ПРЕЗ ФОТООБЕКТИВА
Палермо, боксът и пътят към себе си във фотографиите на Фелия Барух
Мястото е галерия „КООП“, а изложбата продължава до 6 август
Автор : / 2381 Прочита 0 Коментара
Снимка: Фелия Барух, Палермо, 2018-2019 г.
"Понякога избираш да летиш. Друг път се боиш от сянката си."
"Страх те е да аси позволиш любов към себе си. Имаш желание да се накажеш за престъпление, което дори не си извършил."
"Дава ти смелост да продължиш по пътя"
Веселин Трандов
Снимка: Фелия Барух, Палермо, 2018-2019 г.
Какво свързва бокса и фотографията? Хората и техните истории за победи и загуби, удари под кръста, ужасни падания и житейски нокдаунове, от които не си представяш, че ще се възстановиш. Но го правиш. И обикновено е с помощта на спорт и/или изкуство, през които филтрираш собствената си история, за да можеш да я носиш по-леко.
Фелия Барух разказва своята история в естетски кадри, които говорят красиво и смело за пътя, срещата, раздялата и го правят в един непознат град на един стар остров, който успява да ти свали гарда тогава, когато си го вдигнал най-високо.
Пълният разказ за пътя на "падането долу" и "ставането" след по-тежките от боксовите, ударите на живота, можете да видите в красивата фотокнига "Palermo. Box. Me" с текстовете на Веселин Трандов и фотографиите на Фелия Барух.
Снимка: Фелия Барух, Палермо, 2018-2019 г.
- Случайност или не обедини историите за бокса и фотографията?
- Аз заминах за Палермо, за да отида в град, в който не познавам никой и за да съм сама със себе си. Обичам да спортувам, бях ходила малко на бокс в София. В началото мислех, че ще тичам там, но после реших, че ако съм сама един месец там и сама спортувам, накрая мога съвсем да се изолирам. Така реших да си намеря спорт, който е сред хора. Така в Палермо случайно попаднах на боксов клуб. Следващия път като се върнах в Палермо беше на една творческа резиденция с идеята да работя с с трима фотографа, но те не ми обърнаха много внимание и аз се озовах сама в Палермо без нищо друго, освен да обикалям с един фотоапарат и да тренирам бокс. Така започнах да снимам в боксовата зала.
Снимка: Фелия Барух, Палермо, 2018-2019 г.
- Интересни са историите от тази боксова зала. Във фотографиите ти има деца. Които изглеждат бедни. Какво има дава боксът на тях?
- Аз просто ги снимах. Социалният елемент е, че те ги тренират почти без пари и много от тях имат надеждата, че ще станат шампиони и това ще ги извади от "гетото".
- Така придобиват самочувствие и рефлекс за самозащита, ако някой ги нападне.
- Не мисля. Боксът те възпитава на дисциплина, на уважение към партньора ти. Това е бой с правила, не е бойно изкуство, което те учи да се защитаваш на уличния бой. Даже бих казала, че боксът те учи да не отвръщаш, ако се случи уличен бой. Защото там правилата са съвсем други.
Снимка: Фелия Барух, Палермо, 2018-2019 г.
- Мисля, че това е страхотен момент да оборим тезата, в която мнозина вярват, че боксът развива агресия.
- Мисля, че е много впечатляващо как някой ти удря един тупаник, а ти след това не реагираш ядосано, защото иначе няма как да реагираш и да действаш по-нататък, както се очаква. Другото, което можем да видим в бокса е как двамата противници, които са се направили на нищо един друг се хващат, прегръщат се. Това е нещо, което не се случва в живота. Питаха ме наскоро покрай изложбата въпроса кои удари са по-тежки, тези, които получаваш в живота или тези в боксовата зала.
Снимка: Фелия Барух, Палермо, 2018-2019 г.
- Кои са по-болезнени?
- Разбира се, че тези, които получаваш в живота. Аз много късно започнах да тренирам този спорт и не бих казала, че го разбирам толкова много. Ако бях започнала по-рано, може би щях да съм научила вече повече уроци за живота през бокса. Но за жалост е късно попаднах на него. Мисля, че никога не е късно, просто е ясно, че боксьорка няма да мога да стана.
- Коя е темата, която обединява всички тези образи? Борбата ли, умението да се изправиш все пак, когато си съборен и да покажеш своята сила, която е някъде там. Или пък самотата?
- Аз използвах бокса като метафора за живота. Това, което ги обединява е, че това е една история за пътя, една история за раздялата, за битките, но най-вече тези в теб самия и силата да се изправиш сам срещу себе си. Битката с теб самия е най-сложната и съм използваша бокса като метафора.
Снимка: Фелия Барух, Палермо, 2018-2019 г.
- Мислиш ли, че боксът помага за това човек да преодолее емоционалните бариери вътре в себе си?
- Според мен помага, определено. Аз по някакъв начин си го ползвах като лек на моята депресия. Защото аз отидох след една раздяла там. Това е важно. В непознат град, сама. И я преживях отново и отново на хиляди проценти. Защото нямаше с кого да отида да пия питие или да отида на вечеря с родителите ми. Не осъзнавах, че ще ми е толкова трудно всъщност и че може би това не е правилното решение, ако искаш да преодолееш раздяла да отидеш някъде, където да я усещаш на хиляди проценти.
Снимка: Фелия Барух, Палермо, 2018-2019 г.
- Боксът значи те е срещнал с хора.
- Да, създадох си приятелства в този клуб. И самият спорт ми помогна. Много ми помогна и ученето на нов език, защото в Палермо никой не говори английски. Това е много зареждащо и терапевтично, било то бокс или нов език.
Снимка: Фелия Барух, Палермо, 2018-2019 г.
- Разкажи повече за тази специална книга, която сте направили. Това е една изключително красива като дизайн фотокнига. Тя е освен с образи, така и с думи.
- Думите са на Веселин Трандов. Заедно с него създадохме тази книга. Аз му разказах какво си представях и той много добре влезе в "моя филм". Той също е много чувствителен човек, добавихме изречения, текст, който аз отчасти бях започнала да пиша сама... И той го направи прекрасно.
Снимка: Фелия Барух, Палермо, 2018-2019 г.
- Различен ли е разказът, който предлага книгата в сравнение с това, което можем да видим в галерията?
- Много ми е интересно какво ще кажат другите, защото за мен лично това е един разказ. Аз самата съм работила много по-дълго време върху книгата и много по-кратко върху изложбата. В изложбата погледа, който предлагам е много по-лаконичен. Светът в книгата е по-дълбок. На изложбата има също така и звукова среда, sound design и е страхотно. В изложбите много рядко има звук, а е много хубаво.
Интервю на Юлия Владимирова
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}