ОПЕРНИ СРЕЩИ

Павел Балев: "Тоска" изгражда нов стандарт в оперния свят

Маестрото пред Виолета Тончева за нарушаването на оперните традиции от Пучини и особеностите в партитурата на "Тоска", за избора да бъдеш верен на композитора и защитник на партитурата

Автор: Виолета Тончева / 16 август 2023 / 11:08 571 Прочита 0 Коментара

Маестро Павел Балев (Снимка: Държавна опера Варна)

Още

Павел Балев: В България имам колеги, за които съм готов да направя всичко!

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за нарушаването на оперните традиции от Пучини и особеностите в партитурата на "Тоска", която ще бъде представена на 16 август 2023 от 21.00 часа на ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър.

За откъсването от типичния италиански оперен стил и красивото пеене в търсене на по-натурален подход при водене на вокалната линия; за постигането на фина нюансировка и прозрачно звучене; за изчистването от наложени вредни традиции; за избора да бъдеш верен на композитора и защитник на партитурата:

- Как "Тоска" се вписа в творческата Ви биография?
- Първата "Тоска", която правих, беше през 2001 година и вече повече от 20 години се занимавам периодично с това заглавие, а през 2025 година ми предстои нова постановка във Франция. Развивал съм се с тази творба, с времето осмислям и променям някои неща, на базата на натрупания опит и това, което ме изгражда като диригент. Самата "Тоска" изгражда нов стандарт в оперния свят.

С "Тоска" Пучини съвсем осъзнато загърбва типичната италианска оперна традиция, дистанцира се от обичайната подредба на соловите номера и ансамблите. "Тоска" не се ориентира по структурата на Вердиевите опери, както и по белкантовата архитектоника на Белини и Доницети. Срещат се поредица от дуети, което е в пълен противовес на тогавашната оперна традиция.

Неслучайно операта е написана по едноименния роман на Викториен Сарду, чиято театрална адаптация със Сара Бернар е била световно събитие.

Маестро Павел Балев (Снимка: Личен архив)

Тъкмо заради тази силна театрална драматургия се е смятало, че сюжетът не е подходящ за опера, но Пучини е бил на друго мнение. Верди е казвал, че с удоволствие би написал музика за "Тоска", ако беше по-млад и точно това дава стимул на Пучини да се захване с произведението. Замесен бил и един друг, не толкова известен композитор, Франкети, който се отказал от авторските си права в полза на Пучини.

Пучини съзнателно се откъсва от типичния италиански оперен стил, не търси само красивото пеене, а използва по-натурален подход при водене на вокалната линия, въпреки че към ариите в "Тоска" има написани ариети и канцонети.

Следвайки драматургията, Пучини вгражда известен, продиктуван от сюжета, музикален натиразлизъм, който оперните естети на времето са смятали за несъвместим със света на операта, включително Густав Малер и Рихард Щраус, изказали се доста иронично за "Тоска".

Още

В "Хофманови разкази" приветстваме маестро Павел Балев

- Но времето ги опровергава.
- Да, времето доказва, че и големите майстори могат да се заблуждават. Така или иначе трябва да се отбележи, че в "Тоска" се усеща известна музикална суровост, но операта не трябва да звучи агресивно. Оттам идва и първата ми задача, която съм си поставил - да направя възможно най-фината нюансировка и възможно най-мекото и наистина прозрачно звучене на "Тоска", замислени от композитора. Второто, което се старая да направя, е да изчистя партитурата от традиции, наложени от диригенти или певци.

Опитвам се да правя само това, което пише в нотите и да не робувам на съществуващи порядки. По този начин операта звучи концентрирано, сякаш преминава ток през нея, върви със заряд и скорост, без да се правят демонстрации на гласови качества или диригентски умения. Това са двете ми основни задачи като диригент на "Тоска" и се надявам да съм убедил оркестъра и солистите в необходимостта от такъв прочит.

- Да сте верен на композитора, това е принцип във Вашия диригентски стил.
- Да. Друг мой принцип е да не слушам записи, за да не се влияя от тях, а да търся най-верния и близък до композитора прочит. Радвам се, че в тези свои търсения получих подкрепата на нашата прекрасна Красимира Стоянова, работата с която за мен е огромно щастие и привилегия. Ние мислим по еднакъв начин.

Милен Божков и Пламен Димитров като централни протагонисти също смятат, че извеждането по този начин на вокалните партии им помага. И двамата са великолепни. Убеден съм, че преди да се стремиш да промениш нещо в партитурата, най-напред трябва да спазиш това, което е написано и да разбереш защо трябва да бъде така. Тоест да бъдем защитници на партитурата, аз като диригент се чувствам такъв.

- Ще видим една нова "Тоска"...
- Нека това преценят зрителите. Радвам се, че много от нещата, които предложих, се приемат с доверие. Това, подчертавам отново, не идва от мен, а от композитора, аз просто чета текста и се стремя да бъда верен на оригинала.

Снимка: Държавна опера Варна

С АЛБЕРИХ ИЗЛЯЗОХ ОТ ЗОНАТА СИ НА КОМФОРТ, СКАРПИЯ МЕ ВРЪЩА В НЕЯ

Пламен Димитров - Алберих в "Пръстенът на нибелунга" и Скарпия в "Тоска"

- Поздравления най-напред за успешното ти участие в първия Вагнеров фестивал в България!
- Безкрайно съм щастлив, че бях част от този мащабен проект, при това в главната роля на нибелунга Алберих от "Пръстенът на нибелунга", който участва в три от четирите заглавия на тетралогията,като ролята му в първото заглавие "Рейнско злато" е много голяма и особено сложна.

Репетиционният процес беше забележителен, от него можеше да се извлече максимумът. Всички знаят, че маестро Пламен Карталов е взискателен режисьор, който успява да извади най-доброто от артиста. Постановката му е невероятна, във всеки един момент той пресъздава музиката като във филм, в който веднага разпределя нещата по местата им или както самият той обича да казва, да има постоянен диалог между музиката и сцената. Сложността идваше и от DVD записа, който Националната телевизия направи за разпространение в цял свят. Едрите планове изискваха специално внимание.

Пламен Димитров (Снимка: Държавна опера Варна)

- Казват, че за да преодолееш изпитанието Вагнер, трябва да си много издръжлив и като характер, и като глас...
- Наистина е така и сега вече мога да кажа, че съм горд със себе си. Справих се, въпреки трудностите, още повече, че бях разпределен сам в роля, докато другите бяха по двама за роля. Всъщност изпитанието беше тежко за всички, не на последно място за техниците, които за да управляват огромните пръстени трябваше да престояват вътре тях, в продължение на няколко часа, при това в най-големите горещини.

- Появиха се прекрасни отзиви за теб, като този: "Пламен Димитров направи силно впечатление. Пеенето му беше уверено и изразително, а способността му да осигури емоционална дълбочина на вокалната линия беше използвана експертно."
- Благодарен съм за ласкавите оценки, които винаги радват артиста. Мисля, че отговорих на очакванията и направих впечатление, а не просто регистрирах участие. Държа да кажа също, че съм много впечатлен от многобройната и крайно мотивирана публика на Вагнеровите общества, които пътуват по цял свят, за да гледат различни постановки на Вагнер. Вагнер наистина е голямо преживяване.

- Поздравления още веднъж за поредния много висок връх в певческата ти кариера! Нека оставим сега Алберих, за да да обърнем внимание и на любимия ти Скарпия в спектакъла на "Тоска" на 16 август в ММФ "Варненско лято" 2023.
- С Алберих определено излязох от зоната си на комфорт, но пък Скарпия ме връща в нея. Да, Скарпия наистина ми е любима роля. В последно време участвам и в много добри състави на "Тоска", което също предопределя успеха. Предния път в "Тоска" се срещнах с Александрина Пендачанска и Камен Чанев, сега съм с Красимира Стоянова и Милен Божков, под диригентската палка на фантастичния маестро Павел Балев.

С годините аз непрекъснато надграждам този образ и той става все по-богат и нюансиран. Барон Скарпия е сложен персонаж, който се изявява в контрастни състояния. Когато вижда за пръв път Тоска в църквата, той, за да ѝ направи впечатление, се представя като галантен мъж и партията му е написана с дълги фрази, в pianissimo. Но от предишните му изяви публиката вече познава истинския му образ на безскрупулен и коварен полицейски началник.

Скарпия желае да има Тоска, не защото е влюбен, а защото е свикнал да получава всичко, което поиска. Двуличността му го прави много интересен за пресъздаване.

- Случвало ли се е в някои от моментите, когато Скарпия става доста агресивен, да забравиш, че си на сцената?
- О, да, веднъж в сцената, в която, по мизансцена на Кузман Попов, Скарпия се опитва да насили Тоска върху писалището, така се бяхме разгорещили с Димитринка Райчева, че изпотрошихме реквизита, който трябваше да участва в следващите сцени. Беше комично. Но знам за истински инцидент в един друг оперен театър, когато колегата паднал в оркестрината. Рисковете на професията, както се казва (усмихва се).

ЛЮБИМАТА МИ АРИЯ Е "E LUCEVAN LE STELLE" (И ЗВЕЗДИТЕ БЛЕСТЯХА)

МИЛЕН БОЖКОВ - КАВАРАДОСИ В "ТОСКА"

Сюжетът на "Тоска" е много драматичен, накрая двамата влюбени умират, убит е дори коварният Скарпия и публиката винаги реагира емоционално. Щастлив съм, че след "Аида" с изключителната Красимира Стоянова отново си партнирам с нея в "Тоска". За мен това е голяма отговорност, никак не ми е лесно, всеки ден с нея е едно училище. Тя ми показва някои детайли, които ми помагат да изградя още по-добре ролята си и аз съм ѝ много задължен. Смея да кажа, че покрай "Отело" миналата година, "Аида" и "Тоска" тази година, станахме добри приятели.

Милен Божков (Снимка: Държавна опера Варна)

Радвам се, че имам възможността да пея, под диригентската палка на маестро Павел Балев, с прекрасни колеги като Пламен Димитров, Евгений Станимиров и всички артисти и музиканти на оперния театър в родния ми град.

Харесвам моя герой Каварадоси, един достоен герой и една от хубавите тенорови партии. Като всяка роля, така и тази носи предизвикателства за певеца, но за мен те не се състоят в доброто изпяване на един тон от началото до края, а в умението да покажеш всички нюанси, всички бои, които композиторът е заложил в образа. Любимата ми ария е "E lucevan le stelle" (И звездите блестяха), мисля, че тя е любима и на публиката.

"ТОСКА"

Опера от Джакомо Пучини
Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика

По драмата на Викториен Сарду
Диригент Павел Балев