е един от онези, които последователно твърдят, че случващото се в Украйна е лична война на Владимир Путин и че само той е виновен за нейното избухване. 

- В интервю за "Радио Свобода" разказвате как след началото на войната сте обмисляли дали да я осъдите незабавно и публично. И това размишление е отнело 30 секунди. За какво точно си мислехте през тези 30 секунди? Какви варианти преценявахте? - Помислих си, че точно сега, в този момент, се обричам на истинско политическо изгнание. Вероятно няма да мога да живея в Русия, докато Путин е жив. Има много неща, които ме свързват с Русия, с Москва. Приятели, любови, детството. Културата, въздухът, езикът.

Още

Носителят на "Пулицър" Уейн Бидъл за живота на Вернер фон Браун - героят и злодеят (откъс)

Носителят на "Пулицър" Уейн Бидъл за живота на Вернер фон Браун - героят и злодеят (откъс)

Работата, статусът, собственост. Трудно е човек дори да си помисли, че ще се върне у дома едва на прага на старостта или може би никога повече. От друга страна - да се почувстваш като страхливец и предател, да осъзнаеш ясно, че сега си на страната на злото. Защото да подкрепяш братоубийствена агресивна война, бомбардировки на мирни градове, в които в този момент приятелите ти се крият от ракетите, наистина е нещо отвратително. Особено когато си напълно наясно, че основанията за тази война са напълно фалшиви и че самата война е не само чудовищна, но и напълно безсмислена.
- Ако не бяхте успешен писател, а обикновен гражданин на обикновен руски град с редовна заплата от 30 000 рубли (около 330 евро), щеше ли този размисъл да ви отнеме повече от 30 секунди?

- Знам ли? През целия си съзнателен живот съм се опитвал да организирам живота си така, че да завися колкото се може по-малко от държавата, за да запазя свободата си - включително свободата да мисля и да говоря. И фактът, че сега имам тази свобода, че я използвам, че все още мога да споря, да наричам войната война и да изисквам тя да спре, е резултат от тази работа.

Като цяло, разбира се, битието определя съзнанието. В един обикновен малък град в Русия няма желание за свобода, защото не са удовлетворени други, много по-основни искания: първо за сигурност, после за препитание, после за някаква задоволеност, за обикновено човешко достойнство и основни права. Когато хората казват, че искат стабилност, те имат предвид, че се страхуват да не загубят и малкото, което имат.

Възможно е дори да имат проблеми с прехраната. За да започнат да ценят свободата, хората трябва да разберат, че без свобода никой не им гарантира спазване на техните права, а без гаранция за правата им никога не могат да бъдат сигурни, че ще имат богатство, препитание и сигурност утре. Мисля, че осъзнаването на тази връзка, съзряването на руския народ ще бъде основният резултат от катаклизма, който се разгръща в Русия пред очите ни. Но освен това този катаклизъм може да струва на Русия нейната цялост, а на народа - десетки, ако не и стотици хиляди човешки животи.

- Допускате ли, че ако и вие трябваше да се грижите за собственото си препитание, никога не бихте се осмелили да осъдите публично войната?

- Има много хора, които са осъдили войната, без да са защитени нито с разрешение за пребиваване в Европа, нито със спестявания. Около 16 000 души в Русия са били задържани по време на антивоенни митинги. Сутринта на 24 февруари цялата ми лента в Instagram се състоеше от черни квадрати - хора, които протестираха срещу войната.

Първоначалният човешки порив на милиони хора беше именно този: да отхвърлят тази война, да се разграничат от нея, да я осъдят. Независимо от богатството или местоживеенето. Мисля, че щях да имам достатъчно хъс за първото [заявление] "Не на войната" в първата сутрин на войната.

- В същото интервю казвате, че по принцип не изисквате много от хората и разбирате защо много хора дори сега мълчат. Имало ли е някакво събитие по време на войната, на което руското общество да е реагирало конформистки и вие да не сте могли да си обясните тази реакция?
- Когато стана ясно, че от тайна спецоперация, пред чийто свършен факт хората могат просто да бъдат поставени, тази авантюра се превръща в пълномащабна продължителна война и продължаването ѝ без съгласието на народа е невъзможно, народът - телевизионната аудитория - започна агресивно да бъде заливан с кръв, изтръгвайки от него думи на подкрепа.

Степента на истерия в пропагандистките шоута прекрачи всички граници. Стана ясно, че сега, ако не искаш да бъдеш отхвърлен от обществото в Русия, трябва активно да подкрепяш специалната операция. Само мълчаливото съгласие не е достатъчно. Сега, ако се усъмниш в достоверността на сводките на Конашенко (говорителя на руското министерство на отбраната), автоматично те смятат за предател. А ако мълчиш, си под подозрение.

Русия е навлязла - засега риторично, телевизионно - в тоталитаризма. Но реалността, с нейните наказателни механизми, сега незначително изостава от телевизията. Хората го усещат. И си забраняват да вярват на всичко, което попада под действието закона за военната цензура, който в съответствие с духа на военната цензура се нарича закон за дискредитиране на руските въоръжени сили на Руската федерация.

Така че реакциите - и да се скатаеш, надявайки се да изчакаш целия ****** [ужас], който се разгръща наоколо, и да кимаш, докато показваш кукиш в джоба си - са разбираеми.

- Буча не се ли превърна в събитие за вас, когато спряхте да разбирате този конформизъм?
- С Буча историята е друга. Буча разтърсва самите основи на руския светоглед. Култът към победата във Великата отечествена война, на който се основава легитимността на последния мандат на Путин, се превърна за телевизионната аудитория в основа за самолегитимация и самоуважение.

Може всичко в живота ти да е объркано, може да преобладават бедността и безнадеждността, може да си безсилен и безпомощен да промениш каквото и да било, но за сметка но това ти си наследник на победителите и освободителите. Това те кара да се чувстваш, че принадлежиш към някаква велика мисия, изкупва безсмислието и безполезността на всекидневното ти съществуване: това е чудесна терапия, подобна на тази, която предлага религията.

В телевизионната пропаганда като цяло има много религия: и култ към паметта на предците, и някаква велика цел, и жертви за постигането ѝ, и нетърпимост към други възгледи за световния ред. Тя работи на фундаментално, пещерно ниво, като активира някои механизми, на които много малко хора са способни да се съпротивляват. А мнозинството не се съпротивлява: те вярват в Победата, в собствената си причастност към нея, за тях образът на руския войник-освободител е напълно идолоподобен, неговата святост е неоспорима.

Още

"Безумие и слава" от Тим Уайнър и отношенията между Русия и САЩ днес (откъс)

"Безумие и слава" от Тим Уайнър и отношенията между Русия и САЩ днес (откъс)

Да повярваш, че руският войник може да извършва военни престъпления, да убива за удоволствие, да изнасилва непълнолетни, да екзекутира цивилни и дори просто да граби, означава да изгубиш почва под краката си. На мястото, където преди това се е издигала една нескопосана, безвкусна конструкция - като Главния храм на въоръжените сили на Руската федерация в парка "Патриот" (там е Исус, тук пък са воините от войната в Афганистан, а там дават квас, тук е Александър Невски, а там има стрелбище, тук има монахини в униформи, а там можеш да хапнеш беляши, а тук в земята е заровен танк Т-34; и всичко това те кара да се чувстваш някак ясно и сигурно) - изведнъж се отваря бездна, в която пропада цяла Русия, а заедно с нея и ти.

А Русия пропада, вестибуларният апарат ясно ти го казва, но ти не искаш да му повярваш. За утеха си пускаш цирка на онова ****** [срано] шапито на Соловьов с клоуните-убийци, а те те уверяват, че не пропадаме, а летим нагоре, и че не 64-та отделна мотострелкова бригада [е извършила военните престъпления в Буча], а Ник и Майк.

- Помните ли първата си реакция за Буча?
- Помня я. В душата ми цареше същият мрак, както в първия ден на войната. След това в продължение на две седмици не можех нито да спя, нито да се храня нормално, докато не стана ясно, че Украйна не се предава. И след Буча се чувствах по същия начин. Не можех да повярвам, че нашите войници са способни на това. Четох статии, гледах репортажи, изследвах ги. Наложи се да повярвам.

По реакцията на руските власти всичко стана още по-ясно. Те приложиха стандартната си тактика на замазване, като затрупаха истината с множество противоречиви алтернативни версии, както в случая с отравянето на Навални и сваления малайзийски боинг.

А и самият факт, че 64-а моторизирана бригада получи званието "гвардейска", поставя всичко по местата. Само по действията на нашата власт може да се определят намеренията ѝ и да се установи истината, защото, когато говори, тя винаги лъже.

- Говорите доста за пропагандата и нейната отговорност. Изглежда, че тя наистина е голяма. Как си обяснявате, че същата тази пропаганда не успя да убеди хората да се ваксинират, но успя да ги убеди, че руснаците "освобождават" украинците от нацистите?
- Защото хората ги подготвят за Украйна от 20 години. Веднага щом Путин дойде на власт, щом разбра, че Украйна представлява алтернативен цивилизационен модел, той се стремеше да я подчини или дестабилизира. Русия се намесваше във всички украински избори и реагира остро на двата Майдана. В продължение на 20 години се подхранва и развива и култът към Победата. От украинците постепенно беше създаден образ на врага - едни бяха представяни като коварни, други като жалки - а руският мироглед се базираше на наследството от победата. Почвата беше подготвена.

А що се отнася до ваксинациите - трябва да се знае, че през първата година на пандемията телевизията омаловажаваше опасността от ковида, защото правителството не искаше да харчи пари за изплащане на обезщетения на хора, които щеше да се наложи да бъдат изпратени вкъщи, ако бяха признали, че пандемията е реална. Мнозина не вярваха в болестта, докато не се разболяха те самите.

И през цялата минала година властите продължиха да изпращат противоречиви послания относно ваксинацията - вероятно защото ваксината просто не се произвеждаше в необходимите количества. Така че не видяхме истинска кампания за имунизация. Хората бяха оставени на произвола на съдбата, както обикновено.

- Може би пропагандата просто казва онова, което хората искат да чуят от нея?
- Пропагандата не работи в интерес на народа. Пропагандата отклонява вниманието на хората от истинските проблеми в живота им, за които са виновни властите. Тя защитава властта от народа с димна завеса от измислени конфликти и раздути теми, скривайки истинската картина на света.

Тя работи с психологическите и емоционалните потребности на населението, като му предоставя услугите на адска психотерапия. Човекът е унижен и безправен в реалния живот - пробутват му чувството за величие на нацията, от която привидно е част. Той е фрустриран и озлобен - посочват му обект, срещу който може да насочи злобата си. Той изпитва несигурност и тревожност - както си седи на дивана, му се обяснява, че ще участва в някаква велика мисия, която ще оправдае страданията и лишенията му.

Ето защо пропагандата е толкова пристрастяваща: тя е истинска емоционална дрога. Ето защо тези отвратителни тлъсти самодоволни мутри, тези мазни псевдооракули от "Първи канал" и от "Русия" се възприемат от хората топло, като телевизионните роднини от "451 по Фаренхайт". В противен случай страхът, безпокойството и горчивината ще глождят хората и ще ги изкарат на улицата. А великата и вечна война със Запада, предателството от страна на братския народ, изправянето от колене и неизбежното отмъщение на Русия - това е просто домашен комплект от тригери и щампи за тази терапия.

- Много интелектуалци, историци, политолози и социолози твърдят, че основната причина за войната е съветския ресентимент. На хората им липсва силната родина. Хората искат разправа със Запада. Дори тези, които не са живели в Съветския съюз. Не сте ли съгласни?
- Противопоставянето на Запада и на Украйна се дължи на постоянното сравняване на собствения живот с начина, по който живеят там. А това противопоставяне не е интересно за хората, не е полезно за тях.

Властите са тези, които осъзнават, че гражданите ще сравняват техния мизерен живот с това "как живеят те", докато желязната завеса не затвори всичко херметично. И гражданите ще имат справедливи въпроси: Защо стандартът ни на живот е толкова нисък в сравнение не само със Запада, но и с Украйна? Защо не само на Запад, но и в Украйна хората могат да сменят правителството, а у нас, само заради самата мисъл за това, могат да ти почукат на вратата?

Още

Каква е връзката между локдауна, Втората световна война и "Мона Лиза"? (откъс)

Каква е връзката между локдауна, Втората световна война и "Мона Лиза"? (откъс)

Тук на помощ идва противопоставянето. Защото ние не сме те. Защото при тях има гейове, а у нас - "мама, татко и аз". Защото нашите дядовци са се сражавали във войната, а те са наследници на фашистите. Защото ние имаме балет и Олимпиада. Ракети, и ракети, и ракети. Защото всички се страхуват от нас. Защото сме най-големите, ето защо. И всички искат да ни съсипят, искат да заграбят петрола ни, абирвалг (първата дума на героя на повестта на М. Булгаков "Кучешко сърце", който може да чете само отзад напред - б.р.)! Защото Русия не е търговска, а военна държава, защото не изоставяме своите, нищо не чувам, нищо не чувам, нищо не чувам! Така че няма смисъл да сравняваме Океания с Източноазия, защото у нас живеят истински хора, а при тях - нечовеци.

Трябва по някакъв начин да си обясните собствената си бедност, да оправдаете лишенията си. С какво? Само със собствената си изключителност. А лошият вкус, крадливостта и неубедителността на днешната руска държава могат да бъдат изкупени от стилистичната непогрешимост и страховитата репутация на Русия в нейната минала инкарнация. Да, ние сме джуджета, но стоим на раменете на титани, това е всичко.

- Доколко причините за случващото се изобщо си струва да се търсят в съветската епоха?
- Корените на това, което се случва, трябва да се търсят в имперското минало и имперската същност на руската държава. Не сте ли се запитвали някога как на демонстрациите на ултрапатриотите в обща фаланга вървят хора, носещи портрети на Николай II и Йосиф Сталин? Първият е условен надзирател на втория, а вторият е палач на първия?

И в това всъщност няма никакво противоречие. Като личности и двамата представляват интерес за нашия народ само дотолкова, доколкото истинското им значение за патриотичното движение е символично. И двамата символизират руска империя в разцвета на нейното могъщество, дори ако тази империя е преправена, с болшевишки ребрандинг и се цели не в консервация, а в модернизация, но за много хора това не е толкова важно. Важното е с какви територии сме се разраснали, кого сме подчинили, кого сме принудили да учи руски език в училище.

Защото в действителност това не е патриотично, а империалистко движение. Защото, за разлика от Франция и Англия, ние все още само се приближаваме към етапа на постколониализма. Защото колониите ни се намират непосредствено до територията на метрополията и загубата им би означавала разтрошаване на самата Русия; затова тази тема е табу, стои зад седем ключалки, и Русия не може да си признае на глас, че и до днес си остава имперска.

Напротив, под знамето на борбата срещу империализма тя подкопава влиянието на Европа в нейните бивши колонии. Но всички беди, всички комплекси и всички структурни заболявания идват от нейната имперска същност. И истерията по повод Украйна, и желанието да си върнем ту Грузия ту, Казахстан, ту Армения също идва оттам.

Работата е там, че империите имат жизнена сила само докато растат. Щом спрат да растат, спада и пасионарността: хората губят усещането, че участват в голям проект, който променя света. Хората започват да скучаят, а след това да задават въпроси. Отново надигат глава смазаните или опиянени от глобалната имперска идея национално ориентирани елити - и всичко започва да се разпада по шевовете. Нуждата от събиране на земи, нуждата от растеж - за Русия това е екзистенциална необходимост, защото на всички останали фронтове властта очевидно е банкрут и няма какво да даде на хората.

Веднага, щом омайната мъгла от гордостта от империята се разсее, става ясно, че гордите силуети на исполинските постройки, които тя обгръща, всъщност са изтъркани останки от времето, в чието подножие се сгушват гниещи колиби с неотопляеми удобства на двора. И това става видимо най-вече за обитателите на колибите, които дотогава са можели мечтателно да гледат във висините и да не обръщат внимание на температурата в нужника.

- Пропагандата представя тази война като продължение на Великата отечествена. Смятате ли, че култът към победата през последните 10-15 години е подготовка на обществото за война? Или властите просто използват удобен наратив, за да обяснят действията си?
- И отново става дума за това, че властите трябва да внушават на хората гордост за Русия, за родината им, защото гордостта е опияняваща и упойваща. Властта на

Путин не даде на хората почти никакъв повод за гордост: само Крим и Олимпийските игри [в Сочи]. Но победата на Олимпиадата се оказа измама, с дъх на застояла урина. Крим също не беше кой знае какъв триумф: победата на Каин над Авел, по-малкият брат се разболя и ние му забихме нож в гърба. Преди това бяха чеченските войни, катастрофални като цяло и без ясен край; преди това се разпадна СССР; преди това беше Афганистанската война, която също беше загубена. След това просто застой, безвремие.

Още

Папа Франциск целуна украинско знаме, изпратено му от Буча (снимки и видео)

Папа Франциск целуна украинско знаме, изпратено му от Буча (снимки и видео)

Човек би могъл да се гордее с полета на Гагарин - добра причина, положителна, вдъхновяваща, но там не могат да се избегнат сравненията с ************ [идиотизма] на днешното ръководство на Роскосмос и тъжните размисли за причините, поради които нашите ракети днес не летят (с изключение на тези, които уцелват украинските многоетажни жилищни блокове).

И това е всичко. Остава само Великата Победа. В нейното величие не бива да се съмняваме, защото тя е свещена и сакрализирана с кръвта на загиналите предци: жертвите са били чудовищни и в крайна сметка почти всяко семейство е загубило някого. Ето го и циментът, който затвърди последния мандат на Путин.

И както Шойгу се докарва в мундира на Жуков, така се издокарват и властите обличат: говорят и се държат все повече като престъпници, но в същото време, разбира се, преживяват криза на личността. Искат да се чувстват като избраници на съдбата и герои, а не като обикновени корумпирани чиновници. По същата пирамида на човешките потребности, изкачвайки се нагоре, нашият "елит" отдавна е задоволил всичките си основни нужди, натъпкал е тумбака си с милиарди евро и е пожелал да бъде властител на моретата.

Първо беше кризата на самоуважението, когато от Европа и САЩ се изискваше незабавно да признаят Русия за равноправна. А сега, съвсем по Ейбрахам Маслоу, стигнахме до темата за самоактуализацията, реализацията на предназначението; и това предназначение се оказа такова, за каквото се говори на народа през последните 10 години. Да си поиграем на война. Уви, на Великата отечествена. И всички тези неистови търтеи, на стари години, подсъзнателно осъзнали се просто като скучаещи бандити, са повярвали в глупостите, с които хранеха хората. В това, че Великата отечествена война не е приключила, че са наследници на победителите, че фашизмът надига глава, че трябва да завършат подвига на дедите си.

Някога всички тези глупотевини са били измислени, за да отвличат вниманието на хората от бедността и безнадеждността. Някога циниците си мислеха, че могат да пласират всяка ерес чрез телевизионното корито. Но работата е там, че у нас няма никакъв интелектуален или образователен ценз за влизане в елита и този "елит" е рожба на лумпенпролетариата и партийните чиновници, която е натоварена с имперските комплекси на лумпенпролетариата и неговия шовинизъм.

Още

"Пробуждането" от Лоран Гунел - психологически анализи за манипулациите около нас (откъс)

"Пробуждането" от Лоран Гунел - психологически анализи за манипулациите около нас (откъс)

Затова самият елит е повярвал в телевизора. Налице е кретенизация на циниците. Елитите са се настанили в една въображаема реалност, в която вече живееха масите. По-лошото е, че военната религиозност се превърна в белег за лоялност към Путин, а служителите започнаха да се състезават в нея. И все пак ми се струва, че реториката, свързана с Великата отечествена война, е просто пиар, който съпровожда кампанията за имперското нахлуване, като я избелва и се опитва да я предпази от критика, като я обрамчва със святост.

- Доколкото разбрах, вие сте на мнение, че тази война е война на Путин, но не и война на Русия и руския народ. Защо смятате, че мнозинството от руснаците не подкрепят тази война? Съществуват различни степени на подкрепа. Човек може да пее химни на Путин и Шойгу сутрин и вечер или просто да се съгласи в мълчание.
- Както видяхме по време на заседанието на Съвета за сигурност, дори в най-близкото обкръжение на Путин не е имало консенсус по въпроса за войната. Решението беше взето тайно от народа, който не искаше тази война, и тайно дори от повечето представители на политическата класа. Всички бяха поставени пред свършен факт. И после, вече след това, за да се освободят от личната си отговорност за войната и последвалите я престъпления, хората, отговорни за решенията, започнаха да замазват с кръв първа цялата политическа класа, след това редовата бюрокрация, а накрая, чрез телевизионната пропаганда - народа.

Струва ми се, че сред хората десет процента активно подкрепят войната - това е мракобесният елемент на черносотниците, по същество фашистки, но наричащ себе си патриотичен. Останалите или са прибягнали до военна психотерапия, за да се отърват от постковидната депресия, като се съгласят да повярват на приказките за продължаването на Великата отечествена война, или просто са кимнали в знак на съгласие, за да спрат да им ********* [досаждат] с проучвания на общественото мнение, защото понякога тези проучвания се провеждат от ФСО, и всички ги разбират именно така.

В крайна сметка излиза, че всяко непротивене на злото се оказва подкрепа за това зло. Но в личната стратегия за оцеляване на обикновения човек съпротивата срещу злото означава риск да загубиш твърде много: най-малкото работата си, а най-много - свободата си.

Още

Зеленски: Ситуацията в Бородянка е много по-ужасяваща отколкото в Буча

Зеленски: Ситуацията в Бородянка е много по-ужасяваща отколкото в Буча

А печалбата е нееднозначна - пречистване на съвестта. Не е ли по-лесно човек да си каже, че от него нищо не зависи, че и украинците са маскари, че зад всичко това стои Америка, че са ни принудили да участваме в това, че не сме имали друг избор, че това не ме засяга и ще продължа да си живея както преди? И ето, че злото вече не ме дразни толкова и когнитивният дисонанс е преодолян без излишни загуби.

Но ако утре настъпи мир, всички, с изключение на десетте процента черносотници, ще въздъхнат с облекчение. Можете да обвинявате народа ни в пасивност и покорност, но не бива да забравяме, че властите целенасочено политически кастрират всяко ново поколение руснаци, внушавайки им, че от нас нищо не зависи и че нито един протест никога няма да постигне целта си, но със сигурност ще се превърнат в проблеми за организаторите. Майданът победи на два пъти в Украйна - и украинският народ придоби чувство за собствена сила и правота.

В нашата страна протестите винаги са били потушавани или са се спихвали от само себе си. Няма усещане, че нещо може да бъде променено. Хората протестират срещу войната, рискувайки свободата си, не защото се надяват да я спрат, а защото в противен случай ще се чувстват като колаборационисти, които не са направили нищо.

- Позицията "За всичко е виновен Путин. Хората нямат нищо общо с това" е много често срещано твърдение сред руските интелектуалци. Не мислите ли, че това всъщност може да е своеобразна порция самопропагандата? В края на краищата е много по-добре да живееш в свят, в който има само един злодей, отколкото в такъв, в който има десетки милиони такива. А и отгоре на всичкото всички те са жители на собствената ти страна.
- Десетки милиони жители на собствената страна се нуждаят от терапия. Живеят в нищета и безнадеждност, ежедневно са унижавани от властта, правят ги на идиоти и ги подстрекават.

Още

"Жажда" от Захари Карабашлиев - за живота между сенките (откъс)

"Жажда" от Захари Карабашлиев - за живота между сенките (откъс)

Да, те са нещастни и озлобени, но всъщност те са озлобени на властта, която от 20 години им обещават по-добър живот, а тя самата затлъстява, пръска милиарди за яхти и златни четки за тоалетни, като едновременно фактически е оставила хората на произвола на съдбата - и по време на чума, и по време на война. Но насочването на гнева в правилната посока, както казах, може да ти счупи гръбнака. Така че безопасната емоционална стратегия тук е да мразиш онези, които могат да бъдат мразени безнаказано. Тоест в дадения случай украинците и Запада.

Нашият човек трябва да бъде нахранен, утешен и просветен, а не да бъде обявен за съучастник в престъпления и срещу него не бива да се води война за изтребление. Мярката за отговорност на германския народ в епохата на тотална военна мобилизация и масова истерия през 30-те години на ХХ век не може да се сравнява с Z-безумието и Z-мимикрията: слава Богу, и едното, и другото днес са диванни болести.

Сто и шестдесет хиляди войници и офицери са участвали във войната в Украйна. Но сто и четиридесет милиона руснаци все още не са успели да се изцапат с кръвта на украинците. Трябва да им се даде възможност да откажат да бъдат съучастници в тази война - както от фактическа, така и от емоционална гледна точка. Путинската власт е онази, която се опитва да убеди и света, и самия народ, че тази война е народна война, че всички са отговорни за нея и целият народ ще трябва да сърба тази попара.

А всеки, който не е безразличен към съдбата на Русия и иска тя възможно най-скоро да се сбогува с имперската матрица и да се превърне в здрава съвременна държава, населена с щастливи хора, трябва да мисли как да разомагьоса тези хора. Да ги разомагьоса, а не да ги обявява за чудовища и да се бори с тях докрай.

- Продължаваме темата за колективната отговорност. Западът, без да пита никого, вече наложи тази колективна отговорност на Русия под формата на санкции и ограничения. Разбирате ли логиката на тези решения? Приемате ли ги?
- Режимът на Путин дълго се държеше предизвикателно. Нахлуваше в съседни държави, сваляше граждански самолети, изнудваше с петрол, газ и ядрена война, тровеше хората в други държави и успоредно с това изкупуваше всичко, до което можеше да се докопа в Европа и САЩ. Отначало Западът не разбираше "ху ис мистър Путин?", после проумя, но реши, че е възможно да прави изгоден бизнес с него. След това загубите започнаха да надвишават печалбите и накрая търпението се изчерпа.

Руската външна политика през последните години е къпане на пиян десанчик в световния фонтан. Отначало това бе смущаващо, после дразнещо - а сега от скандалност се превръща в убийство. Сега е направен изводът, че споразумение с Русия на Путин не може да се постигне, което означава, че тя трябва да бъде оградена и отслабена до такава степен, че поне да не е в състояние да води война. Фактът, че ще пострадат обикновените хора, не е цел, а съпътстващи щети. Но те вече не могат да действат по различен начин срещу държава, която води кървави инвазионни войни и изтребва цивилни граждани в Европа през ХХІ век.

Но хората, които се оплакват от изключването на Apple Pay, от недостига на резервни части за автомобилите им, от повишаването на цените или от недостига на стоки, обаче трябва да помнят, че за това са виновни само няколко души в Русия, а не колективният Запад.

- Очевидно с налагането на такива санкции Западът, освен всичко друго, се надява и на някакъв вид мащабен протест срещу Путин. Смятате ли, че това е възможно? Или отдавна не е?
- Мисля, че основната задача тук не е да се предизвика народен протест в Русия, а просто да се отслаби страната икономически, за да й се попречи да води агресивна външна политика и най-вече да се спре войната с Украйна.

Още

Може ли жаждата за живот да победи в лагерите на смъртта? (откъс)

Може ли жаждата за живот да победи в лагерите на смъртта? (откъс)

Що се отнася до протеста - само преди година десетки хиляди излязоха по улиците, за да протестират срещу ареста и вкарването в затвора на Алексей Навални. Но този протест беше смазан и деморализиран.

Но феноменът на сплотяването около знамето не е вечен, блицкригът се превърна в провал, кампанията се е превърнала в продължителна, кървава и изтощителна война, и озлобяването на населението може да си проправи и друго русло.

Като цяло властите поемат голям риск, като вкарват хората в милитаристична истерия. Войната премахва редица критични табута - по-специално за братоубийството и убийството. Немислимото вече е станало мислимо. Кой ще накара демоните да се върнат обратно в съдовете? От вегетарианските времена народът е изпратен във времената на модерна, времената на голямата кръв, времената на пречупване на епохите. А границата на здравина в епохата на Путин не е чак толкова голяма.

- Сега се говори много и за отмяна на руската култура. Усещали ли сте го по някакъв начин върху себе си? И вярвате ли в нейната реалност? Възможно ли е това по принцип и справедливо ли е?
- Това е временно изкривяване, хайп и няма масов характер. Някъде някой е казал нещо, някой някъде е отменил нещо. По никакъв начин не съм го усетил върху себе си.

Напротив, за целия свят е много важно да види, че в руското общество, в културния слой, няма никакъв консенсус по отношение на тази война, че много хора открито протестират и й се противопоставят. Кой от културните дейци изобщо е подкрепил войната? Няколко бездарници и конюктурни люде, които смучат държавния бюджет, няколко покрити с пърхот алкохолици-империалисти и персонажи от "Стари песни за главното", и то не всички.

Руската култура е общо взето единственото нещо, което има в Русия, освен руския империализъм. И тази култура в по-голяма част от случаите - когато е жива, дива, а не вързана за хранилката и кастрирана - се оказва в опозиция на бездушната бюрократична или нечовечна империалистическа същност на държавата. Тя винаги е била за хората и срещу властта. За просвещение и справедливост, срещу промиването на мозъци и потисничеството. Тя е по-жива от всякога и не може да бъде забранена.

- Смятате, че в много отношения това е колониална война. Вече публично се говори, че следващата цел на Русия може да бъде Приднестровието. Смятате ли, че Путин наистина е обсебен от идеята за нов СССР? Или чрез войната той се опитва да рееши някакви свои собствени проблеми? Да остане по-дълго на власт?
- Мисля, че Путин се опитва преди всичко да реши проблема да се чувства като случаен човек в историята на една велика страна. Както знаем, той много обича да изучава руската история и, разбира се, трябва да се сравнява с предшествениците си - още повече, че времето, в което е на власт, вече е по-дълго от това на мнозина от тях. Той решава как да запише името си в историята на Русия.

Това е много личен въпрос, защото е свързан с психологически комплекси и физически заболявания, а обстоятелствата на идването му на власт - от вътрешните перспективи на Путин са подобни на абсолютно чудо. И със съмнения относно предназначението му. Путин, Горбачов, Хрушчов, Сталин, Ленин, Николай II, Александър III, Екатерина II, Петър I, а как ще ме запомнят мен, а какво съм направил аз? Нека ме запомнят като човека, който събра земите, които Горбачов е изпогубил. Човекът, който се опита да поправи най-голямата геополитическа трагедия на ХХ век - разпадането на СССР!

Още повече, че хората, които копнеят за съветско естетическо величие, комунистическа пасионарност и социалистическия социален пакет, благодарение на две десетилетия идеализиране на совока (от рус. "совок" - лопата за смет и презрително за СССР - бел. ред.) по централните телевизии, също мечтаят за такова нещо.

А елитът на Путин - назначените от назначения, измъчвани от същите комплекси и съмнения - на преклонна възраст се е вкопчил в шанса да се впише в учебниците по история редом с властителя, макар и с по-малки букви. И за тях това е нещо лично. Но едновременно с това става дума и много обществено значим въпрос, защото комплексът на самозванеца се преодолява не само чрез построяването на грандиозен дворец, но и чрез избиването на десетки хиляди украинци и десетки хиляди руснаци.

- След 24 февруари много хора - дори и такива, които са много далеч от властта - започнаха публично да заявяват, че също се чувстват отговорни за случващото се. Например, че ня някакви избори не са подкрепили кандидата на опозицията. Или са работили по проекти с бюджетни средства. Или още нещо. Имате ли подобни усещания със задна дата? Намирате ли моменти в миналото си, когато сте могли да постъпите по различен начин?
- Властта на Путин много дълго време оставаше в сивата зона на морала. Не беше идеологизирана, съзнателно избягваше онази жестокост, която идеологията придава на държавната структура; нейният прагматизъм и смислова аморфност ѝ придаваха гъвкавост и стабилност.

Да, постоянно се извършваха някакви злодеяния - от чеченските войни до атентатите в Печатники, от убийствата на Политковская и Немцов до отравянията на Биков и Навални, от свалянето на "Боинга" до нахлуването в Донбас - но повечето злодеяния на властта се извършваха хибридно, чрез прокси-структури. Тук някакъв чеченски шофьор, там някакъв православен олигарх, там някакъв пенсиониран косплейър.

Това е позволявало на много прилични хора да вземат пари от тази държава за различни прилични проекти. Защото при нас държавата е хидра и не е необходимо да взаимодействаш с главата, която пръска слюнка и крещи антифашистко-фашистки лозунги. Можете да се срещнете в някое уютно кафене и с друга глава, цивилна и добре облечена, да получите от нея бюджет за театър и да го похарчите за повишаване на нивото на култура и толерантност на населението.

Още повече, че самият факт на съществуването на цивилна глава те кара да се съмняваш в искреността на главата, която бълва проклятия и зловоние. Всички просто работят, театърът е не само тук, но и там, така че работи и ти. Още повече, че няма кой знае какви възможности да се вземат пари другаде, а мисията за окултуряване на населението няма да се осъществи от само себе си.

Отговорността на интелигенцията за колаборационизма с властта не се появява в момента, в който интелигенцията взема пари от хибридния режим, за да просвещава народа, а когато хибридният режим се превръща в канибалски и изисква всички, които са взели пари от хибридния режим, да излязат на площада и да се преклонят пред него. Сега се случва водоразделът. Онези, които сега подкрепят властта, осъзнавайки, че подкрепят несправедлива, братоубийствена агресивна война, застават на страната на злото.

Сега настъпи моментът на истината. Трябва да наричаме нещата с истинските им имена. Властта е излязла от сивата зона, потънала е в чернота. И ако не я осъдиш сега, ако не кажеш, че си против, тогава чернотата ще погълне и теб.

- Работили сте за RT от 2005 до 2007 г. Как оценявате този период след 24 февруари? Ясно е, че тогава телевизионният канал е бил различен, но сега асоциацията с RT е доста еднозначна.
- RT се превърна в пропаганден инструмент по същото време, когато това се случи с всички останали информационни телевизии - между Болотная [протестите през 2012 г.] и Крим [през 2014 г.]. Напуснах RT пет години преди "Болотная" и атмосферата там беше много различна, така че не напуснах заради редакционни различия. По онова време RT се опитваше да бъде - или да изглежда - модерна западна медия, която отразява опитите на Русия да бъде - или да изглежда? - съвременна западна държава.

Още

"Откраднаха ни. Историята на едно престъпление" от Людмила Петрушевска (откъс)

"Откраднаха ни. Историята на едно престъпление" от Людмила Петрушевска (откъс)

Не съжалявам за този опит, защото той ми даде възможност да погледна на руските медии отвътре, да разбера структурата им, да се запозная с хората, които работят там, да разбера какво се крие в умовете им, в душите им. Едно е да наблюдаваш работата на механизма отвън, а друго е да можеш да го разглобиш до най-малката бурмичка. Същото важи и за разбирането на функционирането на целия режим, който е скрит от хората зад димна завеса, десет периметъра от въоръжена охрана и кремълската стена.

Между другото, благодарение на RT за първи път отидох в Украйна в командировка за цял месец, за да отразя поредната газова криза. Отидох там напълно заразен с бацила на руския империализъм, с нагласата, че "хохлите ****** [крадат] газ". А си тръгнах месец по-късно, напълно влюбен в Киев и киевчани, уважаващ желанието на украинския народ за самостоятелност и уверен, че ключът към нормалните отношения между нашите страни в бъдеще е именно в това уважение.

- Ще загуби ли Русия тази война?
- Русия вече е загубила тази война. Швеция и Финландия са на път да се присъединят към НАТО, така че алиансът се приближава плътно до Русия. САЩ и Европа се отказват от руските енергийни доставки. Икономиката е тежко ударена от санкциите.

Путин вкара Русия в цугцванг, в цугцванг е самият той, защото когато руските учебници по история се издават не от [братята] Ротенберг, а от независими издатели, в тях няма да се казва нищо добро за управлението на Путин.

Големият ми страх е, че веднага след като Путин си отиде, страната ще бъде разтърсена от такива тектонични процеси, инициирани от него, че самата цялост и съществуване на страната ще бъдат застрашени. И, разбира се, това е война, в която народът така или иначе ще загуби.

- В "Метро 2033" рисувате свят след ядрена война. В момента имаме усещането, че сме на прага й. Изобщо ще доживеем ли до 2033 г.?
- Да, но не всички.

Превод: Dir.bg

Интервюто е публикувано в сайта "Медуза"

Още

"Някъде все още има слънце" - поразителен мемоар за Холокоста (откъс)

"Някъде все още има слънце" - поразителен мемоар за Холокоста (откъс)

Още

Вълнуващ разказ за фалшификатори на документи, спасили хиляди еврейски деца по времето на Холокоста (откъс)

Вълнуващ разказ за фалшификатори на документи, спасили хиляди еврейски деца по времето на Холокоста (откъс)

Още

Снимки на седмицата:  Всички говорят за Буча

Снимки на седмицата: Всички говорят за Буча

Още

Байдън иска процес за военни престъпления заради убийствата в Буча

Байдън иска процес за военни престъпления заради убийствата в Буча

Коментирай 77

Календар

Препоръчваме ви

Димитър Маринов пред Dir.bg: Подготвям моноспектакъл, липсва ми сцената

Тази година съм отказал роли в 3 сериала, защото това бяха неща, които вече съм ги правил и не искам да ги правя, разказва актьорът

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър