БЪЛГАРСКИТЕ ОПЕРНИ ТАЛАНТИ
Прочутият бас Юлиан Константинов: Такава опера харeсвам
Нямах още 30 години, когато пях за пръв път трудната партия на Закария в "Набуко" във Варна, спомня си певецът
Автор: / 10608 Прочита 21 Коментара
Юлиан Константинов (Снимка: Иван Григоров)
Световноизвестният бас пред Виолета Тончева за волейбола и за операта, за 30-годишната сценична дейност, за участието в предстоящата премиера на "Набуко" като Закария, за варненския дебют в тази роля преди години и сантимента към Варненската опера...
- Как изглежда светът отвисоко? Колко висок сте всъщност?
- Това е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно. С годините човек се смалява, преди време бях 1,94 м, сега вероятно съм с 1-2 см по-нисък. Освен това съм и най-ниският във волейболната ни фамилия, баща ми е 1,96, а брат ми - 2,02 м, така че няма с какво да се похваля (усмихва се).
- Разбирам, и все пак, в сравнение с повечето хора, живеете на едни по-високи нива, освен в буквален, и в преносен смисъл. Като че ли няма известни оперни певци, които са и спортисти, в добавка с впечатляваща телевизионна кариера, като Вашата...
- Грешите, тримата най-известни тенори са били футболисти на младини - Доминго, Карерас и дори Павароти, който не е изглеждал цял живот така, както бяхме свикнали да го виждаме е последните му години. Те са играли футбол в детско-юношески отбори, както впрочем и аз съм играл волейбол в детско-юношеския отбор на "Левски".
Но моята волейболна кариера е толкова неуспешна, че въобще не си заслужава да говорим за нея.
- И слава Богу, че сте се посветили не на волейбола, а на операта. 30 години творческа дейност на световната сцена отбелязвате през тази година с "Дон Карлос", пяхте Крал Филип, една от коронните Ви роли, в Старозагорската и Софийската опера, сега във Варна ще бъдете Закария в премиерата на "Набуко" на 14 юли. Какво място заема Закария във Вашия богат репертоар?
- "Набуко" е много трудна опера. Това е ранният Верди, който носи в себе си своя драматизъм, но от друга страна е повлиян от модната за времето композиторска тройка Белини, Росини и Доницети. Резултатът е една много трудна творба. Моят герой има 3 арии, които са абсолютно различни във вокално и теситурно отношение и това създава допълнителни проблеми. Апропо, моят дебют в "Набуко" със Закария беше точно тук, във Варненската опера.
- О, това е много интересно!
- Да, нямах още 30 години, когато пях за пръв път тази трудна партия във Варна. Мисля, че беше премиерата на "Набуко", с диригент Христо Игнатов и режисьор Кузман Попов - същата тази постановка, на която сега режисьорката Сребрина Соколова прави нов прочит. Спомням си солистите Мария Белчева, Иван Консулов...
- Изпитвате сантимент към Закария, свързан с Варненската опера, така ли да разбирам?
- Имам сантимент въобще към Варненската опера, бях много чест гост на ММФ "Ваненско лято" и на Варненската опера. Тук сме правили доста интересни, някои дори паметни постановки. Имаше един "Дон Карлос" с изключителен състав, пак под диригентството на Христо Игнатов, с Цветелина Василева, Мариана Пенчева, Бойко Цветанов, Александър Крунев, Нико Исаков, струва ми се, също пееше.
Също "Атила" съм пял във Варна, пак беше премиера. Спомням си и "Борис Годунов" в първоначалния оригинален вариант на операта с оркестрация на самия Мусоргски, много интересен прочит. Така че с Варненската опера ме свързват доста спомени, плътни спомени с много любов.
- След като години наред работите с най-известните диригенти и режисьори на световната сцена, напускате операта, за да се завърнете след известно отсъствие отново. Адмирации за тази смелост.
- Не бих казал, че е смелост, бих го окачествил с друга, не толкова ласкава дума, но така или иначе това е моето решение в този период от живота ми.
- Ако трябва да обобщите, каква опера обичате?
- Обичам хубави, истински гласове, истински диригенти, истински музиканти. Истински хора, които обичат операта и притежават чувството за театър. Оперният диригент се различава от симфоничния диригент, ако има чувство за театър. Знам редица случаи с чудесни симфонични диригенти, които не се справят на оперния пулт, нещо им липсва и това е усещането за театър.
Обичам хубавите нормални постановки с костюми в епохата, а ако става дума за модерна версия, нека цялото режисьорско решение да бъде продиктувано от логиката. Не понасям псевдолибрета и всякакви други измислици, които нямат нищо общо с музиката и персонажите. За мен подобни намеси в оригинала, каквито за съжаление често се срещат в съвременната опера, са престъпление към изкуството.
Юлиан Константинов (Снимка: Иван Григоров)
Важно е също певците да изпълняват подходящите за тях партии, а не както в последно време виждаме лирични тенори да пеят Отело, лирични сопрани да пеят Абигаил и т.н. Опитите на лирични гласове да навизат в драматичния репертоар или на драматични гласове - в лиричния репертоар невинаги са успешни, а и са необосновани, защото съществува достатъчно богат репертоар за всеки глас. Такава опера харесвам.
- Оперната класика, която стои най-високо...
- И задължително трябва да се зачита.
Роден на 17 август 1966 г. в София в семейството на известни волейболисти, ЮЛИАН КОНСТАНТИНОВ се отказва от традиционното семейно поприще, за да завърши НМА "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Асен Селимски. Като студент дебютира с ролята на Дон Базилио от "Севилският бръснар" на Росини в Софийската опера, на която става солист през 1994 г.
През 1996 г. печели първа награда на международния конкурс за млади оперни певци "Борис Христов" и през следващите години пее в най-големите оперни театри на света - La Scala, Metropolitan, Covent Garden, Paris Opera de Bastille, Vienna State Oper, Teatro Colon, Liceo Barcelona, Real Madrid, както и оперите в Рим, Парма, Венеция, Флоренция, Токио, Мюнхен, Тулуза, Ница, Страсбург, Тел Авив, Женева.
През 2001 г. с Берлинската филхармония, под диригентската палка на Клаудио Абадо, пее басовата партия в "Реквием" на Верди, с партньори Анджела Георгиу, Даниела Барчелона и Роберто Аланя. През 2002 г. дебютира в ролята на Борис Годунов на сцената на Парижката "Опера Бастилия" и в ролята на Фиеско в "Симон Боканегра" на фестивала Maggio Musicale Fiorentino. През 2003 г. пее отново ролята на Борис в Grand Théâtre de Genève и ролята на Падре Гуардиано в спектакъла на операта "Силата на съдбата" на Верди в Карнеги хол, Ню Йорк.
Същата година неговият запис на "Морската симфония" на Ралф Воън Уилямс с Робърт Спано, Кристин Гьорке и Симфоничния оркестър на Атланта печели наградата "Грами". През 2004 г. прави своя дебют в Метрополитън опера като Спарафучиле от операта "Риголето" на Верди, роля, която по-късно през същата година записва в Театро Лисео, Барселона. През 2005 г. изпълнява ролята на Роджър в "Йерусалим" на Верди с диригент Паоло Олми, симфоничния оркестър и хора на Холандското радио.
Изнася концерти в зали като Carnegie hall, NHK Tokyo, Concertgebouw - Amsterdam, Victoriahall, както и на фестивали като Maggio musicale, Bregenz, Edinburgh, Salzburg и мн. други. Работи с най-големите оперни диригенти като Claudio Abbado, Riccardo Muti, Zubin Metha, James Conlon, Edward Downs, Gustavo Dudamel, Vladimir Fedoseyev.
Репертоарът на Юлиан Константинов включва почти всички големи басови роли от оперите на Верди, както и Борис Годунов в "Борис Годунов", Дон Жуан в "Дон Жуан", Мефистофел във "Фауст", четирите басови роли в "Хофманови разкази" и др. Правил е записи за EMI, Nightingale, O.R.F., R.A.I.
След като прекъсва за няколко години кариерата си и участва в различни телевизионни формати, Юлиан Константинов се завръща отново към операта и от 2017 г. е солист на Старозагорската опера. През 2022 г. именитият певец отбелязва 30-годишния си творчески път на оперната сцена.
"НАБУКО"
Опера от Джузепе Верди
Диригент Якопо Сипари ди Пескасероли - постоянен гост диригент на Държавна опера Варна
Постановка Кузман Попов
Режисьор Сребрина Соколова
Сценография Нела Стоянова
Костюми Денис Иванов
Сценична пластика Светлана Тоншева
3D Mapping Тодор Тодоров
Плакат Славяна Иванова
Премиерата на "Набуко" е на 14 юли 2022, 21.00 в Летния театър на Варна
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}