Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Милена Ерменкова за театъра, любовта и Ованес

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Милена Ерменкова за театъра, любовта и Ованес

"Най-важното е човек да гори в изкуството, което прави и да си хвърля душата и съществото", казва актрисата и половинка на Ованес Торосян

Ованес Торосян, Милена Ерменкова и малката им дъщеричка Мона (Снимка: Иван Григоров)

Още

She`s the ONE: За някои жени няма невъзможни неща

She`s the ONE: За някои жени няма невъзможни неща

В Месеца на жената екипът на #URBN представя дамите, които ни вдъхновяват и за които изразът "Няма невъзможни неща" е най-доброто описание. Съвременни момичета, които сами строят своите приказни кралства и които не спират да работят за своето "и заживели щастливо до края на дните си".

Кулминацията ще бъде събитието "She's the ONE" на Dir.bg на 28 март в "Клуб 1" на НДК. Лектори на конференцията - десет жени, които въплъщават представата ни за силни, успели, модерни дами.

Входът е свободен, но местата са ограничени. Може да запазите своите тук.

Милена Ерменкова е актриса, обожаваща работата си, професионален танцьор, майка на две деца и пъстрият двигател до Ованес Торосян:

Снимка: Иван Григоров

- Как минава един твой ден?
- Няма един с един ден, който да си прилича. Всичко зависи от това дали имам представление, дали Ованес има представление. Повечето ни време минава с двете ни дъщерички. Тази година голямата ще е първолак. Така че, когато съм си вкъщи се занимавам с Мона или с кака й. Ако имаме представление обикновено денят минава в подготовката за него.

Аз вече бавничко се завръщам към театъра след майчинството. Много ми липсваше, страшно го обичам и бих играла всеки ден.

- А киното?
- Киното ми е нещо като несбъдната мечта. Харесва ми и искам много да се снимам. Но така ми се случва, че снимам много рядко, а когато съм снимала сцените ми, често не влизат във филмите. Пълен сакатлък. Но въобще всичко свързано с моята професия много ми се прави и го искам.

Снимка: Иван Григоров

- Занимавала си се професионално с танци?
- Завършила съм Хореографското училище с профил български танци. Танцувам от 4-годишна. Три години съм играла в трупата на Нешка Робева и за моите роднини беше странно, че не продължих с това. Даже Нешка Робева ми пожела да не ме приемат в НАТФИЗ, за да продължим заедно работата си. То си ми е останало в душичката и когато видя нещо подобно ме поглъща. Първите години в Академията ми беше мъчно за танцувалния режим, на който бях свикнала.

Обожавах колаборациите с различни видове танци, които правеше Нешка Робева в спектаклите си.

Сега са ми интересни "контемпорарните танци" - съвременните танци, защото с тях не съм се занимавала. Мисля да започна да ходя на часове за начинаещи.

- В "Елхата у Иванови", "За кравите", документалната лента "Какъв цвят има този свят?" и къде още можем да те гледаме сега?

Още

Един луд танц през дълбокото синьо море на Ованес Торосян, Георги Гоцин и Каталин Старейшинска

Един луд танц през дълбокото синьо море на Ованес Торосян, Георги Гоцин и Каталин Старейшинска

- Започнахме под режисурата на Ованес Торосян един много интересен проект, който беше иницииран от двама мои колеги - Екатерина Георгиева и нейният приятел Стефан Додуров, който също е невероятен актьор. Текстът стана продукт от колективен драматургичен процес. Спектакълът се казва "Freak Show" и премиерата ще е на 4 април в City Stage.

Той се гради на смешни, тъжни, някои крайни текстове, но изключително интересни. В проекта като актьори участваме аз, Екатерина Георгиева, Стефан Додуров, Георги Гоцин и Илия Атанасов. Познавайки работата на Ованес, мисля че ще се получи нещо много интересно и различно.

Снимка: Иван Григоров

- Как работите двамата заедно?
- Трудно (смее се). Той е страшен професионалист и винаги успява да отдели работата от семейните взаимоотношения. На мен понякога ми е много трудно, защото много често той - като мой мъж, вместо да ме пощади, ми дава да правя нещо изключително крайно. Например в неговото представление "Състояние на нацията" реши, че аз ще играя труп, съблече ме чисто гола на сцената, уви ме в найлон и ме остави в ъгъла да си вися 45 минути.

Викам му: "Как не те досрамя точно с жена си да го направиш?" А той: "Аз само с теб мога да го направя. Друг никой няма да ме изтърпи!" (смее се)

Още

Надушвате ли "Предградието" на Ованес Торосян?

Надушвате ли "Предградието" на Ованес Торосян?

Интересно се работи с него. Аз много обичам да работим заедно. Две неща сме правили заедно - "Състояние на нацията" и "Мечтата на Наташа". Той е страхотен режисьор, стига човек да му се довери. Идеите му понякога звучат много странно и налудничаво, но ако човек му повярва и се хвърли в предложенията му, стават изключително интересни неща. Наблюдавам това не само с мен, но и с мои колеги.

Прави ми впечатление, че все повече млади творци предлагат да работят с Ованес, избират пиесата, намират го, което много ме радва, защото младите хора трябва да се търсят и намират. Трябва да се подкрепяме в професията, защото е трудно.

Снимка: Иван Григоров

- Имате много натоварен график. Как си почивате семейно?
- Ами, в момента никак. С децата е малко по-сложно. Лятото ни е най-ползотворното време за почивка. Това лято го прекарахме цялото във Варна, защото Ованес репетираше там "Драконът" с Явор Гърдев. Обичам и планината, но с деца винаги е различно и непланирано.

- Какво би казала на децата си, ако решат да се насочат към актьорството?
- Голямата вече изяви такова желание, защото на нея всичко в театъра й е любопитно. Баща й я води зад кулисите да гледа. Води я на представления. Харесва й, даже тръгнахме да я записваме в актьорска школа, но каза че все още се притеснява.

Бих им казала думите на Ивайло Христов в първия ден на приема ни в Академията: "Пичове, само ще ви кажа, че вие изтеглихте късата клечка" (смее се). Бих й го казала, но не бих я спряла. Ако това й харесва, ще я подкрепя.

Снимка: Иван Григоров

- Вие сте независими актьори, а това не е лесно.
- Аз съм щатна актриса. Смешно е, защото получих покана от Плевенския театър да участвам във "Вишнева градина" с много интересен руски режисьор и отивайки директорът ми предложи щат. Притеснявах се от щата, защото си мислих че е много задължаващо. Аз съм свободен човек по душа и ми струваше ограничаващо. Но в един момент си казах, че ако това е вариантът да участвам в представлението, ще се съглася. Все пак да правиш Чехов и то с руснак като режисьор е интересно, от извора се черпи всичко. Но малко след това се оказа, че съм бременна. Оказа се, че влизайки на щат в Плевенския театър, аз реално имах само едно представление на "Вишнева градина" и то на премиерата. След това излязох в майчинство. Сега от септември би трябвало да се върна.

Водя се щатна актриса, но честно казано обичам повече свободата на независимия творец. Колкото и да е трудно. Има си и плюсове и минуси. Друго си е да знаеш, че можеш да участваш в нещо, което ти искаш и съответно да не участваш в нещо, което не ти харесва.

В театър "Реплика" намерих съмишленици във всяко едно отношение. Ние сме близки и като хора и като творци. Правим само неща, които ни харесват, с хора които са ни интересни.

Снимка: Иван Григоров

- Каква роля не би се съгласила да играеш в театъра?
- Най-много ме притесняват голотии в театъра. Има такива, които може да гледам отстрани, но ако на мен ми се наложи, много трудно ще се преодолея. Ще го направя, разбира се, защото такава ми е работата, но интимните неща не са ми много приятни.

Все пак и в това бих участвала.

Актьорът е приспособимо животно и във всяко нещо може да намери нещо за себе си. Изкуството си е изкуство. Всеки го прави така, както може и както го обича. Щом си дал времето, душата и сърцето си - халтура или не за някой, аз не мога да съдя никой.

Снимка: Иван Григоров

- Сега какво ти се играе?
- На мен всичко ми се играе. Дълго време не съм го правила заради малката ни дъщеричка и съм събрала страшно много енергия. Имам предложение за проект с Веселка Кунчева, с която сме работили заедно в Младежкия театър. С нея много ми се работи и я чувствам много близка до мен с нещата, които иска да разкаже и изразните средства, които използва. Аз бях професионален танцьор преди да вляза в НАТФИЗ, а тя използва много движението. Учила съм две години кукли в Академията, тях също ги използва.

Аз много ги обичам и смятам, че кукленият и драматичният театър могат да работят добре заедно. Работи ми се много и с "Реплика".

- Как се събрахте в театър "Реплика"?
- "Реплика" всъщност е създадена от петима човека, които бяха в един клас в НАТФИЗ. Това са Милко Йовчев, Ованес Торосян, Ивайло Драгиев, Благой Бочев и Стефан. Впоследствие се включихме и още хора. Този театър е създаден с много любов към театъра, изкуството, от което всеки има нужда. Не просто да изкарва пари, а да прави стойностни неща.

Аз не мога да си представя живота си без хората от "Реплика" и без "Реплика". Ние сме едно семейство и продължаваме напред с любов.

Театър "Реплика" след представление на "Елхата у Иванови" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

- Последното представление, в което участва бе "За кравите" на Театър "Реплика" и руския режисьор Семьон Александровски. Кое най-много грабва в този провокативен и смешен спектакъл?
- Може бе най-интересното е, че повечето от образите са крайни във всеки един смисъл, но най-много те грабва естествеността на актьорите в спектакъла. Много се радвам на колегите отстрани, просто са страхотни. Моят персонаж е цялостен от началото до края, а те влизат с блицови персонажи, крайни и смешни, но в същото време автентични и истински.

Като ги гледам отстрани имам усещането, че гледам някакво риалити. Гледаш живи хора от нашата действителност и общество и това наистина те грабва. Истинността на хората.

Милена Ерменкова в "За кравите", режисьор Семьон Александровски (Русия). Снимка: Гергана Курукювлиева

Още

Защо "За кравите" е представление за "овце"?

Защо "За кравите" е представление за "овце"?

- Как се намерихте с руския режисьор Семьон Александровски, който е изключително модерен в Русия в момента?
- Любопитното за пиесата е, че тя е написана по действителен случай в Русия. Тоест, всичко това се случва и там, просто тук с него решихме да го направим по-близко до нас и нашата действителност. Често се случва животните да страдат заради грешките на хората. И има хора в медиите, които искат да направят страхотна кариера от това, както е моята героиня. Тя иска да направи страхотно впечатление като репортерка, но за съжаление това не се случва.

- Такава ли е действителността?
- Ще ми се да вярвам, че не е точно така, но нещата са си точно такива. Има ги всички страни на монетата. Това, че хората са "невинни", а от друга страна са обременени толкова много, че не могат без телевизия, без медии и щат не щат ги следят. Медиите пък гледат непрекъснато да имат висок рейтинг. Появяват се и хората от "по-виско", които искат да ги манипулират.

Много и интересни ситуации, които присъстват при нас. Всичко уж е много демократично и има свобода на словото, но не е точно така. Хич даже.

Снимка: Иван Григоров

- Това не е ли изцяло документален театър?
- Не, не е. Актьорската игра се опитва да бъде максимално документална, но средствата са много по-различни. Най-малкото затова, че ни е първият спектакъл на голяма сцена, а това изисква по-различни средства. Самият режисьор направи нещо много интересно между театър, телевизия и кино. Любопитно е.

- Как се роди идеята "За кравите"?
- Василка Бумбарова ни свърза със Семьон Александровски и той избра пиесата. Но в момента, в който я прочетохме си дадохме сметка колко близо е до нас, доверихме му се и скочихме директно. Имахме много малко време за репетиции, но Семьон е много организиран и много добре знаеше какво прави. Точен в забележките и насоките си към актьорите и целия екип.

Милена Ерменкова в "Елхата у Иванови" на Театър "Реплика" и Явор Гърдев (Снимка: Стефан Н. Щерев)

- А какво представлява "Елхата у Иванови" пак на Театър "Реплика", съвместно с режисьора Явор Гърдев?
- Явор Гърдев го представя много хубаво - това е "углавно действо". Той прецени, че няма как да бъде точно представление. В него влизат едни хора и започват една акция от началото до края. Идеята му беше зрителят да се хване за гушата, да преживее цялото това нещо и да го пуснем да си размишлява. Всеки го пречупва през своята призма и възприятия.

Невероятно е да участваш в такова предизвикателство и удоволствие. Работата с Явор Гърдев е страхотна! Той е свободен като човек и като творец. Със сигурност знае какво прави и как да го направи.

Снимка: Иван Григоров

- Като за финал ще кажеш ли каква е тайната в театралната приказка на Милена Ерменкова и Ованес Торосян?
- Тайна няма (смее се). Много любов, казване на всичко-добро и лошо и в живота, и в професията. Голямо подкрепление и от двете страни.

Най-важното е човека да гори в изкуството, което прави и да си хвърля душата и съществото.

Интервю на Тина Философова

Снимка: Иван Григоров

Милена Ерменкова е завършила Национално училище за танцово изкуство и след това Актьорство за драматичен театър, НАТФИЗ "Кр. Сарафов", в класа на проф. Ивайло Христов, випуск 2013 г.

Ролите й в театъра са:

"Елхата у Иванови" от А. Введенски, реж. Явор Гърдев, галерия "Структура"
"За кравите" от Вадим Леванов, реж. Семьон Александровски, театър "Азарян"
"Вишнева градина" от А.П.Чехов, реж. Василий Сенин
"Приказка за клоуна Роналд" от Родриго Гарсия, реж. Ованес Торосян, "Cosmos coworking camp"
"Състояние на нацията" от Ървин Уелш, реж. Ованес Торосян, "I am studio"
"Момо" по романа на Михаел Енде, реж. Веселка Кунчева, МТ "Николай Бинев"day is tui"zil o. N my god I will come a
"Животът се получи" от Павел Пряжко, реж. Алексей Ершов, "I am studio"
"Херкулес и Авгиевите обори" от Фридрих Дюренмат, реж. Ивайло Христов, НТ "Иван Вазов"
"Кавказкият тебеширен кръг" от Б.Брехт, реж. Ивайло Христов, МТ "Николай Бинев"
"Обърни се с гняв назад" от Джон Озбърн, реж. Ана Батева, "I am studio"
"Заполярная правда - истина... отвъд полярния кръг" от Юрий Клавдиев, реж. Георг Жено, "I am studio"
"Протест mp3", вербатим изследване, реж. Неда Соколовска, ЦКД "Червената къща"
"Мечтата на Наташа" от Ярослава Пулинович, реж. Ованес Торосян
"Ние BG", реж. Георг Жено, Гьоте Институт София
"Наречен Господин" от Филип Льоле, реж. Борис Кръстев, МТ "Николай Бинев"(Панаир на младите 2014г.)

А в киното:

"Какъв цвят има този свят?", реж. Ралица Димитрова
"18", реж. Атанас Христосков
"Каръци", реж. Ивайло Христов
"1968", реж. Иван Павлов
"Аз съм ти", реж. Петър Попзлатев
"Дълг", късометражен филм, реж. Любомир Печев

Участвала е в "Готови ли сте", "Орисия", "Арамии" - спектакли с трупата на Нешка Робева

Още

Ива Русинова: Аз искам да ми е трудно, искам да съм нещо различно

Ива Русинова: Аз искам да ми е трудно, искам да съм нещо различно

Още

Алма пред Life.dir.bg: Успялата жена е независима и знае какво иска

Алма пред Life.dir.bg: Успялата жена е независима и знае какво иска

Още

Жената-кауза Ади Банакиева "рекетира" приятели в помощ на хора с увреждания

Жената-кауза Ади Банакиева "рекетира" приятели в помощ на хора с увреждания

Още

Ваня Николова: Светът става все по-малоумен, а нашите желания са в криза

Ваня Николова: Светът става все по-малоумен, а нашите желания са в криза

Още

Биляна Йотовска пред Dir.bg: Задължително започваме деня си със семейна тренировка

Биляна Йотовска: Задължително започваме деня си със семейна тренировка

Още

"Лошото момиче" Любомира Башева: Сблъсъкът с тъмния свят беше нещо непознато за мен

"Лошото момиче" Любомира Башева: Сблъсъкът с тъмния свят беше нещо непознато за мен

Коментирай 0

1/1

Ованес Торосян, Милена Ерменкова и малката им дъщеричка Мона (Снимка: Иван Григоров)

Театър "Реплика" след представление на "Елхата у Иванови" (Снимка: Стефан Н. Щерев)

Милена Ерменкова в "Елхата у Иванови" на Театър "Реплика" и Явор Гърдев (Снимка: Стефан Н. Щерев)

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Милена Ерменкова в "За кравите", режисьор Семьон Александровски (Русия). Снимка: Гергана Курукювлиева

Календар

Препоръчваме ви

Португалската писателка Дулсе Мария Кардозо: Изкуството като част от живота е прегръдка към този, когото обичаме

В интервю за БТА Кардозо разказва за "женското" писане, за любовта, за социалната ангажираност на хората на изкуството

Анри Кулев: Свободата е територия за безхаберковците

"Всички сме продукт на времето си. Я си представете моите картинки по време на инквизицията. Сега щяхме да "разговаряме" в гробищата или кожата ми щеше да се вее на съседното дърво", казва творецът-космополит

Велизар Величков между пътешествието, театъра и бизнеса

"На първо място съм щастлив заради свободата, която имам", споделя Визо

Марио Хосен - Българския Паганини: Музиката е мост между световете, измеренията и битието

Тя ни свързва и зарежда енергийно, убеден е артистичният директор на Музикалното "Варненско лято"

Димитър Караниколов на среща с живота с мескал и пушен лют пипер

"Ако искаш да ме накараш да направя нещо, трябва да ми кажеш, че е забранено", казва визуалният артист, който обича да пътува с еднопосочен билет

Пламен Карталов пред Dir.bg: Откриваме сезона с грандиозна гала, посветена на Николай Гяуров

Честваме 90 години от рождението на великия бас, добавя директорът на Софийската опера и балет