Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Проф. Здравко Митков пред Impressio: Изчезнал е указът, с който е създаден Сатиричният театър

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Проф. Здравко Митков пред Impressio: Изчезнал е указът, с който е създаден Сатиричният театър

Калоянчев използвал слабостта на Живков към него, за да издейства сградата за комиците, разказва директорът на трупата

2017 г. Стоянка Мутафова получава поздравления от директора на Сатиричния театър проф. Здравко Митков ден преди 95-ия си рожден ден (Снимка: BulFoto)

Директорът на Сатиричен театър "Алеко Константинов" проф. Здравко Митков е режисьор и театрален педагог.

Роден е на 11 март 1952 година. Следва българска филология в Софийския университет и завършва театрална режисура в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", където е преподавател, заместник-ректор (1999-2000) и ректор (2000-2003).

Има над 101 театрални и оперни постановки в България, САЩ и Република Македония. Гост-професор в Колорадо Колидж в Колорадо Спрингс, САЩ.

През 1978 г. Здравко Митков работи в Народния театър "Иван Вазов". От 1979 до 1984 г. е в трупата на Драматичния театър "Константин Величков" в Пазарджик. Следват 2 години в Перник и 2 години в Младежкия театър в София.

Проф. Здравко Митков

От 1988 до 1992 г. е в Сатиричния театър "Алеко Константинов". От 1992 до 2009 г. работи в Театър "София".

От септември 2013 година е директор на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов".

През 2017 г. спектакълът "Името" на проф. Здравко Митков получава награда "Икар" за най-добро представление на годината

През 2002 г. получава наградата на София за постановката на операта "Фауст",

2000 г. - Награда за режисура "Аскеер" за спектакъла "Развратникът",

1986 г. - Награда за режисура на III Национален преглед на Камерните постановки, Враца - за спектакъла "Нож в сърцето",

1985 г. - Награда за режисура на Национален преглед "Поглед към вековете" - за спектакъла "Олимпий или Реквием за приятеля",

1984 г. Награда за режисура на VII Национален преглед на българската драма и театър - за спектакъла "Рейс" и др.

Проф. Митков е специален гост на Impressio по повод 60-годишнината на Сатиричния театър "Алеко Константинов".

  Проф. Митков по време на репетиция на "Името"

- Проф. Митков, с какви събития отбелязвате 60-годишнината на Сатиричния театър "Алеко Константинов"?
- Започнахме дейността по юбилея още от края на миналия сезон. Това означава, че заглавията, които излязоха този сезон, бяха специално подбирани и са от по-висока класа, с по-голяма степен гарантиран и артистичен, и публичен интерес. Тази политика се оказа печеливша. И едно от тези заглавия, с които открихме сезона - интелектуалната комедия "Името" от Матийо Делапорт и Александър дьо Ла Пателиер /реж. проф. Здравко Митков - б. а./, получи наградата за спектакъл на годината "Икар". Така че правилно сме преценили.

Михаил Билалов, Николай Урумов, Ана Вълчанова и Богдан Казанджиев в "Името"

А сега през юбилейната седмица откриваме изложба от артистични проекти на Хосе Санча, художник, сценограф, костюмограф, който още при създаването на Сатиричния театър е направил неговата запазена марка - кукерчето, която до ден днешен е в знака на театъра. Дъщерята на Санча ни предостави оригиналите от скиците му.

Предстои да издадем луксозен каталог, много скъп и добре оформен, на всички плакати на Сатиричния театър от неговото създаване до днес. Така ще бъде подпомогнат зрителя да си спомни каква атмосфера е създавал театърът по улиците на София през всички тези 60 години.

Софийската публика ще види на 7 април премиерното представление на "Щастливеца" от Руси Божанов, което ще завърши с артистична програма.

Калин Врачански (Алеко) и Светломир Радев (Бай Ганьо) в "Щастливеца". И двамата съ завършили театралната академия в класа на проф. Здравко Митков

Ще бъдат връчени награди на 20 заслужили актьори и дейци на Сатиричния театър, които през тези 60 години са били свързани неотлъчно и дълбоко с него. Изработили сме почетни плакети, на които са изписани имената на наградените. Някои от тях, естествено, ще бъдат раздадени посмъртно. Това ще бъде акт на уважение към всички хора, които са работили в театъра и с таланта и присъстието си са допринесли за славата му.

Защото Сатиричният театър наистина е славен, уникален театър на България.

Съвсем естествено сред наградените ще бъдат Стоянка Мутафова, Таня Лолова, Мария Статулова, дългогодишния плакатист на театъра Людмил Чехларов, Христо Гърбов, макар че не е актьор на нашия театър в момента, и разбира се някои от великите покойници, знаковите актьорски имена.

Икар-2017" за най-добро представление беше присъден на "Името" от Матийо Делапорт и Александър дьо Ла Пателиер на проф. Здравко Митков (Снимка: BulFoto)

- С какво Сатиричният театър е уникален, според вас?
- Създаването на жанров театър не е обичайна практика по света. Театрите са едни универсални сцени, които приютяват всички жанрове. Конкретно - сатиричен театър, на мен ми е известен само един - в Москва, също дълголетник. Дали нашият през 1957 година е създаден по образец на съветския тогава сатиричен театър, няма как да знам и да кажа. Но все едно. Това обаче е изпитание, защото този театър е задължен да работи само в едно тясно жанрово поле, което е трудна задача.

Трупата трябва да бъде комплектована от актьори със специален комедиен талант, който е по-рядко срещания от драматичния, и освен това такъв театър трябва да разчита само на публика с вкус към подобен тип представления. Но Сатиричният театър е успял да се докаже.

"Дядо, баба, мама, татко и ние" (1957)

А в годините на социалистическата цензура в него се играеха представления, които по завоалиран начин, с езоповски език, намекваха за диктатурата, за несвободата, което го направи тогава един театър социален отдушник. Промъкваха се леко "опасни" твърдения, които създаваха удоволствие на публиката, че може и да се протестира, макар и под сурдинка.

Още

Доайенът на Сатирата Вели Чаушев представя книгата си „Видения в небесния театър“

Доайенът на Сатирата Вели Чаушев представя книгата си „Видения в небесния театър“

Това направи в този период театъра много търсен и желан. Залата му винаги беше претъпкана, защото хората в него успяваха да чуят нещо, което нямаше как да бъде чуто по радиото, нямаше как да се прочете във вестниците, да се види по телевизията.

- Спомняте ли си за случаите, когато Тодор Живков е посещавал постановки, какво успяваше да се промъкне от сцената към неговите "високопоставени уши"?
- Още от ниво драматургия, още от избирането на пиесата, преди да се предложи като литературен текст, всичко минаваше през дирекция "Театър", където имаше едни хора, които решаваха - това може да мине, другото - не може. Когато успяваше да мине един текст със средна степен на критичност, идваха хора от ЦК на БКП на репетициите, сядаха и гледаха с четири очи какво се случва. След това те са докладвали става или не става. Имало е случаи на спиране на спектакъл преди премиера, една от пиесите е била на Георги Марков. Били са одобрявани и критични текстове със средна "опасност", защото горе са съзнавали много добре, че е по-добре тази енергия на съпротивата да изтече в един театрален салон, отколкото да излезе на улицата.

Невена Коканова, Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова в "Ревизор" (1966)

Но за да се стигне до идване на Тодор Живков на представление, така или иначе вече е било проверено как стоят нещата. И дойде ли той, това е било знак: "Играйте спокойно, Първия е одобрил пиесата!" При неговите посещения е наблюдавано как той ще реагира, ще се смее ли, няма ли да се смее... Обикновено след постановките той е правил срещи с актьорите и е подхвърлял хапливи забележки:

"Абе, вие тук пак нещо..." Но със смях. Чувал съм това от Калата /Георги Калоянчев - б. а./ навремето.

- Тодор Живков е проявявал някаква слабост към големия Георги Калоянчев...
- Калата е издействал много неща за този театър, благодарение на личната слабост на Тодор Живков към него. Спомням си, че когато имаше критична ситуация понякога, винаги се казваше: "Хайде Калата да потърси среща с Тодор Живков..." Сградата на Сатиричния театър не е театрална сграда, тя е била топлоцентрала. И доколкото ми е известно, салонът е бил собственост на МВР, в него са си правели събрания. И когато е създаден театъра с указ, който, между другото липсва, официално не можем да го намерим до ден днешен в националната документация, чувал съм, че тогава Калоянчев с още някой отишъл при Тодор Живков и му казал за този салон:

"Знаем, че е на МВР, но ние ще си правим театър, пък те като искат да си правят събрания, ще идват да си ги правят, няма да им откажем..." Така по шеговит начин е станало даже отпускането на самата сграда за Сатиричния театър.

Георги Калоянчев, Цветана Гълъбова, Невена Коканова и Георги Парцалев в "Големанов" (1965)

- Как оценявате директорския си принос за Сатирата през последните години? 
- Комическото изкуство е плебейско изкуство. По тази причина доста често естетическият вкус е под заплаха. Много често се допуска в едно представление с цената то да бъде смешно и забавно, да се направят пробиви във вкуса. Голямото изпитание пред този театър е да прави спектакли, които да имат своя публичен интерес, но в същото време да не принизява вкуса на публиката. През последните години при наличието на тези нискокачествени и отчайващо нелицеприятни риалити формати на телевизиите, вкусът на публиката рязко падна надолу. Тази същата публика започна да търси чалгата в изкуството и когато отиде на театър.

Когато аз станах директор, имаше 3-4 представления, които бяха на ръба на чалгата. Имаха доста голям публичен успех, но бяха доста компромисни относно професионалното качество. Опитахме се постепенно, стъпка по стъпка, с вкарването на новите заглавия, на режисьори, с поставянето на изисквания, да повишим естетическите критерии. Като в същото време се стремяхме да не загубим публиката.

И ето чак сега, вече в началото на четвъртия ми сезон като директор, ние спокойно можем да огледаме целия наш афиш и да кажем - тук няма нито едно заглавие, от което ние се срамуваме!

На камерната сцена вече има две представления, които не са комедии в чистия им вид. И залата винаги е пълна. Камерната сцена може да си позволи да покаже и нещо по-различно като жанр.

Още

Да преживееш Фидел Кастро: Кирил Ефремов за емблематичната си роля

Да преживееш Фидел Кастро: Кирил Ефремов за емблематичната си роля

Защо не? Това беше залегнало и в моята концепция, когато се явих на конкурса за директор - на камерната сцена да има т. нар. програма особен поглед, която не е задължително да остане в полето на класическата комическа драматургия. За съжаление, успях чак на третата-четвъртата година. Пробивът направихме с "Джина и Фидел", една фантазия за Джина Лолобриджида и Фидел Кастро, унгарска пиеса, която поканихме да си я постави самият автор - Жолт Пожгай.

Кирил Ефремов и Нона Йотова в "Джина и Фидел"

- Кои актьори и режисьори вие лично сте поканили и "довели" в Сатиричния театър?
- Поканих Александра Сърчаджиева, върнах в трупата Албена Павлова, която беше напуснала театъра. Тази година по програмата "Мелпомена" съм поканил двама млади актьори, скоро завършили НАТФИЗ.

Много е трудно с трупата, защото има сключени трудови договори и Кодексът на труда предпазва хората. Има такива трудности пред всеки директор на театър. През този сезон при нас работят един австрийски режисьор, един унгарски режисьор и няколко български колеги с различен успех. Никой не е абониран за успеха.

Дадохме подслон на заглавия, които се поставят за пръв път в България, даже някои от текстовете бяха специално преведени за нашия театър. Здраве и живот - след седмица-две ще започнат репетициите на една от класическите комедии на Дарио Фо. Все още не искам да споменавам името на пиесата и на режисьора. Надявам се с него да открием сезона. Ще направим и последната комедия на авторите на "Името" Матийо Делапорт и Александър дьо Ла Пателиер в копродукция с Пазарджишкия театър, която ще се играе и на двете сцени.

- В постановката "Щастливеца" ролите и на Алеко Константинов, и на бай Ганьо се играят от актьори, които са били ваши студенти в НАТФИЗ...
- Това е случайно съвпадение. И двамата са много добри актьори. И те са такива не защото са били мои студенти. Очевидно техният талант е голям и те са го развили по подходящия начин. Много съм щастлив от тази ситуация. В този мой спектакъл не са само те мои студенти - и Александра Сърчаджиева, и Михаил Сървански - също. Но що се отнася до дуета Калин Врачански - Светломир Радев, мисля, че това за тях е един много приятен момент, защото ние се разбираме само от поглед. Те ми спестиха всички усилия да обяснявам, да ги убеждавам... Това много помогна на спектакъла.

Сцена от "Щастливеца"

- Получи ли се спектакълът?
- На генералната репетиция видях това, което очаквах. И съм много доволен. Разбира се, за да можем да бъдем убедени в преценката си, трябва да минем през проверката на публиката. Сега сме в едно затишие. В деня на премиерата, аз никога не карам актьорите да репетират. Разделихме се с тях и си казахме: "Хайде, да видим какво ще каже публиката..."

Още

Калин Врачански пред Impressio:  Писал съм приказка за любима жена. Но беше отдавна.

Калин Врачански пред Impressio: Писал съм приказка за любима жена. Но беше отдавна.

- Вдигнете завесата за нещо любопитно, което ще види публиката в тази ваша постановка?
- Любопитното е, че за целите на сценографията ние закупихме един истински файтон от едно пазарджишко село. Доста разнебитен беше. Докарахме го тук, ремонтирахме го. Той е основното неодушевено действащо лице. Нашата идея с художника Петър Митев е, че понеже този файтон е лобното място на Алеко, е добре той да участва в разследването на тази смърт.

Калин Врачански и Александра Сърчаджиева във файтона, купен специално за постановката "Щастливеца", реж. проф. Здравко Митков

Това е една подходяща идея в каква среда да разгърнем тази фантазия на Руси Божанов, която е смес от документални образи, фрагменти от произведения на Алеко Константинов и мечти на автора за това, каква трябва да е България, какви трябва да сме българите, можем ли да се променяме.

Друга любопитна подробност е, че в спектакъла няма акустично музикално оформение. Музиката се създава на сцената от актьорите, те самите свирят. Имаме две цигулки, два ударни инструмента, една китара и едно пиано, които създават музикалната среда на нашия спектакъл. Това също ще придаде, надявам се, особена атмосфера на представлението.

- Как посреща Сатиричният театър финансово своята 60-годишнина?
- Преди 1 седмица получихме грамота от Министерството на културата за постигнати високи резултати в областта на театралния мениджмънт и творческата дейност. Тази оценка не е емоционална, а е на базата на строги финансови и творчески показатели, които отчитаме в министреството. Ние сме под много строг контрол.

Въпреки че ни наложиха някои ограничения от типа на забрана на копродукции с недържавни организации, сме един от театрите, който заедно с Народния театър и Театъра на армията сме начело на всички класации на Министерството на културата по всички показатели. Така че не мога да бъда недоволен от подхода на ръководството на театъра, говоря за целия екип, а не само за себе си.

- Успявате ли без да изневерявате на естетическия вкус, както отбелязахте, да продавате добре всичките си спектакли?
- Не всички еднакво. Но този сезон ни е много силен. Не всички заглавия са търсени до последния ред, но ние можем да си позволим да имаме и 200-300 човека в салона, но те да излезат без огорчение и без прословутия въпрос: "Защо дойдох?"

Проф. Здравко Митков по време на репетиция

- Заплащането на актьорите, този болезнен въпрос, не пречи ли и при вас на творческия устрем?
- Заплатите са ниски, много са ниски. Между другото това е причината актьори като Калин Врачански да не стоят на щат в театрите, защото заплатите са смешни.

Но при успешен мениджмънт и при добра работа на театъра, откакто нашият екип го ръководи, ние всяко тримесечие раздаваме едни солидни финансови бонуси. Това става по определени правила, след сложни изчисления, свързани с приноса на всеки един човек към успеха на театъра. Има актьори със силна заетост, търсени актьори, които на всяко тримесечие към скромната си заплата получават още средно по 1 000 лв. Това се отнася само за активно заетите актьори.

Нашата трупа в момента се състои от 24 щатни актьори. Около 12-14 от тях всяко тримесечие получават бонуси, а 5-6 от тях - високи. Актьорският труд е тежък, но никой не иска да го разбере...

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Димитър Маринов пред Dir.bg: Подготвям моноспектакъл, липсва ми сцената

Тази година съм отказал роли в 3 сериала, защото това бяха неща, които вече съм ги правил и не искам да ги правя, разказва актьорът

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър